№ 20236
гр. София, 09.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от М В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело №
20241110148088 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. И., с ЕГН **********, адрес: гр.
С..., чрез адв. Д. М., срещу „И“ АД, с със седалище и адрес на управление: гр. С....., с която е
предявен иск за следното:
Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 17,96 лв., представляваща
недължимо платена по нищожен договор за потребителски кредит № .../14.01.2022 г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Правното основание на иска е чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 14.01.2022 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № ..., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 300 лв., която
той се задължил да върне на месечни погасителни вноски. В чл. 4 от договора за кредит
било уговорено, че страните се съгласяват същият да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита, които следвало да отговарят на конкретни изисквания. На същата дата, ищецът и
„Ф.Б.” ЕООД сключили договор за предоставяне на гаранция № ..., по силата на който
посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред „И“ АД задълженията на ищеца,
а последният се задължил да заплати на гаранта възнаграждение в размер на 154,60 лв.,
плащането на което било разсрочено заедно е месечната вноска по договора за кредит.
Съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите суми на
„И“ АД, което от своя страна било упълномощено от „Ф.Б.” ЕООД да събира в негова полза
сумите по процесния договор. В чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство било уговорено, че
1
възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД, като „И“ АД е единствено
овластено да приеме плащането, т.е. фактически да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.
С влязло в сила решение № 13370/31.07.2023 г. по гр. д. № 67576/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 85 с-в, съдът признал, че след като заемодателят не е оповестил
действителния ГПР в договора за паричен заем, той е нарушил изискванията на закона и не
може да се ползва от уговорената сделка, а съгласно разпоредбата на чл. 23 ГПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и
други разходи по него.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез юрк. М К, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че процесната сума е получена от ответника на
валидно правно основание, а именно за погасяване на задължения по сключен между
страните договор за паричен заем № .../14.01.2022 г., чиито клаузи отговарят на изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. Твърди, че с
решение № 13370/31.07.2023 г. по гр. д. № 67576/2022 г. по описа на СРС е постановено, че
сключеният между ищеца и „Ф.Б.” ЕООД договор за предоставяне на гаранция е нищожен,
като посоченото дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 109,32 лв. като
недължимо платено възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, като
договорът за паричен заем не е бил предмет на разглеждане по посоченото дело и дори при
наличие на основанията по чл. 22 от ЗПК, договорът за паричен заем произвежда правно
действие. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Не се спори между страните, а и от решение № 13370/31.07.2023г., постановено по гр.д.
№ 67576/2022г. на СРС, което е влязло в сила, се установи, че между „И“ АД като кредитор
и Н. Н. И. като заемополучател е сключен договор за паричен заем № .../14.01.2022 г. за сума
в размер на 300 лв., която заемателят е трябвало да върне в срок до 13.05.2022г., ведно с
възнаградителна лихва в размер на 25, 40 лв.
От изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, се установи, че заемателят Н. Н. И. е изплатил по процесния
договор сума в размер на 427, 28 лв., с която е погасил получената главница в размер на 300
лв., договорна лихва в размер на 17, 96 лв. и гаранция в размер на 109, 32 лв. Установи се
още, че макар по договора годишния процент на разходите да е посочен като възлизащ на
49% реалният такъв е в размер на 1008, 52 %.
Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявения иск,
поради следното:
Съгласно чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
2
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. От
изпълнената и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
реалният ГПР по договора многократно надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал.4
от ЗПК, тъй като е 1008, 52 %. Именно затова процесния договор за паричен заем № ... от
14.01.2022г. е нищожен. При това положение, основателен се явява иска за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата, заплатена от последният като договорна лихва. Тя се
явява получена от ответника без правно основание, тъй като съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК за заплащане от ответника на: държавна
такса в размер на 50 лв., депозит за в.л. в размер на 350 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв. с вкл. ДДС. Представени са доказателства, че на ищеца е предоставена
безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
На ищеца на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК се дължат платената държавна такса и
възнаграждението на вещо лице за изпълнената експертиза. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и
Решение от 23.11.2017г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на пълномощника на
ищеца за предоставената безплатна адвокатска помощ се дължи адвокатско възнаграждение
в размер на 240 лв. с вкл. ДДС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска, предявен от Н. Н. И., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., чрез адв. Д.
М., срещу „И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....., „И“ АД
да плати на Н. Н. И., с ЕГН **********, сумата от 17, 96 лв., на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, представляваща недължимо платена договорна лихва по нищожен договор за
потребителски кредит № .../14.01.2022 г., сключен между тях, ведно със законната лихва от
13.08.2024г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....., да
плати на Н. Н. И., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., чрез адв. Д. М. сторените по делото
разноски в общ размер на 400 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... да
плати на адв. Д. М. като пълномощник на Н. Н. И., с ЕГН **********, адрес: гр. С...,
адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК и чл.
38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4