ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1367
гр. Благоевград, 19.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20251200501105 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба,
депозирана от К. М. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., общ. Г., обл. Бл,
чрез адв. Д. Б.- Б., адрес на кантора: гр. Г. Д., ул. „А. С.“ №, вх., партер, офис против
Решение № 9404/10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 676/2017 г. по описа на РС-
Гоце Делчев.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от
К. М. Ч. против Д. В. К. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 6000,00 евро, представляваща неоснователно
обогатяване по запис на заповед от 11.12.2008 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба (26.06.2017 г.) до окончателното изплащане и
сумата от 1074,06 евро, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
6000,00 евро за периода от 19.09.2015 г. до 23.06.2017 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното
решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че процесният запис на
заповед е издаден при заплашване по смисъла на чл. 27, пр. 5 ЗЗД. Твърди се, че в
отговора на исковата молба е направено възражение за унищожаемост на записа на
заповед, тъй като е подписан под заплаха. За доказване на твърденията от
ответника били ангажирани гласни доказателства, които обаче обосновавали извод,
различен от този на районния съд. По делото не били ангажирани доказателства,
които да установяват унищожаемост на записа на заповед поради заплаха по
смисъла на чл. 27, пр. 5 ЗЗД.
Според жалбоподателя обжалваното решение противоречи на чл. 534, ал. 1
ТЗ. Сочи се, че постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че
специалният иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ принадлежи на
приносителите на запис на заповед или менителница, чиито менителнични искове
1
са погасени по давност. Погасяването може да е резултат от прескрибиране на
менителничния ефект поради изтичане на специалната погасителна давност за
предявяване на прекия иск срещу издателя или да се дължи на преюдициране на
ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на
правата по него. В производството по този иск (за разлика от исковете за
неоснователно обогатяване по чл. 55-59 ЗЗД) не подлежи на изследване степента
на обедняване и обогатяване и съотношението между тях, имало ли е размяна на
имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма
и този извод се налага от спецификата на менителничните правоотношения. Искът
е основателен, само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради
невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата се
изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи е
паричната сума по ефекта, издаден в негова полза, а обогатяването за издателя се
състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си, спестявайки
паричните средства, които се е задължил да плати, но не е платил за погасяване на
задължението си поради погасяване по давност или пропуск да бъдат извършени
необходимите действия за запазване на преките менителнични права и искове на
ползващото се лице.
Прави се искане за отмяна на Решение № 9404/10.07.2025 г., постановено по
гр.д. № 676/2017 г. по описа на РС- Гоце Делчев и уважаване на предявените
искове.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 10.09.2025 г. В
указания срок, който изтича на 24.09.2025 г., насрещната страна по нея е
депозирала отговор.
С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Сочи се, че районният съд е направил цялостен и подробен анализ на всички
събрани доказателства по делото, обсъдил е заявената от ищеца искова претенция
и направените оспорвания от ответника. От съвкупната преценка на събраните
доказателства било доказано възражението на ответника за унищожаемост на
записа на заповед.
Твърди се, че в случая не са налице голяма част от кумулативно посочените
условия на чл. 534 ТЗ. От една страна ищецът твърдял, че е налице прескрибиране
на менителничния ефект поради давност, от друга страна твърдял и било доказано,
че е предприел необходимите действия за запазване на твърдените от него права.
Според въззиваемата основния спорен въпрос по делото е дали менителничният
ефект е прескрибиран (правата по него са погасени по давност) или преюдициран
(не са извършени действията по запазване правата по него). Твърди се, че ищецът
не е доказал като поемател на записа на заповед, че ответницата, като издател на
менителничния ефект, е налице изтекла в негова полза давност.
Отправено е искане за постановяване на решение, с което да бъде
потвърдено обжалваното решение.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 22.01.2026 г. от 9:00 ч.,
за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3