РЕШЕНИЕ
№ 2060
гр. Пловдив, 22.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар Румяна Агаларева
и прокурор Стефани
Черешарова, като разгледа докладваното от
съдия Вълчев административно
дело №1646/2019г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.203 и сл. АПК, във вр. чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано по искова молба на А.Г.П., ЕГН**********, с адрес *** депозирана чрез адв. Т. А. ***, с която е
предявен иск да бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца
имуществени вреди, дължащи се на отменен по съдебен ред административен акт- Наказателно
постановление /НП/ №18-1030-007647/26.09.2018г., издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Пловдив и представляващи сторените
в хода на съдебното обжалване по АНД № 8094/2018г. по опис на Пловдивски
Районен съд -21 наказателен състав разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение общо в размер на 300.00 лева. Редовно призован, в съдебното
производство ищеца се представлява от адв. А., който
поддържа исковата молба и ангажира доказателства. По същество на спора счита
иска за основателен и доказан по размер, поради което моли да бъде уважен.
Претендира направените по настоящото дело разноски.
Ответникът,
Областна дирекция на МВР Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Д.- П. в писмен отговор оспорва иска, като заявява, че представените договори
за правна защита не водят до причиняване на имуществена вреда, като те следва
да са оформени по начин, по който доказват извършване на плащането на
адвокатски хонорар. Оспорва се основанието, на което се претендират вредите.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както в
проведеното производство пред Районния съд, така и в настоящето такова, тъй
като същите не са с фактическа и правна сложност. Развиват се съображения, че
посочените в Наредба №
1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, не
следва да се прилагат безпрекословно при ангажиране на адвокатска защита, а
лицето следва да се стреми да договори такъв размер възнаграждение, което да
отговаря на сложността на воденото дело. Изтъква се също, че с ТР № 3/2005 г.,
постановено по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е предвидена възможност за
намаляване на размера на заплатеното възнаграждение за адвокатска защита при
прекомерност в производството по присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Участващият
в делото прокурор дава заключение за основателност на исковата претенция, но
заявява, че с оглед сложността на делото претендираните
имуществени вреди са прекомерни, като следва да се присъдят в минимален размер.
Възразява срещу размера и на разноските за адвокатско възнаграждение по
настоящото производство, като счита, че следва да се определят в минималния
размер, посочен в Наредба №
1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е АНД № 8094/2018 г. по
описа на РС – Пловдив, предмет на разглеждане по което е било Наказателно
постановление № 18-1030-007647/26.09.2018 г.
на Началник група в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Пловдив.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Против ищеца е издадено НП № 18-1030-007647/26.09.2018 г. на Началник група
в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Пловдив, с което му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 предл.1 от ЗДвП за административно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. НП е обжалвано по съдебен ред и е отменено с
Решение № 399/28.02.2019 г., постановено по
АНД № 8094/2018 г. по описа на РС –Пловдив-21 н.с.. В производството пред PC ищецът е ползвал
адвокатска защита, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, приложен към
жалбата от 30.10.2018 г. с договорено и заплатено възнаграждение от
300.00/триста/ лв. Отменителното
решение не е обжалвано и е влязло в сила на 23.03.2019 г., видно от придружителното
писмо от 27.03.2019г. за уведомяване на административният орган. В настоящето производство ищецът е ползвал
адвокатска помощ, като видно от представения списък за разноски то е различно от
сключения договор за правна защита и съдействие от 03.06.2019г.
действително ищецът се е договорил и заплатил сумата от 300/триста/лв. за адвокатско
възнаграждение, като сумата от 10.00/десет/ лева е внесъл като държавна такса за образуване
на делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендира обезщетение от
незаконосъобразно наказателно постановление. Макар последното да не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, съгласно ТП № 2/2015
г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС, исковете за вреди от отменени незаконосъобразни НП, включително и такива
за присъждане на разноски в процеса на обжалване, са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и следва да се разглеждат
по реда на исковото производство, предвидено в рамките на административния
процес. Прието е, че определяща за квалификацията на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал,
която е административна. В настоящото производство безспорно се установи, че
НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал,
което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените
вреди.
Предвид това съдът намира от правна страна, че
предявеният иск е процесуално допустим, обусловен от правопораждащия
факт на отмяната на незаконосъобразно наказателно постановление. За да бъде
проведено успешно производство по така предявения осъдителен иск, освен факта
на отмяната на незаконосъобразен административен акт, респ. наказателно
постановление, е необходимо да се докаже наличие на вредоносен резултат и той
да е пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния акт.
Заплащането на разноски за процесуално представителство, доказано по размер с
приложения договор за правна защита и съдействие, засяга имуществената сфера на
ищцата, като намалява нейните активи и е в пряка причинна връзка с отмененото
наказателно постановление, тъй като е осъществено в процеса по неговото оспорване,
довело до отмяната му. Административният характер на дейността по издаване на
наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и
цитираното по-горе Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС. В административнонаказателния процес, развиващ се пред
Районния съд, се прилагат правилата на наказателното производство по силата на
препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. НПК урежда отговорността за разноски в
наказателното производство, без обаче да предвижда възможност за лицето, спрямо
което неоснователно е осъществена административнонаказателна
репресия, да претендира направените в хода на съдебното производство разноски.
Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
административнонаказателното производство обуславя извода, че разходваните от
лицето средства се явяват за него имуществена вреда, за която ответникът дължи
обезщетение. Независимо от обстоятелството, че в това производство адвокатската
защита не е задължителна, право на всяко обвинено лице е да ползва такава в
случаите, когато му липсва достатъчно квалификация само да защити интересите
си. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС,
постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички съдилища по
силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, според което изплатените адвокатски възнаграждения
в производството по обжалване и отмяна на незаконосъобразни наказателни
постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.
4 от ЗОДОВ.
При тези
констатации искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменено
незаконосъобразно НП е доказан по основание и размер за сумата от 300 /триста
/лв., чрез представения по приложеното АНД № 8094/2018 г. на Районен съд Пловдив договор за правна защита и съдействие, който има реквизитите на
разписка за платена сума в брой, поради което следва да бъде уважен.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника,
че размерът на договореното възнаграждение за адвокатска защита е завишен, тъй
като това е минимално определеният размер за такъв вид защита в Наредба №
1/2004 г., която е действащ нормативен акт и в това производство съдът не може
да се произнася дали този размер е справедливо определен или не, тъй като няма
право да упражнява косвен съдебен контрол върху административни актове, които не
са оспорени пред него. Върху присъденото обезщетение следва да бъде начислена и
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 03.06.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, съобразно направеното искане от ищеца и в
съответствие с постоянната
съдебна практика, изразена последователно в Решения на ВАС: №13065/29.10.2018г по адм.
дело №8399/2017г., №12894/24.10.2018г. по адм. дело
№8483/2017г., №12372/15.10.2018г по адм. дело
№8472/2017г., №11712/03.10.2018г по адм. дело №6831/2017г.
и др., който сочат, че законната лихва върху главничното
вземане, представляващо обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за адвокатско възнаграждение, причинени от отменено незаконосъобразно
наказателно постановление, е дължима от датата на предявяване на иска.. Тук е необходимо да се посочи, че независимо от обстоятелството, че се касае до възмездяване на разноски, сторени в
друго производство, след като те не могат да бъдат търсени в производството, в
което са направени и по тази причина са приравнени на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, намиращи се в пряка и
непосредствена причинна връзка с отмененото НП, върху присъденото обезщетение
се дължи лихва за забава.
От приложения
договор за правна защита и съдействие по настоящото дело се установява, че
ищецът е заплатил в брой сума от 300/триста/ лева. Внесена е и дължимата
държавна такса в размер на 10 лева. При така констатираното общата сума на
деловодни разноски възлиза на 310/триста и десет/ лева, които следва да се присъдят
на ищеца, съобразно изхода на спора. Не може да бъде уважено възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението, тъй като същото е в минимален
размер съгласно Наредба № 1/2004 г., която следва задължително да се прилага от
адвокатите при договаряне на възнаграждението за предоставената от тях защита.
Воден от
горното и на основание чл. 172 АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.П., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 300.00/триста/ лв. обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 310 /триста и десет/ лв. деловодни
разноски за настоящето производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Пловдивски административен съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: