№ 389
гр. Бургас, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба на ищеца Н. К.
ДР., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „И. М.“ № **, подадена от упълномощения си
процесуален представител адв. Славчо Попов, със съдебен адрес: гр. Разлог, ул. „Охрид“ №
16 против определение № 243 от 08.12.2021 г., постановено по гр. д. № 323/2021 г. по
описа на Районен съд – Царево, с което е оставено без уважение искането на ищеца за
допълване на решение № 34 от 20.10.2021 г., постановено по гр. д. № 323/2021 г. по описа
на Районен съд – Царево, в частта за разноските съгласно депозирана молба от 22.11.2021г.,
с която се иска осъждане на ответната Община Приморско да му заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 350 лв. /50 лв. платена
държавна такса и 300лв. платено адвокатско възнаграждение/.
В законовия срок по чл.276, ал. 1 от ГПК ответната Община Приморско не е
депозирала писмен отговор и не е взела становище по частната жалба на ищеца.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Производството пред районния съд е образувано по повод предявен от Н. К. ДР. иск
с правно чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответната Община Приморско, че ищецът не й дължи сумата от 500 лв., представляваща
глоба, наложена му с наказателно постановление № 32 от 11.08.2016г. на кмета на същата
община, като погасено по давност, за чието принудителното събиране /преди завеждане на
1
иска/ е образувано изпълнително дело № 226/2021г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с
район на действие –БОС.
В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответната община е признала основателността
на иска, като е посочила, че е предприела действия за прекратяване на горепосоченото
изпълнително производство.
По повод направено от ищеца иска по чл. 237 от ГПК, първоинстанционният съд е
уважил изцяло уважения иск и се е произнесъл по реда на чл. 237 от ГПК, постановявайки
решение при признание на иска, като в мотивната част е посочил, че предвид признанието
на иска, на ищеца не се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК /макар подобно
искане за освобождаване от разноски да не е било направено от ответника/.
С допълнителна молба в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът е направил искане за
допълване на така постановеното решение, в частта за разноските и присъждане на
направените от него в производството разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по съображения, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
С обжалваното определение, постановено на основание чл. 248 от ГПК районният
съд е оставил без уважение молбата на ищеца за допълнение на решението в частта за
разноските.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, я намира за основателна, а обжалваното
определение за неправилно, по следните съображения:
Видно от данните по делото, в писмения си отговор, подаден в срока по чл. 131 от
ГПК ответникът е признал иска, което е послужило като основание за уважаване на
искането на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК и за
присъждане на разноските по делото на основаниe чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Посочената норма обаче се прилага само по искане на ответника при наличието
едновременно на предвидените в нея две предпоставки – ответникът с поведението си да не
е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая, въпреки уважаване на иска районният съд без да бил сезиран от ответника с
искане по чл. 78, ал. 2 от ГПК служебно е приложил посочената норма, като е счел, че са
налице предпоставките, посочени в нея за освобождаване на ответника от разноските по
делото.
С оглед тези данни, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение по
чл. 248 от ГПК е неправилно, както поради липса на законови правомощия за съда да
прилага служебно без да е сезиран от ответника нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, така и
поради неправилна преценка относно наличието на предвидените в същата разпоредба
предпоставки за освобождаване на ответника от отговорност за разноски. Правилното на чл.
2
78, ал. 2 от ГПК се прилага само по искане на ответника и то само при наличието на
едновременно предвидените в нея две предпоставки – ответникът с поведението си да не е
дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая въпреки, че ответникът е признал иска в хода на съдебното производство, с
извънсъдебното си поведение, с което е предприел образуване на изпълнително дело за
принудително събиране на процесното вземане, е дал повод на ищеца за завеждане на
делото. Тъй като присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на
едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство, с оглед
обстоятелството, че предявения иск е бил уважен, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените от него в първата инстанция разноски в общ
размер от 350 лв., които той своевременно претендирал, в т.ч. и чрез представен списък по
чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира искането на ищеца по чл. 248 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждането му на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на направените по делото разноски в общ размер на 350 лв. за основателно,
което налага отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд и
постановяване на ново, с което искането следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 243 от 08.12.2021 г., постановено по гр . д. № 323/2021 г.
по описа на Районен съд – Царево, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 34 от 20.10.2021 г., постановено по гр. д. № 323/2021 г. по
описа на Районен съд – Царево, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ОБЩИНА
ПРИМОРСКО, ЕИК: *********, с адрес: гр. Приморско, ул. „Трети март“ 56,
представлявана от кмета Димитър Германов ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на Н. К. ДР., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „И. М.“ № **, направените по делото
пред първата инстанция разноски за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 350лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3