Решение по гр. дело №986/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 545
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20225510100986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 545
гр. К., 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100986
по описа за 2022 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. С. П.
заявява, че на 20.01.2022 г. „Е." ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд К. за
вземанията си към Г. С. Е.. По входираните документи е образувано ЧГД №
143/22г., по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което предявяват
настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл.
41 5, ал. 4 ГПК. Сочи, че „Е." ЕАД в качеството си на доставчик от последна
инстанция /ДПИ/, съгласно разпоредбата на чл. 95а от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ и издадената му Лицензия *** г., продава електрическа енергия на
крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по
смисъла на чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ до избора на друг доставчик или когато
избраният доставчик не може да извършва доставка по независещи от
крайния клиент причини. Цените, по които ДПИ продава електроенергия на
клиентите си, се определят по утвърдена от КЕВР методика, съгласно чл. 15,
ал. 4 от Правилата за търговия с ел. енергия, обн. в ДВ бр. 66/26.07.201 Зг.
/ПТЕЕ/. Фигурата на ДПИ допълва съществуващия модел на
либерализирания пазар на електрическа енергия в страната, чрез който
клиентите имат възможност свободно да избират доставчика си.
Активирането на ДПИ настъпва, когато крайният клиент остане без доставчик
на електроенергия на свободен пазар до избора на нов такъв или когато
избраният доставчик не може да осъществява доставка по независещи от
клиента причини. Това следва от характера на доставката на ел. енергия от
ДПИ, която представлява всеобщо предлагана услуга от обществен интерес.
ДПИ не може да откаже снабдяване с електроенергия на краен клиент, който
1
отговаря на условията за доставка на ел. енергия по реда на чл. 95а от ЗЕ, а
именно ползва електроенергия посредством обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа, и не е избрал доставчик в
законоустановения срок или е останал без такъв на свободен пазар. При
първоначалната си регистрация на пазара на електрическа енергия по
свободно договорени цени всеки краен клиент следва да сключи договор с
ДПИ, а при липса на сключен такъв, той се сключва при смяна на доставчик
на пазара /чл. 15, ал. 5 от ПТЕЕ/. Клиентът следва да има и сключен договор
за достъп и пренос на ел. енергия със съответния оператор на
разпределителната мрежа. Пълномощникът на ищцовото дружество заявява,
че на *** г. ответницата е подписала Договор за присъединяване обекти на
клиенти към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг
ЕАД № ***., а на *** г. е подала заявление за монтаж на електромер,
декларация за достъп до мрежата и заявление-декларация за продажба на ел.
енергия, съгласно които документи е открита партида и и е монтиран
процесния електромер с фабр. № ***. За монтажа на електромера на *** г. е
съставен протокол от същата дата, подписан от Г. Е.. Твърди, че според
разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите използват разпределителните
мрежи, към който са присъединени обектите им при публично известни общи
условия. Действащи между страните са общите условия на
Електроразпределение Юг ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ***г.,
които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им писмено
приемане – чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ. Сочи, че обектът на Г. С. Е. е присъединен
към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД.
Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато
е и цената за достъп, на доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28,
ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ. В този смисъл е и чл. 31, ал. 1 от общите условия
на Електроразпределение Юг ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ[1]*** г., който обвързват потребителите, без да е необходимо изричното
им писмено приемане - чл. 104а, ал.4 от ЗЕ. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ,
одобрени от ДКЕВР, мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху
използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на
същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до
електропреносната мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги.
Посочените услуги се заплащат от всички потребители, чийто обекти са
присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата няма
разграничение според това, чия собственост са присъединителните
съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на
трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплаща върху
предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в
рамките на отчетния период. Ответникът има качеството на небитов клиент,
съгласно §1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката,
тъй като ползвана от същия ел. енергия е за небитови нужди с оглед вида на
обекта на потребление. Същият е присъединен на ниво ниско напрежение,
съгласно представените по делото фактури. Цените за мрежови услуги се
определят и заплащат на основание решения на КЕВР, постановени на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката,
2
като същите не подлежат на договорна свобода. По силата на чл. 9, ал. 1 от
общите условия на ищеца и по силата на чл. 11, т. 1 от общите условия на
оператора на разпределителната мрежа двете дружества са се задължили
съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обект с
ИТН ***, находящ се в с. П., ул. *** и представляващ времянка за изграждане
на жилищна сграда. За Г. С. Е. е открит клиентски номер ***. Същата е
собственик на посочения в предходния абзац обект, съгласно Договор за
учредяване право на строеж върху общинска земя № ***г. Ответникът от своя
страна, съгласно чл. 11, т. 2 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 17, ал. 3. Съгласно чл. 26,
ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а,
ал. 1 от Закона за енергетиката за периода *** г. - *** г. ищецът е доставил до
обекта на ответника ел. енергия, а операторът на електроразпределителната
мрежа е предоставил мрежови услуги на обща стойност 502,01 лв., които до
този момент не са заплатени. Счита, че поради забава в заплащане на
горепосочената главница Г. С. Е. дължи законна лихва в общ размер от 8,42
лв. за периода *** г. - *** г., като законна лихва за забава се дължи по всяка
една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство на основание чл. 17, ал. 3 от общите
условия на ищеца. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.
Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на
дължимата лихва за забава, са подробно описани в приложения препис -
извлечение от клиентската сметка на ответника. С оглед на гореизложеното,
моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на „Е.“ ЕАД към Г. С. Е., както следва: - 502,01 лв.,
представляващи стойността на начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа за периода *** г. - *** г. - 8,42 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода *** г. - *** г. - законна
лихва върху горепосочената главница от датата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 20.01.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски по
заповедното и по настоящото производство. В съдебно заседание
пълномощника на ищцовото дружество юрисконсулт С. П. моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни, поради извършено плащане в хода на
делото на претендираните суми. Заявява, че не претендира и разноски, поради
погасяване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В
съдебно заседание процесуалния представител на ответника адвокат Пенчев
моли съда да прекрати делото, поради осъществено от клиента му плащане.
Представя по делото платежно нареждане за кредитен превод за заплатена на
ищцовото дружество сума в размер на 585.43 лева.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск по чл.415 от ГПК, който представлява специален
3
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д № 143/22г. по описа на Районен съд – К.,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 92/24.01.2022 г. за сумите: 502,01 лева (петстотин и два лева и 1 ст.) –
главница, 8,42 лв. – законна лихва за периода от *** г. до *** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2022 г. до изплащане на
задължението. Посочено е, че вземането произтича от стойността на
електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от *** г. до
*** г. на основание чл. 95а от ЗЕ и § 196 от ПЗР на ЗИД на Закона за
енергетиката. Електрическата енергия и мрежовите услуги са доставени по
партидата на Г. С. Е., с клиентски № ***, отнасяща се за обект на
потребление: с. П., ул. „***, ИТН ***. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК е предявен иска по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Страните по делото не спорят, че между тях е възникнало
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия относно
обект с кл. № ***, находящ се в с. П., ул. ***, като ищцовото дружество е
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекта на ответника.
По делото е представен Протокол за монтаж/подмяна на средства за
измерване от *** г. на ЕРЮГ. Видно от него, служител на оператора в
присъствието на ответницата е монтирал нов електромер в имот за обект,
находящ се в с. П., УПИ XVII, с ИТН: *** I клиентски номер ***.
Представена са следните фактури с получател Г. С. Е., с кл. № ***, за
обект на потребление с. П., ул. ***: фактура №*** г., на стойност 125,70 лв.
за отчетен периода 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г.; фактура №*** г., на стойност
293,48 лв. за отчетен периода 01.11.2021 г. – 31.11.2021 г.; фактура №*** г.,
на стойност 377,03 лв. за отчетен периода 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г.
От препис извлечение от сметка, представено от ищцовото дружество е
видно, че Г. С. Е. с кл. № ***, с обект на потребление: с. П.*** *** г. сума в
размер на 502,01 лева и лихва за период от *** г. до *** г. сума в размер на
8,42 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на
решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава,
че решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както
на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.
Няма спор между страните по делото, а това се установява и от
представеното платежно нареждане, че сумата от 502.01 лева главница,
4
представляваща незаплатено задължение за ел. енергия по фактура №*** г.,
фактура №*** г. и фактура №*** г. е заплатена, както и сумата от 8.42 лева за
периода от *** г. до *** г. представляваща мораторна лихва от т.е. всички
задължения на ответника са погасени.
По тези съображения съдът намира, че ответника не дължи на ищеца
сумите от 502,01 лева (петстотин и два лева и 1 ст.) – главница, 8,42 лева. –
законна лихва за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.01.2022 г. до изплащане на задължението,
представляващи стойността на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени за периода от *** г. до *** г. на основание чл. 95а от ЗЕ и § 196 от
ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката. Електрическата енергия и мрежовите
услуги са доставени по партидата на Г. С. Е., с клиентски № ***, отнасяща се
за обект на потребление: с. П., ул. „***, ИТН ***.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск по чл.415 от ГПК
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
До колкото никоя от страните не претендира разноски то и съдът не
следва да присъжда такива.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422 предявеният иск за признаване за
установено по отношение на Г. С. Е., ЕГН **********, с адрес село П.,
община Г., улица „*** съществуването на вземането на „Е.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: град П., улица „***, представлявано от
М.М.М.-Д. и Ж.П.С., за сумите: 502,01 лева (петстотин и два лева и 1 ст.) -
главница, 8,42 лв. – законна лихва за периода от *** г. до *** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2022 г. до окончателното
й изплащане, представляващи стойността на електрическа енергия и мрежови
услуги, доставени за периода от *** г. до *** г. на основание чл. 95а от ЗЕ и §
196 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, доставени по партидата на Г. С.
Е., с клиентски № ***, отнасяща се за обект на потребление: с. П., ул. „***,
ИТН ***, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза
на „Е.“ ЕАД заповед № 92/24.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело № 143/22г. по описа на Районен
съд – К., като погасен чрез плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5