Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Кремена Колицова, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 312 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф.У.
(F. U.), турски
гражданин, роден на *** г.,
чрез процесуалния му представител, против решение № 578/29.07.2019 г., постановено по АНД № 959/2019 г.
по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0000477/24.04.2019
г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление,
на основание чл.93б, ал.11, т.3 от ЗАвПр, за нарушение по чл.8, § 6, б.“а“ (ii) от Европейската спогодба за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR) във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, § 3 от Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Като касационни основания се сочат допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и
оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Твърди, че
неправилно въззивната инстанция е приела, че нарушението, изразяващо се в
неспазване на изискванията за продължителност на нормалната седмична почивка,
чието осъществяване от фактическа страна не се оспорва, е извършено при
международен превоз на товари. Поддържа, че в досъдебната фаза на
производството били допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в липсата в акта за установено административно нарушение
(АУАН) и в наказателното постановление на точно описание на нарушението, които
не били взети предвид от районния съд. Възразява, че от начина на описание на
нарушените разпоредби в наказателното постановление не ставало ясно по кой
нормативен акт било наложено административното наказание – по AETR или по
Регламент (ЕО) № 561/2006, който регламент не съставлявал приложимо
законодателство по отношение на държава, която не е членка на ЕС като очевидно
се има предвид Република Турция. По посочените съображения се иска отмяната на
обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОО
„Автомобилна администрация“ – Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя изцяло изложените от
районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Обосновано
въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на товарен автомобил, е
извършвал международен превоз на товари от Турция за Румъния през територията
на Република България с превозно средство, регистрирано в първата страна, която
макар да не е страна – членка на ЕС е такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл.2, § 3, б.“а“ от Регламент (ЕО) №
561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани
отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения
регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в Общността или
в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване. Противно на поддържаното от касатора,
посочването на тази норма (чл.2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006) в наказателното
постановление всъщност не ограничава, а напротив, създава гаранции за
реализиране правото на защита на последния като това е било необходимо именно с
цел дефиниране на приложното поле на Европейската спогодба според регистрацията
на превозното средство (в договаряща страна по AETR) и териториалния обхват на
осъществявания международен превоз на стоки (частично извън територията на ЕС).
По този начин е удовлетворено и императивното изискване по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, който текст изисква в наказателното постановление да бъдат посочени
нарушените законни разпоредби в тяхната връзка с националното законодателство –
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Неоснователно е и възражението на касатора, че не
било установено той да е осъществявал именно международен превоз към периода на
извършване на нарушението – от 10:16 часа на 14.04.2019 г. до 15:30 часа на
23.04.2019 г., за да попадне този превоз в предметния обхват на Европейската
спогодба (AETR). Според дефиницията на чл.1, б.“з“ от същата, международен
автомобилен превоз е всеки превоз по пътищата, който включва преминаването поне
на една граница. При извършената проверка касаторът представил на контролните
органи многостранно разрешително СЕМТ № 03747 за извършвания превоз, поради което
се налага извода, че той очевидно е международен (вж. чл.32, ал.1 и сл. от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари).
На следващо място, касаторът не е представил нито пред наказващия орган, нито
пред въззивната инстанция, каквито и да било доказателства, които да
опровергаят извода, че към периода на нарушението е извършвал международен
превоз, какъвто е бил установен към датата на проверката и извършването на какъвто
се установява от издаденото многостранно разрешително. Ако през процесния
период касаторът е извършвал дейности, излизащи от обхвата на Европейската
спогодба (AETR),
то в негова тежест е било да установи това обстоятелство
чрез представяне на удостоверение за дейности по Допълнение № 3 на Приложението
към спогодбата, което, според дадените в самото допълнение пояснения, се
използва именно за случаите, когато водачът е бил в отпуск по болест, в годишен
отпуск или е управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на
спогодбата, както е определен в чл.2 (така и т.17 от образеца на
удостоверение). Такова удостоверение не е било представено, като не са били представени
и други доказателства, които да водят до извод, че през процесния период
водачът е извършвал не международен, а например вътрешен превоз на стоки на
територията на конкретна страна.
Въззивният съд е изложил убедителни мотиви относно
съставомерността на деянието по посочените като нарушени законови разпоредби,
които, както беше посочено, се споделят от касационната инстанция и към които
тя препраща съгласно чл.221, ал.2, изр.второ от АПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 578/29.07.2019 г., постановено по АНД № 959
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: