№ 7478
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20241100105107 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3
ЗОДОВ- с искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно производство, което е прекратено.
ИЩЕЦЪТ- С. П. Ч., ЕГН:**********, твърди, че през 2015г. работел като държавен
служител в Агенция „Митници". Заемал длъжност „Митнически инспектор" в Митница
Свиленград. Изпълнявал служебните си задължения на територията на Митнически пункт
„Капитан Андреево". На 13.12.2015г. бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР. На
следващия ден - 14.12.2015г. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2/2015г. по
описа на С"БОП" - Хасково, Кърджали и пр. пр. № 332/2015г. по описа на Специализираната
прокуратура /сега прекратена/. Бил обвинен в извършването на тежки умишлени
престъпления па смисъла на чл.93 от НК, а именно организирана престъпна дейност,
квалифицирана от Прокуратурата като деяния по чл.321, ал.З, чл.301, ал.1 и чл.282, ал.1 от
НК. Специализираната прокуратура внесла искане за определяне на мярка за неотклонение
„Задържане под стража", което бе разгледано от Специализирания съд. С определение по
ЧНД № 1708/2015г. на СпНС му била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция" в
размер на 10 000лв. Определението било протестирано от прокурор в СП и в съдебно
заседание на 29.12.2015г. Апелативният специализиран съд го отменил, като му взел мярка
за неотклонение „Задържане под стража". Тя била изпълнена демонстративно още в
съдебната зала и така два дни преди новата 2016г. заедно с други колеги от митническия
пункт се озовал в ареста. Престоят му в ареста по това обвинение продължило до
16.03.2016г., т.е. два месеца и осемнадесет дни. Мярката му за неотклонение била изменена
от „Задържане под стража" в „Парична гаранция" с определение от 10.03.2016г.,
1
постановено от СпНС по НЧД № 592/2016г. от 10.03.2016г. Самото събиране на сумата
създало сериозни затруднения в семейството му и средствата били набавени чрез изтеглен
спешен потребителски кредит от банка. Отделно от мярката за неотклонение спрямо него
била наложена и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на
Република България" по реда на чл.68 от НПК. На 13.03.2018г. били отменени мярката му за
неотклонение „Парична гаранция" и мярката за процесуална принуда по чл.68 от НПК.
Наказателното производство срещу него било прекратено с постановление на прокурор от
СП, потвърдено в производство по реда на чл.243 от НПК с определение от 06.04.2020г. по
НЧД № 927/2020г. на СпНС. Определението е влязло в сила на 23.04.2020г. Общата
продължителност на нак. производство протекла в период от над 4 години и 4 месеца.
Незаконното обвинение и наказателното производство се развило повече от четири години,
поради което му причинило сериозни и трайни неблагоприятни последици. По своя вид са
имуществени и неимуществени вреди, като са в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение. Сочи, че имуществените му вреди намират израз в следното: осигуряването на
адвокатска защита за периода на наказателното производство. Общата стойност на
заплатените средства като възнаграждения по адвокатската защита възлизат на 10100/Десет
хиляди и сто/лв.- заплащането на сумата от 10 000лв. по мярката ми за неотклонение
„Парична гаранция" се извършила със средства по получен от съпругата му банков кредит.
Същевременно обслужването на отпуснатия кредит за периода от плащане на гаранцията
/м.03.2016г./ до отмяната и връщането на сумата на вносителя в лицето на неговата съпруга
Б.Б. Ч.а /м.03.2018г./ налагало внасяне на лихви към банката-кредитор, които за описания
двугодишен период възлизат на 1515лв. Отделно от тях по кредита е платена и застраховка
от 752лв. и такси от 84лв. Общият размер на вредите му от теглене и обслужване на кредита
възлиза на 2 351лв. Изтъква и причинените му неимуществени вреди. Животът му тотално
се сринал. Бил зрелищно арестуван, поставен в условия на пълна изолация в ареста, чувствал
се унизен и обиден. Бил обсебен от чувство на страх и несигурност. ПоС.но го съпътствала
мисълта, че нормалният му живот е свършил и ще прекара дълги години в затвора. Изпитвал
мъка, че е лишен от присъствието на малкото му дете, което растяло без него, от
невъзможността да бъде със семейството си, да помага на родителите си, да се вижда с
приятели. В продължение на близо три месеца в условията на арест нямал възможност да
чете, да спортува, да се храни и спи нормално. Приятелите му се отдръпнали и не
комуникирали с него. Нямал желание за никаква активност. Обзела го апатия. Продължил да
страда от безсъние, което получил в условията на ареста. Загубил работата си. Не можел да
си намери работа дълго време след излизането му от ареста като съкратен митнически
служител. Трайният стрес, на който бил подложен в резултат на незаконното обвинение,
довел през 2017г. и до заболяване, диагностицирано като нокътна дистрофия. То поставило
допълнителни ограничения върху начина му на живот. В резултат на пречинените му
неимуществени вреди претендира Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да му заплати
обезщетение в размер на 60 000лв. Претендира и лихва върху тази главница за времето от
01.05.2021г. до предявяване на иска в размер на 20420лв., както и лихва от предявяване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендира и обезщетение за
2
причинените му имуществени вреди в размер на 12 451лв., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска до погасяване на задължението.
ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. Витоша №
2, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че наказателното производство
срещу ищеца е било прекратено с постановление на прокурор от СП. Оспорва твърдените от
ищеца вреди, както и наличието пряка причинно-следствена връзка между тях и процесното
наказателно производство. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва. Прави
доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа
страна следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи се във
воденото срещу ищеца нак.преследване, се установяват фактическите твърдения, изложени
от ищеца в ИМ- воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение,
мерки на процесуална принуда, постановление на прокурор от СП за прекратяване на
наказателното производство, потвърдено в производство по реда на чл.243 от НПК с
определение от 06.04.2020г. по НЧД № 927/2020г. на СпНС, влязло в сила на 23.04.2020 г.
С исковата молба са представени писмени доказателства, установяващи твърдяните от
ищеца имущаствените вреди- сключени договори за правна защита по наказателното
производство чиято общата стойност на разходите по адвокатска защита на ищеца възлизат
на 10100лв.;договор за потребителски кредит № FL 800660 на съпругата на ищеца- Б. Ч.а от
12.03.2016г., ведно с погасителен план по кредит, договор за разплащателна сметка и
платежно нареждане за получената сума по кредита.
За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Б.Б. К., бивша съпруга на ищеца,твърди, че преди наказателното дело ищецът
бил много отворен, много отпуснат, общителен, след това, което се случило и което
преживяли, той се затворил в себе си. Времето преди да се разведат вече нямали семейни
приятели. Били само тя, той и детето. Много се отчуждил, много лошо му повлияло всичко.
Спрял да излиза. Преди години с него много обичали да ходят на екскурзии, по спортни
състезания, по концерти, но след нащ.производство не искал да идва с нея и й казвал да
отиде сама. Това е била и една от причините да се разведат. Той спрял да общува с хората и с
нея също. Не спял добре, направил едно заболяване, което при стрес пак му се появявало,
като докторите казали, че няма лечение, в смисъл, че при стрес ще се появява това нещо.
Към момента общуват, но не знае дали е преодолял този стрес. Сочи, че голямата му страст е
все още ловът. Когато се случили събитията, било му забранено да ходи на лов и било
видимо болен за това, че не можел да ходи в ловния сезон с дружинката. Паричната
гаранция в наказателното производство била платена като изтеглила кредит от банка по
3
спешност, защото нямали финансова възможност. Паричната гаранция била в размер на
10 000 лв. Той останал без работа след това и били на нейната заплата.
Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното.
Исковете срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 ЗОДОВ ЗОДОВ са
основателни.
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се във воденото срещу
ищеца нак. преследване, се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ-
воденото срещу него наказателно преследване, мярката за неотклонение, мерки на
процесуална принуда, постановление на прокурор от СП за прекратяване на наказателното
производство, потвърдено в производство по реда на чл.243 от НПК с определение от
06.04.2020г. по НЧД № 927/2020г. на СпНС, влязло в сила на 23.04.2020 г.
Възраженията срещу размера на претенцията за неимуществени вреди на ищеца са
основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД,
защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото
неимуществени вреди и от друга – общото икономическо съС.ие в държавата, което
осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени
вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от
свидетелските показания, че ищецът преживял тежко воденото срещу него наказателно
производство. Наказателното производство срещу него е приключило в един сравнително
недълъг срок. Ищецът е бил и с най-тежка мярка за неотклонение -„Задържане под стража“,
но за сравнително недълъг период ( около 3 месеца). Съвкупната преценка на тези
обстоятелства, както и общото икономическо положение в страната, мотивира съда да
приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди би било 10 000 лв., в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се
отхвърли като неоснователен.
При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за
обезщетение за забавено изпълнение- от 23.04.2020г. – на тази дата е влязло в сила
прекратеното нак. преследване срещу ищеца, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ
прекратяването е елемент от състава, от който възниква правото на обезщетение. От
момента на влизане в сила на определението за прекратяване и предвид характера на
отговоронстта по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от
ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86, ал.1 от ЗЗД. Но претенцията за
лихва е претендирана от по-късна дата- 01.05.2021г. и поради диспозитивното начало в
процеса съдът следва да я присъди от тази дата.
В о.з., проведено на 21.11.2025г., ищецът конкретизира претенцията си за лихва- сочи, че
4
неправилно е записана като претенция за мораторна лихва, но всъщност претендира законна
лихва от 04.05.2021г.
С определение от 21.11.2025г. съдът е допуснал исканата от ищеца конкретизация на
претенцията за зак.лихва.
По отношение на предявения от ищеца иск за обезщетение на причинените му имуществени
вреди .
Претенцията за имуществени вреди съдът намира за основателна относно заплатените
адв.възнаграждения в хода на нак-преследване- в тази насока се събрахи писмени
доказателства. Съдът следва да присъди на ищеца направените от него разноски по воденото
наказателно производство. Сумите за адвокатски хонорар в наказателното производство
като имуществени вреди, понесени от ищеца, не са му присъдени в наказателното
производство, защото не съществува такава процесуална възможност, поради което са
дължими именно по реда на предявения по реда на ЗОДОВ. Видно от представените с
исковата молба писмени доказателства- сключени договори за правна защита по
наказателното производство, чиято общата стойност на разходите по адвокатска защита на
ищеца възлизат на 10100лв.(десет хиляди и сто лева), поради което искът за
имуществените вреди следва да се уважи за този размер.
Други имуществени вреди ищецът претендира за сумите, заплатени от него към банката във
връзка с тегления кредит от 10 000лв. за определената му мярка за неотклонение „парична
гаранция" и нейното внасяне. Сумите по паричните гаранции не се олихвяват при
връщанетоим. Действително тегленето на кредит е свързано със задължение за заплащане на
съответни лихви и разноски по обслужване на кредита към банката. Но за тези
претендирани вреди- от теглене и обслужване на кредита в размер на 2351лева- не се
събраха убедителни доказателства, поради което искът за имуществени вреди в тази част
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът има право на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК –1 158.46 лв. от реализирани 5251 лв. по представен по делото списък по
чл.80 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
5
прокурор, гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да
заплати на С. П. Ч., ЕГН:**********, гр.София, ул „********, по иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 10
000лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 04.05.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лв. до пълния
предявен размер 60 000лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати
на С. П. Ч., ЕГН:**********, гр.София, ул „********, по иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 10 100лв./десет
хиляди и сто лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
заедно със законната лихва върху тази сума от 04.05.2021г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 100 лв. до пълния предявен размер 12 451лв.( с
оглед конкретизацията на иска от 21.11.2025г.).
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор,
гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати
на С. П. Ч., ЕГН:**********, гр.София, ул „********, реализираните разноски по делото в
размер на-1 158.46 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6