Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І Г.О., 8 с-в в открито заседание на десети март, през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 17234
по описа за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл. 108
ЗС.
В качеството на ищец, търговското дружество „П.“ ЕООД с
ЕИК *******твърди, че по силата на правна сделка – Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 07.03.2007г. който
бил обективиран в съдържанието на Нотариален акт №
125, том LXXXXVII, рег. № 2139, нот. дело № 110 по описа на
нотариус В.М., с район на действие СРС, „П.“ ЕООД придобило възмездно от „Г., п.и
п.“ ООД правото на собственост върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №3, с
местонахождение в сградата на адрес гр. София, ул. *******, със застроена площ
от 105 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухня, баня и тоалетна, коридор,
две тераси, при съседи: двор, стълбищна клетка и
коридор от вх.А, двор, апартамент № 4, коридор, асансьорна
шахта и стълбищна клетка, съставляващ самостоятелен
обект с кадастрален идентификатор 68134.905.818.1.3, заедно с принадлежащото
към апартамента отделно МАЗЕ № 12 с площ от 4,70 кв.м. и заедно със съответните
4,60% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съставляващо парцел № XVIIІ – 181, 819 по плана на гр. София, м. „Витоша- ВЕЦ
Симеоново“. Двамата ответници - К.П.Ц. и К.Б.Ц.
упражнявали фактическа власт върху процесния недвижим
имот, но без правно основание, поради което собственикът му „П.“ ЕООД – бил
фактически лишен от възможността да упражвява правото
си на собственик. По изложените съображения, ищецът претендира, посредством
съдебното решение, преди всичко да бъде установено по отношение на двамата ответници, че именно „П.“ ЕООД притежава на правото на
собственост върху процесния недвижим имот, както и
претендира за осъждане на ответниците - да му
предадат владението върху този недвижим имот. С оглед очаквания благоприятен
изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на двамата ответници-
да му заплатят и направените в настоящия процес съдебни разноски.
Предявените искови претенции на ищеца са оспорени от ответниците К.П.Ц. и К.Б.Ц.. Двамата ответници,
които заявяват, че са и съпрузи, не отричат фактическото твърдение на ищеца, че
именно те упражняват фактическа власт върху процесния
недвижим имот, но при това категорично отричат материалната легитимация на
ищеца в качеството на собственик на този имот. Твърдят, че владеят процесния имот, върху който са придобили собствеността -
посредством необезпокоявано, непрекъснато и явно владение, осъществено на
правно основание, през периода от 10.01.2007г. до 10.01.2017г. Сочат, че
предмет на неприключилото към момента на подаване на отговора гр.д. № 3611/
2017г. по описа на І-11 състав при СРС била предявената от тях претенция –
насочена срещу ответника „П.“ ЕООД, а предмет на спора било именно правото на
собственост върху имота. След възобновяване на производството по делото, с
оглед настъпили след предявяването на иска факти, ответниците
поддържат тезата за недопустимост на процеса, а при условията на евентуалност-
за неоснователност на предявените срещу тях ревандикационни
искове, като се позовават на правните последици на влязлото в сила Решение №
465/24.02.2020г., което е постановено по гр.д. № 2740/2019г. съгласно описа на
14 състав на Гражданско отделение при Апелативен съд – София. По всички
изложени съображения, ответниците молят за отхвърляне
на предявените искове и претендират за осъждане на ищеца, да им заплати сумата
на направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетите като доказателство Нотариален акт № 125, том LXXXXVII, рег. № 2139, нот. дело № 110 по описа на
нотариус В.М., с район на действие СРС и издадената от СГКК- София Схема №
15885910-27.11.2018г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.818.1.3
способства за идентификация на процесния недвижим
имот, като АПАРТАМЕНТ №3, с местонахождение в сградата на адрес гр. София, ул. *******,
със застроена площ от 105 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухня, баня
и тоалетна, коридор, две тераси, при съседи: двор, стълбищна
клетка и коридор от вх.А, двор, апартамент № 4, коридор, асансьорна
шахта и стълбищна клетка, съставляващ самостоятелен
обект с кадастрален идентификатор 68134.905.818.1.3, заедно с принадлежащото
към апартамента отделно МАЗЕ № 12 с площ от 4,70 кв.м. и заедно със съответните
4,60% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съставляващо парцел № XVIIІ – 181,
819 по плана на гр. София, м. „Витоша-
ВЕЦ Симеоново“.
Съдържанието на приетите като доказателство заверени преписи от Решение от
22.01.2019г. по гр.д. № 3611/2017г. по описа на 11 с-в при СГС, влязлото в сила
Решение № 465/24.02.2020г., което е постановено по гр.д. № 2740/2019г. съгласно
описа на 14 състав на Гражданско отделение при Апелативен съд – София и
Определение № 414/10.11.2020г. по гр.д. № 1934/2020г. мотивират извода, че
страните в споменатия процес: К.П.Ц. и К.Б.Ц. - от една страна, а от друга
страна - „П.“ ЕООД с ЕИК *******и Национална агенция по приходите са обвързани от установителната
сила на съдебния акт, относно съществуването на право на собственост на ответниците К.П.Ц. и К.Б.Ц. върху недвижим имот,
представляващ: АПАРТАМЕНТ №3, с местонахождение в сградата на адрес гр. София,
ул. *******, със застроена площ от 105 кв.м., състоящ се от две спални, дневна
с кухня, баня и тоалетна, коридор, две тераси, при съседи: двор, стълбищна клетка и коридор от вх.А, двор, апартамент № 4,
коридор, асансьорна шахта и стълбищна
клетка, заедно с принадлежащото към апартамента отделно МАЗЕ № 12 с площ от
4,70 кв.м. и заедно със съответните 4,60% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел № XVIIІ – 181, 819 по плана на гр. София,
м. „Витоша- ВЕЦ Симеоново“.
Страните в настоящия процес не спорят, че при предявяването на иска и при
приключване на съдебното дирене в настоящия процес- двамата ответници-
съпрузите К.П.Ц. и К.Б.Ц. упражняват фактическа власт върху процесния
недвижим имот
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По претенцията с
правно основание чл. 108 от ЗС;
Предмет на спора е защита на заявеното от ищеца право – да владее процесния недвижим имот, който е идентифициран от ищеца и
посредством действащата кадастрална карта. Ищецът твърди, че е надлежно
материално легитимиран да владее имота в качеството на негов собственик.
Не се спори между страните и по отношение на твърдението, че процесният имот се намира във владение на двамата ответници срещу която е предявен иска. Не се спори също, че
двамата ответници са съпрузи, нито че от формална
страна – ищецът се легитимира като приобретател на процесния имот. По тази причина, представените в тази
насока писмени доказателства не се обсъждат подробно, тъй като това е ненужно.
Разглеждайки спора, с който е сезиран, настоящият състав на съда трябва да
прецени в хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК и правните последици на един нов, проявил
се след предявяването на иска юридически факт, какъвто е постановяването на Решение
№ 465/24.02.2020г., което е постановено по гр.д. № 2740/2019г. съгласно описа
на 14 състав на Гражданско отделение при Апелативен съд – София.
Вече споменатото съдебно решение е влязло в сила и по тази причина, в
хипотезата на чл. 298 от ГПК установява в отношенията между ищцовото
дружество „П.“ ЕООД – от една страна и двамата ответници-
от друга страна, че именно К.П.Ц. и К.Б.Ц. притежават право на собственост
върху процесния недвижим имот.
Тъй като предметът на делото по което е постановено влязлото в сила Решение
№ 465/24.02.2020г., което е постановено по гр.д. № 2740/2019г. съгласно описа
на 14 състав на Гражданско отделение при Апелативен съд – София. е установителен иск с правно основание чл. 296 от ДОПК вр. с чл.124 от ГПК и чл. 79 от ЗС, а настоящият спор
има за предмет ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС – очевидно
е, че между двете дела липсва
идентичност в предмета на делото и следователно- разглеждането по същество
на ревандикационния иск, с който е сезиран настоящият
съд е допустимо и продължава да бъде процесуално допустимо. Разпоредбата на чл. 299, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК в конкретния случай не намира приложение.
При това обаче, настоящият състав на съда, очевидно е длъжен да се съобрази
с правните последици на вече влязлото в сила Решение № 465/24.02.2020г., което
е постановено по гр.д. № 2740/2019г. съгласно описа на 14 състав на Гражданско
отделение при Апелативен съд – София и на основание чл. 297 от ГПК да приеме за установено в отношенията между
ищеца и двамата ответници, че именно ответниците К.П.Ц. и К.Б.Ц. са собственици на процесния недвижим имот. В това качество, ответниците са надлежно материално легитимирани да владеят
имота, да го ползват и да се разпореждат с него, поради което предявеният от „П.“
ЕООД с ЕИК *******ревандикационен иск за същия този
имот, следва да бъде категорично отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за
присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответниците са легитимирани да получи от ищеца сумата на
направените съдебни разноски. Разноските на ответниците
биха могли да бъдат само за заплащане на осъщественото процесуално
представителство, но процесуалният представител на ответниците
заяви в хода на устните състезания, че не представя списък на разноските, макар
да претендира такива. В тази насока следва да се отбележи, че приложеното към
делото пълномощно за процесуално представителство на ответниците
/стр. 27/ не съдържа никакви данни за уговорено или заплатено възнаграждение за
процесуално представителство. При това положение и по аргумент от указанията в т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, настоящият състав на съда приема, че съдебни разноски в полза на ответниците не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявените
от „П.“ ЕООД с ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, срещу К.П.Ц. с ЕГН ********** и К.Б.Ц. с ЕГН **********
***, субективно
съединени искове с правно
основание чл. 108 от ЗС,
за признаване правото на собственост и осъждане на ответниците да предадат владението върху следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №3, с местонахождение в сградата на адрес гр. София, ул. *******,
със застроена площ от 105 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухня, баня
и тоалетна, коридор, две тераси, при съседи: двор, стълбищна
клетка и коридор от вх.А, двор, апартамент № 4, коридор, асансьорна
шахта и стълбищна клетка, съставляващ самостоятелен
обект с кадастрален идентификатор 68134.905.818.1.3, заедно с принадлежащото
към апартамента отделно МАЗЕ № 12 с площ от 4,70 кв.м. и заедно със съответните
4,60% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, съставляващо парцел № XVIIІ – 181,
819 по плана на гр. София, м. „Витоша-
ВЕЦ Симеоново“.
Решението
подлежи на обжалване чрез въззивна жалба, пред Апелативен
съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: