РЕШЕНИЕ
№ 2135
гр. Бургас, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20222120104483 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. К. А. против Община
Бургас, с която е предявен иск за установяване на нищожност на отказ от наследство.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, в който
ответникът не оспорва, че ищцата участва в административна процедура по закупуване на
общинско жилище и че в хода на тази процедура е предоставила удостоверение за вписан
нейн отказ от наследство, оставено от баща й, поради което Комисия за установяване на
жилищните нужди и картотекиране на граждани по чл.8, ал.1 от Наредба за условията и реда
за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на
общински жилища (за краткост Наредбата) взема решение да откаже да предложи продажба
на общинско жилище, находящо се в гр. ***, на Г. А.. Ответникът предоставя на съда да
реши дали искът е основателен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа иска и моли
съда да го уважи.
В съдебното заседание ответникът моли съда да се произнесе съобразно приетите по
делото доказателства.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Г. А. К. е дъщеря и наследник по закон на К.А.К., починал на *** г. На 19.08.2019 г.
ищцата, в качеството си на наследник на починалия си баща, сключва договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот, по силата на който на съделителите К.М.Л.
и съпругът й И.Б.В., Д.М. К., лично за себе си и в качеството на пълномощник на Г. К. А. и
Ю.К.А., се дава в дял при квоти общо ½ идеална част за първите двама и общо ½ ид.ч. за
последните трима и същите приемат собствеността и владението върху УПИ *** в кв. ***
по плана на с. Г., Община Б., с площ около 925 кв.м., ведно с построените в него масивна
жилищна сграда със застроена площ от около 75 кв.м. и масивна сграда с навес около 35
1
кв.м. и ведно с всички подобрения и приращения. На същата дата тези лица продават на
М.И.Б. придобитите с договора за доброволна делба имоти.
С решение № 3780/25.06.2020 г. по гр. дело № 16548/2019 г. по описа на СГС, в сила
от 13.07.2020 г., ищцата, нейната майка и нейният брат са признати по отношение на
Община София за собственици по реституция по ЗСПЗЗ, в качеството на наследници на
К.А.К., на два поземлени имота в гр. София.
Въз основа на декларация на ищцата за отказ от наследството, оставено от нейния
баща, е образувано ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на РС – Монтана, като въз основа на
определение на съда от 16.03.2022 г. отказът й е вписан в особената книга на този съд под №
*** г.
Ищцата е наемател на общинско жилище, находящо се в гр. ***, настанена със
заповеди на кмета на община Бургас от 2010 г. за срок от две години, от 2015 г. за срок от
три години и от 2018 г. за срок от 5 години. Ищцата депозира искане за закупуване на
общинско жилище на 11.11.2021 г. в Общинско предприятие „Общински имоти“. Тя подава
декларация по чл.6, ал.3 от Наредбата, включително и справка от Агенция по вписванията
по персоналната й партида. Комисията по чл.8 от Наредбата взема решение по т.2 на
Протокол № 1/04.02.2022 г., с което изисква допълнително становище от ищцата в
едномесечен срок във връзка с установеното относно доходите и имотите, с цел преценка на
условията по чл.37, ал.1, т.2, вр. чл.4, ал.1 от Наредбата. Решението е връчено на ищцата на
07.03.2022 г. В отговор ищцата входира декларация на 31.03.2022 г. и представя на
Комисията: декларация от К. от 08.03.2022 г. с нотариално заверен подпис, с която
декларира, че прави отказ от наследството, останало от нейния баща; удостоверение от
17.03.2022 г., издадено от РС – Монтана по ч. гр. дело № ***/2022 г., издадено на ищцата, с
което удостоверява за вписан отказ от наследство под № *** г. в особената книга на РС –
Монтана; заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с „***“ ЕООД
от 01.03.2022 г. и заповед от 28.02.2022 г.а за прекратяване на трудовото й правоотношение
с „***“ ЕООД. Ищцата декларира 0 лева доход. След като Комисията се запознава с
представената декларация и документите към нея, взема решение, обективирано в т.37 на
Протокол № 5/01.04.2022 г., с което отказва на основание чл.37, ал.1, т.2, вр. чл.4, ал.1, т.7 от
Наредбата да предложи продажба на общинско жилище, находящо се в гр. *** на Г. К. А.,
защото е извършила отказ от наследство на 16.03.2022 г., и не предлага удовлетворяване на
искането по чл.37, ал.1, т.5 от Наредбата за закупуване на общинско жилище, депозирано на
11.11.2021 г. от Г. А..
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.44
от ЗЗД и чл.26 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗН и е допустим по аргумент от т.3, б. „д“ от
Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС.
Правен интерес от водене на иск за установяване на нищожността на отказ от
наследство ще е налице само, ако ищецът не разполага с друг иск. В настоящия случай,
ищцата има правен интерес от установяване на нищожността на отказа от наследство, тъй
като този факт се явява пречка за упражняване на правото й да закупи общинско жилище, а
същевременно тя не разполага с друг иск против общината, в производството по който
инцидентно да се констатира нищожността на отказа.
Административният акт (отказът на Комисията) е обжалван по съдебен ред пред
Административен съд – Бургас, пред който е образувано и висящо адм. дело № 970/2022 г.
Прогласяването на нищожността на отказа от наследство не може да се осъществи в рамките
на административното производство, защото административният съд не може да
осъществява косвен съдебен контрол върху действителността на гражданско-правна сделка,
за разлика от обратното правомощие на гражданския съд по чл.17, ал.2 ГПК.
Ето защо искът е допустим и следва да бъде разгледан.
2
Според разпоредбата на чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му,
като това може да стане с изрично волеизявление до районния съд, в района на който е
открито наследството, или с конклуденти действия, когато наследникът извърши действие,
което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството – чл.49, ал.1 и ал.2
от ЗН. Безспорно ищцата е приела наследството, оставено от нейния баща, защото участва в
договор за доброволна делба, по силата на който получава част от наследствено имущество,
с което впоследствие се разпорежда. На следващо място, ищцата, заедно с майка си и брат
си, предприема действия за „защита“ на собственически права, придобити по наследство от
общия наследодател, като предявява собственически иск срещу Община София, по който е
постановено положително решение № 3780/25.06.2020 г. по гр. дело № 16548/2019 г. по
описа на СГС, в сила от 13.07.2020 г.
По отношение на отказа от наследство като едностранна сделка, на основание чл. 44
от ЗЗД важат общите правила за нищожност по чл. 26 от ЗЗД. Затова, той не може да породи
правно действие, поради липса на предмет, ако е направен, след като наследството вече е
прието – в този смисъл Решение № 991 от 21.XI.1990 г. по гр. д. № 1048/90 г., I г. о.,
Решение № 672 от 6.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 365/2001 г., I гр. о. и други. В настоящия
случай отказът от наследство е направен през 2022 г., след като преди това ищцата е приела
наследството, оставено от нейния баща, чрез конклудентни действия.
Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Ищцата не претендира
разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. Общината няма право на
разноски, но и не претендира такива.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че отказът на Г. К. А., ЕГН – **********,
от наследството на баща й К.А.К., ЕГН – **********, починал на *** г., заявен пред
Районен съд – Монтана и вписан под № *** г. в особената книга на Районен съд – Монтана
за отказ от наследство, е нищожен поради липса на предмет, като заявен след приемане от
ищцата К. през 2019 г. на наследството, оставено от баща й.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3