№ 234
гр. Бургас, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200246 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Т.....” ЕООД, ЕИК ........., срещу Наказателно
постановление № 793625-F775269/19.08.2024 г., издадено от заместник - директора на ТД на
НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, за нарушение
по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 от КСО, е наложена имуществена санкция от 4000
лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.
А....... който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на жалбоподателя, от служители на ТД на НАП - Бургас, е
установено, че в качеството си на осигурител по чл. 5, ал. 1 от КСО, същият не е заплатил
дължимите за месец 04.2024 г. здравни осигуровки за свой работник в размер на 74.64 лв.
Осигуровките е следвало да бъдат заплатени в срок до 27.05.2024 г.
На 25.06.2024 г. на жалбоподателя е съставен акт за нарушение, а на 19.08.2024 г. е
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Жалбоподателят не оспорва установените от съда факти, посочени по-горе. Изложените в
жалбата възражения се отнасят до правната страна на спора.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
1
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения.
Настоящият състав констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и
обстоятелствата при които е извършено, са описани в пълна степен в АУАН и в НП. И в
двата акта е отразено, че жалбоподателят, в качеството си на осигурител, не е изплатил
здравни осигуровки за месец 04.2024 г. Ето защо, съдът намира, че е налице пълно описание
на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЗО, вр. чл.
7, ал. 1 от КСО, съгласно които разпоредби здравни осигуровки на работниците се заплащат
от работодателя до 25 число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за месец април 2024 г.
дружеството-жалбоподател не е изплатило здравни осигуровки на работника в размер на
74.64 лв. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е работодател и осигурител, както и че
дължи плащане на здравни осигуровки на работника си.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗЗО предвижда за
юридическите лица имуществена санкция в размер от 4000 лева до 8000 лева. Наказващият
орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия
случай и на жалбоподателя е било наложено наказание в минимално предвидения размер от
4000 лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от
ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл.
93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. С процесното
нарушение се засягат важни обществени отношения, които уреждат здравното осигуряване
на гражданите на Република България. Неплащането на здравни осигуровки от
жалбоподателя е препятствало достъпа на работниците до здравните услуги, които могат да
ползват, в случай, че са здравно осигурени. Соченото от жалбоподателя обстоятелство за
неплащане на здравни осигуровки предвид финансовите му възможности, съдът не го
намира за такова, което да налага приложение на чл. 28 от ЗАНН. След като е работодател
дружеството-жалбоподател е било задължено да изплаща здравни осигуровки за работника
си, като финансови затруднения не изключват това негово задължение. Независимо, че не са
настъпили вредни последици от нарушението, същото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност от нарушенията от същия вид. Следователно случаят не е
маловажен и правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от
АПК, вр. чл. 63, ал. 4 и 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
2
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 и 5 от
ЗАНН, предвижда, че в полза на учреждението, чиито орган е издал акта /както е в случая/,
се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в
размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия по делото, съдът счита, че
справедлив размер на конкретното юрисконсултско възнаграждение се явява 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 793625-F775269/19.08.2024 г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя “Т.....”
ЕООД, ЕИК ........., на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1 от
ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 от КСО, е наложена имуществена санкция от 4000 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя “Т.....” ЕООД, ЕИК ........., да заплати в полза на
Национална агенция за приходите сумата в размер на 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3