Номер 320306.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502527 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Г. Б. , гражданин на Руската федерация, роден на
11.06.1976 год. в гр. Тюмен, СССР, с постоянен адрес гр. Тюмен, **********подадена чрез
процесуален представител адв. О. Атанасов от АК-Варна срещу Определение №
260341/25.08.2020 год., постановено по гр. дело № 15404/2017 год. по описа на РС-Варна, с
което е оставена без уважение молбата му за издаване на удостоверение по чл. 53 от
Регламент /ЕС/ № 1215/2012 год. на ЕП на Съвета, съгласно приложение І от
Регламент/ЕС/№ 1215/2012 г.
В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Оспорен е
изводът на районния съд, че издадения в полза на молителя изпълнителен лист въз основа
на влязлото в сила решение по гр. дело № 15404/2017 год. по описа на РС-Варна е пречка да
му бъде издадено удостоверение съгласно формуляра, установен в приложение І от
Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. за допускане на изпълнение на съдебно решение по същото
гр. дело № 15404/2017 год. на РС-Варна. Жалбоподателят навежда, че удостоверението по
чл. 53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 год. на ЕП на Съвета, съгласно приложение І от
цитирания Регламент не представлява втори изпълнителен титул по смисъла на чл. 408 ГПК
защото изпълнителният лист е приложим единствено на територията на РБългария, а
удостоверението по чл. 53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 год. на ЕП на Съвета съгласно
Приложение І към цитирания регламент предоставя на молителя (кредитор) правна
възможност да проведе принудително изпълнение против длъжника си на територията на
друга държава членка на Съюза и да реализира признатите му с влязлото в сила решение
притезания. Изпълнителният лист е изпълнителен титул за територията на РБългария,
докато исканото удостоверение служи за изпълнение в страните – членки на ЕС; тези два
документа не се дублират, поради което и изводът на районния съд в обратен смисъл е
неправилен. Твърди също, че в хипотезата на чл. 620 ГПК съдът действа в условията на
обвързана компетентност, поради което следва само да прецени наличието на
предпоставките на тази разпоредба за издаде исканото удостоверение.
Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, с указания за издаване на исканото
удостоверение.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
С влязло в сила решение № 3050/27.06.2018 год. по гр. дело № 15404/2017 год. по
описа на РС-Варна, Юзеир Мустафа Юзеир ЕГН ********** от с. Поляците, Варненска
област е осъден да заплати на К. Г. Б. , гражданин на Руската федерация, роден на
11.06.1976 год. в гр. Тюмен, СССР, с постоянен адрес гр. Тюмен, Руска федерация сумата от
11, 358, 95 евро – неизпълнено парично задължение по договор за паричен зем от 07.05.2012
год., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска –
11.08.2017 год. до окончателното и изплащане; 34 евро – неустойка по същия договора за
́
заем; сумата от 1782, 71 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
заетата сума за периода от забавата до предявяване на иска, както и съдебни разноски в
размер на 3145, 29 лева.
По молба на ищеца К. Белов, на дата 21.11.2018 год. е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязлото в сила решение.
С молба с вх. № 260952/17.08.2020 год. по рег. на РС-Варна ищецът и настоящ частен
жалбоподател К. Белов е поискал от РС-Варна да му бъде издадено, на основание чл. 620,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 53 от Регламент /ЕС/ 1215/2012 год., удостоверение за признаване или
допускане на изпълнение на българско съдебно решение в друга държава –членка против
Юзеир Мустафа Юзеир ЕГН **********, за когото е посочено, че след образуването на
воденото против него гр. дело № 15404/2017 год. на РС-Варна, трайно се е установил да
живее във ФР Германия.
С обжалваното определение РС-Варна е счел молбата за неоснователна. Приел е, че
удостоверението по чл. 53 от Регламент /ЕС/ 1215/2012 год. представлява изпълнителен
титул; в полза на ищеца вече е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила
решение (изп. лист е изпълнителен титул), поради което и повторното издаване на
изпълнителен титул въз основа на решението по гр. дело № 15404/2017 год. на РС-Варна,
респ. повторното издаване на още един изпълнителен титул противоречи на нормата на чл.
408, ал. 1 ГПК.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 620, ал.1 ГПК вр. с чл. 53 от приложимия Регламент/ЕС/ № 1215/2012 г.
първоинстанционният съд, разгледал делото, издава по писмена молба на страната
удостоверение за признаване или допускане на изпълнение на българско съдебно решение в
друга държава – членка. Предпоставка за издаване на удостоверението е наличие на влязло в
сила съдебно решение на български съд и молба от надлежна страна с правен интерес.
От редакцията на чл. 620, ал. 1 ГПК е видно, че предназначението на удостоверението
е да бъде допуснато изпълнение на българско съдебно решение на територията на друга
държава – членка на ЕС. Изпълнителният лист, издаден по делото по реда на чл. 407 вр. с
чл. 404 ГПК служи за образуване на изпълнително дело по реда на чл. 426, ал. 1 ГПК и
представлява изпълнителен титул за територията на РБългария. Удостоверението по чл. 620,
ал. 1 ГПК (респ. по чл. 53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 год.) не представлява втори
изпълнителен титул по смисъла на чл. 408 ГПК, а предоставя правно уредена от нормите на
общностното право възможност за страната да осъществи принудително изпълнение против
длъжника на територията на друга държава – членка на ЕС и да реализира притезанията си.
В случая ищецът няма възможността на територията на ФРГермания, за която е
предназначено удостоверението, да реализира правата си по изпълнение на постановеното в
негова полза влязло в сила решение въз основа на издадения на основание чл. 407 ГПК
изпълнителен лист. За образуване на изпълнително производство в друга държава – членка
на ЕС, различна от тази, чийто съд е постановил осъдителното решение, издаването на
2
удостоверение по чл. 53 от Регламента е задължителна предпоставка, тъй като изпълнението
на решението в тази друга държава – членка не може да бъде осъществено въз основа на
издадения по реда на чл. 407 ГПК изпълнителен лист.
По тези съображения настоящият състав намира, че са налице предпоставките за
издаване на исканото удостоверение – молба от надлежна страна и влязло в сила решение.
Като приел обратното, Варненският районен съд е постановил неправилно
определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд с
указания за издаване на исканото удостоверение.
Водим от горното, съдът
2.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260341/25.08.2020 год., постановено по гр. дело № 15404/2017
год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата на К. Г. Б. , гражданин
на Руската федерация, роден на 11.06.1976 год. в гр. Тюмен, СССР, с постоянен адрес гр.
Тюмен, **********за издаване на удостоверение по чл. 53 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012
год. на ЕП на Съвета съгласно формуляра, установен в Приложение І от Регламент /ЕС/ №
1215/2012 г.;
УКАЗВА на РС-Варна да издаде удостоверение съгласно формуляра, установен в
Приложение І от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. за допускане на изпълнение на съдебно
решение по гр.дело № 15404/2017 год. по описа на РС-Варна по реда на чл. 620, ал. 1 ГПК
на молителя К. Г. Б. , гражданин на Руската федерация, роден на 11.06.1976 год. в гр.
Тюмен, СССР, с постоянен адрес гр. Тюмен, Руска федерация.
3
ВРЪЩА делото на РС-Варна за изпълнение на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4