Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. Русе, 13 юни 2022 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на 18 май 2022 год. в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря
Наталия Георгиева и в
присъствието на прокурора Диана Неева като
разгледа докладваното от
съдията ВЪРБАНОВА
к.н.а.х.д. №121 по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е
образувано след постъпила касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда” –
Русе против решение №127 от 09.02.2022 г., постановено по а.н.д № 1740/2021 г. по описа
на Русенския районен съд, с което е отменено наказателно постановление (НП) №
18-001644 от 29.07.2021г., издадено
от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе. С НП на Производствено
потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, седалище в с. Ряхово, общ.
Сливо поле, обл. Русе на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е
наложено административно наказание – “имуществена санкция” в размер на 1 500
лева.
Касационният
жалбоподател счита въззивното решение за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Излагат се подробни доводи в подкрепа на соченото касационно
основание. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1
от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания
акт като незаконосъобразен и да потвърди процесното наказателно постановление и
се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Производствено потребителна кооперация (ППК)
„Надежда – Ряхово“, седалище в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, чрез процесуалния си
представител - адв. Милушев, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Излага
съображения в хода на устните състезания пред касационната инстанция, свързани
с приложението на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Поддържа, че актът за установяване на
административното нарушение (АУАН) бил издаден след изтичане на регламентирания
в чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН тримесечен срок. Счита, че началото на този
срок се поставя от деня, следващ изтичането на продължения срок за изпълнение
на дадените му задължителни предписания с протокол за извършена проверка с
изх.№ ПР 2034429/19.01.2021 г., а именно 26.02.2021 г., като към датата на
съставяне на АУАН – 16.06.2021 г., срокът вече е бил изтекъл. Претендира
присъждането на направените в касационното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, за които представя списък.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за основателност на жалбата и счита, че решението на Районен съд –
Русе следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което
наказателното постановление да бъде потвърдено.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от
надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, а решението на РРС, предмет на касационната проверка, е
правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от изложените в него.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК
е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Спор по фактите не е бил формиран, като въззивната
инстанция правилно е установила релевантната фактическа обстановка, а именно:
В резултат на извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК
"Надежда-Ряхово" с протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ били дадени общо 191 бр.
предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения за различни
периоди общо по отношение на 15-работника, в това число и такова по т.9, касаещо
изплащане на възнаграждението на М.П.Б., на длъжност „пазач
невъоръжена охрана“ за м. март 2020г. С протокола, връчен на 19.01.2021г., бил
даден срок до 04.02.2021 г. предписанието да бъде изпълнено, който срок по-късно
по искане на работодателя с вх. № 21005051 от 21.01.2021г., бил удължен до
25.02.2021г.
На 24.02.2021 г., с молба вх.№ 21015750, адресирана до
Дирекция “Инспекция по труда“ - Русе, касаторът поискал срокът за изпълнение да
бъде продължен с още един месец. Искането е обосновано със съображения, че
въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия момент кооперацията
не е в състояние да изпълни издадените предписания, поради техния характер,
влошената метеорологична обстановка и усложнената епидемиологична обстановка в
страната, свързана с COVID-19. С Писмо изх. № 21009990 от
26.02.2021 г. на Д“ИТ“ – Русе, това искане не било уважено.
Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана по
административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на 14
– дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, т.е.
считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по чл.60,
ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК и подлежи на предварително изпълнение от датата на
връчването, съгласно чл.405 КТ.
На 18.03.2021г., е извършено устно уведомяване на
представляващия ППК "Надежда-Ряхово" за започване на нова проверка по
нов сигнал, в който смисъл е и изявлението на касатора, като е връчена призовка
по чл.45 АПК за представяне до 24.03.2021г. на документи доказващи изпълнението
на предписанията от 19.01.2021г. или писмени обяснения за причини за
неизпълнение, както и за представяне на документи ,доказващи изплащане на трудови
възнаграждения за месеците 11,12.2020г. и м.01,02.2021г.
На 05.04.2021г. представляващият кооперацията
депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние и опитите да
получи външно кредитиране с оглед изисканите му такива за причините за неизпълнение
на предписанията. На 09.06.2021г. са изискани отново писмени обяснения за
причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г./ т.1-т.191вкл./ и на същата дата е връчена покана за
съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и
протокол с изх.№ 2109233/16.06.2021г., с които са дадени нови предписания,
касаещи констатации извън формирания спор, връчени на 12.07.2021г.
В съставения
АУАН от 16.06.2021г. и последвалото НП е
посочено, че даденото предписание от протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. не е
изпълнено, като нарушението е осъществено на 26.02.2021г., т.е денят следващ
изтичането на дадения срок за изпълнение.
Изцяло се споделя тезата на касатора, съответстваща и
на константната съдебна практика, че в съдебното производство по оспорване на
издаденото НП и в касационното такова е
недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за валидност на
влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието неизпълнение е
наложена санкцията по чл.415, ал.1 от КТ. Споделят се и възраженията, че всяко
едно от предписанията, макар и обективирани в един протокол, са властнически
изявления, създаващи отделно задължение за адресата с отделен срок за
изпълнение.
Съставът на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, за
което на ППК“ Надежда Ряхово“ е наложено административно наказание, се изразява
в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Предписанието в случая, с оглед
формулирането му, е за действие, нарушението е формално, на просто извършване,
защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни
последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, с което се постига и
целения резултат. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез
бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален
административен акт-задължително предписание с придадено от законодателя и
предварително изпълнение, но и с указан краен срок за изпълнение, до изтичането
на срока. В случая самия АНО сочи, че нарушението е извършено на 26.02.2021г., тъй като извършеното описание на
обстоятелствата по вмененото нарушение касаят неизпълнение на предписание в
определения срок с оглед на разпореденото от органа дължимо действие с краен
срок на изпълнение.
Вмененото нарушение по чл.415 ал.1 КТ не е продължено
и бездействието
на работодателя не създава едно трайно, непрекъснато противоправно състояние,
чието начало да се слага от деня, следващ изтичането на предписания с
административния акт срок за неговото изпълнение и да продължава до неговото
прекратяване чрез изпълнение на така приложената принудителна административна
мярка
Фиксирането на срок, в който деецът следва да извърши
предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че след пропускането
на срока деянието е довършено./ Решение № 566 от 13.10.2004 г. на ВКС по н. д.
№ 173/2004 г., I н. о., Решение № 312 от 16.05.2003 г. на ВКС по н. д. №
88/2003 г., II н. о., Решение № 217 от 9.05.2003 г. на ВКС по д. № 841/2002 г.,
II н. о./. ВКС категорично сочи, че при дължимо действие в указан срок/ законен
или определен/, в случая неизпълнението на предписаното действие в срока,
посочен в ПАМ, обуславя съставомерност на бездействието на работодателя и
се явява довършено на 26.02.2021г.
Възраженията за неспазен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН са наведени още във въззивната
жалба и които РРС е отхвърлил като неоснователни, с аргумента, че не се
констатирали фактически обстоятелства , които да кореспондират с двете
хипотези. Този извод е неправилен.
Касационната инстанция в мнозинството си намира за
основателно твърдението на ответника по касационната жалба, че началото на
давностния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН е сложено на 26.02.2021 г.
, а АУАН е издаден след изтичане на 3 месечния срок на 16.06.2021г.
Съгласно разрешението, дадено с Постановление № 10/
28.09.1973 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по
тълкувателно дело № 48/1981 г. на ОСНК, TP № 112/16.12.1982 г. по н.д. №
96/1982 на ОСНК на ВС, TP № 44/29.12.1983 г. по н.д. № 29/1982г. на ОСНК на ВС
и Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на
ВАС, посочените в нормата на чл. 34 от ЗАНН срокове са давностни,
за които съдът има задължение служебно да следи. Давността е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява
възможността за реализиране на отговорността.
Както се посочва в Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС давността по чл.34 ЗАНН е обвързана с момента на съставяне на акт за
установяване на нарушение, поставящ началото на административнонаказателното
производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на
нарушението.
Именно поради обстоятелството, че принудителната
административна мярка подлежи на предварително изпълнение-чл.405 КТ, известен е
нейния адресат, тъй като тя е насочена именно към конкретен
работодател-санкционираното лице, срокът за изпълнение на даденото задължително
предписание тече от датата на неговото връчване- 19.01.2021г., като АНО е
обвързал неизпълнението с даден срок и именно този срок е установено, че не е
спазен. Т.е работодателят е бил задължен да изпълни предписанието до указания
му срок – до 25.02.2021г. Поради вида на ПАМ, конкретно адресирана,
нейното неизпълнение по силата на закона
не само предполага, а и налага и субекта на администратовнонаказателна
отговорност за неизпълнение
Както се приема и в задължителната
съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на
ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от
28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“
по смисъла на чл. 34, ал. 2, изр. второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в
същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че
откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на
които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е
моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето
и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав. Прието е и, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН
откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното
деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването
на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето
или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно
-административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или контролен
орган дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният
субект, отговорен за деянието. Както е
посочено в Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело №
48/1981 г. на ОСНК на ВС този тримесечен
срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави
акта, е узнал за нарушението, нещо
повече посочено е ,че „ с отриването на нарушителя от който и да е контролен
орган възниква административнонаказателното правотношение“. Както вече се
посочи тези съображения на ОСНК на ВС са доразвити в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по
т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, касателно момента в който съответната
администрация разполага с данните , въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Т.е данните следва да сочат както за
нарушителя/субекта/, така и за нарушението/ обективните признаци/.
Действително в цитираната норма на чл.34 ЗАНН са
предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както
при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят
бъде открит и е узнато нарушението,
административнонаказателното производство следва да бъде образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен
срок от откриване на извършителя. Двете хипотези на чл.34 ал.1 ЗАНН не
предоставят на административния орган възможност да избира в рамките на кой от
двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Следва да се подчертае, че при
ангажиране на обективна отговорност срещу работодател, какъвто е и случая, не
са приложими разпоредбите на чл.43 ал.3 ЗАНН/ установяване на самоличността на
нарушителя от общинската администрация или МВР/. Приложимостта на втората
хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на
нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни
за нарушителя.
С оглед характера на предписанията и техния адресат,
даденият срок за изпълнение, нарушителят в случая е предварително известен на
администрацията на контролния орган, и не се налага неговото“ откриване“, още
повече, че съгласно съдържанието на протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021г. на
работодателя като адресат на ПАМ е указано, че е длъжен да уведоми Д“ИТ“-Русе
за изпълнение на предписанията, естествено и поради заявеното от
законодателя-чл.405 КТ и в самите предписания „предварително изпълнение“
Именно с оглед и това предписание неговия адресат-
санкционираната ППК, чрез представляващия е отправил уведомление на
24.02.2021г., че не е във възможност да изпълни задължителните предписания и
поискал допълнителен срок с аргументи, напълно идентични в обясненията от
05.04.2021г. Това уведомление съдържа неизгодни за ответника факти и по формата
си е признание за неизпълнение на предписанията. Т.е считано от уведомлението
от 24.02.2021г., че предписанията/ визират се всички/ не са изпълнени и
безспорно установеното като дата на нарушението и дължимото поведение за
действие от връчването на ПАМ до определения срок -25.02.2021г., считано от
26.02.2021г., когато е отговора на молбата, че срока не може да бъде продължен,
при вече коментираните обстоятелства, на администрацията на органа са били
известни нарушителя, вкл. и нарушението с неговите съставомерни признаци. Т.е
нищо не е обуславяло извода, че нарушението, вкл. и нарушителя са били
установени на по-късна дата, напр. на 05.04.2021г./ което всъщност с оглед и на
доказателствата не е сторено на посочената дата/. Обясненията
от 05.04.2021г. само доизясняват причините за неизпълнение/ липсва твърдение за
неизпълнение, тъй като е изискано обяснение за причини за неизпълнение/.
Обосновката на контролния орган и АНО, че нарушителят/ а и нарушението/ са
открити на 05.04.2021г. е неиздържана, с
оглед на характера и съдържанието на обясненията и най-вече дефинирания по
закон адресат на предписанията,т.е известния нарушител при неизпълнението им.
Становището на мнозинството на настоящия състав, включително
и на докладчика, обуславя и несъстоятелността на тезата в конкретния случай, че
срока по чл.34 ал.1 изр.2 ЗАНН, дори разширен до степен „откриване на
нарушението, а не само на извършителя“ следва да се брои от някоя дата на
последваща проверка, и защото инициираната нова проверка на 18.03.2021г. касае
друг сигнал, което е видно не само от изявленията на ответника, но и от
съдържанието на уведомлението и призовката, както и от дадените други
предписания в протокола от 16.06.2021г. В случая
обаче самия АНО се е позовал на такива признания, което и е единственото
доказателствено средство, станало известно още на 26.02.2021г.,т.е. други
доказателства не са събирани, не са били установявани нови факти, които да са
отразени от контролните органи при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Изкуственото удължаване на процесуални
срокове чрез изискване на идентични обяснения не може да санира пропускането им
от контролните органи. След като на контролния орган изначално е известен
субекта на нарушение, вкл. и неговото уведомление за неизпълнение, т.е субекта
и нарушението, повече от несъстоятелни са процесуални действия от 18.03.2021г.
и от 09.06.2021г с идентично съдържание , а те само потвърждават факта на вече
узнато неизпълнение. Това обстоятелство сочи, че към 26.02.2021г.с оглед и
отговора на Д“ИТ“ по молбата от 24.02.2021г., контролните органи са разполагали
с категорична информация за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. в
указания срок. След 26.02.2021г. административно-наказващият и контролен орган
не е извършвал процесуални действия извън призовката от 18.03.2021г., касаеща
уведомлението за нова проверка и не е събирал други доказателства, а и не е
узнавал нищо съществено относно субекта на предписанията,респ.на вмененото
нарушение.
Освен това,
както беше изяснено по-горе, под "откриване" на нарушителя следва да
се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е пожелало
(организирало се) да изгради своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя/ той по силата на закона е известен
като адресат на предписанията/, а моментът, в който е било обективно възможно
да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, както се
посочва в Тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г., че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните
преживявания на едно длъжностно лице и че началото на един давностен срок ще
зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще
реши субективно да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Тук е
мястото да се посочи явното несъответствие в писмения вид на субективните
възприятия на актосъставителя: ако както сочи актосъставителя на 05.04.2021г. е
установил нарушителя и нарушението, защо на 09.06.2021г. ще изисква
допълнителни обяснения за неизпълнението. Коментираният давностен срок не може
да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той
трябва да предпоставя само и единствено обективни данни.
Обобщено, по преценка на мнозинството на
касационния състав, всички обстоятелства от значение за ангажиране на
отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния орган на
26.02.2021г., т.е тогава компетентният
орган вече е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението
и да идентифицира извършителя му. Т.е налице са били всички предпоставки, които
да позволят да се направи извод относно съставомерните признаци на нарушението
и неговия автор, като извършените допълнителни проверки не са допринесли за
събиране на други доказателства за твърдяното нарушение и неговия автор. Следователно срокът за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение/ АУАН/ започва да тече при наличие на известен
нарушител и при наличие на уведомление, съдържащо изявление за неизпълнение на
предписанията и отговора от 26.02.2021г., съвпадащ с датата на нарушението и
изтича на 26.05.2021г./ работен ден/, а АУАН е съставен на 16.06.2021г.
Считано от 26.02.2021г. длъжностното лице при
ответника е разполагало с достатъчно време / 3 месеца/, за да състави АУАН.
Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението/
направеното признание/ и нарушителя
изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта.
Нещо повече с оглед на казуса при предварително известен извършител на
адм.нарушение, нищо не налага изчисляването на давностните срокове чрез тяхно
евентуални спиране. Неспазването на този срок представлява както съществено
процесуално нарушение на административно-производствените правила, така и на
материалния закон, а несъобразяването му от съда, който следва служебно да
следи за спазването на давностните срокове се отразява на правилността на НП в
степен, обуславяща неговата отмяна, какъвто е и резултата от оспорването.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143,
ал.1 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която има
качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъдат присъдени
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, платени
по договор за правна защита и съдействие от 12.05.2021г. за касационната инстанция
по приложен списък
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №127 от 09.02.2022 г., постановено по а.н.д № 1740/2021 г. по описа
на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 3, представлявана от изпълнителния директор Е. А. да
заплати на Производствено производителна
кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1, представлявана от
председателя С.Г.Г., сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение в
касационното производство.
Решението е
окончателно.
Решението е подписано с особено мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/особено мнение/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
О С О Б Е Н О
М Н Е Н И Е
Не споделям мнението на мнозинството, по приложението на чл.34, ал.1, изр.
второ от ЗАНН, поради следните съображения :
Според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС, сроковете по чл.
34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни, както неправилно поддържа
касационния жалбоподател. Според т.2 от същото тълкувателно решение,
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК.
Съставът на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, за
което на ППК „Надежда – Ряхово“ е наложено административно наказание, се
изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Безспорно е, че
нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва
настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото
извършване на деянието.
Ясно е също, че изпълнителното деяние се
осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от
индивидуален административен акт.
Считам, че за процесното нарушение началото на
давностният срок по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН не е сложено на 26.02.2021
г., както поддържа и касатора.
Съгласно задължителната съдебна
практика (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по
т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от
28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“
по смисъла на чл.34, ал.2, изр. второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия
закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че
откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на
които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е
моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето
и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав.
Считам, че едва при извършването на
последващата проверка контролните органи, компетентни да установяват
извършването на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ чрез съставянето на АУАН, са
събрали данни за това, че дадените задължителни предписания за заплащане на
трудово възнаграждение в пълен размер по отношение на конкретния работник
действително не са били изпълнени, т.е. едва при извършената последваща
проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН
- от този момент компетентният орган
вече е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му, в лицето на кооперацията.
В протокола
от извършената проверка с изх.№ 2109233/16.06.2021г. е записано, че на
05.04.2021 г., при извършване на проверка за спазване на трудовото
законодателство по документи в сградата на Д ИТ – Русе, било установено, че работодателят
не е изпълнил приложената принудителна административна мярка – задължително
предписания т.9, касаещо
изплащане на възнаграждението на М.П.Б., на длъжност „пазач
невъоръжена охрана“ за м. март 2020г.
Следва да се приеме, че нарушението е било открито
на посочената в протокола дата на извършването на проверката по документи, а
именно на 05.04.2021 г. АУАН е издаден на 16.06.2021 г., поради което считам,
че към датата на неговото издаване регламентираният в чл.34, ал.1, изр. второ
от ЗАНН тримесечен давностен срок, считано от датата на откриване на нарушителя
– 05.04.2021 г., не е бил изтекъл.
Отделно не споделям становището на мнозинството
относно характера на нарушението, като го считам за продължено.
Безспорно е, че нарушението е формално,
на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на определени
общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието. Ясно
е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение
на задължение, произтичащо от индивидуален административен акт. Самият срок за
изпълнение на принудителната административна мярка обаче не е елемент от
обективната страна на състава на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ (за разлика,
например, от престъплението по чл.293а от НК, за което ВКС приема, че не е
продължено – вж. решение № 265/27.05.2009 г. по н.д. № 239 по описа за 2009 г.
на ВКС, I н.о. и сходно
на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, съставът на което също не включва срок,
в който задължението за издръжка да не е било изпълнено и в константната
съдебна практика безпротиворечиво се приема, че то е продължено – вж. решение №
300 от 29.V.1992 г. на ВС по н. д. № 240/92 г., I н. о., решение №
424/22.12.2014 г. по н.д. № 1345/2014 г. по описа на ВКС, I н.о.). Срокът за изпълнение на принудителната
административна мярка стои вън от състава на нарушението като бездействието на
работодателя е въздигнато в нарушение едва след изтичането му. Следователно нарушението по чл.415, ал.1 от КТ е от категорията на продължените - бездействието на работодателя създава
едно трайно, непрекъснато противоправно състояние, чието начало се слага от
деня, следващ изтичането на предписания с административния акт срок за неговото
изпълнение и продължава до неговото прекратяване чрез изпълнение на така
приложената принудителна административна мярка. При продължените нарушения, на
основание чл.80, ал.3 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, тримесечният давностен срок по
чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, в приложимата редакция на този текст, тече от
прекратяването на нарушението, т.е. от изпълнението на даденото задължително
предписание.
СЪДИЯ ВАСИЛЕВ: