№ 397
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110208350 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Л. Ц. Б., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № ***г., издадено от началник сектор в ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 050,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от три месеца за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалвания акт. Жалбоподателят поддържа, че не му е връчван акт за
установяване на административно нарушение, респективно не е бил запознат
с правото си да депозира възражение срещу него. Оспорва компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган. Счита, че двата акта не съдържат
изискуемите от закона реквизити. Оспорва техническата изправност на
средството, с което е установено нарушението. Твърди, че не е извършил
вмененото нарушение, тъй като на процесната дата е предоставил автомобила
си на свой приятел. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адв. Г.. Намира, че вмененото нарушение не е доказано по категоричен и
несъмнен начин. Моли за отмяна на наказателното постановление и
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Представени са писмени бележки от юрк. ***, в които оспорва
депозираната жалба. Поддържа, че при издаване на наказателното
1
постановление не са допуснати процесуални нарушения. Намира, че от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин
извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя. Счита, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай. Моли за
потвърждаване на обжалвания акт, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че
фактическата обстановка се е развила по следния начин:
На ***г., около 18:27 часа в гр. София, на ***, с посока на движение от
бул. „Генерал Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“ жалбоподателят Л. Ц. Б.
управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. Водачът се
движел със скорост от 136 км/ч. при разрешена такава от 50 км/ч.
Превишаването на разрешената скорост било установено с АТСС № MD1192.
Техническото средство било поставено на ***, с посока на движение от бул.
„Генерал Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“ съгласно протокол за
използване на АТСС. По отношение на техническото средство не били
установени механични дефекти, които биха могли да попречат на
функционалната му годност.
Жалбоподателят бил призован да се яви в сградата на ОПП-СДВР за
извършване на проверка относно допуснатото нарушение. На 08.04.2024г.
жалбоподателят се е явил лично и попълнил декларация, в която потвърдил, че
на ***г., около 18:27 часа е управлявал своя автомобил лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег. № ***. На същия ден свидетелят В. Х. А. – младши
автоконтрольор при ОПП-СДВР съставил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение серия № ***г. за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в негово присъствие, както и в присъствие
на двама свидетели – ***. Жалоподателят получил препис от акта на същия
ден. Жалбоподателят не депозирал писмено възражение срещу съставения акт
за установяване на административно нарушение.
Въз основа на цитирания акт, на 24.04.2024г. *** –началник сектор в
ОПП-СДВР издала наказателно постановление № *** с което на основание
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 050,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
На 10.05.2024г. на жалбоподателя бил връчен препис от наказателното
постановление. На 21.05.2024г. жалбоподателят депозирал жалба срещу така
издаденото наказателно постановление.
Своите фактически изводи съдът установи въз основа на показанията на
свидетелите В. Х. А., ***, *** и ***, декларация, преглед на вписан тип
средство за измерване, решение за одобрение на типа и уреда за измерване,
протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, снимков
материал от АТСС № MD1192, снимка на техническо средство, ежедневна
форма на отчет, справка картон на водача, заповед № ***г., заповед № ***г.,
2
акт за встъпване в длъжност, заповед № ***г., писмо с вх. ***. с приложение -
заповед № ***г. за ППАМ, писмо с вх. № ***г.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля В. Х. А., който е
актосъставител, доколкото същите са добросъвестно депозирани, достоверни
и подкрепени от приобщения писмен доказателствен материал. От
показанията съдът получи информация как е установено процесното
нарушение и научи обстоятелства около извършената проверка.
Съдът се довери на заявеното от свидетелите *** и ***, доколкото
техните показания са непротиворечиви, последователни, подробни и логични.
Същите се потвърждават изцяло от съставените писмени документи. Двамата
свидетели са автоконтрольори при ОПП-СДВР и на процесната дата са били
на смяна, като са поставили техническото средство АТСС № MD1192 на бул.
„Владимир Вазов“, с посока на движение от бул. „Генерал Инзов“ към бул.
„Ботевградско шосе“ за времето между 17:00 часа и 19:00 часа. От техния
разказ съдът научи как протича проверка с поставяне на техническо средство
за установяване на нарушения относно скоростта на движение на превозните
средства.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля ***,
тъй като намира, че същите не възпроизвеждат достоверно случилото се
поради наличието на противоречия и изолираност спрямо останалия
доказателствен материал. Показанията на свидетеля са депозирани хаотично и
не дават недвусмислен и категоричен отговор на поставените въпроси. Според
заявеното от свидетеля ***, на ***г. за времето от 17:00 часа до полунощ е
управлявал автомобила на жалбоподателя, който се возил с него. Двамата се
придвижили до кв. Панчерево. Показанията на свидетеля не съдържат
информация къде са се срещнали, от къде са тръгнали и по какъв маршрут са
се придвижили до кв. Панчарево. Изложените показания не намират опора и в
писмения доказателствен материал, тъй като видно от саморъчно попълнената
от жалбоподателя декларация при явяването му в ОПП-СДВР за извършване
на проверка относно процесното нарушение, същият е заявил, че на ***г.,
около 18:27 часа е управлявал своя автомобил лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***. По изложените съображения съдът намира
показанията на свидетеля *** за недостоверни и недопринасящи за изясняване
на обективната истина, поради което не основава фактическите си изводи на
тяхното съдържание.
Съдът кредитира напълно събрания писмен доказателствен материал,
тъй като че същият е обективен, достоверен и допринася за
непротиворечивото изясняване на обективната истина. От приложения
снимков материал се установяват датата и часът на нарушението,
индивидуализиращите белези на превозното средство (марка, модел и
регистрационен номер), както и ограничението на скоростта и действително
измерената скорост. От снимковия материал се потвърждава и
разположението на уреда. От протокола за използване на АТСС се доказва, че
техническото средство е било поставено и използвано на датата и мястото на
нарушението съобразно изискванията, както и че на бул. „Владимир Вазов“, с
3
посока на движение от бул. „Генерал Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“ не
е въведено ограничение на скоростта, различно от 50 км/ч за населено място.
От протокола от проверка става ясно, че техническото средство, с което е
заснето нарушението отговаря на всички изисквания и е в изправно състояние,
което му позволява да функционира ефективно. Видно от прегледа на вписан
тип средство за измерване и решение за одобрение на типа и уреда за
измерване, използваното устройство е валидно до 13.06.2027г. От подписаната
от жалбоподателя декларация става ясно, че същият е потвърдил, че на ***г.,
около 18:27 часа е управлявал своя автомобил лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № ***.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 10.05.2024г., а жалбата е
депозирана на 21.05.2024г.), с оглед на което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът следва да прецени дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдебният състав установи, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Според т. 2.1, вр. т. 1.3.2 от заповед № ***г. лицата,
заемащи длъжност младши автоконтрольор са компетентни да съставят актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 3.9. от
същата заповед началниците на сектори в ОПП-СДВР са компетентни да
издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени всички давностни
срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен
срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от
извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.
Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат всички законоустановени реквизити
регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказващият орган е описал
достатъчно подробно нарушението и обстоятелствата около неговото
извършване. Вмененото нарушение е описано точно, прецизно и разбираемо,
като същото съдържа всички обективни признаци на посочената като
нарушена правна норма от съответния нормативен акт.
Съдебният състав не се съгласява с възражението на жалбоподателя,
4
според което не му е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, респективно такъв не е бил връчен. Видно от писмените
доказателства, жалбоподателят е бил призован да се яви в сградата на ОПП-
СДВР за извършване на справка за допуснато нарушение, като на 08.04.2024г.
жалбоподателят се е явил лично и е получил препис от съставения му акт.
Неоснователно е възражението на защитата за непосочване на точно
място на извършване на нарушението. Напротив, мястото е
индивидуализирано ясно и недвусмислено, като е посочен пътният участък, по
който е осъществено движението – гр. София, ***, с посока на движение от
бул. „Генерал Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“ .
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно
т. 65 от ДР на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи са
уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението
на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
5
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така
и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство.
Съдебният състав не споделя възраженията на жалбоподателя, с които
последният оспорва процедурата при работа с АТСС, както и годността на
техническото средство. В случая към преписката са изготвени снимков
материал от АТСС № MD1192 и на самото техническо средство и протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол. Нарушението е установено от
АТСС № MD1192, представляваща одобрен тип средство за измерване, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря
на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
От доказателствения материал се установи, че процесното устройство
отговаря на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Същото е преминало първоначална
проверка, както и последваща проверка на 15.03.2022г. от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За изполване на
средството е попълнен протокол, съдържащ необходимите реквизити, като
към него е приложена снимка, потвърждаваща разположението на уреда.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да
превишав***0 км/ч. в населените места.
От обективна страна безспорно се установи, че на 28.02.2024г., около
18:27 часа в гр. София, на бул. „Владимир Вазов“ до № 83, с посока на
движение от бул. „Генерал Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“
жалбоподателят Л. Ц. Б. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „А 5“,
с рег. № ***. Водачът се движел със скорост от 136 км/ч. при разрешена такава
от 50 км/ч. От приобщените доказателства се установява безспорно, че е
осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като не е изпълнено задължението на водача при избиране на скоростта
на движение да не превишава скоростта от 50 км/ч. Следва да се отбележи, че
е отчетен допустимият толеранс, тъй като от снимковия материал се вижда, че
е измерена скорост 141 км/ч., докато в наказателното постановление е
посочена скорост 136 км/ч. В случая жалбоподателят е управлявала лекия
автомобил при скорост от 136 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 5 км/ч.),
превишавайки с 86 км/ч. ограничението от 50 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
6
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В настоящия случай е представена попълнена и подписана
от жалбоподателя декларация, с която същият потвърждава, че на 28.02.2024г.,
около 18:27 часа в управлявал своя автомобил лек автомобил марка ***
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят, като правоспособен водач е съзнавал каква е разрешената
скорост на движение, но въпреки това е пренебрегнал установената от
законодателя забрана за нейното превишаване.
Според разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Размерът на
наложеното административно наказание е фиксиран за всички нарушения от
този вид, поради което съдебният състав не следва да обсъжда въпроса дали
наказващият орган е наложил санкция в справедлив размер.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено
административно нарушение е нужно да се изследват начина, времето и
мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя,
настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват за
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28
от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. При преценката за
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН съдът отчете важността на обществените
отношения, гарантиращи безопасността на пътя, както и обстоятелството, че
жалбоподателят е превишил разрешената максимална скорост с 86 км/ч. От
друга страна с оглед настъпилите законодателни промени в ЗДВП,
разпоредбата на чл. 189з от ЗДВП изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН
за нарушения по този закон.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва
да присъди на СДВР да юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН чл. 27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки продължителността
на производството и неговата сложност, съдът намира, че на СДВР следва да
се присъди възнаграждение в размер на 80,00 лева, а претенцията на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде
7
оставена без уважение.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е
безспорно доказано, като наложените на жалбоподателя административни
наказания са във фиксиран размер, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***г., издадено от
началник сектор в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
на Л. Ц. Б., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1 050,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Л. Ц. Б., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от
180,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8