№ 2660
гр. С., 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110133120 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез
адв. Я., срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за заплащане на сумата в общ размер на
2555,82 лв., представляваща вземане за връщане на платено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско+” за вредите, причинени на л.а. „Киа Соул“ с рег. №
****** от настъпило на 06.11.2023 г. в гр. Сливен, на ул. „Индустриална“ в близост до
магазин „Терснаб“ пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Опел Корса“ с
рег. № ******, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба (06.06.2024 г.) до окончателното й
погасяване.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско+”,
сключен за л.а. „Киа Соул“ с рег. № ******, заплатил на автосервиз „КАЛЕ АУТО“ ООД
сумата в размер на 2540,82 лв. за отремонтиране на щетите, причинени на посочения
автомобил от настъпило на 06.11.2023 г. в гр. Сливен, на ул. „Индустриална“ в близост до
магазин „Терснаб“ пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л. а. „Опел Корса“
с рег. № ******, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поискано е ответникът да изпълни задължението си като плати на ищеца
сума в размер на застрахователното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разходи, но
ответното дружество не заплатило претендираната сума. При тези твърдения иска
ответникът да бъде осъден да заплати посочените по – горе суми, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Релевира възражение за
съпричиняване. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и собственика на л. а. „Опел Корса“ с рег. № ******. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, както и механизма на ПТП. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на
МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и
застрахователна полица № ************ със срок на действие от 03.05.2023г. до
02.05.2024г., се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото
МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско+” на моторни
превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора – на
06.11.2023 г. в гр. Сливен, около 13:33ч., е настъпило пътнотранспортно произшествие –
водачът на лек автомобил „Киа Соул“, с рег. № ******* се движел по ул. „Индустриална“,
като преди магазин „Терснаб“ започнал постепенно да намалява скоростта с цел
предприемане на маневра за завой наляво, в който момент бил ударен от движещия се зад
него водач на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ********, при което на посоченото
моторно превозно средство с рег. № ******* са били причинени материални щети.
Безспорно е, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 21.03.2024 г.
застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество
щети в размер на 2540,82 лв. в полза на сервиза, извършил ремонта, като е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., т.е. общо 2555,82 лв., поради което е встъпил
в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.
От заключението на САТЕ и показанията на свидетеля Х. Г. Г. несъмнено се установява,
че действията на водача на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ********, съставляват
граждански деликт. Той е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, тъй като не се е движил на такова разстояние от движещото се пред
2
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта. В този смисъл са събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на
вещото лице, изготвило приетата съдебно – автотехническа експертиза, съгласно което в
пряка причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС - „Киа Соул“, с
рег. № *******, са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима
законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за
съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). В частност от доказателствата по делото
несъмнено се установи, че виновен за материалните щети, причинени на л.а. „Киа Соул“, с
рег. № *******, е единствено водачът на л.а. „Опел Корса“, с рег. № ********, който не се е
движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта. Ето защо в конкретния случай в
хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и доказателства,
от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към
възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е било в доказателствена
тежест на ответника.
Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по
силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо
вредите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по
средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ в размер на 3047,21
лв.
Следователно и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
дължимото обезщетение по застраховката “Каско“ на МПС, е в претендирания от ищеца
размер от 2540,82 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи или общо 2555,82 лв., поради което
искът е основателен до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 06.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за производството пред СРС, както следва: за
3
държавна такса в размер на 102,23 лв., за депозит за автотехническа експертиза в размер на
300 лв., за депозит за свидетел в размер на 300 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 666,70 лв. с вкл. ДДС, което е надлежно заплатено съобразно представените
доказателства. Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в минимален размер. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 1368,93 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “Г.М. Димитров” № 1, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
“Витоша” № 89Б, на основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, сумата в общ размер на 2555,82
лв., представляваща вземане за връщане на платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско+” за вредите, причинени на л.а. „Киа Соул“ с рег. № ******
от настъпило на 06.11.2023 г. в гр. Сливен, на ул. „Индустриална“ в близост до магазин
„Терснаб“ пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Опел Корса“ с рег. №
******, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба (06.06.2024 г.) до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “Г.М. Димитров” № 1, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
“Витоша” № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1368,93 лв., представляваща
сторените от ищеца разноски в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4