№ 15717
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110118277 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Образувано е по искова молба на "А" ЕООД срещу Д. С., с която е предявен иск
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. ч. гр. дело №67343/2024 г. по описа на
СРС.
Съдът, при служебно извършена проверка за допустимостта на производството,
констатира:
От доказателствата по заповедното производство се установява, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК. Длъжникът не живее на обявения пред властите постоянен адрес,
което сведение е удостоверено от кмета на населеното място. По отношение на
настоящия адрес на длъжника, посочен и от ищеца, адресатът не е открит и
поставено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, при спазване процедурата
относно посещенията на адреса в рамките на поне месец, поне три пъти през
една седмица и веднъж в неработен ден. Заповедта за изпълнение е редовно
връчена на длъжника на 21.02.2025г. по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК на неговия
настоящ адрес, обявен пред властите видно справка НБД Н за адресна
регистрация, без да са установени достатъчно достоверни данни от конкретен
източник, че длъжникът не живее на съответния адрес, напротив има данни, че
адресатът е незаинтересован. Въпреки оставеното уведомление на постоянен и
настоящ адрес, както и на посочения от заявителя, и изпълнените гаранции
длъжникът действително да узнае за заповедта за изпълнение, той не е се явил в
деловодството на съда за получаване на книжа. В указания едномесечен срок от
връчването на заповедта не е постъпило възражение по чл. 414 или чл. 414а от
ГПК. По реда на чл. 47, ал. 3 ГПК не се установява адресата, респ. адрес по
месторабота/местослужене/място на осъществяване на стопанска дейност.
Предвид това заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. (вж.
1
Определение №6012/26.03.2025 г. по ч.гр.д. №3296/2025 г. по описа на СГС,
Определение №2497/21.02.2024 г. по в.ч.гр.д. №1941/2024 г. по описа на СГС).
Съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 415, ал. 1, т.
1 или т. 2 от ГПК е обусловено от следните предпоставки: 1) наличие на издадена
заповед за изпълнение; 2) подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК в
срок и 3) спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че исковата молба е недопустима.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в законна сила и
ищецът няма правен интерес да води исково производство, тъй като от формална
страна в негова полза е издадено годно изпълнително основание за
претендираните парични вземания.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, въз основа на която е образувано гр. дело №18277/2025г.
по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 18277/2025г. по описа на СРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
След влизане на определението, да се приложи заверен препис от него по ч. гр.
дело №67343/2024 г. по описа на СРС - за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2