№ 117
гр. Силистра, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500039 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4,
представлявано от Елин Руменов Демиров срещу Определение № 260110 от 17.12.2022г.,
постановено по ч. гр. д. № 69/2020г. по описа на Районен съд –Дулово, с което е отхвърлена
молбата на „Евро Финанс Колекс” ЕООД, за изменение на Решение № 260061/29.10.2021г.,
постановено по гр.д. № 69/2020г. по описа на Районен съд Дулово, в частта за разноските.
Жалбоподателят не е доволен от първоинстанционното определение намирайки го за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Излага подробни аргументи в подкрепа на жалбата си, които най – общо са следните:
На първо място в жалбата се коментира липсата на подробни мотиви изложени в
подкрепа на постановения отхвърлителен диспозитив.
По съществото на жалбата се приема, че съобразно изхода на спора в полза на ищеца
следва да бъде присъдено адв. възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д. №
619/2019 г. по описа на PC - Дулово в размер на 300 лв. Според жалбоподателят неправилно
съдът е присъдил адв. възнаграждение за заповедното производство в размер на 150 лв.,
който е значително под предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС минимум. Сочи се,
че съгласно чл. 7, ал. 2, т, 1 от Наредбата на ВАС по дела с материален интерес до 1000 лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв.
Жалбоподателят коментира, че след като размерът на претендираната сума – предмет
на заповедното и исковото производства е до 1000 лв., то размерът на минималния
адвокатски хонорар съобразно чл. 7 от Наредбата следва да е 300 лв., а не както заповедния
съд е приел за правилно – половината от тази сума погрешно интерпретирайки разпоредбата
на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, според която, за процесуално представителство в производства
за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на
база половината от стойностите на претендираните суми.
Коментира се също, че неправилно съдът е приел, че не е налице основание за
намаляване на присъдените в полза на ответника разноски за адв. възнаграждение от 100,00
лв. на 9,03 лв. Според жалбоподателя след, като исковата претенция за установяване
дължимостта на мораторната лихва в размер на 22,05 лв. е отхвърлена за разликата над
20.07 лв., тоест за 1,98 лв., то ответницата има право на разноски съразмерно с отхвърлената
1
част от иска, а именно в размер на 9,03 лв.. а не в размер на 100,00 лв., който размер според
жалбоподателя е изключително завишен с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОС след, като прецени установеното по делото и изложените в жалбата доводи
намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.
На първо място въззивният съдебен състав не споделя довода на въззивника за липса
на мотиви мотивирали атакувания първоинстанционен съдебен акт. Действително такива са
изложени оскъдно, но в обжалваното определение се съдържа изрично препращане, към
мотивите на постановеното по делото Решение № 260061 от 29.10.2021г., където въпросът с
разноските е разгледан подробно и пространно са обяснени изводите на
първоинстанционния съд и пътя, по който те са приети. В този смисъл ОС приема, че
атакувания първоинстанционен съдебен акт е добре мотивиран макар и с мотиви, които не
следва да се споделят.
ОС кредитира другите два довода изтъкнати в подкрепа на жалбата. Относно
присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение за проведеното заповедно
производство - действително според текста на чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимото адвокатско възнаграждение за защита в
заповедно производство се определя, по правилата на ал. 2 от Наредбата, /в случая – чл. 7,
ал. 2, т. 1/, но на база половината от стойностите на претендираните суми. Ето защо след,
като общо претендираната сума е в размер на 88.15лв., то възнаграждението по смисъла на
коментираната разпоредба следва да се определи на база половината от тази стойност, а
именно 44.07лв. и тъй като и двете стойности попадат в точка едно от разпоредбата – до
1000 /хиляда/ лева, то и и след редукцията минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение за заповедното производство пак си остава – 300 лв. Неправилно
заповедния съдебен състав е възприел законовия текст, като го е интерпретирал в смисъл, че
определеното за производства с интерес до 1000 лева възнаграждение от 300 лв. следва да се
раздели на две.
Основателно е и възражението срещу размера на сумата, която се следва на
ответника по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, който първостепенния съд е определил на 100 /сто/ лева. След, като исковите
претенции са били в размер на 88.15лв. и са уважени до размера от 85.67лв. то за ищеца
чиито разноски за исковото производство са в размер на 525лв. се следват съобразно
уважената част на иска разноски в размер на 510.23л., респективно за ответника, чиито
разноски след приетото възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение са в размер на 300 лв. то съобразно отхвърлената част на претенциите ще се
следват разноски в размер на 8.44 лв. Тъй, като в жалбата се оспорва размерът над 9,03лв.
съдът намира, че атакуваното определение в частта, с която присъденото в полза на
ответника възнаграждение за разликата между действително дължимите 8.44лв. и
оспорените от ищеца над 9,03лв. вече е влязло в сила, което го мотивира да присъди за
ответника възнаграждение в размер на 9.03лв., колкото е посочено от представителя на
ищеца.
В този смисъл следва да се редуцират и разноските които се следват на ищеца по
заповедното производство в размер общо на 325 лв., от които 300 лв. дължимо адвокатско
възнаграждение и 25 лв. платена държавна такса. След извършено изчисление съобразно
уважената част на исковите претенции въззивният съдебен състав определи дължимо
възнаграждение за ищеца в размер на 315.86лв.
По изложените аргументи въззивния съдебен състав приема коментираната частна
жалба за основателна, което го мотивира да отмени атакуваното с нея първоинстанционно
определение, а вместо него да постанови ново в изложения по- горе смисъл.
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260110 от 17.12.2022г., постановено по ч. гр. д. №
69/2020г. по описа на Районен съд –Дулово, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 260061/29.10.2021г., постановено по гр.д. № 69/2020г. по
описа на Районен съд Дулово, в частта за разноските като ВМЕСТО
ОСЪЖДА К. М. ЯНК., с ЕГН **********, от гр. Дулово, ул. „Силистренско шосе“, №
10, ет.2, ап. 5, обл. Силистра, да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД, е ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, № 46, ет. 4.
представлявано от Елин Руменов Демиров, разноски по заповедното производство в размер
на 175 (сто седемдесет и пет) лева, както и 525 (петстотин двадесет и пет) лева направени
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Евро Финанс Колект” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, № 46, ет. 4, представлявано от Елин Руменов
Демиров да заплати на К. М. ЯНК., с ЕГН **********, от гр. Дулово, ул. „Силистренско
шосе“, № 10, ет.2, ап.5, обл. Силистра, разноски по производството в размер на 100 (сто)
лева.
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. М. ЯНК., с ЕГН **********, от гр. Дулово, ул. „Силистренско шосе“, №
10, ет.2, ап. 5, обл. Силистра, да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД, е ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, № 46, ет. 4.
представлявано от Елин Руменов Демиров, разноски по заповедното производство в размер
на 315.86лв. (триста и петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки), както и 525 (петстотин
двадесет и пет) лева направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Евро Финанс Колект” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, № 46, ет. 4, представлявано от Елин Руменов
Демиров да заплати на К. М. ЯНК., с ЕГН **********, от гр. Дулово, ул. „Силистренско
шосе“, № 10, ет.2, ап.5, обл. Силистра, разноски по производството в размер на 9.03лв.
/девет лева и три стотинки/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3