РЕШЕНИЕ
№ 1411
гр. Варна, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар К. Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело №
20213110106486 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „***" ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, Район ***, бул. „***"
***, срещу ИСКР. ЦВ. ИЛ. с ЕГН ********** , с адрес: гр. ***, ж.к. „***,
обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:
1. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
118,10 лева -включваща незаплатени месечни абонаментни такси и
предоставени мобилни услуги за период на потребление от 20.11.2017 г.
до 19.04.2018 г., за което са издадени Фактури № ***г., № *** г., № ***
г. и № *** г.;
2. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
23,96 лева, представляваща четири броя незаплатени лизингови вноски
за предоставено мобилно устройство ***, съгласно Договор за лизинг от
06.08.2016 г.;
3. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 77,47
лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № *** от
06.08.2016 г., представляваща трикратния размер на месечния абонамент
в размер на 25,82 лева без ДДС за мобилен номер ***
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
1
датата на подаване на заявлението в съда - 18.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, като сумите са дължими по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 09.08.2016 г., сключен между
длъжника и „***" ЕАД, като вземането е цедирано на „***" ЕООД с Договор
за цесия от 12.07.2019 г., а последното е цедирало вземането на заявителя с
Договор за цесия 29.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд -
Варна, *** състав.
Ищецът твърди, че между „***" ЕАД и ответника бил сключен Договор
за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 06.08.2016 г., както и
договор за лизинг от същата дата, съгласно които на абоната са предоставяни
за ползване услуги за мобилен номер *** както и мобилно устройство *** при
месечна лизингова вноска от 5,99 лева за срок от 23 месеца. Сочи, че на
03.08.2017 г. ответникът подновил условията за ползване на услугата с
тарифен план „*** с месечна абонаментна такса от 30,99 лева с ДДС за срок
от 24 месеца.
Поддържа, че за потребените от абоната услуги за периода от
20.11.2017 г. до 19.04.2018г. са издадени съответни фактури. Заявява, че
поради неизпълнение на задължението на ответника по процесния договор, с
Фактура № ***г. на същия са начислени задължения за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 102,40 лева,от която сума
претендира 77,47 лева, както и за незаплатените седем броя лизингови
вноски за предоставеното мобилно устройство в общ размер на 41,93 лева, от
която сума претендира 23,96 лева.
Твърди, че са сключени два последователни договора за цесия - първият
от 12.07.2019г., сключен между „***" ЕАД и „**" ЕООД, а вторият - от
29.11.2019 г., сключен между „***" ЕООД и ищеца. Поддържа, че с
връчването на препис от исковата молба, с приложени към нея уведомления
за извършените цесии, следва да се счита, че ответникът е надлежно уведомен
за прехвърлените вземания по договора.
По изложените съображения ищецът предявява исковите си претенции.
Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, поради което делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание с определение № *** г.
В първото по делото заседание, проведено на 01.10.07.2021 г., редовно
призованият не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ищецът от своя страна, чрез изрична писмена молба,
депозирана по делото преди датата на заседанието, е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
2
Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане от 07.07.2021г.
връчено на ответника на 09.07.2021г. лично – лист 65), на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяване в съдебно заседание.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства съобразно разпределената по делото
доказателствена тежест, които съответстват на твърденията за ликвидно и
изискуемо парично притезание по договор за мобилни услуги и договор за
лизинг спрямо ответника.
Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от
ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Варна счита, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в
производството по установителния иск, а също така и в производството по
заповедното производство.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно инкорпорирания в
исковата молба и становище по съществото на спора списък по чл. 80 от ГПК,
а именно 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение за
исковото производство и 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение за за заповедното производство. Искането за присъждане на
разноски за особен представител на ответника на следва да бъде уважено,
доколкото в настоящото производство не са били налице предпоставките за
назначаване на такъв.
3
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ИСКР. ЦВ. ИЛ. с ЕГН ********** , с адрес: гр. ***, дължи на „***” ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 219,53 лв.
/двеста и деветнадесет лева и петдесет и три стотинки/, от които 118,10
лева - незаплатени месечни абонаментни такси и предоставени мобилни
услуги за период на потребление от 20.11.2017 г. до 19.04.2018 г., за което са
издадени Фактури № *** г., № ***г., № ***г. и № *** г.; сумата от 23,96
лева, представляваща четири броя незаплатени лизингови вноски за
предоставено мобилно устройство *** съгласно Договор за лизинг от
06.08.2016 г.; сумата от 77,47 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор № *** от 06.08.2016 г., представляваща трикратния размер на
месечния абонамент в размер на 25,82 лева без ДДС за мобилен номер***,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за
изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-Варна, 53 състав, на
основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от
ЗЗД,
ОСЪЖДА ИСКР. ЦВ. ИЛ. с ЕГН ********** , с адрес: гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, сумата от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева), от които 25 лв.
държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА ИСКР. ЦВ. ИЛ. с ЕГН ********** , с адрес: гр. В***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***със седалище и адрес на управление: гр. *** , сумата от
385 лв. (триста осемдесет и пет лева), от които 25 лв. държавна такса и 360
лв. адвокатско възнаграждение, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4