Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 346
гр. ВРАЦА, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски- мл.с.
при участие на секретар
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 507 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:
"В и К"ООД гр.Враца,чрез
юрисконсулт А.А., е подало въззивна
жалба против решение №640/16.07.2019 г по гр.д.№ 5212/18 г по описа на РС-Враца,
с което решение предявения от жалбоподателя/като ищец/ против С.Д. *** установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В жалбата се навеждат доводи ,че
решението на ВРСъд атакувано с жалбата е постановено в противоречие с
материалния закон и с представените по делото доказателства.
Твърди се ,че неправилен бил извода
на съда за липса на пасивна легитимация на ответника Д. да отговаря за
потреблението на В и К услуги в имота през процесния период, тъй като преди
настъпването му го бил продал и бил вече изгубил качеството на потребител.
Освен това според жалбоподателя неправилно съдът отъждествявал статута на страна в облиг. отношение и
собственик на имота. В казуса имота вече е бил
присъединен към В и К мрежата от потребителя Д., а последващия
потребител на собствено основание сключвал договор за получаване на Ви К
услугите като възникването, развитието, съдържанието и прекратяването на обл.
отношения не били предмет на Закона за регулиране водоснабдяването и
канализационните услуги, което ВРСъд не бил взел предвид.
Жалбоподателят посочва също
,че той не е страна по сделката на Д. и
третото лице за продажба на недвижимия имот, в който се потребява В и К услуга,
не бил длъжен да знае за нея ,когато през м. юли 2017 г Д. е продал апартамента.Затова променена или не собствеността на имота ,в който се предоставят В и К услуги,
предоставянето им продължава и
ответника не може да се освободи от тяхното заплащане.
Жалбоподателят моли решението на
ВРСъд да бъде отменено като незаконосъобразно и противоречащо със
събраните доказателства и да постанови друго , с което да уважи изцяло
предявения иск с всички законни последици вкл. и присъждане разноски за двете
съдебни инстанции.
С жалбата не се правят нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.
В срока за отговор на въззивната
жалба особеният представител на С.А.Д.- адв. И.И. от ВАК поддържа,че въззивната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение , а решението на
ВРС потвърдено като правилно и
законосъобразно. Изложени са аргументи против твърденията на
жалбоподателя за неправилен анализ на събраните
доказателства пред ВРСъд.
С отговора не се правят нови доказателствени искания пред ВОС.
Съд. състав,
приема на осн. чл. 267 ал.1 от ГПК, че въззивната жаба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество е о с н о в а т е л н а.
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Враца, ЕИК ***, чрез юрисконсулт А.А., е предявило искова молба срещу С.А.Д.,
ЕГН **********.
В нея дружество твърди, че се
намира в облигационни отношения с ответника по договор за предоставяне на В и К
услуги, сключен при общи условия, за жилище, находящо се на адрес: гр. Враца,
ж. к. ***. Навежда се довод, че за потреблението за периода от 17.08.2017 г. до 15.01.2018 г. по
партидата на процесния имот са начислени за плащане суми по 5 бр. фактури за
главница в размер на 109,70 лева, която сума не била заплатена от ответника. За
ответника била изготвена покана за доброволно плащане, но същият не бил открит
на адреса за връчването й. Сочи, че по депозирано от ищеца заявление била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3987/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление, което определя правния интерес на ищеца от
предявяване на исковете.
Иска се постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът С.А.Д., ЕГН **********,
дължи на ищеца сумата от 109,70 лева,
представляваща потребени ВиК услуги за периода от 17.08.2017 г. до 15.01.2018 г. за жилище, находящо се на адрес: гр.
Враца, ж. к. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението – 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3987/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав. Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът,
чрез назначения му особен представител адв. И.И. от ВрАК, е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява,
че ответникът или други допуснати от него лица не обитават имота. Сочи, че
ответникът не е получил фактури за потреблението и не е уведомен за
съществуващи задължения за доставка на ВиК услуги. Ето защо претенцията за
исковия 5 месечен период е неоснователна. Счита, че покана за доброволно
изпълнение въобще не е достигнала до адресата и не му е връчена. Не може да се
заключи, че подписите в карнета са поставени именно от ответника, тъй като не във всички полета се съдържа такъв.
Възразява, че ищецът е доставил посоченото количество питейна вода в посочения
исков период в имота на ответника, както и ,че не са спазени изискванията на ОУ,а
задължението не било индивидуализирано. Освен това ищецът не е фактурирал
вземанията си и не е предоставил възможност на ответника да подаде възражение.
Иска се постановяване на решение, с което предявеният срещу ответника иск да
бъде отхвърлен.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от
съда като обективно и компетентно. Вещото лице е установило че по партида за отчетени показания са издадени
5 бр. фактури за периода от 17.08.2017 г. до 15.01.2018 г., като начисленото
количество вода е по отчет на водомера в процесното жилище,като експертът е
констатирал, че има положени подписи срещу показанията в карнета. Дължимите
суми са на стойност 109,70лв/главница/ .
По делото е представена справка
изготвена от Служба по вписванията – гр.Враца,въз основа на която районният съд
е приел, че имотът е отчужден от ответника Д. на 28.07.2017г.Приложени са
извадка от ОУ за получаване на услуги В и К от " В и К" ООД гр.Враца,
одобрени от ДЕКВР с решение от
09.06.2006 г
Решаващият съдия въз основа на
събраните пред него доказателства е приел,че иска е неоснователен и го е
отхвърлил, защото за исковия период не е било налице валидно облигационно отношение по договор за
доставка на В и К услуги според ОУ , още повече в същия период С.Д. не е бил
собственик на имота ,както и не бил "потребител" на В и К услугите по
смисъла на закона и не носел отговорност за заплащане задълженията за потребени
В и К услуги в процесния апартамент. ВРСъд е приел, че не намирала в случая
приложение разпоредбата на чл.9а от наредба №4/2004 г и чл.63 ал.1 от ОУ ,тъй
като противоречели на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги/ЗРВКУ/.Посочено е още ,че чл.63 ал.1 от ОУ била неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143 т.19 от ЗЗП.
Решението на ВРС е неправилно по следните съображения:
1. От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин,че Д. има открита партида при
ищеца за извършвани от него В и К услуги, свързани с имот в гр.Враца, гр.Враца,
ЖК ***т.е.съществувало е облигационно правоотношение за предоставяне на В и К
услуги в неговия имот.Доказано е ,че операторът е изпълнил задължението си да
достави В и К услуги, отчел е техния обем по ОУ и наредба №4/2004 г, определил
е стойността им като размера на задължението е потвърдено и от назначената по
делото съд. счетоводна експертиза.
2. От представената справка от
Служба по вписванията-Враца е видно, че ответникът е бил собственик на това
жилище , същото е било прехвърлено към дата 27.07.2017 г на трето лице.
Настоящият съдебен състав намира,
че така представените доказателства са достатъчни, за да бъде прието за
установено, че ответникът се явява
потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2 б."б" от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и
чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от
ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК
системата или от регулаторния орган. По отношение на Общите условия за
получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД,
гр.Враца, извлечение от които е приложено по делото,при извършената служебна
справка на общодостъпната интернет страница на ищеца е видно, че е публикуван
пълният текст на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006
г., и представеното по делото извлечение съответства на текста.
Предвид констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора - "ВиК" ООД гр.Враца са общоизвестни и
публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав
приема, че обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по
доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните
имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се
определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредбата и в
Общите условия.В случаите когато имота
вече е присъединен към В и К мрежа от предходен потребител,какъвто е настоящия
случай, последващият потребител трябва на собствено основание да сключи договор
за получаване на услугите В и К като подаде заявление за откриване на партида
на свое име,а дотогава той приема действащите ОУ които регламентират
отношенията с оператора.Облигационните отношения между потребител и оператор на
В и К услугите не са предмет на ЗРВКУ.
3.Съдът приема ,че е налице
реално потребление на В и К услуга за процесния период и в процесен недвижим имот, тъй като в карнета,
доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата, има
и подпис на потребителя. Подписването на карнета от такова лице не води до
неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. Следва
да се има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител
при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6 т.1
вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по
правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете
правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми.
Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на
възражения от абоната за предходния период, приема като съгласие с отчетеното
до тази дата.
4.По делото е установено ,че за исковия период по партидата
на абоната са издадени 5 бр. фактури за доставяни в имота на ответника ВиК
услуги. Въз основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че ищецът
е изпълнил поетото в чл.31 ал.2 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на
дължимата сума за предоставените през месеца ВиК услуги. В нормативен акт или в
ОУ няма поето задължение за изпращане на фактурите на абонатите, но при желание
на абоната може да му бъде предоставен препис от тези фактури. Моментът, от
който възниква изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл.31,
ал.2 от ОУ, според която абонатът дължи
заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
Съдебен състав намира, че по
делото е установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за процесния
период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на основание чл.31, ал.1 от ОУ правилно е
издавал ежемесечни фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни
ответникът да е подал предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите,
поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената във
фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответника е било да
докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не
са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание. Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана
счетоводна експертиза, данните за консумацията на вода, заложени в месечните
фактури за процесния период, съответстват на отчетните данни по карнета, поради
което следва да се приеме, че вземането е доказано и по размер.
5.Съд. състав приема , че въпреки
промяната на собственика на процесния имот от 27.07.2015 г съгласно чл. 9а от
Наредба 4/2004 г и чл.63 ал.1 от ОУ,
промяната на собственост има сила за В и К оператора от датата на промяна по
партидата на потребителя. В случая С.Д. след продажбата на процесния имот не е закрил партидата си в
дружеството-оператор на В и К услуги, поради което съгласно чл.63 ал.1 от ОУ операторът събира дължимите суми за потребени В и К
услуги от предишния собственик, а не от новия.В тази връзка е и решение на ВАС по адм.д.№ 9683/2004 гна 5 чл. състав
по решение №3887/28.04.2005 г, в сила от 13.05.2005 г.Съгласно ВАС
облигационното отношение при промяна на собствеността не преминават върху новия собственик, тъй като той не е правоприемник
на договора за предоставяне на В и К услуги, а трябва да сключи нов договор.Следователно
промяната на собственика на имота с
потребление на В и К услуги има сила за "В и К" ООД Враца от датата
на промяна на партидата на потребителя каквато промяна в случая няма .
С оглед изложеното предявеният
иск се явява основателен и доказан.
Като е достигнал до обратни
правни изводи и е отхвърлил предявения иск, районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него постановен
друг,с който предявеният иск се уважи,като на ищеца се присъдят направените
разноски в заповедното и исковото производства.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца-въззивник следва да бъдат присъдени юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева,
определено съобразно чл.37 ал.1 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, както и направените разноски за възнаграждение на особения
представител в размер на 150,00 лева и 25 лв.д.т.за въззивно обжалване,или общо
275 лв.разноски.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №640/16.07.2019г.
постановено по гр.дело №5212/2018г. по описа на Районен съд-Враца, и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. 422 ал.1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, предявен от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: ***, с адрес: гр. Враца, ул. ***,
срещу В.Е.К., с адрес:гр.Враца,ЖК*** дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ООД, ЕИК: *** сумата от 109,70 лв,
представляваща стойността на начислено незаплатено потребление на вода за
периода от 17.08.2017г. до 15.01.2018г. в имот на адрес гр. Враца,ЖК "*** ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2018г. до
окончателното ѝ изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №2522 от 28.08.2018 г. по ч.гр.д. № 3987/2018 г. по описа на
ВрРС.
ОСЪЖДА С.А.Д. *** да заплати на”ВиК”
ООД гр.Враца разноски в заповедното и исково производства общо в размер на 525
лв.
ОСЪЖДА С.А.Д. *** да заплати на”ВиК” ООД гр.Враца разноски пред
въззивната инстанциая общо в размер на 275 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател :
Членове:1/ 2/