О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е

 

 

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година  в  състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:1.ТАТЯНА МИТЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:1.ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                       2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр.д.№ 330 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе съобрази:

                     Производство с правно основание чл.274 от ГПК

                     С протоколно определение от 2.04.2019 г. постановено по гр.д.№197/17 г. Луковитски районен съд е върнал исковата молба на И.Г.Н. против Г. Тодорова Н., Г.Л.Н. и Т.Л.Н. и е прекратил производството по нея.

                      Постъпила е частна жалба против това определение от И.Г.Н., в която излага, че още миналата година е уточнил претенциите си спрямо ответниците, а именно, че собствеността е разпределена, както следва: ¼ за него, ½ за Г.Н., 1/8 за Г.Н. и 1/8 за Т.Н.. Заявява, че не знае за други разпоредителни сделки с имота, но това е въпрос по същество на спора и не дава основание на съда да прекратява делото. Моли съда да отмени атакуваното определение на ЛРС и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за разглеждане са  делото по същество.

                    Постъпил е отговор на частната жалба от адв.Я.М. като пълномощник на ответниците, с която  моли съда да остави без уважение частната жалба.  Заявява, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, след като не е посочил какви точно СМР са извършени, въпреки дадените подробни указания от страна на съда. Моли съда да потвърди определението на съда като правилно и законосъобразно.

                   Съдебният състав, след като се запозна с доказателствата към делото установи, че то е образувано по повод подадена искова молба от И.Г.Н. против Г. Тодорова Н., Г.Л.Н. и Т.Л.Н. ***, с посочено правно основание чл.61 от ЗЗД и цена на иска 4 950 лв. главница и 1 370 лв. мораторна лихва. В искането си Н. е посочил, че претенцията му е за осъждане на ответниците да заплатят претендираната сума, заедно със законната и мораторна лихва от приключване на ремонта 4.08.2014 г. В обстоятелствената част на исковата молба пък излага, че претенцията произхожда от основен ремонт на покрива на съсобствена сграда, находяща се на ул.”Кракра” №8 до размер на ¾ ид.-части от направените от него разноски в общ размер на 6 600 лв. или съответстващи на сумата 4 950 лв.

                 С определение №123/26.06.2018 г. ЛРС е оставил без движение исковата молба на Н. на основание чл.129 ал.4 вр.ал.2 от ГПК с указание в едноседмичен срок от съобщението да отстрани допуснатите нередовности, а именно: да изложи в пълнота всички фактически твърдения, на които основава претенцията си, като посочи какви конкретни СМР са извършени при твърдения ремонт на покрива, да посочи квотите на всеки от ответниците в съсобствеността и каква сума от общо заявената претендира от всеки един от ответниците съобразно дела му в съсобствеността, съответно следва да изведе искане за разделно осъждане на ответниците за претендираната сума и да посочи размера и периода на мораторната лихва, която претендира върху съответните суми от всеки един от ответниците.

                В срок е подадена молба от ищеца с вх.№2792/11.07.2018 г., с която той посочва, че съсобствеността е разпределена, както следва ¼ за него, ½ за Г.Н., 1/8 за Г.Н. и 1/8 за Т.Н., претендирната мораторна лихва е за периода от 4.08.2014 г. до 24.04.2017 г., а извършените СМР касаят подмяна на стари покрив с нов на стойност 6 600 лв.

               С протоколно определение от 2.04.2019 г. постановено по гр.д.№197/17 г. Луковитски районен съд е върнал исковата молба на И.Г.Н. против Г. Тодорова Н., Г.Л.Н. и Т.Л.Н. и е прекратил производството по нея. В мотивите към определението ЛРС е изложил, че ищецът не е отстранил допуснатите нередовности, след като не е посочил размера на сумата, която претендира от всеки един от ответниците, както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата, а освен това не е конкретизирал и какви СМР са извършени по ремонта на покрива и в какъв обем. Посочил, е, че ищецът не се явява и в съдебно заседание да доуточни твърденията си и искането си, поради което и е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца на основание чл.129 ал.4 вр.ал.3 от ГПК.

           С оглед на тези обстоятелства, съдът счита, че са правилно Луковитски районен съд е върнал исковата молба на ищеца. Действително исковата молба е нередовна и се е налагало оставянето й без движение на основание чл.129 от ГПК във връзка с чл.127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК. След като съдът е констатирал, че отговорността на ответниците не е солидарна, така, както е претендирано в исковата молба да заплатят общо припадащата им се ¾ ид.части в общ размер на 4 950 лв, съответно и лихва 1 370 лв, то правилно е оставена без движение исковата молба до се изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и съответно да може да се произнесе разделно, в рамките на уточнените субективно съединени искове-дали е всеки един ответник е отговорен и в какъв размер в рамките на общо заявената сума. В този смисъл се е произнасял и ВКС по идентичен казус в решение №445/11.05.2016 г. по гр.д.№2535/15 г. по реда на чл.290 от ГПК. С уточняващата молба ищецът не е отстранил допуснатите нередовности, като единствено е конкретизирал началния и крайния момент на претенцията си за мораторна лихва. Не е посочил конкретно какви СМР са извършени при така наречената от него „подмяна” на стария покрив с нов, за да има възможност противната страна да вземе становище и съответно да организира защитата си. Съдът също не би могъл да изготви доклад по делото и да напъти страните, след като няма яснота по основния предмет на спора, а именно какви точно и в какъв обем СМР са извършени по ремонта на покрива на съсобствения имот. В този смисъл след като не са отстранени нередовностите на исковата молба правилно Районен съд-Луковит е върнал същата на ищеца и е прекратил производството по делото.

              Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции атакуваното определение от 2.04.2019 г. постановено по гр.д.№197/17 г. на Луковитски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно.

                    Воден от гореизложеното съдът                    

 

                               О П Р Е Д Е Л И :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА като правилно протоколно определение от 2.04.2019 г. постановено по гр.д.№197/17 г. на Луковитски районен съд, с което е върната исковата молба вх.№1742/26.04.2017 г. на И.Г.Н. против Г. Тодорова Н., Г.Л.Н. и Т.Л.Н. и е прекратено производството по нея.

                   Определението е окончателно на основание чл.280 ал.4 от ГПК.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.