№ 1587
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20231100902233 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът ЕТ „Металик – И.М. – Е.М.” твърди, че на 27.08.2018 г. сключил с ответника
„Алгара Билд” ООД договор, по силата на който се задължил да извърши работа по
изработка, доставка и монтаж на метална конструкция на „Предприятие за преработка на
мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м. „Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“.
Ищецът заявява, че извършил възложената му работа, която ответникът приел, видно от
подписания между страните Протокол-Образец 19 № 1 от 31.01.2019 г., поради което за
ответника възникнало задължение да му заплати уговореното възнаграждение за това, което
е в размер на 319 603.77 лв. Ответникът погасил част от това свое задължение чрез
извършени плащания, но към настоящия момент не е изпълнил част от него в размер на
51 600.97 лв., която сума е част от тази, за която е издадена фактура № **********/
31.01.2019 г. Поради изложеното ищецът моли „Алгара Билд” ООД да бъде осъдено да му
заплати сумата от 51 600.97 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършване
на работа по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция на „Предприятие за
преработка на мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м. „Курията“ в землището на с. Здравец,
община Аврен“, възложена с договор за изработка, сключен на 27.08.2018 г. Претендира
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът „АЛГАРА БИЛД“ ЕООД в подадения от него отговор на исковата молба
излага становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на предявения срещу
1
него иск. Навежда възражение за нищожност на сключения на 27.08.2018 г. договор, тъй
като между страните не съществувало съгласие за сключване на процесния договор и за
постигане на целения с договора резултат, а именно – монтаж на ментална конструкция, т.е.
същият се твърди да е привиден. Оспорва изпълнението на СМР по представения Протокол-
образец 19 № 1 относно количеството и качеството предвид липсата на съставени документи
съгласно ЗУТ. Предвид изложеното поддържа, че не дължи и плащане в претендирания
размер. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане с вземане, което
е възникнало на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, в размер на 16 000.43 лв. – неустойка за
забавено изпълнение на уговорените СМР по чл. 8.1 от договора, представляваща 5% от
общата цена по договора /320 008.68 лв./ съгласно уточнителна молба от 26.02.2025 г.
С допълнителна искова молба от 10.04.2025 г. ищецът поддържа исковата молба.
Сочи, че данъчна фактура №4213/31.01.2019 г. е в размер на неразплатена главница от
51 600.97 лв., като ответното дружество било ползвало данъчен кредит по същата. Освен
това „АЛГАРА БИЛД“ ЕООД бил извършил и частични плащания по така издадената
фактура. По делото бил представен двустранно подписан Акт протокол-образец 19 от
31.01.2019 г. и пълният обем СМР бил приет от възложителя без забележки. Ето защо счита,
че искът е основателен и моли за неговото уважаване.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва иска. Заявява, че
никога и по никакъв начин ответникът не бил възлагал на ищеца извършване на СМР.
Поддържа, че отношенията между страните в процеса били привидни и като такива –
нищожни. Действителният възложител по договора било трето лице – „САММИ РАМЬОН“
АД, който превеждал суми, които дължал на ищеца, на „Медия интер груп“ ЕООД, който
пък ги превеждал на ответното дружество, а то от своя страна ги превеждало от свое име на
ищеца. Моли за отхвърляне на предявения срещу него иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При така заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже настъпването на следните
факти: 1) че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за изработка
с предмет извършване на работа по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция;
2) че ищецът е извършил възложената му с договора работа; 3) че ответникът е приел
извършената работа; 4) че за ищеца е възникнало задължение по силата на сключения
договор за изработка да заплати възнаграждение за извършената работа в претендирания с
исковата молба размер.
В тежест на ответника във връзка с направените от него възражения е да докаже, че е
налице твърдяната привидност на сключения на 27.08.2018 г. договор.
Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на настоящото
2
производство, поддържано в хода на целия процес, включително и в писмената защита,
съдът намира следното. Съгласно чл. 126 ГПК когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск. С цитираната разпоредба е установена забрана за едновременно разглеждане
от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се
търси идентична съдебна защита, като целта на забраната е да се предотврати
постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне
по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването
на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е
образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като
констатира недопустимостта на предявения иск.
В случая след извършена служебна справка се установява, че от страна на ищеца са
били инициирани срещу ответника още две търговски дела – гр. д. № 2050/2023 г. по описа
на СГС и гр. д. № 2379/2023 г. по описа на СГС. Търговско дело № 2050/2023 г. e образувано
въз основа на искова молба с вх.№ 101912/06.11.2023 г., но с влязло в сила разпореждане №
1214 от 09.02.2024 г. на Софийски градски съд, ТО VI-13 състав, исковата молба е върната и
производството е прекратено. Търговско дело № 2379/2023 г. e инициирано с искова молба с
вх.№ 120723 от 21.12.2023 г. по описа на СГС, ТО, ТО, VI-6 състав, като с влязло в сила
разпореждане № 683 от 24.01.2024 г. производството по делото е прекратено.
Доколкото и двете посочени търговски дела са прекратени с влезли в сила съдебни
актове, то не е налице хипотеза на чл. 126 ГПК – не са налице едновременно разглеждани от
съда две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси
идентична съдебна защита. Единственото висящо дело със страни ЕТ „Металик – И.М. –
Е.М.” и „Алгара Билд” ООД и с предмет заплащане на сумата от 51 600.97 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извършване на работа по изработка, доставка
и монтаж на метална конструкция на „Предприятие за преработка на мляко в УПИ V-00316
в кв. 64 от м. „Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“, възложена с договор за
изработка, сключен на 27.08.2018 г., е настоящото.
Предвид изложеното отводът на ответника за недопустимост е неоснователен.
Предявеният иск е допустим, поради което следва да се пристъпи към разглеждането му по
същество.
По делото е представен договор за строителство от 27.08.2018 г., от който се
установява, че между „АЛГАРА БИЛД“ ООД като възложител и ЕТ „МЕТАЛИК - И.М.“
като изпълнител е сключен договор, по силата на който възложителят възлага, а
изпълнителят се задължава да извърши със собствени средства, машини, съоръжения и
работна сила изработка, доставка и монтаж на метална конструкция съгласно представения
работен проект на обект: „Предприятие за преработка на мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м.
„Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“ при условията, посочени в договора.
3
Съгласно чл. 2.1, ал. 1 от договора възложителят се задължава да заплати на изпълнителя
възнаграждение за действително извършени дейности, както следва: изработка, доставка и
монтаж на метална конструкция (2,55 лв/кг); очаквано количество – 104 578,00 кг при
очаквана стойност 266 673.90 лв., като за строителните и монтажните работи
възнаграждение се дължи за действително изпълнени и приети количества (отчетени с
протоколи образец 19) по единични цени от договора, а единичната цена е без включено
ДДС. В чл. 2.1, ал. 2 от договора е посочено, че възнаграждението се заплаща, както следва:
- авансово плащане в размер на 30 % от стойността на договора, в срок до 5
календарни дни, след подписване на договора;
- поетапни плащания на база на действително приетите и извършени СМР, като
пропорционално се приспада преведения аванс до неговото изчерпване.
- изплащането се извършва в срок до 15 календарни дни след подписване и
представяне на протокол – образец 19 за действително извършени и приети без възражения
и забележки и подлежащи на разплащане видове работи и представяне на фактура.
Съгласно Раздел III договорът влиза в сила след превеждане на мобилизационен
аванс съгласно т. 2.1, ал. 2 от договора и предоставяне на пълна проектна документация.
Страните не спорят, че авансът е платен от ответника, както и че пълната документация е
предоставена на изпълнителя, поради което и договорът е влязъл в сила.
Съгласно чл. 3.2 срокът за изпълнение на строително-монтажните работи, предмет на
договора, е 50 календарни дни, и започва след превеждане на мобилизационния аванс.
Посочено е, че началната дата на монтаж е 15.09.2018 г., а крайната дата – 15.10.2018 г.
Установява се от представените по делото фактури, че на 29.08.2018 г. ЕТ „Металик –
И.М.“ е издал фактура № 4114 на стойност 96 002.60 лв. – аванс по Договор, 30%, изработка,
доставка и монтаж на метална конструкция за обект: „Предприятие за преработка на мляко,
с. Здравец, община Аврен“, както и Фактура № 4213 от 31.01.2019 г. на стойност 222 601.16
лв. – СМР по протокол № 1 от 31.01.2019 г. за същия обект. Първата фактура на стойност
96 002.60 лв. (аванс) е заплатена от ответника. Спорът е относно втората фактура от
31.01.2019 г., по която не се спори, а и се установява от заключението на приетата ССчЕ с вх.
на СГС № 106653/07.10.2024 г., че са извършени частични плащания в размер на общо
171 000.19 лв. и е останал незаплатен остатък от 51 600.97 лв.
От представения на л. 35-40 от делото Протокол-образец 19 № 1 от 31.01.2019 г.,
подписан от представители на двете страни, се установява, че към 31.01.2019 г. са изпълнени
с качество, отговарящо на нормативите и подлежат на заплащане въз основа на този
протокол СМР по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция, вкл. грундирана за
обект „Предприятие за преработка на мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м. „Курията“ в
землището на с. Здравец, община Аврен“, като общата стойност за металната конструкция от
104 118.88 кг е посочена в размер на 265 503.14 лв. без ДДС (респ. 318 603.77 лв. с ДДС).
Този протокол е подписан от ответника в качеството на възложител и служи за доказване на
факта, че ищецът е изпълнил посочените в протокола работи, които са приети от ответника
4
без възражения. Протоколът има качеството на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД, издадена
от кредитора-възложител с нарочната цел да служи на ищеца за доказване на изпълнението.
В подкрепа на този извод са и показанията на разпитания по делото свидетел Д.А.М., които
съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадени, от които се потвърждава, че на
процесния обект за извършени действия във връзка с изработване и монтаж на метална
конструкция, като няма данни от страна на възложителя да са предявявани каквито и да е
претенции във връзка с това. Следва да се посочи, че Протокол-образец 19 № 1 от 31.01.2019
г. е по естеството си е частен свидетелстващ документ, носещ подписа на оспорилата ги
страна, поради което съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта на доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го е оспорила – в случая „Алгара
билд“ ООД, който до приключване на устните състезания по делото не е ангажирал годни
доказателства, опровергаващи съдържанието на така оспорения от него двустранно
подписан протокол. Напротив, в подкрепа извода на съда, че извършените СМР са надлежно
изпълнени, с нужното качество и количество, е приетото по делото заключение на ССчЕ,
изготвено от вещото лице Р. С., от което се установява, че процесната фактура №
**********/31.01.2019 г. с данъчна основа 185 500.97 лв. и начислен ДДС 37 100.19 лв., на
обща стойност 222 601.16 лв. с включен ДДС е осчетоводена по счетоводна сметка 411 -
Клиенти по партида на ответника. Ответникът е декларирал пред НАП процесната фактура
като фактура за получена доставка с описание в дневника на покупки „СМР“, от което може
да се направи извод, че процесната фактура е осчетоводена при ответника. По предоставени
счетоводни данни по делото от ищеца се констатира, че ответникът е извършил няколко
частични плащания по процесната фактура, получени при ищеца по банков път, в общ
размер на 171 000.19 лв. Към датата на исковата молба констатираният неплатен остатък от
задължението за главница по процесната фактура е в размер на 51 600.97 лв.
Фактът на осчетоводяване и плащане по своята същност представлява конклудентно
действие по признание на това, че в тежест на възложителя е възникнало задължението за
заплащане на възнаграждението за извършената работа, което включва в себе си и признание
на обстоятелството, че ответникът е изпълнил възложените му дейности по СМР, тъй като
единствено при настъпване на тези факти възниква задължението за насрещната страна по
сделката да заплати уговорените цена и възнаграждение/цена. В този смисъл е и практиката
на ВКС – Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение
№ 708/ 02.11.2011 г. по т. д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и цитираните в него актове.
Въз основа на гореизложеното съдът достига до извод, че ищецът в качеството на
изпълнител е изправна страна по процесния договор за изработка и има право на
възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД в размер на претендираната сума от 51 600.97
лв. – останал незаплатен остатък по фактура №4213/31.01.2019 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за нищожност на
процесния договор от 27.08.2018 г. поради наличие на симулация. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД
привидните договори са нищожни. Симулативните или привидните (според термина,
употребен в ЗЗД) договори са такива, при които страните извършват волеизявления,
5
обективирани в правната действителност, сочещи към сключване на определен договор, но
същевременно се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от
сключения договор (абсолютна симулация) или желаят настъпването на други последици,
различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля (относителна
симулация). Правилото е, че симулацията се доказва с обратен документ (contre-lettre), който
по своето съдържание е договорен и нарочен, т.е. съставен за нуждите на самата сделка, и
следва да отразява истинските отношения между всички страни по нея. Обратният документ
може да представлява и едностранно писмо до другата страна, но да е получено от нея и да е
възприето от същата, т.е. страната да не му се е противопоставила изрично. В случая
обратният документ /писмо/ следва да има съдържание, даващо яснота за действителните
намерения и отношения между страните, а именно, че действителният възложител по
договора е друго лице. При липса на обратен документ симулацията може да се докаже и
чрез други доказателствени средства, вкл. чрез гласни доказателства, но последните са
допустими само при наличие на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.
2 ГПК, изходящо от страна по сделката, или да са налице нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението за симулацията, т.е. документ, който не разкрива
сам по себе си симулацията /не съдържа признание за нея/, но от текста му може да се съди,
че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците и да са
направили волеизявленията привидно. По делото не са наведени твърдения и в тази връзка
представени писмени доказателства, имащи характер на обратно писмо или начало на
писмено доказателство, поради което гласните доказателства са недопустими. Ответникът е
насрещната страна по процесния договор за СМР и доколкото няма представени
доказателства действителната воля на страните да е била договорната връзка да възникне
между ищеца и трето лице, то съдът следва да приеме така релевираното възражение за
неоснователно.
По делото не се събраха никакви доказателства в подкрепа твърдението на ответника,
че действителният възложител по договора било трето лице. Представеният договор за
строителство е подписан от двете страни, като подписите на лицата не са оспорени,
съответно с подписване на този документ представителите на търговците са изразили
съгласие по така уговорените клаузи. Фактурите са издавани и надлежно осчетоводявани от
страните, като по тях са извършвани и плащания. Наред с това е подписан и акт-образец 19
отново от представил на ответното дружество. Обстоятелството, че дейностите по
извършване на СМР са били възложени и реално извършени от ищеца се установява и от
показанията на разпитания по делото свидетел. Всички доказателства, обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност водят до извод за това, че страните са били обвързани от процесния
договор и неговите клаузи. Обстоятелството, че дружеството „Медия интер груп“ ЕООД е
превеждало сумите по процесните фактури на „АЛГАРА БИЛД“ ООД, което от своя страна
ги е превеждало на изпълнителя не обосновава извод, че договорът е привиден, тъй като
източникът на паричните средства, платени за извършената работа, не може да доведе до
извод, че страна по договора е било трето лице. Напротив, обстоятелството, че едно
дружество е превеждало парични суми може да означава, че тези преводи са правени във
6
връзка с вътрешни уговорки между тези лица и други отношения между тях, но в никакъв
случай не могат да засегнат трето лице – ЕТ „Металик – И.М. – Е.М.” – и въз основа на тях
да се приеме, че договорът за СМР е нищожен. Обстоятелството дали преди сключване на
договора страните са водили преговори също не е от естество да доведе до извод за
нищожност на договора, тъй като не е задължително условие сключването на един договор
да бъде предшествано от такива преговори. Още по-малко може да се приеме доводът на
ответника, че липсата на съставени документи съгласно ЗУТ и подзаконовите нормативни
актове води до извод за симулативност в отношенията между страните, доколкото
обстоятелството дали такива документи са съставяни няма отношение към действителността
на самия договор, а може да има значение единствено с оглед доказване на изпълнението на
задълженията във връзка с изграждане на металната конструкция от страна на изпълнителя.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че са налице всички посочени по-горе
предпоставки за уважаване на предявения иск. Размерът на претенцията възлиза на 51 600.97
лв., поради което същата се явява изцяло доказана по основание и размер.
С оглед основателността на предявения иск подлежи на разглеждане заявеното от
ответника възражение за прихващане на предявеното вземане в размер на 16 000.43 лв. –
неустойка за забавено изпълнение на уговорените СМР по чл. 8.1 от договора от 27.08.2018
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква
при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав:
валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на длъжника,
уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение.
В раздел VIII. от договора от 27.08.2018 г., озаглавен „Неустойки“, страните са
уговорили дължимите неустойки при неизпълнение на някои от предвидените в него
задължения. Съгласно чл. 8.1 в случай на забава от страна на изпълнителя при завършване
на договорените СМР, както е фиксирано в крайния срок, определен в Договора,
изпълнителят дължи на възложителя неустойка за забава в размер на 0,1% от стойността на
неизпълнената част за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от общата цена по договора.
С оглед изложеното, установява се, че в случая е налице валидно договорена клауза за
неустойка в процесния договор.
Няма спор по делото, че съгласно чл. 3.2 от договора началната дата на монтаж е
15.09.2018 г., а крайната дата – 15.10.2018 г. Това означава, че изпълнителят е следвало да
изпълни уговорените СМР най-късно на 15.10.2018 г. По делото не се твърди, а и не се
установява строително-монтажните работи да са били изпълнени и приети от възложителя
преди 31.01.2019 г., когато е подписан Протокол-образец 19, поради което съдът намира, че
„АЛГАРА БИЛД“ ООД е изпълнило уговорените СМР именно на посочената дата 31.01.2019
г. При това положение е ясно, че СМР-та са изпълнени със забава от 108 дни. Тълкувайки
7
разпоредбите на договора в съответствие с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, при съобразяване
действителната обща воля на страните, на конкретните уговорки във връзка с останалите,
смисъла на договора и неговите цели, обичая в практиката и добросъвестността, съдът
намира, че волята на страните е размерът на неустойката по чл. 8.1 да се изчислява на база
цената на договора съгласно реално извършените СМР. Ето защо общата цена на договора се
равнява на стойността на описаните като извършени СМР по протокола от 31.01.2019 г., а
именно – 318 603.77 лв. с ДДС. Видно от изчисленията на вещото лице по приетото
допълнително заключение на ССчЕ, размерът на неустойката по чл. 8.1 от договора при
спазване на изискването не повече от 5% от стойността на договора е 15 930.19 лв.
Ето защо съдът достига до извод, че възражението за прихващане е частично
основателно до размера от 15 930.19 лв. За разликата до сумата от 16 000.43 лв. същото е
неоснователно.
Предвид частичното уважаване на евентуалното възражение за прихващане, то
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 35 670.78 лв. /51 600.97 лв. – 15 930.19
лв. = 35 670.78 лв./ и отхвърлен като погасен чрез прихващане за горницата до пълния
предявен размер от 51 600.97 лв.
Относно разноските по делото:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се дължат направените разноски съобразно уважената част от иска. Ищецът
претендира разноски в общ размер на 4 974.04 лв. – заплатени държавни такси, депозити и
адвокатско възнаграждение, като на същия следва да се присъди сумата от 3 438.46 лв.
съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът също има право на направените от него разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Той претендира разноски в общ размер на 5 000 лв., от които
4 500 лв. – адвокатско възнаграждение, и 500 лв. –депозит за ССчЕ. На л. 203 от делото е
представен договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024 г., от който се установява,
че между „Алгара билд“ ООД в качеството на доверител и адв. М. в качеството на довереник
е сключен договор с предмет – предоставяне на адвокатска услуга за защита по т.д. №
2233/2023 г. на СГС, ТО, VI-17 състав. В чл. 4 от договора е посочено, че доверителят следва
да заплати посочената в чл. 2 сума (4500 лв.) в брой. Доказателства за заплащане на
уговорения адвокатски хонорар обаче не са представени до приключване на устните
състезания пред настоящата инстацния. Ето защо съдът намира, че на ответника не следва
да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, а единствено за заплатен депозит за
ССчЕ в размер на 500 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника се следва
сумата от 154.36 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „АЛГАРА БИЛД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Арх. Франк Лойд Райт” № 6 да заплати на ЕТ „МЕТАЛИК-
И.М.-Е.М.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Труд, ул. „********,
сумата от 35 670.78 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършване на работа
по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция на „Предприятие за преработка на
мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м. „Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“,
възложена с договор за изработка, сключен на 27.08.2018 г., ведно със законната лихва от
01.12.2023 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 3 438.46 лв. – разноски по делото по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 35 670.78 лв. до
сумата от 51 600.97 лв. като погасен поради съдебно прихващане с вземанe на „АЛГАРА
БИЛД” ЕООД, ЕИК *********, в размер на 15 930.19 лв. – неустойка за забавено
изпълнение на уговорените съгласно договор от 27.08.2018 г. СМР по чл. 8.1 от договора,
представляваща 5% от общата цена по договора.
ОСЪЖДА ЕТ „МЕТАЛИК-И.М.-Е.М.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с. Труд, ул. „******** да заплати на „АЛГАРА БИЛД” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Арх. Франк Лойд Райт” №
6, сумата от 154.36 лв. – разноски по делото по съразмерност на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9