Р Е Ш Е Н И Е №371
гр.Стара Загора, 04.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието
на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 462
по описа за 2022 г, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба от И.Н.К. *** против Решение № 2153-23-75/ 22.06.2022г на Директора
на ТП на НОИ Стара Загора, с което е потвърденото разпореждане **********/
30.05.2022 на ръководител ПО при ТП на
НОИ Стара Загора за определяне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
действителен размер. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – гр. Стара Загора и на
потвърденото с него разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, които
се свеждат до постановяването им в противоречие на материалния закон, тъй като
според него в случая е неправилно е приета за приложима административния орган
разпоредба на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Жалбоподателят подържа, че неправилно не е зачетен за действителен стаж придобитият
от него осигурителен стаж за периода от 04.10.1973г. до 01.11.1975г, когато е
бил на редовна военна служба и иска да му бъде признат като бъде отменено
решението на Директора на ТП на НОИ Стара Загора.
Ответникът по жалбата
- Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото юрисконсулт И. оспорва жалбата. Поддържа,
че жалбоподателят не отговаря на условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма
15 години действителен стаж доколкото в обхвата на понятието по смисъла на §1,
ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО не попада времето на редовната
военна служба на мъжете. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със заявление вх.№ 2113-23-681/ 26.04.2022г /л.13
и сл/ жалбоподателят К. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст като е представил документи за придобит осигурителен стаж в
България втора категория от 9 години, 5 месеца и 25 дни и трета категория от 6
години, 11 месеца и 29дни - удостоверение изх.№5506-23-1315/12.11.2021г, удостоверение
изх.№5506-23-839#1/02.08.2021г., удостоверение изх.№5506-23-1318#1/15.11.2021г.,
удостоверение
изх.№5506-23-840#1/05.08.2021г.; удостоверение изх.№5506-23-841#1/30.07.2021г.,
удостоверение изх.№174/14.12.2009г.; удостоверение иах.№017/29.07.2021г.,
справка от НОИ за осигурителен доход /л.18 и сл/. Представил е и военна книжка
№ 011689 с отразена редовна военна служба за периода от 04.10.1973г. до
01.11.1975г, която впоследствие му е върната /л.34/.
С Разпореждане № **********/ 30.05.2022г на ръководителя ПО при TП НОИ, гр. Стара Загора на жалбоподателя е отказано да бъде отпусната пенсия по реда на чл.70 от КСО като е прието, че общият му осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, е 18 години, 10 месеца и 26 дни, а действителният е 14 години, 4 месеца и 26 дни. Изрично е посочено, че периодът от 04.10.1973г. до 01.11.1975г, през който е бил на наборна военна служба, не се зачита за действителен осигурителен стаж.
Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора. С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-23-75/ 22.06.2022г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил като неоснователна подадената от К. жалба и е потвърдил Разпореждане № **********/ 30.05.2022г на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя 18 години, 10 месеца и 26 дни, от които действителен – 14години, 4 месеца и 26 дни. Не е зачетено за действителен стаж времето на военната служба от 2 години и 28 дни при прилагане разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Прието е, че К. не отговаря на условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен стаж и пенсия не може да му бъде отпусната.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за
установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по
чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата на И.К. е основателна.
Обжалваното Решение № 2153-23-75/ 22.06.2022г. е постановено от материално
и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.117, ал.1,
т.2, б. „а” от КСО - Директор на ТП на НОИ Стара Загора, при спазване на
императивните законови изисквания за форма и съдържание на акта. Съдът не
констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила,
които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание за отмяна на
постановеното решение по чл.146, т.3 от АПК.
Процесното Решение и потвърденото с него Разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Стара Загора са издадени в при неправилно приложение на материалния закон в частта им, касаеща претенцията на К. за признаване на периода от 04.10.1973г. до 01.11.1975г като действителен стаж. Между страните по делото няма спор относно фактите, а и се установява от събраните писмени доказателства, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат към трета категория труд, е 18 години, 10 месеца и 26 дни, Не е спорно и обстоятелството, че в периода от 04.10.1973г. до 01.11.1975г е отбивал редовна военна служба. Спорният по делото се свежда до това дали този период следва да се зачете като действителен стаж и да се прибави към признатия от административния орган такъв от 14години, 4 месеца и 26 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 04.10.1973г. до 01.11.1975г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби, а сега действащата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е неотносима към спорния период. Съгласно действащата към 01.11.1975г. и към 31.12.1999 г. разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ, обн., изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че изслужената от К. редовна военна служба от 04.10.1973г. до
01.11.1975г. с продължителност от 2 години и 28 дни следва да му се зачете като
действителен стаж. Така с прибавянето на този стаж общият размер на действителния осигурителен стаж на К. към
датата на заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО – 26.04.2022г, се равнява на 16 години, 5 месеца и 24 дни, което надвишава
изискуемия по чл.68, ал.3 от КСО законов минимум от 15 години действителен
осигурителен стаж. Следователно по отношение на
жалбоподателя категорично се установява кумулативното наличие на елементите от фактическия
състав на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По тези аргументи оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
следва да се отменят и делото да се върне като преписка на ръководителя на ПО
за ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст на И.К.
при зачитане на спорния период от 04.10.1973г. до
01.11.1975г за действителен осигурителен стаж.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.Н.К. *** Решение № 2153-23-75/
22.06.2022г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него разпореждане
**********/ 30.05.2022 на ръководител ПО
при ТП на НОИ Стара Загора.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП НОИ Стара Загора за ново произнасяне по заявление вх.№
2113-23-681/ 26.04.2022г на И.Н.К. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в настоящото решение.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред
ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: