№ 12645
гр. София, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110171001 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А., с която срещи "С. са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2, ев. пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата
на чл. 11, ал. 1 от договор за кредит № 697132/25.06.2022 г.;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 145,41 лева, представляваща недължимо платена
сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска /29.12.2022 г./
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит № 697132 на 25.06.2022г., по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора не е бил
посочен размер на годишен лихвен процент. С клаузата на чл. 5 от процесния договор било
установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като
при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 11 от договора е предвидена
дължимостта на неустойка в размер на сумата от 145,41 лева. Поддържа, че още със
сключване на договора е била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение.
Твърди да е погасил в тридневен срок сума в размер на 671 лева. Счита, че договорът е
нищожен поради неспазване на предписаната от закона форма, а също и на основание чл.
11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил посочен реалния ГПР и по-конкретно без
изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Твърди, че действителният ГПР по договора е по-висок от посочения и по този начин са
нарушени правилата на чл. 19 ЗПК. Освен това клаузата за неустойка влизала в
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и накърнявала добрите нрави. Същата била
и неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. В обобщение на подробните доводи в
исковата молба заключва, че целият договор е нищожен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
но иска от съда да прогласи за нищожна само клаузата за неустойка. Заявява искания за
1
задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи в цялост кредитното досие, в
т.ч. и извлечение от счетоводството си, както и договора за паричен заем, макар да е страна
по договора и подробно да анализира клаузи от същия, но при заявени твърдения да не му е
бил предоставен екземпляр от същия, а ответникът да има задължение да съхранява
екземпляр от него в продължение на пет години; за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, както и за издаване на СУ, което да послужи пред БНБ за снабдяване с
информация относно всички сключени между страните договори за кредит с оглед
"евентуално доказване на платени суми за рефинансиране на процесния кредит".
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените
искове. Прави искане по чл. 213 ГПК за съединяване на производството с това по гр.д. №
71004/2022 г. на СРС, 167 с-в. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия
е предоставил на ищеца сумата от 500 лева в съответствие с уговорените в договора
условия. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни
норми на закона. Счита, че в договора е посочен размера на ГПР и то в съответствие с
изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора процесната
неустойка не е била дължима, с оглед което и същата не следва да се включва в ГПР.
Развива съображения относно функциите на неустойката, като счита, че с оглед
обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва
в договора да не е посочен лихвен процент - такъв бил уговорен като фиксиран за целия
срок на договора - ГЛП 40,05 %. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като
счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от
сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни
доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на добрите
нрави. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът,
сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради
нарушение на императивни норми на закона, в т.ч. и че има неравноправен характер, поради
заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява
принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатила
процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването
на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при
сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да
получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с
процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500 лева, която
2
последният се е задължил да му върне.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по делото
екземпляр от договора за кредит следва да бъде уважено, доколкото същото е необходимо за
разрешаване на спора, с който съдът е сезиран. В останалата част искането следва да се
остави без уважение, доколкото ищецът е направил искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, а от друга страна искането за предоставяне на СЕФ не е обосновано
с конкретни факти, които ищецът цели да установи.
Следва да се допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените от ищеца с исковата молба задачи.
Искането ищецът да се снабди със СУ, което да му послужи пред БНБ следва да се остави
без уважение. Същото касае неотносима към предмета на спора информация. Същевременно
установяване на "евентуални" твърдения съдът намира за недопустимо - ищецът следва да е
наясно дали и как е погасен кредитът, а от друга страна на този въпрос ще отговори вещото
лице по ССчЕ.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно
решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът констатира, че на ищеца следва да се укаже да посочи ел.адрес за връчване на
съобщения по делото, доколкото страната чрез процесуалния си представител
извършва действия в ел. форма.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на
спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на
определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия
доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателствени искания, в
противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147
ГПК.
УКАЗВА на ищеца, доколкото чрез процесуалния си представител извършва процесуални
3
действия в ел. форма, да посочи ел.адрес за връчване на призовки, съобщения и съдебни
книжа. При неизпълнение на тези указания, съдът ще приеме, че се касае за
недобросъвестно процесуално поведение, което затруднява хода на производството.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото съдебно заседание да
представи екземпляр от процесния договор за кредит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на СУ, което да му послужи
пред БНБ.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след
извършване на проверка в счетоводството на ответника да даде отговор на задачите,
поставени от ищеца в исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Пенка Александрова Делчева.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставената задача и за датата на ОСЗ след постъпване
на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на ответника ДА ПРЕДОСТАВИ ДОСТЪП до счетоводството си за целите на
експертизата, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, ЧЕ ПРИ ПРЕПЯТСТВАНЕ изготвянето на
заключение съдът ще цени поведението му по реда на чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.05.2023 от 09:30 ч.,
за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното
заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи препис от
отговора на ИМ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4