Р Е Ш Е Н И Е
№ 320/27.4.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Марияна Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мария Колева
2.Николай Ингилизов
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора
Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов касационно административнонаказателно
дело № 238 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на
Зам.директор на Регионална дирекция по горите гр.Пазарджик, против Решение №
7/24.01.2022 г. постановено по АНД № 20215210200475/2021 г. по описа на Районен
съд гр.Велинград.
С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление №316/29.11.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на М.М.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
(триста лева), на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване
на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите.
В
касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението,
като се сочи, че неправилно е прието от съда, че има разминаване в описанието
на нарушението и се сочи, че е доказано същото, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а ако има процесуални нарушения в
административнонаказателното производство то същите са несъществени. Иска се
отмяна на решението на съда и потвърждаване на обжалваното НП. В съдебно
заседание касационния жалбоподател не се представлява, взема писмено становище,
в което претендира отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В съдебно
заседание ответникът М.М.Т. не се явява лично, не се представлява и от процесуалния си
представител адв. М., като последният взема писмено становище по касационната
жалба, в което иска да се потвърди решението на РС Велинград и излага аргументи
защо касационната жалба е неоснователна.
Прокурорът
сочи че обжалваното решение на РС Велинград следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
С обжалваното
решение е отменено наказателно постановление №316/29.11.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на М.М.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
(триста лева), на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване
на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно :
Жалбоподателят М.М.Т. е санкциониран за това, че на 01.11.2021 г., в отдел
201, подотдел „и“, местността „Тахталийски дол“, в землището на гр. Сърница,
общ. Сърница, в качеството си на длъжностно лице „старши лесничей“ към ТП ДГС
„Селище“ е извършил премаркиране със същия цвят боя като първоначалния и не е
изготвил карнет-опис, нов технологичен план и сортиментна ведомост, които да
приложи към досието на насаждението и да регистрира в информационната система
на Изпълнителна агенция по горите към Позволително за сеч № 0598629, издадено
на 25.01.2021 г.
За констатираното нарушение свид. М. М. П., в присъствието на свидетелите Х.
А. И. и Я. М. Я. и на нарушителя М.М.Т., съставил Акт за установяване на -v
административно нарушение (АУАН)
№ 002129/10.11.2021 г.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии и чл. 53, ал. 7
от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите във връзка с чл. 107 от ЗГ.
Жалбоподателят подписал АУАН с възражение, че не е съгласен с акта, тъй като е
съставен неоснователно. На същата дата - 10.11.2021 г. на жалбоподателя е
връчен препис от АУАН. Жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу АУАН,
в което оспорил вмененото му административно нарушение.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя М.М.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв., на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за извършено
нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии във връзка с чл. 53,
ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. НП било връчено на
жалбоподателя на 03.12.2021 г.
В мотивите си съдът е
приел, че липсва коректно описание на нарушението. Според съда нарушението е
непълно, неточно и изключително пестеливо описано, като нито в АУАН, нито в НП,
е посочено какъв е бил първоначалният цвят боя, с която е било маркирано
насаждението, респ. какъв е бил цветът на боята, с която то е било премаркирано
от жалбоподателя. Отделно от това е прието, че не ставало ясно дърветата, които
са били премаркирани отсечени ли са били или са такива, които са подлежали на
отсичане, доколкото не са изложени никакви обстоятелства в тази насока. Според
съда АУАН и НП няма данни за извършено допълнително маркиране на дървета при
санитарна или принудителна сеч, както и за промяна на трасетата на извозни
пътища, технологични просеки и въжени линии. Това мотивирало съда да приеме, че
неяснотата относно фактическите рамки на обвинението ограничава жалбоподателя
да разбере въз основа на какви точно факти е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, както и да организира адекватно
защитата си срещу фактическите и правни изводи на административнонаказващия
орган. Прието е, че липсва съответствие между изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка и посочените като нарушени материалноправни разпоредби и са изложени
аргументи за това. Прието е и че в конкретния случай е дадена неправилна правна
квалификация, като са посочени за нарушени две разпоредби, които самостоятелно
съдържат отделни състави на административни нарушения. Сочи се и че непълно е
посочена санкционната разпоредба, като цитираната такава има седем подточки и
без да се посочи коя е приложимата се нарушава правото на защита на
жалбоподателят.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд правилно е приел, че има
неяснота и противоречие в описанието на нарушението, което е довело до ограничаване
правото на защита на нарушителят. Изложените аргументи за това напълно се
споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях на основание чл.221,
ал.2 от АПК. Следва да се посочи, че в конкретния случай в касационната жалба
не са наведени аргументи защо следва да се приеме за доказано, че нарушителят е
извършил соченото в АУАН и НП нарушение. Действително разпоредбите на чл. 66,
ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии и на чл. 53, ал. 7 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите съдържат различни състави на
административни нарушения, а описанието на фактите в АУАН и НП по избрания от
техните съставители начин не дава яснота защо се приема, че нарушението следва
да е по чл.66, ал.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на
горските територии във връзка с чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.
за сечите в горите. Соченото е достатъчно основание да се приеме, че издаденото
НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Действително нормата на чл.257,
ал.1, т.1 от Закона за горите е бланкетна и препраща към нарушения осъществени
при изпълнение на подзаконови нормативни актове, но именно с оглед на това
обстоятелство актосъставителите и наказващия орган са длъжни да посочат ясно, точни
и последователно всички факти, които водят на извод за осъществено
административно нарушение и да посочат коректно нарушената правна норма. Именно
това не е сторено в конкретния случай, тъй като цитираните по-горе норми от Наредба
№1 и Наредба №8 не са в такава корелация, че автоматично да се приеме, че
нарушаването на едната от тях води до нарушаване и на другата. Настоящата
инстанция споделя и мотивите на въззивния съд относно нарушението при прилагане
на санкционната разпоредба, като няма да ги преповтаря. Действително при
множество хипотези за ангажиране на отговорността, уредени в различни правни
основания /точки/ е необходимо да се посочи коя точно от тях е приложима в
конкретния случай и не следва санкционираното лице да тълкува волята на административно
наказващия орган по отношение на тези обстоятелства.
Предвид на
горепосоченото, съдът счита че са допуснати съществени процесуални нарушения,
които водят до извод, че следва оспореното НП да бъде отменено. Достигайки до
този извод въззивния съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила Решение №
7/24.01.2022 г. постановено по АНД № 20215210200475/2021 г. по описа на Районен
съд гр.Велинград.
Решението е окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2.
/п/