МОТИВИ към Присъда
№ 150, постановена по НОХД № 3374/2019 г. по описа на БРС
Производството
в БРС е образувано по повод внесен обвинителен акт от Районна прокуратура–Б., с
който срещу Ж.Б.Д. с ЕГН ********** *** е
повдигнато обвинение по чл.194 ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата в периода от 01.11.2018 г до 12.11.2018 г
включително, от апартамент № ..., находящ се в гр.Б., ж.к.“М. р.“ бл. ...,
отнела следните чужди движими вещи всяка една от тях представляваща изделие от
14 каратово злато, проба 585, а именно: 3 броя пръстени тип брачна халка, 2
броя обеци тип халка, 1 брой медальон тип кръст, 1 брой синджир, 1 брой обеца,
парченца от златен накит всички с общо тегло от 19,02 грама на стойност 931,98
лева от владението на В.В.В. с ЕГН **********, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
По искане на
пострадалия съдът го констутитуира в качеството на частен обвинител и на
граждански ищец. Моли съдът да приеме за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск в размер на 931,98 лева срещу подсъдимата
представляващ обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие
непозволеното увреждане, ведно съсъ законната лихва върху тази сума начиная от
дата на уврежданеот 12.11.2018 г. до окончателното плащане на задължението,
като и направените в хода на поризводствотно разноски в това число и за адвокат.
Представлява се от повереник. Съдът прие гражданския иск за съвместно
разглеждане в наказателния процес. Гражданският ищец и частен обвинител моли съдът
да признае подсъдимата за виновна и да бъде определено наказание от три години
лишаване от свобода, което след приложението на чл.58а ал.1 от НК да бъде
редуцирано с 1/3 и да й бъде наложено наказанието от две години лишаване от
свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. Моли съдът да осъде подсъдимата да заплати на
гр.ищец сумата от 931,98 лева
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие
непозволеното увреждане. Предлага подсъдимата да бъде осъдена за заплати
направените от гр.ищец и частен обвинител съдебно-деловодни разноски в размер
на 600 (шестстотин ) лева по адвокатско пълномощно.
По искане на
подсъдимата и на нейния защитник производството по делото се разви по реда на
съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция по
диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимата призна фактите,
така като са изложени в обвинителния акт и не пожела да се събират други
доказателства по обвинението. Признава
се за виновна. Нейният защитник моли съдът да я признае за виновна и да й
наложи наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложена за срок от три години.
Прокурорът поддържа
обвинението от правна и от фактическа страна. Предлага на съда да признае
подсъдимата за виновна и да й определи
наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 9 (девет) месеца, като след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да й наложи
6 (шест) месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за
срок от три години. Предлага подсъдимата
да бъде осъдена за заплати на гр.ищец граждански иск от 931,98 лева
представляващ обезщетение за нанесени имуществени вреди вследствие
непозволеното увреждане.
След съвкупна преценка на събраните в
производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Ж.Б.Д. с ЕГН ********** *** е българска гражданка със
средно специално образование, вдовица, безработна и неосъждана.
Подсъдимата и частният обвинител В.В.В. се познавали от 2015 година, когато
първата все още била омъжена. Година и половина по-късно съпругът на подсъдимата
починал и й оставил много дългове, заради което тя се отказала от наследството.
През времето докато били заедно подсъдимата оставала да спи в дома на В. ***, но тя и пострадалият никога не са живели
във фактическо съжителство. В началото на септември на 2018 г пострадалият В.
дал ключ от апартамента си на подсъдимата, който си взел след две седмици, тъй
като се скрали за нещо.
На неустановена дата в периода от 01.11.2018
г. до 12.11.2018 г. включително, подсъдимата Д. отново останала да нощува в
дома на В.. При предходните си пребивавания в апартамента, подсъдимата знаела,
че в дървена кутия, скрита между вещите в в гардероба на спалнята, В. държи
различни златни накити. Тъй като по това време Д. била финансово затруднена
решила да си набави пари, като открадне накитите и ги заложи в заложна къща. За
целта използвала докато В. не бил в спалнята, отворила кутията и взела всички
златни накити намиращи се в нея, а именно 3 броя пръстени тип брачна халка, 2
броя обеци тип халка, 1 брой медальон тип кръст, 1 брой синджир, 1 брой обеца,
парченца от златен накит всички с общо тегло от 19,02 грама на стойност 931,98
лева
На 12.11.2018г подсъдимата Д. отишла в
заложна къща „Ш.“, намираща се в близост до дома й в гр.Б., ж.к.“И.“, където
заложила всички златни накити, видно от издадения за целта от свидетелката Г. П.
заложен билет № 368455/12.11.2018 г. За заложените накити подсъдимата получила
668,00 лева. В следващите няколко дни подсъдимата похарчила парите, не
предприела никакви действия за погасяване на задължението си към заложната
къща, поради което след изтичане на договорения едномесечен срок, накитите били
претопени.
Видно от заключението на назначената по
делото съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на отнените от
подсъдимата Д. златни накити с общо тегло от 19,02 грама била 931,98 лева. До
приключване на разследването подсъдимата не върнала или възстановила отнетото.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за доказана по несъмнен
начин от гласните доказателства: показанията на свидетелите В.В.В., Г. П. и Б.
Б., от изготвената съдебно-оценъчна експертиза, от справката за съдимост на
подсъдимата от приетите към доказателствата по делото писмени доказателства–заложен
билет № 368455 от 12.11.2018 г. и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Намира същите за
безпристрастни и логични.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Изложената и установена по безспорен начин в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, сочи на
осъществен от подсъдимата Ж.Б.Д. с ЕГН ********** *** състав на
престъпление по чл.194 ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата в периода от 01.11.2018 г. до 12.11.2018 г.
включително, от апартамент № ..., находящ се в гр.Б., ж.к.“М. р.“ бл. ...,
отнела следните чужди движими вещи всяка една от тях представляваща изделие от
14 каратово злато, проба 585, а именно: 3 броя пръстени тип брачна халка, 2
броя обеци тип халка, 1 брой медальон тип кръст, 1 брой синджир, 1 брой обеца,
парченца от златен накит всички с общо тегло от 19,02 грама на стойност 931,98
лева от владението на В.В.В. с ЕГН **********, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е
извършено при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК. Изпълнителното деяние отнемане без знанието и съгласието на владелеца
на вещите се изразява в установяване на трайна фактическа власт над тях от
подсъдимата и след това със залагането им в заложната къща се демонстрира намерението те да бъдат противозаконно
присвоени. В конкретния случай подсъдимата Д. отнела от владението на В. и
получила фактическата власт над вещите без неговото съгласие. Подсъдимата е
ползвала процесните вещи, установявайки трайна фактическа власт над тях и в
резултат на оформеното впоследствие присвоително намерение решила да се разпореди
като със собствени като ги заложи, създавайки
погрешно впечатление у свидетеля П., че тя е собственикът. От събраните по делото
доказателства се установява, че подсъдимата въобще не имала намерение да върне
вещите, дори и след като била поканена неколкократно за това или да ги замести
в пари. Каквито и да са били отношенията й с пострадалия, съдът счита, че
подсъдимата се е възползвала от неговото доверие и отнела в своя фактическа
власт вещите, които по-късно заложила за пари, с които се разпоредила в свой
интерес.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказанието съдът
съобрази следното:
Обществената опасност на деянието е обичайна за този вид престъпления.
Обществената опасност на дееца е ниска, видно от справката й за съдимост, тъй
като към момента на извършване на престъпланието, предмет на настоящото дело,
не е била осъждана. Не са налице, нито едно изключително, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 НК, а стойността на вещите
не представлява такова смекчавакщо вината обстоятелство, че да се приложи тази
разпоредба.
С оглед постигане целите на
наказание и преди всичко за да се превъзпита дееца съдът намира, че размерът на
наказанието следва да бъде определен към минималния предвиден за това
престъпление. Мотивите на съда са, че причината довела до извършване на умишленото
деяние е била деецът да се облагодетелства разпореждайки се с чужда вещ. С
оглед обществената опасност на деянието
и на дееца съдът намира, че наказанието следва да бъде определено в минималния
превиден в закона размер, а именно девет месеца лишаване от свобода, което след
редукцията по чл.58а ал.1 от НК наложи наказанието от шест месеца лишаване от
свобода.
Това наказание, по мнение на настоящия състав, се явяват съответно
на обществената опасност на деянието и на дееца и ще окаже превъзпитаващ и поправителен
ефект върху него. С него могат да бъдет постигнати целите на чл.36 от НК.
Налице са предпоставките
на чл.66 ал.1 от НК. Продсъдимата е неосъждано лице и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправането й не следва да изтърпи ефективно това
наказание. Затова съдът я освободи от изтърпяване на наказанието с изпитателен
срок от три години.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
Налице е непозволено увреждане, което
представлява сложен юридически факт, елементите на който са деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната
норма в едно единство. Основният елемент на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД е вредата. Тя представлява накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващо негови права, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и
психическо състояние. Причинната връзка е обединяващ елемент на всички
останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Вредите
подлежат на възстановяване не само като се докаже, че са в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца. В настоящия случай е установена
причинна връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат. В настоящия
казус по несъмнен начин се доказа противоправно деяние, настъпили имуществени
вреди и причинната връзка между деянието на подсъдимата и настъпилите вреди на
пострадалия, с които са накърнени негови права относно собствеността на
различни лица. Противоправното деяние е извършено от подсъдимите виновно при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК.
Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съдът осъди подсъдимата Д. да заплати
на пострадалия В.В. с ЕГН ********** ***, граждански иск представляващ
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 931,98 (деветстотин
тридесет и един лева и 98 стотинки) лева. Размерът на обезщетението е доказано
по несъмнен начин, съобразено е със съдебно-оценъчната експертиза изготвена в
делото и е доказан по основание. Това обезщетение следва да бъде заплатено
ведно със законната лихва върху тази сума, начиния от датата на увреждането-12.11.2018г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Съдът осъди подсъдимата Ж.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати
в полза на държавата държавна такса в размер на 50,00 лева върху уважената част
от гражданския иск.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата
Ж.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на ОД МВР –Б.
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 67,20 лева (шестдесет
и седм лева и 20 стотинки) лева за изготвена експертиза.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимия Ж.Б.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета съдебната
власт по сметка на Районен съд –Б. направените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 5,00 (пет) лева представляващи държавна такса за служебно
издавена на изпълнителен лист.
Съдът
осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Ж.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на гражданския
ищец и частен обвинител В.В.В. с ЕГН ********** *** направените от него по
делото съдебно-деловодни ръзноски за адвокатско възнаграждение в размера на
600,00 (шестстотин ) лева.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.