РЕШЕНИЕ
№ 1348
гр. Велико Търново, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110100584 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на П. И. Г., в която се излагат твърдения, че
на 03.04.2013г. с ответника е сключил договор за аренда на земеделска земя, съгласно който
е предоставил за времето от 01.10.2013г. до 01.10.2020г., ползването на нива *. Изтъква се, че
ответникът поел задължение да извършва годишно арендно плащане по 50 лв. за декар, в
срок до края на месец февруари на следващата стопанска година, за която то се дължи, както
и че с анекс от 26.09.2019г. срокът на договора е продължен до 01.10.2027г., а размерът на
арендното плащане е увеличен на 70 лв. за декар. Твърди се, че арендаторът не е извършил
плащания за стопанските 2019/2020, 2021/2022 и 2022/2023 години от общо 3201,66 лв. и е
изпаднал в забава, за което дължи обезщетение от 377,18 лв. за периода от 01.03.2021г. до
15.02.2024г. за стопанските 2019/2020 и 2021/2022 години. Навеждат се доводи, че поради
неизпълнение на задълженията на ответника е възникнало и основание за разваляне на
договора. С оглед изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на
задължението, да развали договора за аренда, както и да присъди разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковите претенции. Оспорва дължимостта на арендното
плащане от 1067,22 лв. за стопанската 2019/2020 година поради погасяване по давност.
Изтъква, че процесният имот е частично негоден за земеделска обработка и че ищецът не е
оказал необходимото съдействие да предостави банкова сметка, в резултат на което
1
дължимите суми са платени на негов пълномощник. Навежда доводи, че арендодателят е
неизправна страна по договора и липсва основание за развалянето му. С оглед изложеното се
отправя искане до съда за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в
земеделието /ЗАЗ/, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и по чл. 28 от ЗАЗ, вр. чл. 87
от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 03.04.2012г. между ищеца в качеството на арендодател и ответника в качеството на
арендатор е сключен договор за аренда на земеделска земя. Арендодателят предоставил на
арендатора за времето от 01.10.2013г. до 01.10.2020г. ползването на нива *, а последният
поел задължение да извършва годишно арендно плащане по 50 лв. за декар, след
приключване на финансовата година. В случай на неизпълнение по вина на арендатора в
продължение на два месеца от приключване на финансовата година, страните уговорили
дължимост на обезщетение за забава. Ищецът упълномощил *да изменя договора и да
получава дължимите плащания по него. С анекс от 26.09.2019г., сключен между ответника и
пълномощника на ищеца, срокът на договора е продължен за периода от 01.10.2020г. до
01.10.2027г., а годишното арендно плащане е увеличено на 70 лв. за декар. На 21.09.2021г.
арендаторът превел по банкова сметка на съпругата на арендодателя сумата от 1076,22 лв. с
основание *. Oт заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че по партидата на ищеца в счетоводството на ответника са отразени арендни плащания с
основание *за стопанската 2019/2020 година от 2495лв., за стопанската 2020/2021 година от
6183 лв. и за стопанската 2021/2022 година от 1500 лв. Вещото лице е констатирало, че в
счетоводството на арендатора не е отразено плащане за стопанската 2022/2023 година, че
плащанията за стопанските 2019/2020 и 2021/2022 години са отразени като извършени в
брой при липса на първични документи за това и че плащането за стопанската 2020/2021
година е отразено като извършено по банков път. Установено е, че за разглеждания период от
действие на договора ответникът като земеделски производител е получил субсидии от
държавата, включително и за цялата площ на процесния имот.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно арендно правоотношение като договорът и анексът към него отговарят на
формалните изисквания на чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ. Ищецът е изпълнил задължението си като е
предоставил на ответника ползването на процесната земеделска земя за стопанските
2019/2020, 2021/2022 и 2022/2023 години. За предаване на имота не е съставен опис като
приложение намира действащата към момента на сключване на договора разпоредба на чл.
6, ал. 5 от ЗАЗ и той следва да се счита за приет в състояние, което отговаря на ползване по
предназначение. Тази презумпция не е оборена като интересът на арендатора да ползва
земеделската земя се потвърждава с включването й към площите, за които е получил
2
субсидии. Поради изложеното за арендодателя е възникнало право по чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ да
иска от арендатора да изпълни задължението си като извърши арендно плащане по 1067,22
лв. за всяка от стопанските години. Според уговореното в договора изискуемостта на
задължението настъпва след приключване на финансовата година – на 01.01.2021г. за
стопанската 2019/2020 година, на 01.01.2023г. за стопанската 2021/2022 година и на
01.01.2024г. за стопанската 2022/2023 година. След изтичане на посочените срокове не е
доказано изпълнение от ответника. За последната стопанска година в счетоводството му не
са отразени плащания към ищеца, а за предходните две години вписванията в счетоводните
книги са нередовни предвид липсата на първични документи за плащания в брой и
разликата в основанията за извършването им. Освен това, арендаторът е знаел банковата
сметка, по която арендодателят приема плащания, и не е бил възпрепятстван да изпълни
задължението си към него.
Възражението на ответника за недължимост на арендното плащане за стопанската 2019/2020
година е основателно тъй като е погасено по давност. От изискуемостта му на 01.01.2021г.
до предявяване на иска на 15.02.2024г., когато давността е прекъсната съгласно чл. 116, б.
„б” от ЗЗД, е изтекъл по-дълъг срок от този по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Поради изложеното
претенцията в тази част е неоснователна. По аргумент от чл. 119 от ЗЗД с погасяването на
главното вземане е настъпило и погасяване на акцесорното вземане за обезщетение за забава
от 244,40 лв. за периода от 01.03.2021г. до 15.02.2024г., независимо че за него давността не е
изтекла, като претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тази част също е неоснователна.
Арендните плащания за стопанските 2021/2022 и 2022/2023 години от общо 2134,44 лв. са
дължими от ответника като искът по чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тази част
следва да бъде уважен. От характера на арендното плащане, представляващо парично
задължение на арендатора към арендодателя и факта на неизпълнението му, се достига до
извод, че за ищеца е възникнало право да претендира от ответника обезщетение в размер на
законната лихва за несвоевременното изплащане, което страните са уговорили то да се
начислява след изтичане на двумесечен срок от приключване на финансовата година – от
01.03.2023г. за вземането за стопанската 2021/2022. Поради изложеното претенцията по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД е основателна за сумата от 131,27 лв. и за периода от 01.03.2023г. до
14.02.2024г., като следва да бъде отхвърлена за разликата до 132,78 лв. Поради същите
съображения ответникът дължи и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 15.02.2024г. до окончателното
изплащане на задължението.
Изпадането в забава на арендатора да плати дължимите суми по договора над три месеца е
породило основание по чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ за развалянето му по съдебен ред. Договорът е
сключен за срок от над десет години предвид изменението му с анекса от 26.09.2019г. като
претенцията на арендодателя за развалянето му е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1132,50 лв., представляваща направени по делото
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. На
3
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът също следва да заплати на ответника сумата от
146,75 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на П. И. Г. с ЕГН: ********** от *, сумите от 2134,44 лв. /две хиляди
сто тридесет и чети лева и четиридесет и четири стотинки/ - главница, представляваща
арендни плащания за стопанските 2021/2022 и 2022/2023 години по Договор за аренда на
земя от 03.04.2012г., изменен с Анекс от 26.09.2019г., 131,27 лв. /сто тридесет и един лева и
двадесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава върху арендното плащане от 1067,22 лв.
за стопанската 2021/2022 година и за периода от 01.03.2023г. до 14.02.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1132,50 лв. /хиляда сто тридесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен поради погасяване по давност предявения от П. И. Г. с ЕГН:
********** *, срещу *, иск по чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД в частта относно сумата от 1067,22 лв. /хиляда шестдесет и седем лева и двадесет и
две стотинки/ - главница, представляваща арендно плащане за стопанската 2019/2020 година
по Договор за аренда на земя от 03.04.2012г., изменен с Анекс от 26.09.2019г.
Отхвърля като неоснователен предявения от П. И. Г. с ЕГН: ********** *, срещу *, иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в частта относно сумата от 244,40 лв., представляваща обезщетение за
забава върху арендното плащане от 1067,22 лв. за стопанската 2019/2020 година и за периода
от 01.03.2021г. до 15.02.2024г., както и в частта за разликата от 131,27 лв. до 132,78 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху арендното плащане от 1067,22 лв. за
стопанската 2021/2022 година.
Разваля Договор за аренда на земя от 03.04.2012г., изменен с Анекс от 26.09.2019г., сключен
между арендодателя П. И. Г. с ЕГН: ********** и арендатора *, относно ползването на нива
*, по предявения иск по чл. 28 от Закона за арендата в земеделието от П. И. Г. с ЕГН:
********** * срещу *.
Осъжда П. И. Г. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 146,75 лв. /сто четиридесет
и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4