Решение по дело №14732/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4803
Дата: 19 декември 2016 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20153110114732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2015 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

4803

19.12.2016г., град  Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      Гражданска колегия, 7-ми състав,

на 1-ви декември 2016г.                                          Година 2016

в публично съдебно заседание проведено в следния състав:

                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар А.П.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 14732 по описа за 2015 година

 

 

Предявен е отрицателно  установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на ищци К. Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, и В.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***,  срещу ответници В.М.В., ЕГН **********, с адрес ***, и Р.М.Щ., ЕГН **********, с адрес ***, като моли съдът да произнесе решение, с което да приеме за установено, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот – процесните 929 кв.м. реални части от 990 кв.м., от недвижим имот с идентификатор № 10135.2571.330 по кадастрална карта на гр. ***, находящ се в гр. ***, район ***, кк. ***, при граници: 10135.2571.322, 10135.2571.331, 10135.2571.332, 10135.2571.853 и останалата част от имота 10135.2571.330, така както имота е показан на скица на лист 99 в защриховани сини и червени линии. Ищците твърдят, че са собственици на имота след възстановяване по реда на чл.4 ЗВСНОИ който е имот с пл. 750 по решение 656/ 09.10.1992г. на кмета на Община Варна, като е върната сумата получена при отчуждаването от 1087,18лв. за имота през 1972г. От съставен КНА№ 72/1996г. на ВН Т. Х. К. е признат за собственик на имота, като през 1998г. го дарява на ищците. На 21.04.2015г. ищцата В.Т.Г. ***, че ответника В.М.В. е подал молба за издаване на скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ за стар имот 1750 по ПКП на КК ***, който попада в границите на имоти по кадастрална карта №10135.2571.332, №10135.2571.4645, №10135.2571.4646, №10135.2571.330. Въпреки подадени възражения Община Варна е продължила процедурата за възстановяване на имот и със Заповед № 3099/ 21.07.2015г. са отнети 929 кв.м. реална част, които по неясни причини се придават към друг имот, който е възстановен на ответника. Оспорва се възстановяването на имота, защото се сочи, че не попада в територия определена по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, защото е бил отчужден за почивни станции, т.е. не е земеделска земя. Оспорва се, че пл. № 1750 по ПКП на КК *** не попада в № 10135.2571.330 по КК на гр.Варна, защото по старите планове този имот е бил с № 750, № 485, № 3639 и № 1751, но не и с № 1750. Поради изложеното се иска съдът да уважи предявената искова претенция и да присъди сторените разноски. Иска се отмяна на Заповед № 3099/ 21.07.2015г. на кмета на Община Варна.

ОТВЕТНИКЪТ В.М.В. в подадения отговор оспорва предявения иск като недопустим, защото ищците нямат интерес от предявения ОУИ и е следвало да предявят ПУИ, както и защото е предявен само срещу отв.В., но не и срещу друг наследник, а именно Р.М.Щ.. Оспорва се, че ответника е собственик на възстановен имот по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като реституционната процедура е спазена. Оспорва се, че имота на праводателя на праводателя на ищците Г. И. П. и имота описан в НА№ 179/1967г. не са идентични и не попадат в спорната реална част от имот с идентификатор № 10135.2571.330. Оспорва се също, че НА№ 179/1967г. не е подписан от Г. И. П. и се иска откриване на процедура по чл.193 ГПК, ако ищците се ползват от този документ.

Поради изложеното се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

ОТВЕТНИКЪТ Р.М.Щ. в подадения отговор оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че ищците искат по-голяма площ от тази, която е възстановена на наследниците на М. В. П. Оспорва се, че иска е недопустим, защото ищците нямат интерес от предявения ОУИ и е следвало да предявят ПУИ. Твърди се, че ответника е наследила имота от М. В. П., като е възстановено с решение на ОСЗ-Варна от 25.11.2015г. лозе с площ от 0,895 дка. Твърди се, че ищците нямат интерес от предявяване на ОУИ, защото не са собственици на спорния имот. Твърди се и се оспорва, че имот на ответниците не е идентичен с имота на ищците и на техния праводател Г. И. П., съгласно НА№ 197, том 1, дело № 406/ 7.2.1967г. Оспорва се посочения НА и се иска проверка на подписа на Г. И. П., като се открие процедура по чл.193 ГПК, ако ищците се ползват от този документ.

Поради изложеното се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски. 

 

В хода на проведените по делото открити съдебни заседания ищците, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържат предявения иск срещу двамата ответници, като молят за постановяване на решение, с което претенцията да бъде изцяло уважена.    

В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържат подадените отговори, като молят съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции.

 

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приети като доказателства следните писмени документи – копие от НА № 179, том І, дело № 406/ 7.2.1967 г., в който е обективирана сделка за покупко-продажба на имот от 1000 кв.м. в м-ст ***, като продавач е Г. Ив.П., а купувач е Т.Хр.К.; копие от Заповед № 201/ 28.11.1969г. на Председател на ИК на ГНС; копие от Протокол № 14/ 1.4.1972г. за определяне на цена на отчужден недвижим имот на Т. Хр.К. за 1000 кв.м.; копие от Предложение на Комисията по реституцията при Община Варна от 2.10.1992г. за възстановяване на имот с площ 1000 кв.м. на Т. Хр.К. поради липса на застрояване след връщане на сума 1087,18 лева; копие от Решение на Кмета на Община Варна № 656/ 9.10.1992г. за възстановяване собственост върху недвижим имот на Т. Хр.К. в к-с ***, м-ст *** с площ 1000 кв.м. отчужден за „Стопанска база на ЦСПС”; копие от писмо от Общинска комисия по реституцията изх. № 3082/ 13.10.1992г. за уважена молба за реституция на Т.Хр.К.; копие от разписка от 25.9.1992г. на стойност 1 098,93 лева платени по сметка от Т.Хр.К. за реституция на имот; копие от строителен протокол № 11а от 9.11.1992г.; копие от удостоверение изх. № 52а от 21.1.1994г.; копие от разрешение за строеж № 392 от 8.11.1996г.; копие от фактура № ********** от 17.7.1996г.; копие от молба от 12.7.1996г., копие от НА за собственост върху имот, възстановен на основание взето решение съгласно ЗВСВНОИ № 72, том VІІ, дело № 5549/ 21.6.1996г.; копие от молба от Т. Хр.К. от 2.6.1997г.; копия от 4 броя скици на имот; копие от НА за дарение на недвижим имот № 114, том ХІ, дело № 4413/ 3.6.1998г. от Т. Хр.К. на ищците за имот с пл.№ 3639 с площ от 1000 кв.м.; копие от писмо от Район „***” Община ***; копие от протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа от 12.2.2001г.; копие от предписания № 0504 от 10.7.2007г. за изработване на ПУП; копие от Протокол № 19 от 22-23.5.2007г.; копие от протокол за извършено трасиране от 22.6.2015г.; копие от искане от В.Т.Г. за предоставяне на копия от разписни листи за имот с № 10135.2571.330; копие от удостоверение за наследници на Т. Х. К., от което е видно, че негови деца са ищците по делото; копие от удостоверение за наследници на А. Р. К.; копие от справка за поземлен имот с идентификатор 10135.2571.330; копие от писмо от К. Т.К. по производство за издаване на скица за имот № 1750 по ПКП на КК ***; копие от искане за издаване на удостоверение и скица относно имоти от отв.В. М.В.; копие от Решение № 1047/ 19.1.2004г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на *** на наследници на М. В. П. за имот с площ от 1000 кв.м., като ще се възстанови в граници определени с ПНИ; копие от Заповед № 3099/ 21.7.2015г. на Кмета на Община Варна за бивш имот № 1750; копие от удостоверение за наследници на К. А. П., от което е видно, че това са ответниците по делото; копие на удостоверение на наследници на М. В. П., от което се вижда, че това са ответниците по делото, като негови деца и съпруга К. Ат.П.; копие от регистър на имот № 485 с № 10135.5140.485; копие от разписен лист за КП КК *** 1990г.; копие от скица на поземлен имот № 15-563719/29.12.2015г. за имот № 10135.2571.330; копие от скица на поземлен имот 10135.100.1750; копие на Заповед №  Р-23/ 23.1.1996г. за попълване на кадастралната основа на имоти в КК ***;  комбинирана скица за ПИ 10135.2571.330 по КК на гр.Варна и ПИ 10135.100.1750; копие от Заповед № 246/19.5.2001г.; копие от Решение № 1 за възстановяване правото на собственост на земи от 25.11.2015г. на наследници на М. В. П.; копие от удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ; копие от удостоверение за наследници на М. В. П.; копие от удостоверение за наследници за К. А. П.; копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот № 8, том ІІ, дело № 465/ 23.2.1965г.

По делото е назначена, изготвена и приета СТЕ и ДСТЕ съгласно поставените от страните задачи, като съдът кредитира заключенията на вещите лица като коректни и обективно дадени. От заключенията се установява, че имота описан в НА№ 8/ 1965г. не е идентичен с този, който е процесен с № 10135.2571.330, а също така има несъвпадение на площта със стар № 1750. От заключението на ДСТЕ се установява, че процесния имот не е попадал в територия по §4 от ППЗСПЗЗ. По време на отчуждителна процедура и по време на възстановяване на собствеността имота е бил в уреголирана територия. По КП от 1990г. имота е записан на Т. Х. К.. По ПКП 2008г. стар № 1750 е записан на наследниците на М. В. П. по Решение № 1047/ 19.1.2004г. на ПК-Варна. По КК на КК *** имот № 10135.2571.330 е записан на ищците, които са вписани и в регистъра към КК от 2008г. Намира се идентичност на имот № 10135.2571.330 с имота описан в НА № 179/ 1967г., но не се намира идентичност с имота описан в НА №  8/ 1965г. По решение № 1047/19.1.2004г. на ПК-Варна граници не са посочени, поради което няма как да се установи идентичност на този имот с процесния с № 10135.2571.330.  

 

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Искът е допустим и следва да се разгледа по същество, защото от събраните доказателства може да се достигне до безспорен извод, че върху спорния имот ищците упражняват владение, което не се оспорва от ответниците.

Основателното провеждане на предявената претенция е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл.124, ал.1 ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че спорния имот никога не е попадал в територия по §4 ППЗСПЗЗ и в обхвата на ЗСПЗЗ, поради което няма как да бъде възстановяван от Поземлена комисия, което е направено в полза на ответниците като наследници на М. В. П. с Решение № 1047/ 19.1.2004г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на *** за имот с площ от 1000 кв.м. без посочени граници, който имот ще се възстанови в граници определени с ПНИ. Следователно на ответниците следва да се отреди нов имот, но в територия по §4 ППЗСПЗЗ, който не може да засяга имота на ищците, защото спорния имот № 10135.2571.330 никога не е попадал в територия по §4 ППЗСПЗЗ и никога не е бил отреждан за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Напротив, събраха се безспорни доказателства, че този имот е възстановен по реда на ЗВСОНИ в полза на праводателя на ищците, защото е в урегулирана територия и никога не е бил земеделска земя, дори през далечната 1967г.

От заключенията на вещите лица се установява, също така, че няма идентичност на спорния имот с описания имот в НА №  8/ 1965г., с който ответниците твърдят, че притежават противопосатвими права на собственост на ищците, поради което съдът достига до извод, че възраженията на ответниците изцяло остават недоказани.

С оглед изложеното съдът достига до извод, че предявения иск е напълно основателен и доказан по отношение на двамата ответници, и като такъв следва да бъде уважен изцяло, защото ищците се явяват безспорни собственици на спорните реални части от имот № 10135.2571.330 по КК на гр.Варна, а ответниците нямат реални права върху този имот, които да противопоставят.

При този изход на спора следва да се присъдят разноските на ищците, по представеният от тях списък по чл.80 ГПК, като се съобрази с възражението на ответниците направено по чл.78, ал.5 ГПК. При това положение съдът присъжда общо 1812,12 лева /от обща сума 2424,28 лева, от които 219,28лв. за платена д.т., 5,00лв. за издадено СУ, 200,00лв. за платен депозит за СТЕ и 1387,84лв. за адв.хонорар редуциран от 2000,00лв./.

Мотивиран от така изложените съображения СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между ищци К. Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, и В.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***,  и ответници В.М.В., ЕГН **********, с адрес ***, и Р.М.Щ., ЕГН **********, с адрес ***, че ответниците НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на недвижим имот – процесните 929 кв.м. реални части от 990 кв.м., от недвижим имот с идентификатор № 10135.2571.330 по кадастрална карта на гр. ***, находящ се в гр. ***, район ***, кк. ***, при граници: 10135.2571.322, 10135.2571.331, 10135.2571.332, 10135.2571.853 и останалата част от имота 10135.2571.330, така както имота е показан на скица на лист 99 в защриховани сини и червени линии /от делото/, на твърдяни придобивни основания от ответниците - НА № 8, том ІІ, дело № 465/ 23.2.1965г. на Варненски нотариус и Решение № 1047/ 19.1.2004г. на ПК-Варна, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

 

Скиците и заключенията на вещите лица са неразделна част от настоящото решение, като са надлежно приподписани от съда и се намират на листи 99, от 208 до 212 и от 238 до 240 от делото.

 

ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН **********, с адрес ***, и Р.М.Щ., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на К. Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, и В.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА 1812,12 лева, за сторени разноски пред РС-Варна, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 2-седмичен срок от получаване от страните на съобщението, че е изготвено и обявено, ведно с препис.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: