Присъда по дело №1771/2024 на Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 11.04.2025 г. по НОХД № 1771/2024 г.
по описа на СРС, НО, 7 състав:

РП- гр. София е повдигнала обвинение срещу К. В. А. за това, че на 05.08.2022 г., в
гр. София, ж.к. „Младост 1А“, бул. „Александър Малинов“, в близост до № 23, се заканил с
убийство на другиго – П. С. М., като насочил срещу нея газ-сигнален пистолет марка
„EKOL“, модел „Р29“, със сериен № V21EKCMYS03-2100187 и й казал: „Ще те убия“, като
това заканване би могло да възбуди у М. основателен страх от осъществяването му -
гореизложеното представляващо престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК /ред. ДВ, бр.
16 от 2019 г./.
След провеждане на открито разпоредително заседание, при което страните
подложиха на обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът с определение по чл.
248, ал. 6, вр. ал. 1, т. 3 от НПК не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимия А. или пострадалата М..
В рамките на разпоредителното заседание съдът конституира посочената в
обвинителния акт като пострадала П. С. М. като частен обвинител (ЧО). Граждански иск на
съдебното производство не беше предявен.
Съдебното производство се проведе по общия ред.
Представителят на СРП поддържа обвинението срещу подсъдимия А. за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, тъй като същото изцяло се подкрепяло от
събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали. В тази връзка
се акцентира, на първо място, на показанията на пострадалата П. М., които намирали опора
в техническата експертиза, сочеща, че същата незабавно след деянието е подала сигнал на
тел. 112, като още тогава била съобщила за случилото се, а този неин разказ изцяло
кореспондирал и с показанията на полицейските служители М. К. и М. А., които се били
отзовали незабавно по повод на така подадения сигнал за отправена закана с оръжие.
Пострадалата и на тях разказала, че е била заплашена от подсъдимия с пистолет. На второ
място, свидетелските разкази кореспондирали и на изготвената КСППЕ, в която било
посочено, че в резултат действията на подсъдимия, а именно насочването на оръжие към
нея, както и отправянето на думите „ще те убия“ са възбудили у М. основателен страх за
жИ.та й. На последно място, така изброените доказателствени източници изцяло
кореспондирали и с проведеното на следваща дата претърсване и изземване на обитавания
по това време от подсъдимия адрес, при което бил намерен и иззет инкриминирания
пистолет, явяващ се средство за извършване на престъплението. По отношение на
депозираните на последното с. з. писмени материали, а именно снимков материал от Google
Maps и извлечение от комуникация, доколкото същата не била събрана по реда на НПК, не
следвало да бъде коментирана, защото, отделно, не била относима към предмета на
доказване. По отношение показанията на св. Р.М. държавното обвинение счита, че същият
бил заинтересован, с оглед приятелските си отношения с подсъдимия, като в разказа му се
установили сериозни протИ.речия относно момента, в който бил разбрал, че подсъдимият
имал пистолет. По отношение на последно разпитания свидетел А., от неговите показания се
установявало, че на същия му е било известно, че подсъдимият е отправял заплахи и преди
инкриминираната дата по отношение на пострадалата, както и че настоятелно се е опитвал
да осъществи контакт с нея. При определяне на наказанието се моли да бъде взето предвид
като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия,
както и положителното му процесуално поведение, а като отегчаващо - обстоятелството, че
действията на подсъдимия, изразяващи се в насочване на оръжие, съпроводени с
отправянето на думите „ще те убия“, са възбудили у ЧО реален страх за жИ.та й. Предлага
се осъдителна присъда, като при условията на чл. 54 от НК на подсъдимия да се наложи
1

наказание десет месеца „лишаване от свобода“, изпълнението, на което на осн. чл. 66, ал. 1
от НК да бъде отложено за срок от три години, като на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК същият да
заплати разноските по делото в размер на 677, 55лв. На осн. чл. 53, ал. 1 буква „а“ от НК се
предлага приобщеният по делото като веществено доказателство пистолет да бъде отнет в
полза на държавата.
Повереникът на ЧО М. поддържа изложеното от прокурора, като акцентира върху
обясненията на подсъдимия, във връзка с отношенията му с ЧО, и конкретно за случая на
05.08.2022 г., които били абсолютно оборени. Същите били съпроводени с редица житейски
нелогични и абсурдни разсъждения. Доведените от подсъдимия свидетели Б. и М. били
ангажирани от подсъдимия единствено, за да го обслужат по този повод защитата му, но в
действителност нито едно от тези лица не пресъздало каквито и да било данни от първо
лице за това, че ЧО била заплашвала подс. А. по такъв начин, че той реално се е страхувал за
жИ.та си. Заявеното от тези двама свидетели по този повод следвало да бъде разгледано
единствено като несигурен преразказ на версия на подсъдимия. Сочи се, че в СРП имало над
шест жалби от подс. А. за неправомерно отнети МПС, образувани и прекратени вследствие
на неговите законово недекларирани дейности, поради което св. М. не могъл да бъде
категоричен, от кого и по какъв повод е имало заплахи. Подсъдимият се опитвал да изгради
версията, че ЧО е желаела да има отношения с него, чрез измислена кореспонденция, за
която нямало никакви данни, кой е автора, нито от кой телефонен номер. Поведението на
подсъдимия преди случая на 05.08.2022 г. се отличавало с изключителна настъпателност,
същият непрекъснато се интересувал и е проследявал къде се намира ЧО, с кое лице била,
какво прави, с кого се виждала, защо се виждала, като й държал сметка за това, въпреки
отказите й да контактува с него под каквато и да е форма. Той бил продължил да търси
контакт с нея и то след като е бил блокиран и след като, по негови думи, е бил заплашен с
мутри. Заплаха, за която същият не бил подал сигнал в компетентните структури.
Повереникът отбелязва частта от обяснението на подсъдимия, че на 02.08. подсъдимият
лично си закупил газово оръжие и на 05.08., два дни след това, рано сутринта изчакал ЧО, за
да я предупреди, че си е купил оръжие. Това негово изявление било абсурдно при условие,
че ЧО не е желаела нито да го вижда, нито да го чува. Разсъждава се, че ако едно лице
действително се страхува, то ще се обърне към органите на реда за съдействие и закрила,
както била сторила ЧО, а не да отиде да си купи оръжие и да отиде при заплашващия и да
му каже „виж купих си оръжие и не ме заплашвай“, при положение, че така нареченият
нападател дори не искал да го вижда. Действията на подс. А. дори разкривали данни и за
други престъпления, които не били предмет на настоящето дело, но които действия можело
да бъдат разгледани като характеристични данни за личността на подсъдимия. Въпросните
действия давали яснота за високата степен на обществена опасност на самото лице. В тази
връзка подсъдимият следвало да бъде признат за виновен, а като отегчаващо обстоятелство
да бъде отчетено поведението му преди и не само по време на случката на 05.08.2022 г.
Доколкото тормозът върху ЧО бил постоянен и непрекъснат, целите на наказанието можело
да се постигнат с наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година. Моли се за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ЧО в размер на 2250 лева,
за което се представят договор за правна помощ и списък с разноски.
ЧО М. поддържа изложеното от повереника.
Защитата на подс. А. споделя, че по делото бил със смесени чувства, доколкото
взаимоотношенията между подсъдимия и ЧО били ексцентрични, безспорно любовни, но и
безспорно на ръба на общоприетото. Защитата била положила усилия да се изясни
обективната истина при малкото първоначално налична информация, като помолила
прокурор да бъдат извършени действия за установяване на записи от видеокамери. Защитата
и подсъдимия били наясно, че имало камери около обекта и вътре в самия обект, като в тази
връзка подсъдимият бил заявил, че половин час след твърдяното от ЧО деяние те са се
намирали един до друг. Именно от доведения от ЧО свидетел станало ясно, че камерите в
2

павилиона са работили, както и че в него е имало паник бутон. Разпитаните полицаи не
могли да опишат нищо конкретно, което да се е отличавало, освен емоционалните
преживявания на пострадалата, която към оня момент била заявила, че е била заплашена с
оръжие. Защитата счита, че изясняването на детайлите в общуването между подсъдимия и
ЧО давало възможност да се разбере до каква степен можело да се има доверие в това, което
казва единият и това, което казва другия. Защитата приема, че ЧО наистина се е чувствала
притеснена от поведението на подсъдимия, който, видимо от всичко, бил влюбен. Той бил
търсил начин за пореден път двамата да имат приятелски взаимоотношения. Напълно
възможно било, когато подсъдимият на 05.08.2022 г. се е видял с нея, тя да се е възползвала
от ситуацията и да го е обвинила в извършване на престъпление като спасителен вариант да
се откачи веднъж и завинаги от него. Безспорно доказано по делото било, че отрицателните
усещания на ЧО по отношение на подсъдимия варирали много по-рано преди датата на
твърдяното престъпление. Търсейки контакт и в опита да възобнови връзката, подсъдимият
е бил многократно заплашван, поради което прибягнал до закупуване на оръжие и в това
нямало нищо нелогично. Подсъдимият бил отишъл на срещата на 05.08, защото е трябвало
да даде обяснения в 07-мо РУ-СДВР и за това бил потърсил контакт с ЧО по повод
поредната й жалба. Твърдяното местопрестъпление се намирало на оживено място, въпреки
опитите на частното обвинение да докаже обратното - касаело се за алеята, която е най-
кратка до спирката, поради което нямло как да се случи нещо, което да не бъде видяно. В
района са живели клошари, наркомани и полицията много лесно би ги установила и
разпитала. Ако полицията била изпълнила разпореждането на прокурора от 28.08., сега щяло
да има събрани доказателста, видео запис, за да види как точно бил протекъл разговора, за
да се прецени дали едно лице, което е заплашено със смърт, би позволило да се контактува с
него половин час след заканата. ЧО била категорична в показанията си, че се е била
заключила вътре в павилиона и не е поддържала повече връзка с подсъдимия, докато
разпитаният на последното с. з. свидетел казал нещо съвсем различно - че ги е наблюдавал
да си разговарят вътре в павилиона. Липсата на достатъчно доказателства, събрани на ДП, се
дължали именно на бездействието на полицейските органи, които отричали да е имало
камери, от които да се събере информация. Случката предполагала, че подс. А. бил съобщил
на ЧО, че вече притежава пистолет и не се страхува от евентуално посегателство срещу
него, а това показвало, че той не бил я търсил, за да я заплашва, а просто бил търсил пореден
опит да сближат своите отношения. Поради тази причина напълно реална била
възможността ЧО да се е възползвала от ситуацията, че той притежава пистолет, та да
уведоми властите като го набеди в престъпление, за да може да преодолее този постоянен
тормоз, който е изпитвала от опитите му да се сближат отново. Тази теза се подкрепяла и от
последващите събрани доказателства - от факта, че тя не искала да бъде сменена, от
обаждането до тел.112 , в което тя казвала, че няма нужда от нищо, а просто искала да
съобщи, че подсъдимият имал пистолет и че го е видяла. Пистолетите в 99% от случаите
били черни и си приличали. Фактът, че оръжието било намерено в апартамента, затворено в
кутия с фактурата отгоре, показвал, че оръжието не било носено или употребявано. За
свидетелските показания на М. се твърди, че били категорични, макар и само за това, за да
потвърдят, че подзащитният ми искрено е вярвал в това, че бил станал обект на нападение
от приятелите на ЧО и именно това го било принудило да закупи оръжието, а като мъж дори
и да й заяви, че вече не се страхувал от заплахите на нейните приятели. Автомобилите му са
били обект на посегателства, което е било убедително съмнение, че именно тези
посегателства са станали по повод общуването му с ЧО. В заключение се обобщава, че за да
бъде осъден подсъдимия, доказателствата по делото следвало не само да са достатъчно
убедителни, но и да сочат по несъмнен начин, че именно той е извършил деянието, за което
е обвинен. Такива доказателства нямало, поради което се моли за оправдателна присъда.
В правото си на лична защита подс. А. поддържа казаното от своя защитник. В
последната си дума подс. А. изтъква, че вследствие на ареста, бил нахапан от дървеници,
3

развил алергия и месеци наред се лекувал при психолог. Разходите, които направил по
лечението, били такива, че той вече се чувствал наказан. След този случай той не е имал
контакт с ЧО, не бил правил опит да се свърже с нея и бил разбрал нежеланието й за
комуникация. Моли за справедлива присъда на базата на всички доказателства. Според
подсъдимия, престъпникът се познавал по очите и съдът можел да го погледне в очите.
Накрая моли да бъде оневинен, поради липса на доказателства.

Съдът като разгледа всички събрани по делото доказателства и становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита следното:

Относно подсъдимия:
Подс. К. В. А., е роден на 24.09.1976 г. в гр. Пловдив, ЕГН **********, българин,
български гражданин, неженен, висше образование, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к.
„Студентски град“, ул. „Христо Вакарелски“ № 13А, ет. 2, ап. 24.

Относно фактическата обстановка
По делото по безспорен начин е установено следното:
През 2017 г. ЧО П. М. и подс. К. А. се запознали в интернет пространството, след
което поддържали интимна връзка помежду си в продължение на повече от две години,
въпреки, че не живеели на един адрес, тъй като ЧО имала две деца от предишен брак и
отглеждала две кучета. Виждали се предимно в неговата квартира.
Впоследствие взаимоотношенията между двамата се влошили, поради силната
ревност на подсъдимия. Въпреки това, с идеята да се съберат отново, той продължавал да
търси ЧО М., не само в дома й, но и на работното място – павилион за пици на парче,
находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1А“, бул. „Александър Малинов“, в близост до № 23 -
място, което местните наричали „Пътеките“, поради наличието на алеи към близката спирка
за обществен транспорт. Освен да я търси на място, подс. А. непрекъснато звънял на
телефона на ЧО М. след раздялата им, обиждал я, наричайки я „курва“, както и отправял
спрямо нея най-различни заплахи – че ще й счупи ръцете и краката, за да не може да ходи на
работа и да си плаща сметките, както и че щял да й подхвърли наркотици. Вербалният
тормоз от страна на подсъдимия спрямо ЧО М. продължил цели две години след
фактическата им раздяла.
Ситуацията ескалирала след едно пътуване на 18.04.2022 г. на ЧО М. до Одрин,
Турция, с цел пазар, когато на връщане получила обаждане от подс. А., че вече била
„загазила“, като, в нов пристъп на ревност, той поискал обяснение от нея с кого била в
момента. След този пореден скандал ЧО М. блокирала телефона на подс. А., а на следващия
ден подала сигнал до правоохранителните органи за вербалните заплахи и закани от страна
на подсъдимия. В отговор подс. А. подал сигнал до Агенция за закрила на детето, че ЧО М.
оставяла сама децата си.
Независимо от горните обстоятелства подсъдимият търсил по всякакъв повод и начин
контакт с ЧО М., включително чрез общи приятели и колеги на пострадалата.
Непрекъснатите заплахи и психически тормоз, оказвани от подс. А. спрямо ЧО М., били
известни и на работодателя на ЧО – св. С. А., на когото ЧО М. многократно се оплаквала от
заплахите на подсъдимия, а веднъж самият А. възприел, чрез монтираната вътре в
павилиона за пици видеокамера, присъствието на подсъдимия, докато ЧО изглеждала до
него притеснена.
На 17.06.2022 г. подс. А. причакал ЧО М. на работното й място и след като тя слязла
от автомобила си, той отново започнал да я обижда, като накрая я ударил с юмрук в корема,
4

а тя му отвърнала с шамар по лицето. Това мотивирало пострадалата за втори път да подаде
жалба в 09 РУ-СДВР срещу него със заявление с вх. № 338-7826/18.06.2022 г.
Това не спряло подсъдимия, който продължил със заплахите, настоявайки този път
ЧО М. да оттегли жалбите си. В заплахите включил закани да публикува в социалните
мрежи на „стените“ на синовете й във Фейсбук неприятни неща за нея. Изпращал също
съобщения на баща й, съдържащи цинични квалификации като „курва“.
На 02.08.2022 г. подс. К. А. закупил газ-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел
„Р29“, със сериен № V21EKCMYS03-2100187, за което му била издадена фактура №
2719/02.08.2022 г. на негово име.
Три дни по-късно, на 05.08.2022 г. сутринта, без каквато и да е предварителна
уговорка с пострадалата, подс. К. А. отишъл до работното място на ЧО М. – горепосочения
павилион за пици на парче, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1А“, бул. „Александър
Малинов“, в близост до № 23. Със себе си носил закупения три дни по-рано газ-сигнален
пистолет марка „EKOL“, модел „Р29“, със сериен № V21EKCMYS03-2100187. Там той
причакал пристигането на ЧО М., а когато тя се появила, той поискал да разговаря с нея.
След като последната отказала, подс. А. ударил ЧО М. в областта на кръста, след това
извадил носения газ-сигнален пистолет, издърпал горната част от него, зареждайки го по
този начин, след което го насочил към ЧО М., първо в областта на гърдите й, а после по-
надолу, като успоредно с това й казал: „Ще те убия“. Поведението си той мотивирал пред
нея по причини, че била „гадна курва“. Тъй като по алеята, минаваща край павилиона, се
задали минувачи, подсъдимият се уплашил, прибрал пистолета, а после хванал пострадалата
под ръка и така двамата се приближили към павилиона. В продължение на около половин
час двамата разговаряли, като целта на ЧО М. била подсъдимият да се успокои и да си
тръгне, което той накрая сторил.
След като видяла, че подс. А. вече не е наблизо, ЧО М. се заключила отвътре в
павилиона си и веднага се обадила на тел. 112 в 9:12 часа, като съобщила на дежурния
диспечер, че била нападната от бившия си приятел, който я заплашил с убийство, като носил
пистолет със себе си, който извадил, показал го, а после го прибрал в панталоните си.
По така подадения сигнал на място били изпратени полицейски служители от 07 РУ-
СДВР, в лицето на свидетелите М. К. и М. А., които заварили единствено ЧО М..
Последната и на тях разказала как бившият й приятел К. А. я бил причакал, извадил
пистолет и я заплашил, че ще я убие. Св. А. възприел, че ЧО М. била „леко разстроена“.
На следващия ден, 06.08.2022 г., било осъществено претърсване и изземване от дома,
обитаван от подс. А. (гр. София, кв. „Витоша“, ул. Проф. Христо Вакарелски“ № 13А, вх. Б,
ет. 2, ап. 24), при което върху холна маса били оставени и впоследствие иззети като
веществени доказателства (ВД) газ-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел „Р29“, със
сериен № V21EKCMYS03-2100187, ведно с пълнител, патрони, гилзи, куфар и фактура №
2719/02.08.2022 г. В писмено обяснение към протокола за претърсване и изземване подс. А.
написал, че вещите били негови.
Видно от изготвената на ДП балистична експертиза, газ-сигнален пистолет марка
„EKOL“, модел „Р29“, със сериен № V21EKCMYS03-2100187, представлявал огнестрелно
оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, произведен бил заводски, не бил преправян, технически
изправен и годен да произвежда изстрели, а предоставените за изследване патрони,
представлявали газ-сигнални такива, калибър 9 мм, като отделно пистолетът бил годен да
възпроизвежда изстрели с такива патрони.
Горепосочените ВД бяха предявени на осн. чл. 284 от НПК на страните в рамките на
последното о.с.з. от 11.04.2025 г., при което ЧО М. заяви, че свързва предявения пистолет с
инцидента от 05.08.2022 г.
След събитието от 05.08.2022 г., по нейна молба, ЧО М. била преместена от
5

работодателя си на друг търговски обект, което бе допълнително потвърдено от показанията
на св. А..
Видно от заключението на изготвената на ДП комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза (КСППЕ), ЧО П. М. не страдала от психично разстройство, като
същата била с нормален интелект и запазени когнитивни процеси. В резултат на
осъществените спрямо нея на 05.08.2022 г. действия от страна на подс. А., изразяващи се в
насочване на пистолет и отправяне на думите „Ще те убия“, ЧО М. била преживяла остра
стресова ситуация с протрахиран ход, която реакция била в състояние реално да наруши
адаптационните сили на организма й и да доведе до сериозна промяна в качедтвото й на
жИ.т. Около месец след инкриминраната дата били налице данни, че ЧО М. страдала от
разстройство в адаптацията си, а шест месеца по-късно ЧО М. била диагностицирана със
състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, нарушаващо социалното й
функциониране, и по-конкретно: депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство
за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване
на съществуването в настоящата ситуация. Вещита лица стигат до заключението, че в
резултат на осъществения постоянен психически тормоз над нея (следене, причакване,
влизане в нежелана комуникация и заплахи) ЧО М. е изпитала реален страх за жИ.та си
(витална застрашеност) към инкриминираната дата, което състояние било относимо към
категорията „основателен страх за жИ.та и здравето й“.

По доказателствата
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
следствие гласни доказателства – изцяло от показанията на ЧО П. М., С. А., М. К.
(включително показанията му от ДП, дадени на 28.09.2023 г., прочетени в цялост по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и потвърдени от него) и М. А. (включително показанията
му от ДП, дадени на 04.10.2023 г., прочетени в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
от НПК и потвърдени от него).
Преди анализа на горепосочените гласни доказателства следва да се направи
уточнението, че в качеството си на страна в процеса (ЧО) и пострадала от твърдяното в
обвинителния акт деяние, П. М. определено и обяснимо се явява заинтересована от изхода
на делото в ущърб на подсъдимия. Независимо от това в показанията на ЧО М., дадени
двукратно в рамките на две о.с.з., не се откроиха каквито и да е съществени по своя характер
протИ.речия – както вътрешни, така и спрямо съобщеното от нея на ДП. Показанията на ЧО
М. не само съдържаха в себе си необходимата правдоподобност, логична обоснованост и
хронологична последователност, но намериха повече от убедителна подкрепа в множество
кореспондиращи помежду си други гласни и писмени доказателствени средства, макар и от
косвен характер, сред които показанията на посочените по-горе трима свидетели,
заключението на техническата експертиза, възприела дословно съобщеното от пострадалата
на дежурния диспечер от тел. 112 непосредствено след инцидента, както и заключението на
КСППЕ и останалите писмени доказателства, като протокола за претърсване и изземване от
дома на подсъдимия, при което е намерен газ-сигнален пистолет. Изложената от ЧО М.
версия за случилото се допълнително се подкрепя от предявеното по реда на чл. 284 от НПК
ВД. С оглед на горното съдът няма никакви аргументи да не кредитира показанията на
пострадалата като убедителни, неизолирани и намиращи подкрепа в многобройни гласни и
писмени доказателствени средства.
По подобен начин следва да се кредитират и показанията на другите трима посочени
по-горе свидетели като необорени и кореспондиращи помежду си.
В рамките на съдебното следствие бяха разпитани други двама свидетели – С. Б.
(домоуправител в блока, където живял на квартира подсъдимия и поемно лице при
осъщественото в дома му претърсване и изземване), както и Р.М. – близък приятел и
6

търговски партньор на подс. А..
Показанията на св. Б. следва да се кредитират по отношение участието й като поемно
лице в осъщественото на 06.08.2022 г. претърсване и изземване и обективните находки,
възприети и иззети при него. В останалата си част св. Б. споделяше впечатленията си за
цялостната връзка между подсъдимия и ЧО М., както и за силните чувства, които
подсъдимият изпитвал към последната. Доколкото всяка една жена със солиден житейски
опит има принципно правилна визия за взаимоотношенията между половете, няма пречка да
се кредитира изложеното от св. Б. относно силната любов, която подсъдимият изпитвал към
ЧО М., което е откровено лично впечатление и оценка на свидетеля. Не така стоят нещата,
свързани с инцидента от 05.08.2022 г., предисторията на инцидента и причините за
случилото се. В тази част показанията на св. Б. следва да бъдат изключени от
доказателствената маса, не само, доколкото същата не е възприела непосредствено и лично
нито един елемент от случилото се, но, по собствените й признания, доколкото пресъздава
изцяло съобщеното й от подсъдимия, което, както ще стане дума (при анализа на
обясненията на последния) по-долу, се явява негова изолирана и неиздържана защитна
версия.
По подобен начин от доказателствената съвкупност следва да бъдат изключени и
показанията на св. М. (при него изцяло), който нито е възприел непосредствено
инкриминираните събития, нито поне е имал качеството на поемно лице по делото. Към това
се наслагват силните приятелски и бизнес отношения с подсъдимия, както и откроилата се в
съдебната зала при разпита му негативна оценка за личността на ЧО М., което в съвкупност
създава впечатлението за силна заинтересованост и предубеденост в полза на подсъдимия.
Преповтаря се лансираната от подс. А. версия, която не е наситена с факти, подлежащи на
проверка, а декларативни твърдения за съпричастност на пострадалата към решението на
подсъдимия да си закупи пистолет за самозащита от нея, защото „така смятал“, че тя била
замесена в заплахите срещу него и похищенията срещу автомобилите, с които той търгувал.
Според съда причината на св. М. да заяви присъствието си на ДП като свидетел, е емпатията
и съчувствието, което е изпитвал към своя приятел, в лицето на подсъдимия, без обаче
същият да излага убедителни, лично въприети от него факти от значение за делото. Това
обстоятелство е било правилно отчетено от държавното обвинение, което основателно не е
включило св. М. в списъка на свидетелите от приложението към обвинителния акт. Все пак,
с оглед правото на защита, съдът допусна този свидетел на съдебното следствие, колкото да
се убеди в правилността на прокурорската преценка.
При анализа на гласните доказателствени средства съдът ще се спре по-подробно на
обясненията на подсъдимия, които, както е известно, имат двойнствена природа – както
средство за изграждане на защитна версия, така и способ за събиране на проверими факти и
обстоятелства, свързани с премета на доказване.
В случая в обясненията си подс. А. потвърждава, че се познава с ЧО М. от 2017 г.,
чрез сайт за запознанства по Интернет, като имали протИ.речива връзка около две години и
половина. Дори след това поддържали контакти помежду си, включително с ходене на
почивки на морето до пролетта на 2022 г. Твърдението, че бил заплашвал ЧО на работното й
място с пистолет не отговаряло на истината. Отношенията им се развалили окончателно
след нейно ходене в Турция на 18.04.2022 г., което, според подсъдимия, било с цел трафик
на бежанци. С помощта на полицаи той разбрал с точност нейните преминавания през
граница. През това време детето й било само и той му се обаждал, за да го успокоява. При
проведен разговор с ЧО вечерта, вече на българска територия, последната му дала
телефонен номер на човека, с когото пътувала заедно, на име Стефан. Въпросният Стефан
му обяснил в последвалия разговор с „дрезгав, криминален глас“, че нямали интимни
отношения с ЧО, а когато подсъдимият го попитал какво са правили в Турция последвали
заплахи от страна на Стефан и от друг човек, който взел телефона му. Подсъдимият проучил
7

и разбрал, че ЧО М. и Стефан се били запознали в механа „Каручката“ в Люлин, посредстом
нейната приятелка Б., потвърдено от последната пред подсъдимия. После подсъдимият се
добрал до телефона на ЧО и видял следния текст: „пътуваме си, ще имаш курс ли, аз се возя
като куфар, другите ще качват багаж и сме колона от три джипа“. На следващия ден след
пътуването до Турция, понеже се притеснявал за детето й, което било на 10 години и стояло
само не веднъж, докато тя ходила в чужбина за нерегламентирани действия, подсъдимият
подал сигнал в Агенция за закрила на детето.Това негово действие ядосало ЧО и тя му се
заканила да подаде жалба, че я бил тормозил, след което си сменила телефона. По този
начин той не е имал начин да я тормози занапред, като единственият начин да се свърже с
нея бил да ходи до работата й през деня. ЧО веднъж го била заплашила с думите: „живей си
жалкия жИ.тец до като още можеш. Мен ме остави да си правя, каквото си искам. Не бъди
сигурен, че ще можеш да станеш“. Опитвал се да говори с нея до павилиона, но тя се
затваряла и отказвала. Заплашвала го, че при всеки опит да се свърже с нея щяло да има
подадени оплаквания, а ако това не успеело, други хора щели да говорят с него. За датата
05.08.2022 г. подсъдимият обяснява, че нарочно избрал светлата част на деня в 08:30 ч., тъй
като се притеснявал да се вижда по тъмно с ЧО, заради нейните приятели и, второ, целял да
има свидетели. Видели се на улицата зад пазара, след което изминали около 50 м. по
горепосочените „пътеки“ на пазара, стигайки пред павилиона й. Тя влязла в павилиона си,
изключила СОТ, но не била включила паник-бутона, като пуснала фурните да се загреят.
Дошли и доставчици, които й докарали айран, безалкохолни, с които тя се била разплатила.
Това не било поведение на човек, заплашен с убийство. В павилиона, освен това, имало
камери. Нямал представа защо точно тогава камерите не са работили. След този случай
полицаите дошли в дома му, а пистолетът му стоял на холната маса в кутията с фактурата.
Ако бил извършил нещо, поне щял да го скрие или да го използва в тъмната част на
денонощието. Разсъждава, че след тръгването му от павилиона всеки криминално проявен
би могъл да посъветва ЧО да се обади на тел. 112, какво да каже и какво да направи. По
повод проведения пред павилиона разговор обяснява, че й бил казал, че смятал да отиде в
полицията със сниманите разговори от нейния телефон, а тя, като превантивно действие, го
обвинила в заканата с пистолет. Твърди, че приятелката на ЧО (Б.) му казала, че ЧО имала
чувства към него и го обичала. Негова версия било, че ЧО била свързана по някакъв начин с
изчезването на автомобилите му. На въпроси на повеника уточнява, че на 05.08.2022 г. бил
казал на ЧО да си оттегли жалбата, но без заплахи от негова страна. Нямали предварителна
уговорка да се видят. Били му звъннали от 07-мо РУ-СДВР, че имало жалба от нея и го
викали в понеделник, поради което той бил отишъл да я попита защо била подала жалба. На
05.08.2022 г. в 08:30 ч. било логично всички павилиони на пазара да работят. Тогава имало
хора по алеите. За пистолета обяснява, че го бил закупил от Пловдив на 04.08. и затова на
следващия ден отишъл да разговаря с ЧО. Тогава й казах, че си бил взел пистолет, но не го
носил със себе си. Заплахите, че ще му запалят колите, идвали от скрити номера. На въпрос
на съда подсъдимият отново уточнява, че на 05.08. 2022 г. искал да говори с ЧО, защото в
понеделник трябвало да отиде до полицията и той настоявал тя да отиде с него, за да
разкаже за пътуванията си до Турция, а отделно искал тя да му върне пари, които му
далжала. Допълва, че тогава още имал чувства към нея се надявал да си оправят
отношенията. Отново отрича да е носил пистолет със себе си.
Видно е, че в обясненията си подс. А. потвърждава солидна част от установените с
другите гласни и писмени доказателствени средства факти, а именно: действително се е
познавал с ЧО М. и е имал известно време интимни отношения с нея; взаимоотношенията
помежду им се влошили драстично след нейно пътуване до Турция на 18.04.2022 г., когато се
скарали по телефона; след горната случка тя подала сигнал срещу него до полицията, а той –
срещу нея до Агенция за закрила на детето; продължавал да изпитва силни чувства към ЧО
дори след раздялата, редовно търсил контакт с нея, осведомявал се за нея чрез нейни колеги
и приятелки, включително като тайно от нея преглеждал съдържанието на телефона й;
8

действително притежавал горепосочения газ-сигнален пистолет, който закупил преди
инкриминираната дата от Пловдив и именно този пистолет бил иззет от дома му;
потвърждава за срещата му с ЧО М. на 05.08.2022 г. сутринта пред павилиона, в който
същата полагала труд. Предвид така установената кореспонденция на съобщеното в тази
част от подсъдимия с останалите събрани гласни и пимени доказателства, съдът кредитира
обясненията на подсъдимия в тази част като добросъвестни и неизолирани.
В останалата им част (отричането на подсъдимия да е отправял заплахи с убийство
спрямо ЧО М. на инкриминираната дата 05.08.2022 г., както и отричането въобще да е носил
по време на срещата закупения по-рано от него газ-сигнален пистолет) обясненията на
подсъдимия се явяват изолирани и необратимо оборени от останалия многоброен
доказателствен материал, поради което следва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност като неправдоподобна и несъстоятелна защитна версия. Нещо повече –
съобщеният от подсъдимия мотив за самата среща се явява не само лишен от житейска
логика, но и не съвсем изяснен, доколкото същият, трикратно приканен от повереника, своя
защитник и съда, даде нееднозначни обяснения по този въпрос, всеки път допълвайки или
видоизменяйки вече съобщеното. Така и не стана ясно за какво точно е потърсил
подсъдимия ЧО и за какво е искал да разговаря с нея – за да я помоли да си оттегли
поредната жалба до полицията, да я накара да дойде с него и там, пред полицаите, да
разкаже за пътуванията си до Турция, да й каже, че вече имал пистолет и не се страхувал от
нейните приятели, да я помоли да му върне дадени назаем пари или просто да си оправят
отношенията.
Така безразборно нахвърляните пред съда една след друга причини за срещата не
дават отговор на няколко логични въпроса: защо не е уговорил предварително срещата си с
ЧО, а се налага да я причаква пред павилиона; защо въобще отваря без нужда дума пред нея
за закупения от него писторет; какво е наложило ЧО веднага след оттеглянето му да се обади
на тел. 112, при положение, че по негови думи, си разговаряли нормално; какво налага ЧО
да дойде с него до полицията по случай отпреди повече от три месеца, по който
подсъдимият няма отношение; защо един газ-сигнален пистолет е поставен демонстративно
върху холна масичка в дома на подсъдимия, без дължимите мерки по скрито съхранение.
Това са все логични въпроси, породили се не произволно, а именно от дадените от
подсъдимия обяснения, които обаче не срещат логичен отговор. Именно поради горните
причини съдът намира обясненията на подсъдимия в отхвърлената им част като
неправдоподобни, оборени и лишени от логика.
Фактическата обстановка се подкрепя и от приобщените на съдебното следствие
писмени доказателства, събрани на досъдебното производство, както следва: заявление от
ЧО М. с вх. № 338-7826/18.06.2022 г. (л. 32 от ДП); протокол за претърсване и изземване от
06.08.2022 г., изготвен по реда на чл. 169-171 от НПК, ведно с определение на СРС за
одобряването му (л. 62-64 от ДП); заключение на КСППЕ по отношение на ЧО М. (л. 71-78
от ДП); заключение на балистична експертиза (л. 84-86 от ДП); заключение на техническа
експертиза по запис от тел. 112 (л. 90 от ДП) и справка съдимост на подс. К. А..
Всички писмени доказателства взаимно кореспондират както помежду си, така и на
кредитираните гласни доказателства, като по един достатъчно ясен и категоричен начин
подкрепят поотделно и в съвкупност установената фактическа обстановка.
За пълнота следва да се посочи, че вещите лица, изготвили различните експертизи на
ДП, са отговорили изчерпателно и аргументирано на всички поставени им въпроси.
На последно място, фактическата обстановка се подкрепя и от предявените на
страните по реда на чл. 284 от НПК ВД – газ-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел „Р29“,
със сериен № V21EKCMYS03-2100187, ведно с пълнител, патрони, гилзи, куфар, ведно с
фактура № 2719/02.08.2022 г., при което подсъдимият не отрече собствеността си върху тази
ВД, а ЧО потвърди, че свързва предявения й пистолет с инцидента от 05.08.2022 г.
9

От приобщените писмени доказателствени средства съдът не кредитира единствено
приетите от подсъдимия в рамките на съдебното следствие 5 бр. хартиени листове А4,
съдържащи кореспонденция през мобилни приложения, както и 3 бр. изображения от Google
Maps. Приложените екранни снимки от кореспонденция не дават с достатъчна убедителност
отговор между кого е провеждана кореспонденцията, като отделно на тях е посочена дата от
2019 г. Изображенията от Google Maps са правени повече от две години и половина след
инкриминираната дата 05.08.2022 г. и не могат да бъдат обвързани със събитията и
ситуирането на преместваемите обекти към онзи момент. В заключение така представените
от подсъдимия писмени доказателствени средства нямат отношение нито към датата на
инкриминираното събитие, нито дори по косвен начин могат да бъдат обвързани с предмета
на делото.

от правна страна:
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира, че подсъдимият К. А. с
действията си е осъществил състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал.
1 от НК (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието – 05.08.2022 г. и без наличие
на последваща по-благоприятна разпоредба), за което го призна за виновен.
От обективна страна, подс. А. на 05.08.2022 г., в гр. София, ж.к. „Младост 1А“, бул.
„Александър Малинов“, в близост до № 23, се заканил с убийство на другиго – П. С. М.,
като насочил срещу нея газ-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел „Р29“, със сериен №
V21EKCMYS03-2100187 и й казал: „Ще те убия“, като това заканване би могло да възбуди у
М. основателен страх от осъществяването му.
От обективна страна, изпълнителното деяние на посоченото престъпление и неговият
едноличен автор, в лицето на подс. А., се доказват по един достатъчно категоричен и
несъмнен начин от кредитираните гласни и писмени доказателства, които съдът анализира
по-горе. Показанията на ЧО М., потвърдени от тези на свидетелите С. А., М. К. и М. А., в
съвкупност с данните за подадения на тел. 112 непосредствено след деянието сигнал,
неговото съдържание (възприето по метода на техническата експертиза) и последвалото
претърсване и изземване в дома на подсъдимия, при което е намерен и иззет газ-сигнален
пистолет марка „EKOL“, модел „Р29“, със сериен № V21EKCMYS03-2100187 (ведно с
изготвената за него балистична експертиза), безспорно сочат, че подсъдимият е причакал ЧО
М. на горепосочените инкриминирани време и място, където, без да бъде провокиран, е
насочил срещу нея газ-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел „Р29“, със сериен №
V21EKCMYS03-2100187 и й казал: „Ще те убия“.
При тази съвкупност от посочените действия и отправените реплики от страна на
подсъдимия напълно ненужно и излишно е било да се изяснява по метода на експертизата
дали у ЧО М. е настъпил основателен страх от осъществяване на заканата. От една страна
съдебната практика е достатъчно категорична, че за съставомерността на деянието не е
необходимо да е настъпил основателен страх у пострадалия за осъществяването на заканата,
а само възможност за настъпването му. От друга страна, всяко насочване на пистолет (или
дори предмет, който пострадалия, особено от женски пол, поради липсата на специални
знания на пръв поглед не може да оприличи по друг начин, освен като огнестрелно оръжие)
към торса на човек е действие, което и без необходимостта от допълнителни реплики, е в
обективно, житейски обяснимо, състояние да възбуди основателен страх у пострадалия за
изпълнение на заканата срещу жИ.та му. В случая, освен с действие, заканата за убийство е
обективирана по достатъчно ясен и недвусмислен начин и вербално с думите „Ще те убия“,
което, от житейска гледна точка, затвърждава лесно предвидимото настъпване на
основателен страх от осъществяване на заканата.
В случая обаче субективните преживявания на пострадалата М. са били изследвани по
експертен път, чрез изготвяне на КСППЕ, която категорично е установила, че, вследствие на
10

така съвкупните действия на подсъдимия, същата е преживяла остра стресова ситуация с
протрахиран ход, която реакция била в състояние реално да наруши адаптационните сили на
организма й и да доведе до сериозна промяна в качеството й на живот. В резултат на
осъществения постоянен психически тормоз над нея (следене, причакване, влизане в
нежелана комуникация и заплахи) ЧО М. била изпитала реален страх за жИ.та си (витална
застрашеност) към инкриминираната дата, което състояние било относимо към категорията
„основателен страх за жИ.та и здравето й“. Тоест съставомерните изисквания за настъпване
на престъпния резултат не само са изпълнени, но дори и надхвърлени – пострадалата реално
е изпитала основателен страх от осъществяване на отправената спрямо нея закана за
убийство.
Изводът на вещите лица за настъпил основателен страх не само не е произволен, но
намира допълнителна подкрепа в други доказателствени източници – съобщеното от св. А.,
че изглеждала притеснена и неоспорения факт, че след инцидента ЧО М. се е преместила на
друго работно място. Оплакванията на ЧО от осъществения спрямо нея тормоз от страна на
подсъдимия са били споделени от нея и пред работодателя й (св. А.), който е бил наясно с
опасенията й и дори е виждал подсъдимия в павилиона (макар по делото да не бе установено
с точност кога това се е случило, но определено е било на дата, предхождаща
инкриминираната), чрез монтираните вътре камери. Следва да се има също предвид, че
случката не е прецедент, а пореден случай на отправен тормоз, след като преди това ЧО М. е
била сезирала правоохранителните органи. Логичното е, при липса на възпиращ ефект от
така подадените жалби, ЧО М. да е възприела поредната, значително по-тежка заплаха, за
реално осъществима.
От субективна страна деянието е извършено при изискуемия пряк умисъл –
подсъдимият А. напълно е съзнавал обективните елементи от състава на престъплението,
както е съзнавал и обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е и пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици. Няма аргументи, които да сочат, че към
момента на деянието същият не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е
могъл да ръководи постъпките си. Същият напълно е съзнавал какво може да предизвика с
насочването на пистолет към гърдите на жена и отправяне на инкриминираните реплики
към пострадалата, а именно – страх от осъществяване на заканата срещу нейния жИ.т,
каквато цел съзнателно е преследвал. В противен случай подс. А. не би имал причина да се
придвижи въоръжен до работното място на пострадалата.
Нещо повече – самата хронология в действията и поведението на подсъдимия сочи на
съзнателно планирана и внимателно обмислена от него постъпка. Първо, подсъдимият
напълно е съзнавал нежеланието на ЧО повече да се вижда и говори с него, но въпреки това
изненадващо я причаква сутрин рано без повод на работното й място, за да не й остави друг
избор, освен да се изправи очи в очи с него. Второ, съзнателно използва закупения само три
дни по-рано газ-сигнален пистолет в изпълнение на заканата си, а после, с цел изграждане
на защитна версия, съзнавайки реакцията по подаване на сигнал на всяко пострадало от
подобно деяние лице, определено демонстративно го оставя да стои върху холната маса в
дома си, за да има мотив в случай на нужда да изтъкне, че ако е бил искал да го използва, е
щял да го скрие. Скриването на всяко оръжие (включително и газ-сигнално) на подходящо,
невидимо за околните, място за съхранение, е задължение на притежателя му, а не
възможност, предоставена на неговата преценка (чл. 98 от ЗОБВВП). На последно място,
деянието на подсъдимия не е изолиран, инцидентен случай, а пореден случай на отправен
вербален и психически тормоз спрямо ЧО М., въпреки вече подадените срещу него сигнали
до полицията. Очевидно е, че тези синали не само не са възпрели подсъдимия, но са
формирали у него чувство на безнаказаност и озлобление, водещо до градация в
протИ.правното му поведение спрямо ЧО М..
Неоснователни и несъстоятелни са аргументите на защитата, че ЧО М. не е имала
11

повод да се оплаква от закана за убийство с пистолет, но се е възползвала от посещението на
подсъдимия до павилиона, за да го уличи в престъпление и по този начин да се отърве
занапред от присъствието му. Установените по делото факти сочат точно обратното –
подсъдимият действително е посетил с нарочно закупено от него три дни по-рано оръжие
(газ-сигнален пистолет), насочил го е срещу ЧО М., казал е думите „Ще те убия“ и дори я е
ударил – обстоятелство, което не присъства в обвинението, но е доказано.
Не може да се отрече, че подсъдимият е бил воден и в значителна степен повлиян от
силните си чувства към ЧО М., но съдът не намира сред тези чувства да е присъствало
чувството на обич. Последната предполага взаимност и емпатия, каквито в случая не са
налице. Вместо това налице е тежко състояние на ревност, което няма нищо общо с любовта,
а е неблагоприятен страничен ефект, роден от края на дадена любовна връзка (която след
края си включва по-малко от двама души). Именно невъзможността на подсъдимия да се
справи с ревността е отключила цяла верига от несъстоятелни, „наказателни“ и унизителни
за другия действия: неконтролеруемо следене на ЧО след края на връзката (посредством
познати от полицията, приятели и колеги на ЧО); нерегламентирано ровене в телефона й
(признато от самия подсъдим); непрестанно търсене на обяснение с кого е била и дали е
имала интимна връзка; причакване на работното място, въпреки изрично изразеното
нежелание на ЧО, включително с блокиране на телефона, и, накрая, инкриминираните му
действия, предмет на настоящото дело. Всичко гореизложено са все аргументи в подкрепа на
доказаността на деянието и от субективната му страна.
Колкото до версията, че подсъдимият се е срахувал за жИ.та си от лица, приближени на
ЧО, във връзка с посегателство над автомобили, с които той търгувал, поради което си
закупил пистолет и за него съобщил на ЧО – тази версия не почива на никакви конкретни
факти, а отделно е определено несериозна, за да бъде обсъждана.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието на подс. К. А. за посоченото престъпление, съдът
съобрази поотделно
смекчаващите вината обстоятелства: чисто съдебно минало, добро процесуално
поведение и
отегчаващите вината обстоятелства: по-висока степен на обществена опасност на
деянието, доколкото престъпният резултат е надхвърлил негативните си съставомерни
последици, предизвиквайки у ЧО М. остра стресова ситуация с протрахиран ход, която
реакция била в състояние реално да наруши адаптационните сили на организма й и да
доведе до сериозна промяна в качеството й на жИ.т.
Съдът прецени, че при така наличното едновременно проявление на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства не може да се обсъжда приложението на чл. 55 от НК, като
в случая съдът намира, че целите на наказанието, при наличното чисто съдебно минало на
подсъдимия, могат да бъдат постигнати с наказание, ориентирано към предвидения от
законодателя минимум, с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, за което са налице всички
предпоставки.
С оглед горното и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, вр. чл. 54 от
НК, съдът наложи на подс. К. А. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде ОТЛОЖЕНО с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

По веществените доказателства
Съдът прецени, че приобщените с протокол за претърсване и изземване от 06.8.2022
12

г. ВД, а именно газ-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел „Р29“, със сериен №
V21EKCMYS03-2100187, ведно с пълнител, патрони, гилзи и куфар, намиращи се на
съхранение в 07 РУ-СДВР, съобразно възприетата от съда фактура № 2719/02.08.2022 г., са
принадлежали на подс. К. А. и кумулативно са послужили като средство за осъществяване
на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което подсъдимият бе признат за
виновен, поради което, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, присъди същите да се
ОТНЕМАТ в полза на държавата.

По разноските
Съдът осъди подс. К. А., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати
направените по делото разноски в общ размер на 1237,55 /хиляда двеста тридесет и седем
лева и петдесет и пет стотинки/ лева, от които 677,55 /шестстотин седемдесет и седем лева и
петдесет и пет ст./ лева по сметка на СДВР и 560,00 /петстотин и шестдесет/ лева по сметка
на СРС, както и 5 лева д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че липсва
доброволно изпълнение.
Отделно, също на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. А. да
заплати на частния обвинител П. С. М. направените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2250,00 /две хиляди двеста и петдесет/ лева. Посоченият размер
се явява основателен на база приложения договор за правна помощ и съдействие, броя на
проведените съдебни заседания, фактическата и правна сложност на делото, както и
приобщените разноски за заплатени адвокатски възнаграждение на повереника.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
13

Номер на акта:	217
Дата:	11 април 2025 г.
Съдия:	Иван Александров Стоилов

Дело:	20241110201771
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 февруари 2024 г.

Присъда по дело №1771/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите