Р Е Ш Е Н И Е
№ 357 / 5.6.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Радослава Манова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 395 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П.И.П., ЕГН **********,***,
подадена чрез адвокат К.С., срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1006-000094/04.04.2023
г. на началник
група към ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“.
Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона, както и липса на компетентност – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира
отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – началник група към ОДМВР-Пазарджик,
сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1006-000094/04.04.2023 г. на началник група към
ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, на посочено правно основание чл. 171, т.
2а, б. „а“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
прекратяване регистрацията на ППС товарен автомобил Фиат Фиорино с рег.№ *** за
срок от 6 месеца, считано от 04.04.2023 г. и са отнети свидетелство за
регистрация на МПС № ********* и два броя регистрационни табели. Посочено е, че
П., в качеството й на собственик на товарния автомобил е допуснала на
04.04.2023 г., около 11.30 часа в гр. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ пред №
10, същият да бъде управляван от водач – М. Г. Г., който не притежава свидетелство
за управление на МПС. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на
съставен на М. Г. Г. акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 855150/04.04.2023 г. от мл. автоконтрольор при
ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ за извършено нарушение на ЗДвП, като е
посочено, че Г. не е изпълнил задължението си по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
По делото са представени и приети като
доказателства данни за собствеността и прекратяване на регистрацията на МПС с
рег.№ РА1233КС, АУАН серия GA, № 855150/04.04.2023 г. и справка за
нарушител/водач на П.И.П..
При така установеното от фактическа страна и след
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта,
за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което
обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а
разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“,
т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В случая началник група към ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна
полиция“ е надлежно оправомощен, видно от цитираната в административния акт и
представена по делото (л. 30) Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на директора на
ОДМВР-Пазарджик.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в
законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59,
ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на
ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Актът е издаден без да са допуснати нарушения на
административнопроизводствени правила.
Съгласно разпоредбата, посочена като правно
основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година.
Тази ПАМ се прилага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано
от лице, за което са налице тези обстоятелства. Иначе казано, адресат на този
вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той
лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице
при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът
изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя
от посочените хипотези и неговия собственик. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган
право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана
компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи
основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който
да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на
мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в
рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.
Съдът намира, че в случая посочените в нормата
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено
е изискването моторното превозно средство да е управлявано от лице, което не
притежава свидетелството за управление. В процесната ПАМ е посочено, че М. Г.
не е изпълнил задължението си по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, според който българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. От представените
по делото доказателствата се установява, че Г. притежава СУМПС, издадено от Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, валидно до 20.02.2028 г. Според
установяванията в съставения на негово име АУАН (чиято доказателствена сила по
смисъла на чл. 189, ал. 2 ЗДвП не е оборена в хода на съдебното производство), след
справка задграничен контрол е констатирано, че същият е влязъл в Република България
на 18.08.2022 г.
С решението за оттегляне на Обединено кралство Великобритания
и Северна Ирландия от Европейския съюз и изтичането на 31.12.2020 г. на т.нар. „преходен
период“, през който правото на ЕС продължава да се прилага, т.е. считано от
01.01.2021 г. Обединеното кралство следва да се третира като трета страна –
страна извън ЕС и Европейското икономическо пространство. При тези данни следва
да се приеме, че към датата на извършване на нарушението, за което е бил
съставен АУАН, въз основа на който е приложена принудителната административна
мярка, М. Г. не е имал валидно СУМПС за съответната категория с оглед датата на
влизането му в България. Притежаваното свидетелство за управление от
Великобритания не лишава Г. от правоспособност да управлява МПС, но същият губи
правото да управлява превозно средство на територията на страната, тъй като не
притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство.
Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП
– с чуждестранно СУМПС и след изтичане на тримесечния срок от датата на
влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без свидетелство за
правоуправление.
Неоснователно е и твърдението, че липсата на
съставен АУАН на собственика на товарния автомобил, налага извод за липсата на материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ. Това обстоятелство е ирелевантно за прилагане
на ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение (управление на МПС от водач,
който не притежава СУМПС) да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.
Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на
собственика. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта,
регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП - опазването на живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган
фактическа обстановка съответства на посоченото правно основание за издаване на
процесния акт.
Целта на приложената ПАМ е посочена в хипотезата
на чл. 171 ЗДвП и е в интерес на обществото – за осигуряване безопасността на
движението и за преустановяване на административни нарушения, а прилагането й
от административния орган е при условията на обвързана компетентност. Противно
на изложеното в жалбата и тъй като жалбоподателят не ангажира доказателства,
установяващи, че засягането на нейни права и законни интереси са в по-голяма
степен от най-необходимото за целта на приложената ПАМ или че с последната
могат да й бъдат причинени вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, поради
което с оспорения акт не е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК и
същият не е издаден при несъответствие с целта на закона.
Предвид изложеното, съдът намира, че административният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен
субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни
предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.
С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя
не се дължат. Такива не са поискани от ответника по жалбата, поради което съдът
не присъжда разноски с настоящото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.П., ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-1006-000094/04.04.2023 г. на
началник група към ОДМВР-Пазарджик, сектор „Пътна полиция“.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
(п)