№ 43
гр. Плевен, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430103133 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “***, против М. П. Б., за признаване
за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 908,69лв. лева неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги по договор №***а период
12.09.2022г.-10.03.2023г., 756,39лв. неустойка, 192,32лв. лихва 12.10.22г.-
14.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК - 16,03,2024г., до окончателното изплащане на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1498/2024г. на
ПлРС. Сочи се, че вземането произтича от неплатени електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен
партиден номер М6076152, по договор *** Сочи се, че ответникът се е
съгласил и е приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги, съгласно които при неплащане на дължимите
суми за ползвани услуги обуславят право на оператора да прекрати
едностранно договора, както и достъпът на абоната до мрежата, и да начисли
неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане на срока на
договора.Посочено е че е издадена заповед по чл.410 за сумите па ч.гр.д.
№1498/2024г. на ПлРС, като след възражение на длъжника и указания на съда,
са предявени и настоящите искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен за подадената
ИМ е депозирал отговор, в който оспорва подписване на договорите и
1
размера на задължението.В молба от 15.10.2024г.-л.85 е заявил, че желае да
постгне извънсъдебна спогодба, като по този начин е признал претендираните
суми.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото писмени, прецени ги по реда на чл. 235 ал.2 от ГПК и прие за
установено от фактическа и правна страна следното :
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление
по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 893/16.03.2024г. по ч.
гр.д.№1498/2024г. по описа на ПлРС, за следните суми: 1665,08лв. главница,
192,32лв. мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ до 14.03.2024г.,/за периода 12.10.2022г.-14.03.2024г./,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.
410 ГПК -15.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски в размер на 37,15лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатени суми, дължими по
договор, сключен между М. П. Б. и ***, както следва:
За електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен
партиден номер ***, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер ***, задълженията за периода от 12.09.2022 г. до 10.03.2023 г.
са на обща стойност 1665.08 лв., формирани, както следва:
Неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на
обща стойност 908.69 лв,
Съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при
неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът
с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната. Поради
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени
неустойки в общ размер на 756.39 лв.
Не е спорно наличието на валиден договор между него и ответника, ,
ликвидност и изискуемост на вземането, размера и периода на лихвите.
Спорен по делото въпросът, дали ответника е изпълнил задължението си
в срок
Заявено е от длъжника, че иска да постигне спогодба, като по този начин
е признал предявяните претенции.Ищецът е направил искане по чл.237 от
ГПК, като претендира и разноските.В закона е предвидено, че, когато
ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Такава е и настоящата хипотеза, като предвид и представените по делото
доказателства, установявяващи основанието за дължимостта на процесните
2
суми, съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на
добрите нрави. С оглед на направеното признание на предявените искове от
страна на ответника, следва да бъдат уважени.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт,
като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. Съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е 87,15лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв..Следва да се осъди ответника
да заплати направени разноски в настоящето производство общо 212,85лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от
ГПК, че М. П. Б., ЕГН**********, ДЪЛЖИ на “***, със седалище и адрес на
управление ***,
общо 1665,08лв. главница за периода 12.09.2022г. до 10.03.23г. по
договор *** със системен партиден номер№***лв., от които 908,69лв.
неплатени суми по предоставени електрони съобщителни услутги, 756,39 лв.
неустойки,
както и сумата 192,32лв. мораторна лихва върху посочените вземания,
изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки
отделен счетоводен документ до 14.03.2024г. /12.10.2022г.-14.03.2024г./
законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 15.03.2024г. до окончателното изплащане на
3
задължението, за които суми е издадена Заповед№893/16.03.2024г. по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№1498/2024г. на РС-Плевен.
ОСЪЖДА М. П. Б., ЕГН**********на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ на “***, със седалище и адрес на управление ***, направените
разноски в исковото производство в размер общо 212,85лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. П. Б., ЕГН**********,
ДА ЗАПЛАТИ на “***, със седалище и адрес на управление ***, направените
разноски общо от 87,15лв.- разноски по ч.гр.д.№1498/2024г. по описа на
ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4