Решение по дело №1585/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260636
Дата: 22 февруари 2022 г.
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20201100101585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

22.02.22г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 20.01.22г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 1585/20г. и констатира следното:

Предявен е иск от „Е.М.“ ЕООД против А. Ч. и М. А. с правно основание чл. 135 от ЗЗД – за установяване недействителността /по отношение на ищеца/ на договор /обективиран в нотариален акт № 108 от 05.07.18г. на В. Б.– пом. нотариус на нотариус Х. В./ за прехвърляне /дарение/ на ½ ид. ч. от апартамент № 16, с площ от 96, 19 кв. м., находящ се в град София, ж.к. *******заедно с избено помещение № 16 с площ от 2, 45 кв. м., заедно с 4, 667% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Искът е основателен:

С договор /обективиран в нотариален акт № 108 от 05.07.18г. на В. Б.– пом. нотариус на нотариус Х. В./ А. Ч. е прехвърлил /дарил/ на М. А. собствената си ½ ид. ч. от апартамент № 16, с площ от 96, 19 кв. м., находящ се в град София, ж.к. *******заедно с избено помещение № 16 с площ от 2, 45 кв. м., заедно с 4, 667% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Ищецът поддържа, че се явява кредитор на първия ответник /продавач по горната сделка/ във връзка с: договор за кредит /сключен между „ОББ“ АД – банка и А. Ч. – кредитополучател/ и по силата на: договор за цесия /сключен между „ОББ“ АД – цедент и „Е.М.“ ЕООД – цесионер/ както и, че процесната /описаната/ сделка „уврежда“ имуществените права на дружеството /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/. Тези твърдения се явяват надлежно удостоверени /доказани/ по делото:

Имуществените отношения на посочените страни /произтичащи от изброените договори/ не се явяват предмет на настоящото дело /на настоящия правен спор/ предвид – съдържанието на ТР № 2 от 19г. на ВКС /легитимацията на ищеца в случая произтича само от заявените в исковата молба – твърдения/.

Материално – правната легитимация на ищеца /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/ в случая следва /предвид съдържанието на ТР № 2/21г. на ВКС/ да се приеме за удостоверена /принципната логиката на този съдебен акт е, че: цесионерът придобива качествата кредитор и ищец винаги – когато атакуваната сделка уврежда правата на първоначалния кредитор и цедент/. Именно такава е настоящата хипотеза:

От една страна:

Процесната сделка /като акт на имуществено разпореждане/ принципно „уврежда“ /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД във връзка с чл. 133 от ЗЗД и ТР № 2/21г. на ВКС/ правата /придобити от банката по договора за цесия/ на ищеца спрямо дарителя А. Ч..

От друга страна:

Знанието /по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД/ на прехвърлителя /дарителя/ в случая следва да се – презумира /доколкото имущественото разпореждане е сторено след възникване на задължението/. Знанието на приобретателя по сделката /М. А. - сестра на А. Ч./ относно увреждащия характер на дарението – макар да се явява ирелевантно /предвид правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД/ може да се приеме и за доказано /предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД/.

Горните обстоятелства удостоверяват всички елементи от състава на чл. 135 от ЗЗД /преценени в контекста и на цитираните по-горе две ТР на ВКС/ поради което искът следва да бъде – уважен.

Съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО /по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД на Е.М.“ ЕООД против А.Р.Ч. ЕГН ********** и М.Р.А. ЕГН **********/ че: договор /обективиран в нотариален акт № 108 от 05.07.18г. на В. Б.– пом. нотариус на нотариус Х. В. за дарение на ½ ид. ч. от апартамент № 16, с площ от 96, 19 кв. м., находящ се в град София, ж.к. *******заедно с избено помещение № 16 с площ от 2, 45 кв. м., заедно с 4, 667% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж/ е недействителен по отношение на ищеца.

ОСЪЖДА А.Р.Ч. и М.Р.А.А. да платят на Е.М.“ ЕООД 1 091 – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Председател: