Р Е Ш Е Н И Е № 681
15.07.2020 г.,
град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на осемнадесети юни 2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 996 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Сливенският районен съд /СлРС/ е
сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К
- Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответника И.С.У. има открита при него
партида за недвижим имот, находящ се в гр.Сливен -ул.“Ч. К.“ № ..., който е
свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно
доставя питейна вода. Твърди се още, че мъжа не е заплатил стойността й за
периода 01.03.2016 г. – 21.12.2016 г. и поради това дължи сумата 277.44 лв.
Дружеството
счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното
задължение – мораторна лихва в размер на 58.62 лв. За тези суми то депозирало
пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в
производството по ч.гр.д. № 6292/2018г.,
заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответника в
заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес, не е бил
намерен, за да му бъде връчена заповедта и последната е приложена от заповедния
съд към делото в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на осн.чл.415 ал.1, т.2 от
същия нормативен акт са дадени указания на заявителя, за вземанията си по
заповедта да предяви иск, за да установи съществуването им. Точно това е
сторило „В и К - Сливен” ООД, като претендира съда с решението си да приеме, че
У. му дължи цитираните по-горе суми.
Дружеството претендира сторените от
него разноски в това заповедно производство- 26лв., а и направените в исковия
процес.
На ответника бе връчен, чрез
назначения му от съда особен процесуален представител- адвокат, препис от
исковата молба и той именно депозира, в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК
едномесечен срок, писмен отговор. С него оспорва исковете, тъй като счита, че
от „ВиК Сливен“ не са ангажирани доказателства за обстоятелствата, на които
основава главното си вземане.
На проведеното по делото съдебно
заседание ищеца бе представляван от пълномощник -адвокат, който поддържа
исковете. За ответника се яви особения му процесуален представител, който
поддържа мнение, че исковете са неоснователни.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните
факти:
От представен
от ищеца документ- карнет, се установява, че имот на адрес: гр.Сливен, ул.“Ч.
К.“ ... е присъединен към водопреносната система на ВиК Сливен и представлява обект № 4317, а титуляр на откритата при него
партида е И.С.У.. Установява се и че в имота няма водомер, а за процесния
период от време е нанасяно в карнета потребление, което постепенно е завишено
от 12 до 15 куб.м. на месец.
За съответните
количества дружеството е издавало фактури- документите, представляващи
приложения на исковата молба. От тях се установява, че във всеки от месеците от
процесния период е фактуриран отразения в карнета разход. В тях също е
записано, че в имота няма водомер.
От информацията
в представено в открито заседание удостоверение- лист № 56 от материалите по
делото, съда приема, че И.С.У. е собственик на споменатия по-горе недв.имот,
тъй като е декларирал това в община Сливен. Този извод съда прави и защото
друго лице, различно от ответника, също е подавало подобна декларация - л.57, и
това е Спирдон П.У.. Той е негов баща, но е починал още през 2012г., видно от
удостоверение за наследници № 4704- 1851/ 16.06.2020г. на община Сливен. Т.е.,
след смъртта на собственика-наследодател, собственическото право върху имота
манифестира един от наследниците му- именно ответника по делото.
За вземанията
си по фактурите, „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление
по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 6292/ 2018 г., заповед за
изпълнение - № 3644/ 13.11.2018г., с която на И.С.У. е разпоредено да му заплати:
277.44лв.- главница за периода 01.03.2016г.- 21.12.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 12.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за
забава в размер на 58.62лв., начислена към 01.11.2018г. и разноски в
заповедното производство- 26лв.
Срещу нея мъжа
не е подавал възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерен от призовкар, за да
му бъде връчена и по тази причина съда е дял указания на заявителя, че за
вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск. Това „ВиК Сливен“ е
сторило в срок.
Така установените
факти налагат следните правни изводи:
Предявен е иск
за установяване съществуването на парични вземания, главното от които
представлява стойността на доставена до обект на ответника вода.
Той е
потребител на услугите, защото е титуляр на разкритата за жилището на адрес Сливен,
ул.“Ч. К.“ ... при „ВиК Сливен“ партида. Ответникът има тези качества като
собственик на имота- чл.2, ал.1, т.1, предл. първо от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, „ВиК –Сливен“ООД
/ОУ/- сам ответника се е заявил като собственик в община Сливен.
Установи се и
че не е извършван фактически отчет на водомер в имота, тъй като в последния не
е имало такъв през процесния период от време. По тази причина от представител
на ищцовото дружество служебно е определяно потреблението на доставяната
услуга, а съответните количествата са фактурирани от ВиК дружеството.
Т.е., то е
изпълнило всички въведени от закона, вкл. и Общите му условия, изисквания. Не
само това, но и с горните обстоятелства и действия се изчерпват възможностите
на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените от законодателя
рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат възможност да
създават/прилагат други доказателства. Поради това съда намира първия от
исковете за основателен.
Според съда
обаче не е доказан по размер. Така е, защото за случаи като настоящия, в които
липсва водомер, изразходваното количество вода се определя по следния начин: по
6куб.м. на месец при топлофицирано жилище и по 5куб.м.- за нетоплофицирано, за
всеки обитател на имота. Така също, всяко тримесечие ВиК дружеството може да
завишава това количество с 1 куб.м. за обитател –чл.25 ал.8, т.1 и ал.10 от
Общите условия на „ВиК Сливен“.
В случая от
ищеца не се ангажираха доказателства, а това бе в негова тежест, доказателства
топлофициран ли е бил имота или не и колко са били обитателите му през
процесния период от време. Поради това съда приема иска за основателен в
най-неблагоприятния за ищеца вариант, тъй като само той дава гаранция, че с
направения от съда извод няма необосновано да се засегнат правата на ответника,
а именно- че имота е нетоплофициран и с един обитател. Ето защо ВиК има вземане
за консумация от 5куб.м. за месеците март, април и май; по 6 куб.м.- за
месеците юни, юли и август, по 7 куб.м. за септември, октомври и ноември и 8
куб.м. за декември 2016г. Видно от съдържанието на фактурите, представляващи
приложения на исковата молба, единичната цена на доставената от ВиК Сливен
услуга е 1.70лв. без ДДС, т.е. 2.04лв. с ДДС. За потребление от общо 62 куб.м. за
процесния период, стойността на услугата е 126.48лв. Ето защо главния иск е
основателен и доказан до този размер, който извод се налага и защото ответника
не ангажира доказателства да е погасил задължението си, а то бе в негова
тежест.
Тъй като от
ищеца не са ангажирани доказателства за това какво по размер обезщетение се
следва за забавата в плащането на задълженията по главния иск с оглед приетото
от съда в предходния абзац, акцесорния иск- за т.н. мораторна лихва, ще бъде
отхвърлен изцяло. Ето защо в случая ищеца не може да се възползва от текста на чл.чл.33
ал.2 и 44 от Общите си условия.
С оглед изхода
на делото, ответника дължи на ищеца сторените от последния разноски- както в
исковия установителен процес, така и в заповедното производство, но съразмерно
уважената част от исковете. В заповедното поризводство „ВиК Сливен“ е направило
разноски от 26лв- заплатена държавна такса за образуването на частното
гражданско дело- за толкова е издадена заповедта за изпълнение. Ето защо, на
това основание му се следват 9.79лв.
Сторените от
ВиК Сливен в исковия процес са общо 585лв., от тях: 75лв.- доплатена държавна
такса за образуване на делото; 360лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение и 150лв.- възнаграждение за
назначения особен процесуален представител на ответника. Ето защо му се следват
220.17лв.
При горните аргументи, Сливенски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и ал.3,
предл. първо и чл. 422 ал. 1 от ГПК за
установено, че И.С.У. с ЕГН **********, представляван в делото от
назначения му от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален
представител- адв.С. *** дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на
управление на дейността: ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със
съдебен адреса*** следната сума, за която в заповедното производство, развило
се в ч.гр.д.№ 6292/2018г. Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение-
№ 3644/ 13.11.2018г.: главница в размер на 126.48лв.
/сто и двадесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
стойността на доставената от ВиК дружеството услуга на адрес гр.Сливен, ул.“Ч.
К.“ №...., аб.№ 4317 за периода 01.03.2016г.- 21.12.2016г., която се дължи
ведно със законната лихва, считано от 12.11.2018г. до окончателното й
изплащане, а ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска за разликата над този размер до пълния
претендиран - 277.44лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с пр.осн. чл. 415 ал. 1 и ал.3, предл. първо и чл.
422 ал. 1 от ГПК, да бъде прието за установено, че И.С.У. с ЕГН ********** му
дължи и друга сума, за която в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№
6292/2018г. Сливенски районен съд му е издал заповед за изпълнение- № 3644/
13.11.2018г.: мораторна лихва в размер
на 58.62лв.
ОСЪЖДА И.С.У. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
разноски в настоящия исков процес- гр.д.№ 996/2019г. СлРС, съразмерно уважената
част от исковете – 220.17 лв.
/двеста и двадесет лева и седемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА И.С.У. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6292/2018г.,
съразмерно уважената част от исковете в гр.д.№ 996/2019г., двете по описа на
СлРС – 9.79 лв. /девет лева и
седемдесет и девет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се
обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с
въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от
момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: