Решение по дело №3024/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 494
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Нина Стойчева
Дело: 20201000503024
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова

Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503024 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 4509 от 24.07.2020г., постановено по гр.дело
№ 8230/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 7-и състав е осъдено дружеството
ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да заплати на А. Ю. М. сумата от 10 000 лв. на осн.
чл.432 ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.12.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като предявения иск е отхвърлен за разликата над 10
000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
Със съдебно решение № 4509 от 24.07.2020г., постановено по гр.дело
№ 8230/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 7-и състав е осъдено дружеството
ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да заплати на А. Ю. М. сумата от 393 лв. на осн.
чл.432 ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 10.12.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като предявения иск е отхвърлен за разликата над 393
лв. до пълния предявен размер от 1117,50лв. като неоснователен и
недоказан.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с която се обжалва
съдебно решение № 4509 от 24.07.2020г., постановено по гр.дело №
1
8230/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 7-и състав, в частта, в която е уважен
предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП в размер на 10 000 лв. за сумата над 5 000 лева.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди
се незаконосъобразност при прилагането на разп. на чл.52 от ЗЗД при
определяне размера на дължимото обезщетение, което е значително
завишено, както предвид преживените от ищеца травми, така и предвид
установената съдебна практика.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени съдебно решение № 4509 от 24.07.2020г., постановено по гр.дело
№ 8230/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 7-и състав, в обжалваната част и да
отхвърли предявения иск над сумата от 5000 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата, подадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД,
А.М. представя писмен отговор на въззивна жалба. Оспорва същата.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от правна и фактическа следното: Пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432
ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 10.12.2016г., представляващи болки и страдания,
преживени от ищеца поради получени увреди на здравето, съставляващи:
контузия на главата, гърдите, корема и поясната област на гръбнака.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а същото
се установява и от КП № 67/10.12.2016г., че на 10.12.2016г., ищецът
като пътник на предна дясна седалка на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК №
*** е претърпял ПТП на път № 19716 при км.9 +100, в участъка на
с.Блатска в посока с.Абланица, обл.Благоевград, управляван от М. Б. М..
Видно от Решение № 3963 по НАХД № 56982017г. по описа на РС-
Гоце Делчев, М. Б. М. е признат за виновен в това, че на на 10.12.2016г.,
при управление на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № *** е нарушил
2
правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП.
Видно от заключението на приетата по делото САТЕ поради загуба на
управлението от страна на водача на лекия автомобил, същият е излязъл от
платното за движение и е пропаднал във водоскок с дълбочина от 7,70 м.
Ищецът е бил пътник на предна дясна седалка в автомобила и е пътувал с
поставен предпазен колан. САТЕ дава категорично заключение, че
причините за настъпване на ПТП са от субективен характер и се свеждат до
нарушаване на правилата за движение от М. М. и управление на автомобила
с несъобразена скорост.
Видно от справка за сключена застраховка, към датата на процесното
ПТП отговорността на водача на лек автомобил „ Мерцедес“ с ДК № ***
1840 КХ е била застрахована от ответното дружество.
Видно от заключението на приетата по делото СМЕ, изготвена от в.л. д-
р Б. Б., ищецът е получил контузия на главата, гърдите, корема и поясната
област на гръбнака.
Непосредствено след инцидента, ищецът е бил приет в МБАЛ - Гоце
Делчев, където е постъпил в добро общо състояние. Уврежданията на ищеца
са били само мекотъканни. Въпреки, че не са били открити тежки телесни
увреждания, пострадалият е бил оставен за наблюдение в ортопедично
отделение.било е проведено три-дневно лечение- седативна и обезболяваща
терапия. На 13.12.2016г. ищецът е бил изписа и лечението е продължило
амбулаторно.
Ищецът е търпял болки и страдания за период от около един месец,
като през първите две седмици болките са били с по-интензивен характер.
Здравето на ищеца е било възстановено за около един месец, като обичайният
възстановителен период за подобни травми е около един месец. След този
период той е изпитвал само спорадични болки, които бързо са отзвучавали.
Към настоящия момент здравето на ищеца е напълно възстановено, като той
не е претърпял някакви негативни последици или усложнения от получените
увреждания.
СМЕ дава категорично заключение, че ищецът е пътувал с поставен
предпазен колан.
По делото са събрани гласни доказателства- разпитани са свид. А. С.
3
М.А, майка на ищеца и С. И. М., вуйчо на ищеца. Съдът съобразява
показанията и на двамата свидетели, предвид разп. на чл.172 от ГПК.
Съдът не кредитира други свидетелски показания, същите не са събрани
по предвидения в ГПК ред.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД е
ОСНОВАТЕЛНА.
По наведените във въззивната жалби оплаквания:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1
от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага
увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на
прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
4
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая приема за
сторено.
От представените КП за ПТП и Решение по НАХД, както и от
заключението на приетата в първоинстанционното разглеждане на делото
САТЕ, се установява противоправното поведение и вината на М. М., водач
на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК№ *** за причиняване на посочените по-
горе увреди на здравето на ищеца.
Влязлото в сила решение по НАХД е задължително на гражданския съд
съгл. разп. на чл.300 от ГПК и съгл. мотивите на т.15 от ТР №6/2013г. на
ОСГТК на ВКС и доказва настъпването на твърдения деликт и вината на
застрахования водач за причиняване на процесното ПТП.
Видно от справка за сключена застраховка ГО в ИЦ на ГФ, е
съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното
дружество и водача на процесния лек автомобил по риска „гражданска
отговорност“ за процесния период.
С обжалваното решение е приет за справедлив размер на обезщетение
на претърпените от ищцата неимуществени вреди сумата от 10 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира този размер на обезщетение за завишен.
В първоинстанционното производство е допусната и приета СМЕ,
чието заключение съдът изцяло кредитира. Същото не е оспорено от
страните по делото. От това заключение се установяват по категоричен
начин причинените на ищеца контузии, съставляващи контузия на главата,
гърдите, корема и поясната област на гръбнака. Тези контузии са в пряка
5
причинно-следствена връзка с преживяното ПТП.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и
обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вкл. и
бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищеца.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със
здравословното състояние на ищеца и неговото увреждане. Основни
критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищеца са
интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и
младата му възраст.
В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се
превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване
за ищеца.
Ищецът е претърпял изключително леки телесни контузии,
уврежданията са били само тъканни, не са били установени съдови и
сетивни нарушения на крайниците, ищецът е претърпял само закрити травми
на гърдите, корема и поясната област и седалището, без счупвания,
разкъсвания или открити рани. Лечението на тези контузии е било
консервативно в домашна среда и е отшумяло да около един месец , без да е
изисквало специално лечение или медицински манипулации. Несъмнено
ищецът е преживял болки и страдания, като първите две седмици те са
били с по-силен интензитет; но дори през този период не е чувствал
особен дискомфорт, не са били ограничени движенията му или
възприятията му. Здравето на ищеца е било напълно възстановено. Към
настоящия момент здравето на ищеца е напълно възстановено, без останали
негативни последици и без очаквани такива.
Несъмнено преживяното ПТП съставлява стресово за ищеца събитие,
което е довело до негативни за ищеца преживявания, но тези преживявания
не са били по-интензивни от обичайните за ситуацията и не са довели до
претърпени от ищеца увреди на психологическото или психическото му
здраве. Доказателствената тежест, както е отбелязано по-горе, е изцяло за
ищцовата страна досежно доказване на настъпването на увредите и на
търпените болки и страдания. Доказателствената тежест е надлежно
разпределена с доклада на делото в първата инстанция. Доказателства за
претърпени такива увреди от ищеца, освен свидетелските показания, които
съдът в тази им част не кредитира,( доколкото същите не са подкрепени от
други писмени доказателства или заключението на СМЕ и предвид разп. на
чл.172 от ГПК), не са представени.
6
Предвид изложеното, настоящият състав, намира че определената сума
за обезщетение от първоинстанционинят съд в размер на 10 000 лв. е
изключително завишена. Със суми от този и по-нисък порядък за периода
на ПТП, са обезщетявани значително по-тежки и с останали трайни
последици травми. Въпреки преживените травми ищецът е с напълно
възстановено здравословно състояние, без никакви негативни последици.
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968) решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение,
съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД е в размер общо на 5000 лв., която
сума е достатъчна напълно и в цялост да обезщети ищеца за търпените от
него болки и страдания.
При определяне на този размер съдът съобразява и обществено-
икономическите условия в страната към датата на ПТП- месец 12.2016г. и
съответните нива ( лимити) на застрахователно покритие към същия период,
доколкото нормативно определените лимити следва да се разглеждат като
отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в този см. Решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г.
по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК).
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение
в обжалваната му от ЗАД «АРМЕЕЦ» АД част и постановяване на друго, с
което предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
да бъде отхвърлен до размера на 5000 лв.
По разноските: Предвид изхода на делото в настоящата инстанция
жалбоподателят ЗАД «АРМЕЕЦ» АД има право на разноски, съобразно
уважената част на жалбата му в размер на 100 лв., заплатена държавна такса и
150 лв. юрисконсултско възнаграждение, предвид представения списък на
разноските. Първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в
частта за разноските.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 4509 от 24.07.2020г., постановено по
гр.дело № 8230/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 7-и състав , в частта, с която
предявения от А. Ю. М. иск с правно осн. 432 ал. 1 КЗ за обезщетяване
на неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 5 000 лв. (
пет хиляди лева) до сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева) ведно със
7
следващата се законова лихва от 12.04.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта му, с която ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД е съдено да заплати
сумата от 400 лв. (четиристотин лева) държавна такса за първата инстанция
по сметка на СГС за сумата от 200 лв. ( двеста лева) над сумата от 200 лв.
(двеста лева ) и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ю. М. с ЕГН **********, с адрес: с.***,
ул.“***“ № 30, вх.А, обл.*** иск с правно осн. 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди срещу ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2 за сумата над 5 000 лв. ( пет хиляди лева)
ведно със следващата се законова лихва от 12.04.2018г. до сумата от 10 000
лв. (десет хиляди лева) ведно със следващата се законова лихва от
12.04.2018г., присъдена с посоченото решение, като неоснователен и
недоказан.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение № 4509 от
24.07.2020г., постановено по гр.дело № 8230/2018г. по описа на СГС, І-во ГО,
7-и състав е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА А. Ю. М. с ЕГН **********, с адрес: с.***, ул.“***“ № 30,
вх.А, обл.*** да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ “ № 2 сумата от 250 лв.(двеста и
петдесет лева), сторени разноски за въззивната инстанция, на осн. чл.78 ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280
от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8