О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……. гр. Варна, 7.07.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, трети касационен състав, в закрито съдебно заседание
на седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Ганчева частно
административно дело № 1453 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с
§ 4б, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнението на
наказанията и задържането под стража.
Образувано
е по частна жалба от И.А.Р. ***, ЕГН **********,***, срещу Определение № 1225/25.05.2021
г. на Административен съд – Варна, V състав, постановено по адм.д. № 977/2021
г. по описа на съда, с което е прекратено производството по жалбата на Р. срещу
Заповед № 259/19.03.2021 г. на Началника на Затвора – Варна, с която на Р. е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, като е отложено
изпълнението на наказанието за срок от три месеца, на осн. чл. 107 ал.1 от ЗИНЗС.
В
частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно. Р. счита, че
заповедта на началника на затвора представлява индивидуален административен
акт, който се обжалва не само пред горестоящия административен орган, но и пред
съда. Позовава се на практика на Конституционния съд на Република България и на
Върховния административен съд. Моли за отмяна на определението и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата срещу
заповедта.
Ответникът
по частната жалба - Началник на Затвора – Варна в депозиран писмен отговор
поддържа, че жалбата е допустима но неоснователна. Съгласно чл. 110 от ЗИНЗС,
заповедите за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 101 т.1-6 от ЗИНЗС
подлежат на обжалване само по административен ред. Законодателят е изключил
общия ред за съдебен контрол за законосъобразност на административните актове
по чл. 145 от АКП. В случая заповедта е
оспорена пред Гл. директор на ГДИН – София, който е потвърдил акта. По
изложените доводи моли да се отхвърли жалбата.
Съдът,
като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното:
Частната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок от лицето, по чиято
жалба е образувано първоинстанционното производство и за което съдебният акт е
неблагоприятен.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна.
Производството
пред първоинстанционния състав е образувано по жалба от И.А.Р. срещу Заповед №
259/19.03.2021 г. на Началника на Затвора – Варна, с която за нарушение на чл.
96 т.3, чл.97 т.2, чл. 100 ал.1, , Обжалваната заповед е издадена на основание
чл. 102, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
във връзка с нарушения по чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 2, чл. 100, ал. 1, ал.2 т.5
от ЗИНЗС, като на Р. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС „писмено предупреждение“.
Заповедта
е връчена на Р. на 19.03.2021 г. и е обжалвана пред Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, който със Заповед № Л-1393/22.04.2021 г.
отхвърлил жалбата. Р. е запознат със заповедта на 27.04.2021 г. В тази заповед
липсват указания за срока за обжалването й и компетентния съд, пред който може
да се обжалва.
Жалбата
срещу тази заповед е подадена чрез деловодството на Затвора – Варна на 29.04.2021
г. и е постъпила в Административен съд – Варна на 11.05.2021 г.
С
обжалваното пред настоящия състав Определение № 1225/25.05.2021 г. V състав на
Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалбата на Р. срещу
Заповед № 259/19.03.2021 г. на Началника на Затвора – Варна.
За
да постанови този резултат, административният съд приема, че административния
акт не подлежи на оспорване. Съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС заповедите на
началника на затвора подлежат на обжалване пред главния директор на ГДИН, а за
заповедите по чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС не е предвидена възможност за съдебно
обжалване. Прието е, че заповедите за налагане на дисциплинарни наказания по
чл. 101 т.1-6 от ЗИНЗС подлежат на обжалване единствено по административен ред
пред горестоящия административен орган, като законодателя е изключил общия ред
за съдебен контрол за законосъобразност на административните актове по чл. 145
и следващи от АПК. Съдът е приел, че в
нормата на чл. 110 от ЗИНЗС е налице ясно раззграничение, като по-леките по
размер дисциплинарни наказания на
лишените от свобода се обжалват само по административен ред, а най-тежкото –
изолиране в наказателна килия, подлежи на обжалване пред административния съд.
След
запознаване с доказателствата в административнонаказателната преписка,
касационният състав приема, че обжалваното определение е постановено при
неправилно приложение на закона.
С
обжалваната заповед на Р. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1
от ЗИНЗС.
Нормата
на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с
мотивирана заповед на началника на затвора. Чл. 102—106 от ЗИНЗС уреждат
процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107—109 от ЗИНЗС –
изпълнението на наказанията. Чл. 110 от ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване
на дисциплинарни наказания, като според второ изречение заповедите, издадени от
началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на ГДИН, а
според трето изречение заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на
лишения от свобода със заповедта. Алинеи 4 и 5 от този член предвиждат срок за
произнасяне при обжалването по административен ред и правомощията на
компетентния да разгледа заповедта орган.
Действително
за разлика от чл. 111 от ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено
дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк
съдебен контрол на тези заповеди пред административния съд, както и касационно
оспорване на решението на административния съд, чл. 110 от ЗИНЗС предвижда
изрично само оспорването по административен ред.
Обжалваната
от Р. заповед обаче безспорно има характер на административен акт, тъй като с
нея се упражнява спрямо Р. държавна принуда от страна на специализиран орган по
изпълнение на наказанията, чиито актове, действия или бездействия във връзка с
изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т. 8 от мотивите
на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело №
2/2014 г., ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС.
Със
Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в
сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б,
който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК (относно оспорването на
административните актове пред първата инстанция) се прилагат и в случаите,
когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални
административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата
се разглеждат пред административния съд по местоизпълнението на наказанието,
чието решение е окончателно.
С
тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на
едноинстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на
органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по
обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото
изменение.
Предвид
горното, Заповед № 259/19.03.2021 г. на Началника на Затвора – Варна, с която
на Р. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС е годен за
обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ едноинстанционен съдебен контрол
по същество.
Определението,
с което производството по жалбата е прекратено, е неправилно и подлежи на
отмяна, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния състав за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК, във връзка с § 4б, ал. 2 от ЗИНЗС, Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав
ОТМЕНЯ Определение № 1225/25.05.2021 г.
на Административен съд – Варна, V състав, постановено по адм.д. № 977/2021 г.
по описа на съда, с което е прекратено производството по жалбата на Р. срещу
Заповед № 259/19.03.2021 г. на Началника на Затвора – Варна, с която на Р. е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, като е отложено изпълнението
на наказанието за срок от три месеца, на осн. чл. 107 ал.1 от ЗИНЗС.
ВРЪЩА делото на същия състав за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: