№ 6368
гр. София, 04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513145 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 273 във вр. с чл. 248 ГПК.
Образувано е по искане от вх.№29475/16.05.2022 г. на въззивника ХР. Т. Ч. за
изменение на Решение № 983/29.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 13145/2021 г. по описа
на СГС, ГО, ІІI брачен въззивен състав в частта му за разноските. Излагат се съображения,
че претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение от 700 лева за процесуално
представителство по делото е прекомерно. Размерът на същото е следвало да бъде
определен в минимален размер по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300 лева, от който да бъде
присъден размер, съответен на уважената част от иска.
Въззиваемата страна и ответник по искането М. Р. З. не изразява становище по
същото в предоставения от съда срок.
При съобразяване на становищата на страните съдът намира следното:
С Решение № 983/29.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 13145/2021 г. по описа на
СГС, ГО, ІІI брачен въззивен състав е отменено Решение № 20116706/15.05.2021 г. по гр. д.
№ 21458/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, в частта, в която ХР. Т. Ч. е осъден
да заплаща на непълнолетната си дъщеря Р.Х.Ч., действаща лично и със съгласието на
нейната майка М. Р. З., на основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК, месечна издръжка за
разликата над сумата от 200 лева до присъдения размер от 300 лева, считано от 02.06.2020 г.
до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, както и в частта, в която
ХР. Т. Ч. е осъден да заплати на непълнолетната Р.Х.Ч., на основание чл.149 СК, издръжка
за периода 02.06.2019 г. – 01.06.2020 г. за разликата над сумата от 1 400 лева до присъдения
размер от 3 600 лева и първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана
1
част. С въззивния съдебен акт ХР. Т. Ч. е осъден да заплати на М. Р. З. сумата от 369,44
лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно потвърдената част от атакуваното решение.
Искането по чл.248 ГПК е депозирано в срок /в месечен срок от постановяването му/
от страна в производството, притежаваща правен интерес. Въззиваемата страна
своевременно е депозирала списък по чл.80 ГПК /л.44, л.46/, а и искането касае разноските
на насрещната страна, поради което списъкът по чл.80 ГПК не е условие за допустимост на
заявеното. Искането е допустимо.
Разгледано по същество искането е основателно.
В производството по чл.248 ГПК съдът може не само да измени своето решение
като коригира размера на присъдените разноски.
С отговора на въззивната жалба М. Р. З. е представила договор за правна защита и
съдействие от 18.10.2021 г. /л.31/, служещ като разписка за получаване в брой на
уговореното във въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева
(т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
С молба от 17.02.2022 г. /л.45/ е наведено от въззивника възражение по чл.78, ал.5
ГПК.
Във въззивното решение наведеното възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемата адвокатско възнаграждение не е било съобразено.
Възражението е основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна
сложност и по същото са проведени две съдебни заседания, в които не са изслушвани
свидетели или вещи лица. Изложеното налага редуциране на възнаграждението до
минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предявените срещу въззивника искове са по чл.127, ал.2 СК, чл.127, ал.2 вр.чл.143,
ал.2 СК чл.194 СК и чл.127а, ал.2 СК, т.е. правното основание на исковете се съдържа в
глава IX и Х на СК. При това положение приложимата норма, уреждаща минималния
размер на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, е тази на чл.21, предл.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ,
бр. 84/25.10.2016 г.), която е специална по отношение на нормата на чл.7, ал.1, т.6 от
горецитираната наредба.
Поради изложеното, при преценка на действителната фактическа и правна сложност
на делото, съдът намира, че претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение във въззивното производство следва да се намали до минималния размер,
предвиден в чл. 21 от цитираната наредба от 400 лева, а съобразно потвърдената част от
първоинстанционния акт на въззиваемата следва да се присъдят разноски в размер на 211,11
лева.
Определението на въззивния съд по допълване или изменение на решението в
частта за разноските подлежи на обжалване по реда на обжалване на решението съгласно чл.
2
248, ал. 3 ГПК. Тъй като решението на въззивния съд, постановено по чл.143, ал.2 СК и
чл.149 СК не подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК, то и
определението постановено по чл.248, ал.1 ГПК за допълване или изменение на решението в
частта за разноските не подлежи на обжалване /Определение № 285 от 7.07.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1273/2020 г., III г. о., ГК/.
Така мотивиран и на основание чл. 273, във вр. с чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 983/29.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 13145/2021 г. по
описа на СГС, ГО, ІІI брачен въззивен състав, както следва:
ОСЪЖДА ХР. Т. Ч., ЕГН **********, да заплати на М. Р. З., ЕГН **********,
разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 211,11 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3