Решение по дело №562/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260429
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20205330100562
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  260429

12.02.2021 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 562 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, срещу С. А. Й., с която е предявен иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86  ЗЗД. 

            Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че е снабдявал с ел. енергия обект на ответната страна в *******.

         Ответната страна следвало да заплаща всички свои задължения в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ОУ. При неплащане в срок се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на задълженията си, за периода 23.12.2018г.-22.03.2019г. била доставена ел. енергия на обща стойност 626.05 лева, която не била заплатена. Поради забавата ищецът подал заявление и в негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответната страна за сумата и за обезщетение за забава в размер на 38.99 лева за периода от 12.02.2019г. до 09.10.2019г. Заповедта била връчена на основание чл. 45, ал. 5 ГПК и за ищеца бил налице интерес от предявяването на настоящите установителни искове за сумите по нея. Иска се установяването на задълженията. Претендира разноски.

         В срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител, с който се оспорва претенцията поради липса на доказателства за възникнало правоотношение по договор за наем.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените доводи, намира за установено следното:

         Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД срещу С. А. Й., по което е образувано ч. гр. дело на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

         Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

         Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД- чл.2 ал.1, чл.3 и следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между клиента и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

         От представените от община П. документи се установява, че имотът е частна общинска собственост и е бил отдаван под наем на ответницата с договор от 25.01.2017г. Представени са два констативни протокола за 2018г. и 2019г. (вторият подписан от ответницата), от които се установява, че тя и семейството й са ползвали жилището. Предвид горното се установява, че ответницата е била клиент на ищеца за процесния период.

         Ползваното количество ел. енергия се установява от приложените към ИМ справки за данните от измервателното устройство, отразени на гърба на всяка фактура. Документите не са оспорени от ответника и следва да бъдат взети предвид при определяне на задълженията. Предвид горното съдът намира, че същите удостоверяват описаните в тях обстоятелства за потребена ел. енергия и ответницата дължи плащането на нейната цена.   

         Според чл. 7, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите си. Ответникът като клиент има насрещното задължение по чл. 11, т. 1 ОУ - да заплаща стойността на използваната ел. енергия, като при неизпълнение, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - чл. 27, ал. 1 ОУ.

         Падежът на задълженията е настъпил като за неплатените суми се дължи обезщетение за забава в размер на 38.99 лева за процесния период, изчислена на основание чл. 162 ГПК чрез електронен калкулатор.

         По отговорността за разноски:

         Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.

         Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото исково производство за д.т., юрисконсултско възнаграждение и особен представител.

         Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. А. Й., ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 626.05 лева- главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ******* за периода 23.12.2018 г. – 22.03.2019 г.; 38.99 лева– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 12.02.2019 г.– 09.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението чл. 410 ГПК в съда –10.10.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми, е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16337/2019 г. по описа на ПРС.

            ОСЪЖДА С. А. Й., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/ – разноски за заповедното производство и в настоящото производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/

 

                                                                                              /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.