Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 17.03.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и
пети февруари 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №3579 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.415
от ГПК във вр. с чл.31 ал.2 ЗС.
Ищецът „СПЕЙС“ ЕООД Ст.Загора твърди в исковата си молба, че по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изп. д. № 20178680400220
по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, (издадено на 30.11.2017г. и влязло в законна
сила на 16.01.2018г.), на „Спейс“ ЕООД бил възложен следният недвижим имот:
1/4 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 68850.513.521.3.46 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-43/25.05.2009г на
Изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение, с административен
адрес: гр. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул.Генерал Столетов 149, вх.Б, ет.8,
ап.19, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.513.521 с предназначение - жилище, апартамент, със
застроена площ от 80, 92 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня и
сервизни помещения, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж- имот ид.№ 68850.513.521.3.47, под обекта - имот ид.№ 68850.513.521.3.34,
над обекта - няма, заедно с прилежащото избено помещение № 8 и съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото. Собственик на останалите 3/4 идеални части от горния имот била ответницата Т.Д.Ж..
Заявява, че с нотариална покана peг. №2260 от 09.02.2018г. поканил Т.Д.Ж.
/която единствено обитава имота/ да му предостави достъп до съсобствения имот
или да започне, считано от датата на получаване на нотариалната покана, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС да изплаща на „Спейс“ ЕООД обезщетение за ползване
в размер на 120 лева ежемесечно. На 29.03.2018г. бил съставен Констативен
протокол, в който било констатирано, че на 29.03.2018г. се е явил представител
на дружеството, който е заявил, че Т.Д.Ж. не е отговорила на поканата и не е
дала предложение как да се ползва имота; представителят на дружеството е изчакал
до 14.40 часа на същия ден, но Т.Д.Ж. или неин упълномощен представител не се е
явил в кантората на нотариуса за лично уреждане на взаимоотношенията.
Във връзка с това ищецът инициирал заповедно производство по реда на чл.410 ГПК за вземането си срещу Т.Д.Ж. за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС, което вземане
било на обща стойност 1 320 лева (по 120 лева ежемесечно за времето от м. април
2018г до м. февруари 2019г.). Било образувано ч.гр.д. №1639/2019г. по описа на
РС Стара Загора, по което била издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съответно на ищеца било указано
предяви иск по чл.415 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Т.Д.Ж.,*** има вземане към Т.Д.Ж. в размер на 1 320 лева - по 120
лева ежемесечно за времето от м. април 2018г до м. февруари 2019г.,
представляващо обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за невъзможността на дружеството
да ползва недвижимия имот съобразно правата си на съсобственик, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане. След частичен отказ от иска над размера 550лв. до претендираните
1320лв., претенцията на ищеца е за установяване на вземане в размер на 550лв.
за същия период.
Претендира направените в настоящото дело и в заповедното производство
разноски.
Ответникът Т.Д.Ж. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначения особен представител, в който взема становище предявения иск е
допустим, а приложените към исковата молба писмени доказателства са индиция за
неговата основателност. В съдебно заседание чрез упълномощения си представител
взема становище, че искът е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №1639/2019г. по описа на СтРС, за процесното
вземане ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение №965/18.03.2019г.,
с която е разпоредил длъжникът Т.Д.Ж. да заплати на кредитора „СПЕЙС“ ЕООД
Ст.Загора сумата от 1320 лв. за неизплатено задължение, представляващо
обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за периода
м.04.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва от 15.03.2019г. до
окончателното плащане и разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415
ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя
е предявил иск относно вземането си.
По делото не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства - Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изп.д.
№ 20178680400220 по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, издадено на 30.11.2017г. и
влязло в законна сила на 16.01.2018г., че на ищеца „Спейс“ ЕООД е възложен
следният недвижим имот:
1/4 идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.513.521.3.46 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед №
РД-18-43/25.05.2009г на Изпълнителния директор на АГКК, без последващо
изменение, с административен адрес: гр. Стара Загора, обл. Стара Загора,
ул.Генерал Столетов 149, вх.Б, ет.8, ап.19, който самостоятелен обект се намира
в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.513.521 с
предназначение - жилище, апартамент, със застроена площ от 80,92 кв.м., състоящ
се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, на едно ниво, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж- имот ид.№ 68850.513.521.3.47, под обекта -
имот ид.№ 68850.513.521.3.34, над обекта - няма, заедно с прилежащото избено
помещение № 8 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото. Не е спорно също и се установява от представения
нотариален акт №177 от 26.12.1967г. дело №2614/1967г. и удостоверение за
наследници №1653/10.04.2018г., че собственик на останалите 3/4 идеални части от описания по-горе имот е ответницата Т.Д.Ж..
По делото са представени нотариална покана от 09.02.2018г.,
връчена на ответницата по реда на чл.47 ал.5 ГПК, с която ищецът приканва ответницата да осигури възможност за
ползване на съсобствения имот или да заплаща обезщетение за лишаване от
ползване в размер на 120лв. месечно. Относно връчването на нотариалната покана следва да се отбележи, че
съгласно изготвената по делото справка в НБДН ответницата е с регистриран
постоянен и настоящ адрес ***, който е идентичен с посочения в нотариалната
покана (а също и с посочения в заявлението по чл.410 ГПК) адрес. Поради
невъзможността да извърши връчването по реда на чл. 592 ГПК лично на адресата
нотариусът, на основание чл.50 ЗННД, вр. чл. 47 ГПК, е прибегнал до уведомяване
на длъжника чрез залепване на уведомление за наличието на отправена до него
нотариална покана, за връчването на която следва да се яви в нотариалната
кантора в двуседмичен срок, считано от деня на залепяне на уведомлението по
реда на чл. 47, ал. 1 ГПК – 08.03.2019 г. Удостоверено е, че уведомлението е
било залепено на входната врата на жилището и пуснато в пощенската кутия. В
поканата е извършено отбелязване от нотариуса за факта на неявяването на
ответница в указания срок. С оглед на изложеното съдът намира възражението на
ответницата за ненадлежно връчване на поканата за неоснователно.
За уважаването на иска разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС изисква да са налице
две кумулативно дадени предпоставки - съсобственикът лично да ползува
съсобствения имот и да е отправено писмено поискване от неползуващия се
съсобственик до него. В настоящия случай съдът намира, че и двете законови
предпоставки са налице – ищецът е отправил “писмено поискване” ответницата да
заплаща обезщетение за лишаването му от ползване и по делото не е спорно, че
ответницата ползва съсобствения имот.
С оглед установяване размера на дължимото обезщетение по делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която дава заключение,
възприето от съда като изготвено компетентно и добросъвестно, че средната
пазарна наемна цена за процесния имот – е 200 лв. месечно, или за 1/4 ид.ч. – за
периода м.04.2018г. до м.02.2019г. – 550,00лв. – по 50лв. на месец.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за установяване
вземането на ищеца в размер на 500,00лв. е основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
С протоколно определение от 25.02.2020г. съдът е прекратил производството
по делото в частта, в която ищецът се е отказал от иска, но не е обезсилил
заповедта за изпълнение в тази част, поради което и съобразно т.13 от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК заповед №
965/18.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№1639/2019г. по описа на Районен съд Ст.Загора следва да бъде обезсилена в
частта на отказа.
На основание чл.78 ал.1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски в размер общо на 826,40лв. /26,40лв. ДТ, 300,00лв.
адвокатско възнаграждение, 200,00 лв. възнаграждение за вещо лице и 300,00лв.
възнаграждение за особен представител.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски общо
в размер на 326,40лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.Ж., ЕГН **********,***, че същата дължи на “СПЕЙС“ ЕООД
Ст.Загора, ЕИК *********, гр.Ст.Загора, ул.Граф Игнатиев №32 офис 1,
представлявано от Николай Димов Недялков, сумата от 550,00 лв., представляваща обезщетение
за лишаването му от ползване на неговата 1/4 ид.част от жилище с идентификатор
68850.513.521.3.46, находящо се в гр.Ст.Загора, ул.Ген.Столетов №149 вх.Б ет.8
ап.19, за периода м.04.2018г. до м.02.2019г., ведно със законната лихва от
15.03.2019г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на “СПЕЙС“ ЕООД Ст.Загора, с п.а. против Т.Д.Ж.,
с п.а. заповед № 965/18.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1639/2019г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 965/18.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1639/2019г. по описа на Районен съд Ст.Загора, с която е
разпоредено длъжникът Т.Д.Ж. да заплати на кредитора „СПЕЙС“ ЕООД Ст.Загора
сумата над 550,00лв. до 1320,00лв. за неизплатено задължение, представляващо
обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за периода
м.04.2018г. до м.02.2019г.
ОСЪЖДА Т.Д.Ж., с п.а. да заплати на “СПЕЙС“ ЕООД Ст.Загора, с п.а. направените по
настоящо делото разноски в размер на 826,40 лв., както и сумата 326,40лв.
разноски в заповедното ч.гр.д. №1639/2019г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :