№ 12535
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110159105 по описа за 2023 година
Ищецът "П" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, чрез
пълномощника си юриск. Г П е предявил срещу Я. А. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б...,
искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, за
заплащане на сума в общ размер на 2249, 10 лв., от които: 1885, 48 лв. - главница за времето
от 15.03.2019г. до 03.09.2019г. и 363, 62 лв. - договорна лихва, дължима за времето от
15.04.2019г. до 03.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на вземането, съгласно договор за потребителски кредит № ..., сключен
на 09.02.2018г.
Ответникът е депозирал искова молба в срок, с която оспорва иска по основание и размер.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от договор за потребителски кредит №
.../09.02.2018г., сключен с ответника при следните параметри: сума по кредита – 3050 лв.;
срок на кредита – 24 месеца; размер на вноската – 188, 56 лв.; ГПР – 49, 90 %; ГЛП – 41,17
%; лихвен процент на ден – 0, 11%; общо задължение по кредита – 4525, 44 лв. Твърди, че
кредитополучателят е закупил пакет от допълнителни услуги на стойност 2832, 72 лв. с
дължима вноска за него в размер на 118, 03 лв. С този пакет общото задължение по кредита
възлиза на 7358, 16 лв., общия размер на вноската е 306, 59 лв., а датата на погасяване е 15-
ти ден на месеца. Ищецът твърди, че ответникът като кредитополучател се е запознал с
общите условия към договора за кредит, разбрал е правата и задълженията, които е поел със
сключването на договора за потребителски кредит, както и че на 09.02.2018г. е изпълнил
задълженията си като кредитор и е превел на Я. Г. парична сума в размер на 3050 лв. по
посочена от него банкова сметка. Сочи се, че на 13.06.2018г. във връзка с подадено от
1
длъжника заявление за промяна на погасителния план по процесния договор, плащането на
една погасителна вноска е било отложено за края на договора и така броя на погасителните
вноски се е променил от 24 на 25 броя. Позовава се на чл. 4 от договора за поето от
длъжника задължение да плати на кредитора договорна лихва, за която твърди, че от падежа
на първата неизплатена вноска – 15.04.2019 г. до датата на предсрочната изискуемост –
03.09.2019 г. възлиза общо на 363, 62 лв.
Ищецът излага твърдения, че длъжникът не е изпълнил поетите договорни задължения и е
направил само 11 пълни и 1 частична погасителни вноски, като след изпадането в забава и
съгласно чл. 12.3 от ОУ към договора, на 03.09.2019 г. е обявил договора за предсрочно
изискуем. На длъжника е било изпратено уведомително писмо, което той е получил лично.
От името на "П" ЕООД се твърди, че към датата на иска, размера на погасеното от
длъжника задължение е в общ размер на 5644, 90 лв. като с тази сума са погасени част от
задълженията по договора: номинал в размер на 3590, 08 лв., лихви за забава по т. 12.1 от
ОУ – 512, 02 лв., 20 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането съгласно
чл. 17.4 от ОУ; 1502, 80 лв. – заплатена част от законна лихва, дължима от 03.09.2019г. –
датата на предсрочната изискуемост. Затова ищецът счита, че към датата на предявяване на
иска Я. Г. дължи сума в размер на 1885, 48 лв. – главница за времето от 15.03.2019г. до
03.09.2019г. и договорно възнаграждение в размер на 363, 62 лв. за времето от 15.04.2019г.
до 03.09.2019г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът не оспорва параметрите, при които е сключил процесния договор. Твърди, че е
изплатил изцяло размера на задължението по договора, чрез плащане по него на сума в
размер на 5644, 90 лв., както и че за обслужване на кредита, без право на избор му е
предоставен пакет от допълнителни услуги, остойностени от ищецът в размер на 1416, 36
лв. Твърди още, че към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК не е настъпила
предсрочната изискуемост на задължението, поради липса на данни удостоверяващи
връчване на поканата за плащане на задължението на това основание. Сочи, че ищецът не е
посочил дата, на която го е уведомил за обявяването на предсрочната изискуемост, затова тя
не е настъпила. Прави възражение за погасяване по давност на претендирата договорна
лихва, алтернативно излага съображения, че размера й е уговорен в противоречие с
принципа на добрите нрави, както и че годишния порцент на разходите е уговорен в
противоречие със закона, без да е посочен начина по който е формиран и надвишава
законовоустановения максимум. Претендира недействителност на договора на осн. чл. 22 от
ЗПК и това, че дължи заплащане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви и други
разходи по него.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното във фактическо и правно
отношение:
„П“ ЕООД като кредитор и Я. А. Г. като кредитополучател на 09.02.2018г. са сключили
договор за потребителски кредит № ..., при част от следните условия: сума по кредита –
3050 лв.; срок на кредита – 24 месеца; размер на вноската – 188, 56 лв.; ГПР – 49, 90 %; ГЛП
– 41,17 %; лихвен процент на ден – 0, 11%; общо задължение по кредита – 4525, 44 лв.
2
Съгласно Анекс № 1/21.06.2018г. към договора, плащането на вноска № 4 се е отложило за
края на договора и така срока на същия, видно и от погасителните планове е удължен до
15.03.2020 г. Кредитополучателят е подписал общите условия към договора, както и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги изразяващи се в:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Не се спори между страните и съдът приема
за установено, че допълнителните услуги са на стойност 2832, 72 лв., с дължима месечна
вноска за изплащането й в размер на 118, 03 лв., както и че с този пакет общото задължение
по кредита възлиза на 7358, 16 лв., общия размер на вноската на 306, 59 лв., а датата на
погасяване е 15-ти ден на месеца.
Кредиторът е превел на Я. Г. парична сума в размер на 3050 лв. по посочена от него
банкова сметка в деня на сключане на договора, а кредитополучателят е направил само 11
пълни и 1 частична погасителни вноски. От известие за доставяне – обратна разписка,
приложена на л. 12 от ч.гр.д. № 10853/2023 г. по описа на СРС се установи, че на
13.01.2023г. длъжникът Я. Г. лично е уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост
на задължението по договор № .... Уведомителното писмо не е приложено по делото, но
понастоящем това е без правно значение, тъй като срока на договора е изтекъл на
15.03.2020г. - датата на падеж на последната прогасителна вноска по цесния договор. Не се
спори от страните и съдът приема за установено, че към датата на иска размера на
погасеното от длъжника задължение е в общ размер на 5644, 90 лв.
При така установеното във фактическо отношение съдът счита предявените искове за
неоснователни, поради следното:
С плащане на сумата от 5 644, 90 лв. ответникът и длъжник по процесния договор е
изплатил задълженията си, тъй като видно от същия и погасителния план общото
задължение по кредита е в размер на 4525, 44 лв., от които 3050 лв. главница. Макар по
делото да няма изчисления за дължимите лихви за забава върху неплатените и просрочени
вноски по т. 12.1 от общите условия към договора, видно е, че възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги е 2832, 72 лв., което се изплаща всеки месец с месечна вноска
в размер на 118, 03 лв., заедно с месечната вноска за дължимите галвница и договорна
лихва, т.е. участва във формирането на претендираното по делото задължение в общ размер
на 2249, 10 лв., от които: 1885, 48 лв. главница и 363, 62 лв. договорна лихва.
Възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 2832, 72 лв., обаче,
не се дължи, тъй като е уговорено с неравноправна клауза, която противоречи и на
императивни законови изисквания, за наличието на каквито в потребителските договори
съдът следи служебно. Клаузата на т.15 от общите условия към договора и на съответната й
разпоредба от т. VI Параметри от договора е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.
2, т. 19 от ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Това е така, защото цената на пакета от допълнителни услуги е
3
несъразмерно висока с получената като заем по договора главница. На осн. чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, следователно не пораждат задължение за
плащане.
Съгласно чл. 10а, ал.2 и ал. 3 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В разглеждания
казус възнаграждението от 2832, 72 лв. се изисква за: приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на
дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, за
които уговорки съдът счита, че целят заобикаляне на императивните норми на чл. 10а, ал. 2
и ал. 3 от ЗПК, защото посочените дейности по пакета за предоставяне на допълнителни
услуги по същността си са такси, свързани с усвояване и управлрение на кредита. Именно
поради това посочените договорни клаузи са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, като
целящи да заобиколят императивни законови разпоредби.
Тъй като сумата от 2832, 72 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги е инкорпорирана в задължението на Я. Г. по процесния договор за
потребителски кредит и е недължима като уговорена с неравноправна клауза, и
противоречаща на закона, тя не се дължи, съответно и претендираната по делото сума от
2249, 10 лв. също не се дължи от Я. Г., поради което предявените срещу него искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски има ответникът,
но той не е представил такъв договор за правна помощ, в който изрично и ясно да е
отразено, че на него му е предоставена безплатна правна помощ, затова възнаграждение на
посочения пълномощник, на това основане, не следва да се присъжда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от "П" ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С, чрез пълномощника си юриск. Г П срещу Я. А. Г. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б..., с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, за осъждане на Я. А. Г. да заплати на "П" ЕООД сума в общ размер
на 2249, 10 лв., от които: 1885, 48 лв. - главница за времето от 15.03.2019г. до 03.09.2019г. и
363, 62 лв. - договорна лихва, дължима за времето от 15.04.2019г. до 03.09.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането,
съгласно договор за потребителски кредит № ..., сключен на 09.02.2018г. между "П" ЕООД
като кредитор и Я. А. Г. като кредитополучател, както и исканията за присъждане на
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
4
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5