Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ –МЛ.С.
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая
Недкова
въззивно гражданско
дело № 160 по описа на ВОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 94404/17.12.2019г. от
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, със седалище и адрес на
управление: гр.София,ул.“Пиротска“ № 171 А, чрез процесуален представител срещу
Решение № 5498/06.12.2019г. по гр.д. № 11196/2019г. на ВРС,42св., с което въззивникът е осъден да заплати на К.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА
от ОБЩО 811,96 лева /осемстотин и
единадесет лева и деветдесет и шест стотинки /- представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 108,68 часа за процесния период 01.12.2017г. - 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от 811,96 лв., считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2019 год. до окончателно
изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Считайки обжалваното решение за неправилно
и необосновано, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което
иска да бъде отхвърлен.
Твърди, че е налице изрична норма, която урежда заплащането на положения
от ищеца нощен труд. Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на
КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не
повече от осем часа. Доколкото е налице специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР разпоредбите на общото
гражданско законодателство, не може да немерят приложение. Оспорва и алгоритъма
за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния период
са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на
ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР / обн. ДВ
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете наредби е
регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22ч. до 6ч., като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е
разписана 8 часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в
случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на
нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. В т.1 от цитираната
заповед е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на
служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 25ст.Моли за
присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна не е депозиран
отговор.
В съдебно заседание по същество,
въззивника, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя молба,
в които поддържа доводите си от въззивната жалба, моли същите да бъдат уважени
и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение по чл.78
ал.5 от ГПК в условията на евентуалност,
ако претендираното възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия
надвишава минимума в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия,
редовно призован не се явява,чрез процесуалния си представител,с писмена молба
излага твърдения за неоснователност на въззивната
жалба идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното
решение бъде потвърдено. Представя писмени бележки.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба на от К.К.К., ЕГН **********
срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – ВМР, с
адрес гр.София, ул. „Пиротска“ №171 А, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86
от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца: сумата от 811.96 лева /след допуснато в о.с.з.
изменение на иска/ представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 108,68 часа за процесния период 01.12.2017 г. - 31.03.2019 г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2019 год. до окончателно изплащане на задължението.
Иска е
основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност “командир на екип” в
Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”-Варна. Твърди
се, че в периода от 01.12.2017г. до 31.03.2019г. е положил многобройни часове
извънреден труд, които са останали неизплатени, което обуславя правният му
интерес от предявяване на осъдителните претенции.
Ответникът Главна Дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението” в Министерство на вътрешните работи
оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо задължение за плащане на
претендираните суми. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР / обн. ДВ
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, поради, което не е налице празнота в
закона.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за
присъждане на направените по делото разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От
събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства,че страните са обвързани
от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът
К.К.К., ЕГН ********** през процесния период от 01.12.1017г. до 31.03.2019г. е
полагал труд на длъжност “командир екип” в Регионална дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението” /РДПБЗН/ - Варна, която дирекция е на
структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ /ГДПБЗН/ в МВР.
По делото са приети като писмени
доказателства: Заповед
№8121з-791 от 28.10.2014 г., кадрова справка, Писмо Изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011г. на МТСП,протоколи за
отчитане на отработеното работно време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на
разположение и положеният труд по време на официални празници в Първа РСПБЗН – Варна
от ищеца през официалните празници за процесния период,протоколи за положен по
заповед труд извън редовното работно време от държавни служители, работещи на
смени в Първа РСПБЗН –Варна, платежни бележки за начислени и изплатени часове
за положен извънреден труд за претендирания период, графици за
дежурства
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните,
което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения нощен труд за
периода 01.12.2017г. – 31.03.2019г. Същия е 128 часа, преизчислени по коефициент 1.143 – 147
часа или разлика за доплащане - 109 часа . Общо дължимата сума за неизплатения
на ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за периода
01.04.2015г. – 30.11.2017г. е в размер на 811.96 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд при
преизчисляване на положения нощен труд през периода 01.12.2017г. до 31.03.2019г.,
в едно с акцесорна претенция за
заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на претенцията.
Настоящия съдебен състав счита,
че по отношение на
държавните служители в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението“ и териториалните й служби,
какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в
сила от 01.07.2014г./, доколкото в
този закон не е предвидено друго. ЗМВР е
специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните
служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от
чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор , че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд както
през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на
12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се
заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове
труд и съответно размера на дължимото
допълнително възнаграждение.
По
отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването
на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва,предмет
на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както
вече беше посочено за целия процесния период 01.12.2017г. до 31.03.2019г., за
който се претендира заплащането на нощен
труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, относими
са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от
01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на
същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се
компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В
ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода от 01.12.2017г. до
31.03.2019г., е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./в сила от
02.08.2016г./ издавани от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е
посочено,че "При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.-
отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от
своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано-29.07.2016г.
Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40
от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична
регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел,
че е налице празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.Съгласно текста - при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.Ето защо положеният от ищеца извънреден труд
подлежи на възмездяване и то чрез преизчисление на положения нощен с коефициент
1.143 за целия претендиран период.
Размера
на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и неоспорено от
страните заключение по ССЕ.
Предвид
изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото възнаграждение,
депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, както за присъдената главница в размер на 811.96
лв., така и за акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати законна лихва върху нея, считано от дата на
подаване на исковата молба в съда – 17.07.2017г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на настоящото производство, на
въззивника не се дължат разноски. Въззиваемия не е направил и претендирал
такива в настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
5498/06.12.2019г. по гр.д. № 11196/2019г. на ВРС,42св., с което ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, със седалище и адрес на
управление: гр.София,ул.“Пиротска“ № 171 А е осъден да заплати на К.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** СУМАТА от ОБЩО 811,96 лева /осемстотин и единадесет
лева и деветдесет и шест стотинки /- представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд
в размер на 108,68 часа за процесния период 01.12.2017г. - 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от 811,96 лв., считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2019 год. до окончателно
изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.