О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, _____03.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Д.Писарова
т.д.№40 по описа за 2021г. на ВнАС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 ГПК, образувано
по частна жалба на ОСТ ТРЕЙДИНГ ЕООД,
ЕИК **********, чрез синдика на дружеството В.Г. против определение №269840/12.11.2020г.,
постановено по ТД №1347/2019г. на ВОС, ТО, с което е спряно на основание
чл.229, т.4 ГПК производството по делото, образувано по три отделни кумулативни
претенции на ОСТ ТРЕЙДИНГ ЕООД /в н./ срещу ВИДИН ОЙЛ ЕООД /вн./ по чл.87, ал.3 ЗЗД; по чл.108 ЗС срещу ВИДИН ОЙЛ ЕООД /в н./и срещу ЛОДЖИСТИК ТРАНСПОРТ ЕООД
както и по чл.59 ЗЗД срещу ЛОДЖИСТИК ТРАНСПОРТ ЕООД, до приключване на висящ
преюдициален спор по т.дело №42/2018г. на ОС-Видин и по т.дело №940/2019г. на
ВОС.
В жалбата се излага, че постановеното
определение е неправилно поради погрешно определяне предмета на обуславящите
дела, така и вида и основанието на неизпълнението по чл.87, ал.3 ЗЗД. Твърди
се, че производството по т.дело №1347/2019г. на ВОС не е обусловено от висящите
производства пред ОС-Видин и ОС-Варна.
Излага се, че първ. съд е приел, че
потестативното право по чл.87, ал.3 ЗЗД, предмет на първия от цитираните
кумулативно съединени искове, се основава на неизправност на купувач, задължен
да заплати цената по договора за продажба. Погрешно съдът приел, че това
задължение на купувача било вече предмет на висящ спор пред ОС -Видин, предявен
от същия ищец, но в качеството му на кредитор на несъстоятелния длъжник Видин
ойл ЕООД. Твърди се, че цитираното производство е между същите страни /по главния
иск/, но за установяване вземане за цена в размер на 1 461 139.10
лева, уговорена като продажна по НА №171/2017г., по чл.694, т.1 ТЗ. Съдът
приел, че поради ефекта на постановимия по т.дело 40/2018г. на ОС-Видин съдебен
акт по чл.694, ал.8 ТЗ и идентичността на фактите по спора, решението по това
дело ще има преюдициално значение по висящия пред ВОС спор с правно основание
чл.87, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателят оспорва тези правни изводи на съда. Оспорва
конкретно обстоятелството, че и в двата спора се касае за вземане за неплатена
продажна цена – в първия, като предпоставка за разваляне на договора, а във
втория /пред съда във Видин/ като вземане за дължима цена, която ще бъде
установена или отречена с решението по чл.694 ТЗ. Твърди се, че вземането по
т.дело №1347/2019г. на ВОС не е за продажна цена, тъй като се касае за
неизпълнение на договор в полза на трето лице съгласно чл.22 ЗЗД. По този
договор ищецът ОСТ ТРЕЙДИНГ е уговарящ, ВИДИН ОЙЛ – обещател, а получател на
продажната цена е ОББ АД – бенефициер. Процесните имоти по цит. НА 171/2017г.
са прехвърлени от ОСТ Трейдинг на Видин ойл като в този нот.акт е уговорено
заплащане от страна на Видин ойл продажната цена в размер на 1 468 400
лева по сметка на продавача ОСТ Трейдинг в ОББ АД, с цел погасяване кредитни
задължения на ищеца /последния/ към ОББ АД. Поради това, жалбоподателят
поддържа, че не е налице класическа продажба и в този смисъл не е налице
вземане на ищеца ОСТ Трейдинг за цената по продажбата. Налице е само претенция
към купувача за определено действие с ефект в патримониума на трето лице ОББ. Прави
се довод, че дори отхвърлянето на иска по т.дело 42/2018г. на ОС-Видин не би
довело до отпадане задължението на Видин ойл спрямо уговарящия Ост Трейдинг
ЕООД.
В жалбата отделно се излагат доводи и
против възприетата от съда обусловеност от т.дело 940/2019г. на ВОС. Сочи, че в
производството по т.дело 1347/2019г. на ВОС не е направено възражение за
извършена цесия и същата не е предмет на настоящото производство. Поради това
съдът не следва служебно да въвежда обстоятелства като част от предмета на
делото, които не са били своевременно посочени от страните. По настоящия спор
дължимата престация на Видин ойл е да заплати на ОББ сумата от
1 468 400 лева с погасителен ефект за задълженията към Ост Трейдинг
ЕООД. Поради това се прави довод, че ОСТ трейдинг няма как да прехвърли като
цедент вземане за цена, защото такава престация не е уговорена по договора.
Като цесионер Лоджистик транспорт няма как да притежава вземане, което цедентът
му няма. Дори да се отхвърли искът за нищожност на цесията по т.дело 940/2019г.
на ВОС, то задължението по чл.22 ЗЗД не се променя защото не може да бъде
прехвърлено с цесия. В заключение, жалбоподателят поддържа, че е налице отказ
от правосъдие, тъй като на съда следва да е служебно известно, че
производството по т.дело 42/2018г. на ВдОС също е спряно, а предявените в
настоящото производство искове са изцяло в интерес на кредиторите на Видин ойл
ЕООД /в н./. Претендира се отмяна на определението, а евентуално – в частта по
иска с правно основание чл.108 ЗС.
В срока за отговор е постъпило
становище от ЛОДЖИСТИК ТРАНСПОРТ ЕООД, чрез адв.Л.П., за неоснователност на
жалбата. Поддържа се основен довод, че не е налице накърняване масата на
несъстоятелността на ищеца. Дали от масата на несъстоятелност на настоящия ищец
или от масата на Видин ойл ЕООД /в н./, възможният удовлетворен кредитор по
реда на чл.722, т.1 ТЗ, е единствено ОББ АД, поради което за останалите
кредитори, вкл. и за ищеца като кредитор на Видин ойл ЕООД /в н./, имотът предмет
на договора за продажба, има нулева стойност, т.е. този кредитор не би конкурирал
с ОББ АД.
Не е постъпил отговор от насрещната
страна ВИДИН ОЙЛ ЕООД /в н/
При преценка редовността на жалбата
съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок /на 20.11.2020г. по
пощата/, при интерес от обжалването и при спазване на останалите изисквания по
чл.275 ГПК.
По същество на жалбата:
Производството е образувано по искова молба, с
която са предявени кумулативно съединени искове
на „ОСТ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК ********** гр. Варна - обявен в несъстоятелност
по т.д. 1698/17г на ВОС, представляван от синдик В.И.Г., както следва: срещу
купувача „ВИДИН ОЙЛ“ЕООД, ЕИК
*********, гр. Видин – обявен в несъстоятелност с решение No 88 от 19.07.2019г.
по т.д. №1/2018г. на Окръжен съд - Видин, представлявано от синдик Д.П.Ш., за разваляне на договор за продажба, сключен с нотариален акт № 171 т.5 , рег. № 13734, дело
№ 689/2017г, вписан с вх.рег.№ 30972 като акт №2 т.LХХVI дело 16232/17 по опис на СВ при АВ–Варна, с който ищецът е
прехвърлил на ответника правото на
собственост върху недвижими имоти (ПИ с идентификатор 10135.4508.184 и построената е поземления имот СГРАДА -
ТЪРГОВСКИ КОМПЛЕКС С ШОУРУМ, с идентификатор 10135.4508.184.1, включваща 5
самостоятелни обекти, находящи се в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди" № 67), на
осн. чл. 87 ал.3 ЗЗД, основан на твърдения за
неизпълнение от купувача на задължение за заплащане цената в размер на 1
461 139.10 лв.; искове срещу „ВИДИН ОЙЛ“ЕООД, ЕИК *********, гр.Видин /в
н./ и срещу държателя „ЛОДЖИСТИК ТРАНСПОРТ“ЕООД, ЕИК *********, гр.София,
ул.Крум Попов № 50, представлявано от управител Иван Илиев Пантов, за предаване
на владението на осн. чл.108 ЗС върху същия имот, основан на твърдения: за
притежание на собственост, придобита с
правна сделка, сключена с нотариален акт
№5, т.1, рег. № 86, дело № 5/2004г,на Нотариус № 335 НК,и реализирано право на
строеж и неоснователно владение на имота от първия ответник като приобретател с
отпаднало основание след разваляне на сделката по нотариален акт № 171 т.5 рег. № 13734 дело № 689/2017г, вписан с
вх.рег.№ 30972 като акт №2 т.LХХVI дело 16232/17 по опис на СВ при АВ–Варна, упражнявано чрез
втория ответник - негов наемател по
договор от 21.12.17г, установил фактическа власт на 17.09.2018г при насилствено отстраняване
на пазач от имота и иск срещу наемодателя „ЛОДЖИСТИК ТРАНСПОРТ“ЕООД, ЕИК *********,
гр.София, ул. Крум Попов № 50, представлявано от управител Иван Илиев Пантов,
за присъждане на осн.чл.59 ЗЗД, обезщетение за неоснователно обогатяване в
размер на 85 000лева, поради лишаване на ищеца като собственик (след уважаване
на иска му за разваляне на договор за продажба на недвижим имот) от ползването
на имот, измерими с пазарния наем на подобни обекти, за периода от 15.12.2018г
до 15.08.2019г. за сметка на обогатяването на ответника, получил доходи чрез
преотдаване на имота под наем на трето лице, ведно със законна лихва от
предявяване на иска.
След преценка допустимостта на предявените искове
и завършване размяната на книжа между страните, съдът в изпълнение на задължението
си да следи за допустимост на производството е констатирал служебно наличие на
пречка за упражняване правото на иск по съединените претенции. Приел е, че
потестативното право, предмет на първия от предявените искове, се основава на
неизправност на купувача, задължен да заплати цена по договора за продажба.
Това задължение на купувача обаче вече е предмет на спор, предявен за решаване
от същия ищец, в качеството му на кредитор на несъстоятелния ответник Видин
ойл. Видно от служебно изискано сведение с вх.№268292/21.10.2020г. по иск на
„ОСТ ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК ********** /в н./, представляван от синдика В.И.Г.
срещу несъстоятелен длъжник „ВИДИН ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, с участие на
синдика Ш. се води дело за установяване
вземане за цена по договора за продажба в размер на 1 461 139.10лв,
уговорена по нотариален акт № 171, т.5,
рег. № 13734, дело № 689/2017г. по реда на чл. 694 ал.1 ТЗ. Според съда
е налице пълно съвпадение на фактите, посочени като основание на спорното
задължение, предмет на висящия спор по т.д.№42/2018г.
на ОС – Видин и неизпълнената престация, легитимираща кредитора да търси
разваляне на същия договор. Решението по чл.694 ал.1 ТЗ ще обвързва както
ищеца-продавач, така и длъжника – купувач, наред с другите негови кредитори
съгласно чл.694, ал.8 ТЗ и ако с него се отрече задължението на купувача, не би
могло да се поддържа, че неизпълнението му поражда потестативно право на
продавача да развали двустранния договор. Затова и решението на този, предявен
преди образуване на настоящото дело спор, следва да бъде зачетено, за да бъде
правилно установено спорното потестативно право по първия иск.
Същевременно, ответникът по втория и третия от
исковете надлежно е оспорил собствеността на ищеца като се е позовал на
правоизключващо възражение за придобиването й от праводателя си (предоставил
правото на ползване под наем върху недвижимия имот) чрез сделка, чието
разваляне е осуетено окончателно. Това възражение се основава на договорено с
цесионер - частен правоприемник на продавача, пълно погасяване на дълга на
купувача, чрез прихващане на насрещни задължения. Съдът е изложил, че му е
служебно известно, че валидността на цесията и последвалото я прихващане са
предмет на спор, воден между същите страни по
т.д.№940/19г на ОС –Варна.
Видно от оповестен в открито заседание на
09.07.20г. устен доклад на съда, ищецът търси установяване нищожност на договора за цесия, договорена между него и ответника „Лоджистик Транспорт”ЕООД поради липса на съгласие, в
условие на евентуалност - поради липса на предмет, а в условие на
евентуалност -
липса на основание, като тази
установителна претенция е съединена евентуално /от отхвърляне на първия иск/ с иск за установяване на нищожност
поради пълна привидност на извършеното прихващане между „ОСТ Трейдинг”ЕООД
и същия ответник на продажната цена
по прехвърлителната сделка и насрещното му задължение към цесионера „Лоджистик
Транспорт” ЕООД, произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.08.2017г. за
сумата 146 840.00 лева. Въз основа на това съдът е формирал извод, че решението
по този спор ще изключи разглеждането на тези възражения като защита срещу
претенцията за собственост и обусловения от нея осъдителен иск срещу втория
ответник, поради което висящността на това дело също представлява процесуална
пречка, която ще следва да се отчита след отпадане на първата пречка за
възобновяване на производството по първия иск. С обжалваното определение ВОС е спрял
производството по т.дело 1347/2019г. до приключване на обуславящите дела –
т.дело №42/2018г. на ОС-Видин и т.дело 940/2019г. на ВОС.
Въззивният
състав прецени характера на посочените обуславящи дела. От служебно извършена
справка се установява, че с искова молба, по която е образувано т.дело 940/2019г. на ВОС, от
ищеца „ОСТ Трейдинг” ЕООД /в н./,
ЕИК **********, чрез синдика В.И.Г., срещу
ответника „Лоджистик Транспорт” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, са предявени установителни искове: за установяване, че договор за цесия от 27.11.2017
година, с който „ОСТ Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********,
чрез управителя си Огнян Игнатов е прехвърлило на „Лоджистик Транспорт” ЕООД,
ЕИК *********, вземането си към „Видин ойл” ЕООД ЕИК *********, за плащане на
сумата от 1 468 400,00 лева, представляваща дължима продажна цена по нотариален
акт за покупко-продажба №171/10.11.2017г., т.5, рег. №13734, дело №689/2017г.
по описа на нотариус Ваня Георгиева, рег. №549 в НК, е нищожен поради липса на съгласие - чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, а в условие на евентуалност - поради липса на предмет - чл.26, ал.2 предл. първо от ЗЗД, а в условие на евентуалност - поради липса на основание - чл.26, ал.2, предл. четвърто от ЗЗД, а в условие на евентуалност спрямо отхвърлянето на иска за
установяване нищожността на договора за цесия от 27.11.2017 година - за установяване, че
извършеното
между „ОСТ Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, и „Лоджистик Транспорт” ЕООД, ЕИК
*********, прихващане между вземането на „ОСТ Трейдинг” ЕООД за продажната цена за
прехвърленото вземане в размер на 146 840.00 лева и негово задължение към
„Лоджистик Транспорт” ЕООД, произтичащо от запис на заповед, издаден на
15.08.2017г., за сумата 1 468400.00 лева, с падеж 15.09.2017 година,
обективирано в протокол от 27.11.2017г., е нищожно поради привидност - чл.26, ал.2 , предл. пето от ЗЗД.
Съдът прецени, че изявление за извършената между ищеца и ответника
Лоджистик транспорт ЕООД цесия и последващо прихващане, се съдържа в
депозирания по настоящото дело отговор на исковата молба – молба
вх.№262790/29.07.2020г. на Лоджистик Транспорт ЕООД, чрез адв.Л.П. /на л.178 по
делото/ както и в допълнителен отговор на Видин ойл ЕООД /в н./, чрез синдика Д.Ш./на
л.200/, които възражения съдът е приел за валидни /непреклудирани с изтичане
срока за отговор спрямо този ответник/. Поради това възраженията срещу
активната легитимация на ищеца по конститутивния иск с правно основание чл.87,
ал.3 ЗЗД, са част от предмета на спора. В този смисъл, въведените с жалбата
доводи, че съдът служебно е разширил предмета на производството, са
неоснователни. В обема на осъществената от ответника Лоджистик транспорт ЕООД и
Видин ойл ЕООД /в н./ защита е отричане правото на ищеца основано именно на неизпълнено
задължение на купувача по нот.акт №171/2017г. поради извършеното непосредствено
след сделката прехвърляне на вземането по нея възмездно от ищеца на Лоджистик
Транспорт ЕООД, с договор за цесия от 27.11.2017г. /НА е от 10.11.2017г./ С
допълнителен отговор на същия ответник се твърди, че е налице валиден договор
за цесия, цената по който е заплатена от цесионера Лоджистик Транспорт ЕООД,
чрез прихващане. /л.199/ Поддържа се, че не е налице нарушаване правата на
кредиторите на Ост Трейдинг ЕООД, тъй като единствено интерес от имота, предмет
на атакуваната сделка, има ОББ АД, за която е без значение дали ще се
удовлетвори в производството по несъстоятелност на ищеца или в това на Видин
ойл ЕООД /в Н./. Твърди се, че развалянето, което е основният иск, не е
противопоставимо на кредиторите на купувача Видин ойл ЕООД, вписали претенциите
си върху предмета на разпоредителната сделка. Цялото имущество на ответника
длъжник е обект на обща възбрана в универсалното изпълнение по т.дело 42/2018г.
на ОС-Видин, преди вписване на ИМ по настоящите искове с правно основание
чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС.
С допълнителен отговор /несвоевременно постъпило становище на синдика на
ответника Видин ойл ЕООД/ също е оспорена допустимостта на иска поради липса на
правен интерес, тъй като вземането от Видин ойл за продажната цена по НА
171/2017г. е прехвърлено от ищеца в полза на ответника Лоджистик Транспорт с
договор за цесия от 27.11.2017г. Поради това, считано от този момент ищецът не
е страна по договора за прехвърляне на недвижими имоти и не може да иска
развалянето му. На следващо място, синдикът на ответното дружество Видин ойл /в
н./ е направил и възражение за висящността на производство по т.дело №42/2018г.
на ОС-Видин, обусловено от производството по несъстоятелност по т.дело 1/2018г.
на ОС-Видин, а именно за установяване вземането на Ост Трейдинг от Видин ойл за
цената по нотариалния акт в размер на 1 468 400 лева. Това вземане е
предявено в производството по несъстоятелност на Видин ойл, но е включено в
списък на неприети вземания и възражението е оставено без уважение, а към
момента е налице висящо производство по предявен иск по чл.694 ТЗ за
установяване съществуването на това вземане. Твърди се, че именно основавайки
се на правата си по цесията от 27.11.2017г., Лоджистик транспорт ЕООД е
мажоритарният кредитор в производството по несъстоятелност на ответника Видин
ойл ЕООД, което прави исковете на ищеца неоснователни. Няма основание за
разваляне на договора от НА 171/2017г. на нотариус В.Георгиева, рег.№549 в НК,
а оттам и основание и за останалите кумулативно предявени искове. /приложен на
л.204 договор за цесия от 27.11.2017г. и приемо-предавателен протокол от същата
дата както и протокол за прихващане от 27.11.2017г./
От приложенията към т.дело 1347/2018г. на ВОС се установява, че с
определение №15/21.05.2019г. по т.дело №42/2018г., ОС-Видин е спрял
производството по делото поради висящността на преюдициален спор по т.дело
1025/2018г. на ВОС, по което е предявен отменителен иск на синдика на Ост
трейдинг срещу Видин ойл. Видно от сл. извършена справка от настоящия състав,
производството по т.дело №1025/2018г. на ВОС, ТО, е образувано по иск на В.И.Г., действащ в качеството
му на синдик на ОСТ ТРЕЙДИНГ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
Одесос, ул. Ангел Г. 14, срещу ВИДИН ОЙЛ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.
Вида, бл.12, вх.А, ет.4, ап.11, представлявано от синдик Д.П.Ш., и ОСТ ТРЕЙДИНГ
ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. Ангел Г. 14, с
която е предявен иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ, за прогласяване за недействителна по
отношение на кредиторите на
несъстоятелността на ОСТ ТРЕЙДИНГ ЕООД,
ЕИК *********, извършената
сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 171, том 5, per. № 13734, дело 689/17г. по описа на нотариус Ваня Георгиева, вписан
в Служба по вписванията Варна под вх. per. №
30972/10.11.2017г., дв. вх. per. № 30709/10.11.2017г.,
том 76, акт № 2. Решението по този иск постановено на първа инстанция на
22.11.2019г., не е влязло в законна сила. С решение от 09.06.2020г. решението
на ВОС е потвърдено от ВнАС по т.дело №82/2020г., ТО. Същото е предмет на
касационно обжалване. /т.дело №1728/20г. на Първо т.о., ВКС/
Настоящият състав възприема изводите на първата
инстанция, че предявеният като главен конститутивен иск е обуславящ останалите
кумулативно предявени претенции, тъй като както пасивната легитимация на
ответниците по иска за собственост, така и на обогатяващия се неоснователно
наемодател се извеждат от отричане действието на прехвърлителната сделка, което
ще настъпи като последица от развалянето й при уважаване на първия иск. Затова
вторият и третият иск могат да бъдат разглеждани само едновременно с първия и
производството по тях също следва да бъде спряно.
В ТР №2/2014г. и ТР №8/2014г. на ОСГТК на ВКС се
посочва, че основание за спиране по чл.229, т.4 ГПК е налице, когато има висящ
процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното
право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на
връзка между субективните права, задължения и правопораждащи факти като
съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви на ТР
№7/2017г. на ОСГТК /т.5/ тази зависимост е обяснена и със съотношението между
различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по
обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на
пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Съгласно определение
по ч. т. д. № 766/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК изисква наличие на
пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантния
/преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по
обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане правомощието на съда да
установява този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск не
формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от
закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на
другото, за да бъде съобразен неговият изход. Само разглеждането на общи факти
или правоотношения в мотивите на решението не е достатъчно да обуслови спиране
на исково производство по чл.229, т.4 ГПК. Силата на пресъдено нещо на
решението по обуславящия спор преклудира всеки факт, от който се извежда искане
да се установи, че към деня на приключване на устните състезания съдебно
признатото право е съществувало в полза на посочения в решението негов носител
с тези белези, които съдът е установил. В този смисъл, въззивният състав
намира, че в настоящия случай връзката на обусловеност е обратна, подчинена на
СПН по конститутивния иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Евентуалното
разваляне на договора, предмет на установителната претенция по обусловеното
дело, би довело до отпадане на субективното право на ищеца за цената по същия
договор, при това с обратна сила. С цитирана по-долу практика на ВКС – така определение
№ 141/21.03.2018 г. по т. д. № 2026/2017 г. на ВКС, 1-во т. о. решение
№ 15 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 535/2009 г., 1-во т. о. и
др., е прието, че сила на пресъдено нещо относно съществуването и вида на
приети вземания се постига едва с произнасянето на съда по установителния иск
по чл.694 ТЗ, респ. след постановяването на решение по исковете с правно
основание чл.646 и чл.647 ТЗ. Или, стабилитетът по отношение на вземането на
кредитора /ищец/ на длъжника Видин ойл по несъстоятелност се обуславя от
решението по чл.694 ТЗ, което пък е в зависимост от съществуването на
предявеното от този кредитор субективно право. При разваляне на договора за
продажба, от който черпи права и иска по чл.694 ТЗ, с обратна сила би отпаднала
легитимацията на ищеца и по този иск. От друга страна, тези права на кредитора
по сделката Ост Трейдинг са обусловени и от валидността на извършената цесия от
27.11.2017г., предмет на висящото ТД №940/2019г. на ВОС. Доколкото с отговора
на исковата молба ответниците са инвокирали възражение срещу активната
легитимация поради извършената от него цесия в полза на третото лице Лоджистик
транспорт, по отношение на същото вземане – за цената по договора за покупко-продажба,
то безспорно висящността на т.дело №940/2019г. на ВОС за установяване
нищожността на цесията, евентуално привидността на прихващането по нея, се
явява от обуславящо както по конститутивния иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, така и по
обусловените от последния кумулативно предявени в настоящото производство искове.
Поради това, в тази част определенето за спиране като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Поради частично съвпадане на изводите на двете
инстанции, първ.определение следва да бъде частично отменено и потвърдено в
останалата част съобразно изложените по-горе съображения.
Въз основа на изложеното, въззивния състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №260840/12.11.2020г.,
постановено по т.дело №1347/2018г. на ВОС, ТО единствено в частта, в която
производството по делото е спряно на основание чл.229, т.4 ГПК до приключване
на спора по т.дело №42/2018г. на ОС –Видин.
ПОТВЪРЖДАВА определение по т.дело №1347/2018г.
на ВОС, ТО в останалата част, в която е спряно производството до приключване на
спора по т.дело №940/2019г. на ВОС, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с които се потвърждава
определение №260840/12.11.2020г., постановено по ТЗ №1347/18г. по описа на ВОС,
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с
частна жалба пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: