Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 136
гр. Сливен, 01. 06. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 138 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП, Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, ЦУ на НАП, подадена срещу Решение № 14 от 10.01.2022
г., постановено по АНД № 206 / 2021 г. по описа на Районен съд – Елхово, с
което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 551371-F580550 от 13.05.2021
г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на НАП, с което на „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД с ЕИК: *********, за нарушение
на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във
връзка с чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 2006 г. и на основание чл. 185, ал.
2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага
съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че
отговорността на търговското дружество е ангажирана законосъобразно. Моли
решението на Районния съд да бъде отменено с решение, с което процесното НП да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. В представена писмена молба оспорва
жалбата като неоснователна, счита решението на Районния съд за правилно и моли
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е направил изводи, че: НП е в противоречие с материалния закон,
като при издаването му не са изяснени и съобразени в достатъчна степен всички
правно значими и относими факти и обстоятелства; наказващият орган неправилно е приел, че
дружеството е субект на задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с
чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, без да вземе предвид и се
съобрази, че в случая е налице изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС
във връзка с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото
право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 23.11.2020 г. срещу „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД с ЕИК: *********, е съставен АУАН от
служител на НАП, за това, че на 20.11.2020 г. при извършена проверка в обект-
бензиностанция „Терминал Карт”, находящ се в гр. Е.,
ул. „А. С.“ № …, стопанисван от „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД с ЕИК: *********, е
констатирано, че: в обекта е въведена в експлоатация и се използва ЕСФП и
свързано към нея фискално устройство, регистрирано в НАП; „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД с ЕИК: *********, в качеството
си на данъчно задължено лице - получател по доставки на течни горива, е
получило гориво в ТО по нивомерна измервателна
система на 15.10.2020 г. в 15:17 часа - 5 071,00 л. пропан-бутан
в резервоар № 3, като данните за документалната доставка за същото количество
течно гориво по акцизен данъчен документ /АДД/ с УКН: 0000000005605023 от 15.10.2020 г. са изпратени
към НАП на 22.10.2020 г. в 13:01 часа; ЗЛ не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за
доставката на гориво чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното
събитие. В АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 2006 г. Въз основа на
съставения АУАН, на 13.05.2021 г. е издадено процесното НП.
В доказателствения материал по делото се съдържат и
следните относими за процесната доставка документи: служебен бон от 15.10.2020
г. – доставка по нивомер, за доставено на 15.10.2020
г. в резервоар № 3 гориво, със статус на операцията – ОК; справка от НАП за
регистрирани съобщения за доставка на гориво, видно от която на 22.10.2020 г. е
регистрирано съобщение за доставка на гориво в резервоар № 3 по АДД номер 0000000005605023
от 15.10.2020 г.
С оглед установените факти, Районният съд правилно е
приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г./, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива, като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
и подлежи на метрологичен контрол. С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е
въведено задължение за данъчно задължено лице- доставчик/получател по доставка
на течни горива, да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях, като данните следва да се
подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В чл. 118,
ал. 11, т. 5 от ЗДДС е регламентирано изключение от това задължение, а именно,
че данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като
получени чрез електронната си система с фискална памет. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., според
която получателят по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение №
23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато
горивото се доставя в обект с ЕСФП.
По делото е установено, че: на 15.10.2020 г. в
проверявания търговски обект е получена доставка на гориво по АДД с УКН: 0000000005605023;
в обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г.; на датата на доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е
била подадена дистанционно информация от нивомерната
система, видно от служебен бон от 15.10.2020 г. – нивомерна
доставка, за доставеното на 15.10.2020 г. гориво, със статус на операцията –
ОК.
От изложеното се налага извод, че доставката е отчетена
чрез ЕСФП, с оглед на което не е установено неизпълнение на задължение по чл.
118, ал. 10 от ЗДДС, поради констатирано наличие на изключението по чл.
118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е отменил процесното НП като незаконосъобразно, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на
касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 10.01.2022 г., постановено по АНД № 206 /
2021 г. по описа на Районен съд – Елхово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: