№ 1443
гр. Плевен, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430103661 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.190, ал.2 ЗЗД с цена на иска 1245,00 лева.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** против
ИВ. Б. Г., ЕГН**********, ***. В исковата молба се твърди, че на
11.12.2015г. в *** е закупило от посочените съсобственици, един от които е и
ответника 9/16 ид. части от следните недвижими имоти, а именно:
1. НИВА от 3,360дка, втора категория, ***, съставляваща поземлен
имот с идентификатор ***, а по решение № *** по плана за земеразделяне,
при следните съседи: ***;
2. НИВА от 18,996 дка, четвърта категория, местност *** шоземлен
имот е идентификатор ***. а по решение № *** по плана за земеразделяне
при следните съседи: ***;
3. НИВА от 25,820 дка, втора категория, местност ***, поземлен имот е
идентификатор ***, а по решение № *** по плана за земеразделяне при
следните съседи: ***;
4. НИВА от 9,000 дка, втора категория ,местност *** , поземленимох с
идентификатор № *** по плана за земеразделяне при съседи: ***
5. НИВА от 0,800 дка, трета категория, местност ***, поземлен имот е
1
идентификатор *** по плана за земеразделяне при следните граници и
съседи: ***;
6. ЛОЗЕ от 2,992 дка, четвърта категория , местност ***, поземлен имот
е идентификатор *** по плана за земеразделяне при следните съседи: ***,
7. ЛИВАДА от 1,199 дка, трета категория, местност ***, поземлен имот
е идентификатор *** по плана за земеразделяне при следните съседи: ***;
8. ЛОЗЕ от 0,994 дка, четвърта категория, местност ***, поземлен имот е
идентификатор *** по плана за земеразделяне при съседи: ***.
Твърди, че сделката е обективирана в НА ***
Твърди, че описаните по- горе 9/16 ид. части, равняващи се на 35.532
дка. земеделска земя са продадени за сумата общо в размер на 31 125 лева, от
които 6 225 лева е ИВ. Б. Г. 6225 лева, останалата сума е заплатена на
другите съсобственици-продавачи. Твърди, че продавачите са наследници на
общия наследодател *** Д., починал на *** Те са се легитимирали като
собственици на описаните земи с Решение *** на Поземлена комисия ***,
съгласно което е възстановено правото на собственост на наслед-
ниците на *** Д.. Твърди, че след смъртта на *** Д., починал на ***, същият
е оставил следните наследници- синове и дъщеря: 1. *** ***в *** починал
на ***; 2. *** ***ва ***- дъщеря, починала на ***; 3. *** ***в Д.- син,
починал на ***.; 4. *** ***в *** починал на ***.; 5. И.Г. Д.- син, починал
на ***
Твърди, че на 01.06.1992г. ***- наследниците на *** Г.а *** /номер 2 от
наследниците на *** Д./ са депозирали молби за отказ от наследството,
респективно на *** Д. и *** ***, вписани под №***. Във връзка с това
обстоятелство при продажбата е възприето, че поради отказа от наследство на
наследниците на *** ***ва *** /номер 2 от наследниците на *** Д./, дяловете
на останалите наследници са се уголемили. Предвид това при покупко-
продажбата на имотите на 11.12.2015г. продавачите са се легитимирали като
съсобственици на земеделската земя при следните квоти: - КР. ИВ. Д.,
наследник на *** Д. /номер 5 от наследниците на *** Д./ - 2/16 ид. части или
7.895 дка. от общата площ на наследствените земи, продадени общо за 6225
лева, при цена 788.47 лева на декар ; - ***, наследник на *** Д. /номер 5 от
наследниците на *** Д./ - 2/16 ид. части 7.895 дка. от общата площ на
наследствените земи, продадени общо за 6225 лева, при цена 788.47 лева на
2
декар; - ИВ. Б. Г., наследник на *** Д. /номер 3 от наследниците на *** Д./ -
2/16 ид. части 7.895 дка. от общата площ на наследствените земи, продадени
общо за 6225 лева, при цена 788.47 лева на декар; - В. Б. АНГ., наследник
на *** Д. /номер 3 от наследниците на *** Д./ - 2/16 ид. части 7.895 дка. от
общата площ на наследствените земи, продадени общо за 6225 лева, при цена
788.47 лева на декар; -Р. Д. Г., наследник на *** ***ов /номер 1 от
наследниците на *** Д./ - 1/16 ид. части 3.947 дка. от общата площ на
наследствените земи, продадени общо за 6225 лева, при цена 1577 лева на
декар.
Твърди, че във връзка с искова молба, депозирана от *** *** ***ова-
дъщеря на *** ***ов /номер 1 от наследниците на *** Д./ в Районен съд
Плевен е образувано гр. дело *** по описа на същият съд. Предмета на делото
е делба на процесиите имоти с ответник ***. В хода на производството на
27.03.2019г. ищцата е направила възражение, че отказът от наследство,
извършен от *** и *** *** *** е след одържавяването на имотите и преди
възстановяването им и няма действие по отношение на тези имоти.
Направеното искане за конституиране на наследниците на *** *** като
страни в делбения процес е прието от съда и като ответници по делото са
конституирани и наследниците на *** ***ва ***. Твърди, че с решение,
постановено на 21.01.2020г. е допусната делба на имотите между ищеца в
настоящото производство, *** ***ова и наследниците на *** ***ва *** като
от допуснатите до делба имоти са образувани 40 дяла, като по този начин
квотата на собственост по отношение на ищеца е намалена. При това
положение е безспорно установено, че продавачите по сделката от
11.12.2015г. не са притежавали собственост в обема, в който са договаряли и
са продали по причина, че наследените от общия наследодател *** Д.,
починал на ***, земеделски земи подлежат на делба на 5 /пет/ основни дяла, а
не на 4 /четири/ основни дяла. Предвид това с акта на продажбата
продавачите по сделката са прехвърлили на ищеца, както следва: КР. ИВ. Д.-
4/40 ид. части, съответстващи на 6.316 дка. а не 2/16 ид. части- 7.895 дка.
земеделска земя; ***- 4/40 ид. части, равняващи се на 6.316 дка., а не 2/16 ид.
части- 7.895 дка.; ИВ. Б. Г.- 4/40 ид. части, равняващи се на 6.316 дка.
земеделска земя, а не 2/16 ид. части- 7.895 дка.; В. Б. АНГ.- 4/40 ид. части,
равняващи се на 6.316 дка., а не 2/16 ид. части- 7.895 дка.; Р. Д. Г.- 2/40 ид.
части, равняващи се на 3.158 дка., а не 1/16 ид. част- 3.948 дка, а ищецът е
3
придобил 28.422 дка. земеделска земя, а не 35.532 дка. като продавачите са
получили суми в повече от прехвърленото право на собственост.
Твърди, че ищецът в настоящето производство не е развалил процесния
договор за покупко- продажба. Предвид това претендира намаление на
цената, съгласно чл. 190, ал.2 от ЗЗД.
Моли да бъде осъден ИВ. Б. Г. с ЕГН ********** да заплати в полза на
*** с *** сумата в размер на 1245 лева, представляваща стойността на
намалението на уговорената цена по договор за за покупко- продажба от
11.12.2015г., обективирана в НА ***в резултат на осъществена частична
евикция по гр.д. *** по описа на Плевенския районен съд, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на иска до
окончателното й изплащане, както и разноските по настоящето дело;
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника ИВ. Б. Г., в който счита, че предявения от ***,*** против него иск
за сумата от 1245 лв. е неоснователен. Твърди, че е продал идеална част от
наследствените земи от дядо му *** Д. с нотариален акт *** като е получил
цена за дела си в размер на 6225 лв. на същата дата. Твърди, че
представляващият *** като купувач и нотариусът изповядвал сделката
прегледали всички документи за собственост и определили дела на всеки
съсобственик. Твърди, че не е привличан като трето лице помагач по гр.д.***,
по което е извършена делба между *** *** ***ова и ***, поради което
диспозитива на същото не е задължителен за него. Счита, че от датата на
извършване на сделката 11.12.2015г. до датата на завеждане на иска е изтекла
5-годишната погасителна давност за претенция за връщане на част от цената.
Счита, че от исковата молба става ясно, че общия дял, който са продали е
35,532 дка на цена 31125 лв. Това прави цена по 876 лв. на дка. В нотариалния
акт не е отразена различна цена за дяловете на продавачите. Твърди, че за
неговия дял от 7,895 дка е получил 6225 лв. вместо 6916лв., колкото е цената
му /с 691 лв. по-малко/. Ако се прецени, че е следвало да се намали дела му с
1,579 дка , то цената му би била 1383,20 лв. /1,579 дка х 876 лв./. От нея като
се приспаднат 691 лв., които е получил в по малко, то би дължал на ***
сумата от 692,20 лв., а не 1245 лв. колкото дружеството претендира. Моли да
бъде отхвърлен предявения иск за връщане на получена в повече цена на
имота, като погасен по давност, или ако бъде преценено, че не е погасен по
4
давност, да бъде уважен до размера на 692,20 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от НА *** е закупило от посочените съсобственици, един от
които е и ответника 9/16 ид. части от следните недвижими имоти, а именно:
1. НИВА от 3,360дка, втора категория, ***, съставляваща поземлен
имот с идентификатор ***, а по решение № *** по плана за земеразделяне,
при следните съседи: ***;
2. НИВА от 18,996 дка, четвърта категория, местност *** шоземлен
имот е идентификатор ***. а по решение № *** по плана за земеразделяне
при следните съседи: ***;
3. НИВА от 25,820 дка, втора категория, местност ***, поземлен имот е
идентификатор ***, а по решение № *** по плана за земеразделяне при
следните съседи: ***;
4. НИВА от 9,000 дка, втора категория ,местност *** , поземленимох с
идентификатор № *** по плана за земеразделяне при съседи: ***
5. НИВА от 0,800 дка, трета категория, местност ***, поземлен имот е
идентификатор *** по плана за земеразделяне при следните граници и
съседи: ***;
6. ЛОЗЕ от 2,992 дка, четвърта категория , местност ***, поземлен имот
е идентификатор *** по плана за земеразделяне при следните съседи: ***,
7. ЛИВАДА от 1,199 дка, трета категория, местност ***, поземлен имот
е идентификатор *** по плана за земеразделяне при следните съседи: ***;
8. ЛОЗЕ от 0,994 дка, четвърта категория, местност ***, поземлен имот
е идентификатор *** по плана за земеразделяне при съседи: ***. Описаните
по- горе 9/16 ид. части /от които 2/16 идеални части от И.Б./ са продадени за
сумата общо в размер на 31 125 лева.
Не е спорно между страните, че изплатената на ответника И.Б. сума за
продадените от него идеални части от недвижими имоти е в размер на 6225
лева. Този факт се признава от двете страни по делото в исковата молба и
отговора на исковата молба.
5
От представените по делото удостоверения за наследници на *** Д. се
установява, че ответника ИВ. Б. Г. притежава 1/10 идеална част от
наследството му.
Видно от Решение *** по описа на РС-Плевен, процесниите имоти,
описани по-горе са допуснати до делба между описаните съделители при
делбена квота на *** в размер на 28/40 идеални части, а не 9/16 събразно
описаното в НА ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Според чл. 188 ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право
на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да
противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел за това. В чл. 189
ЗЗД е уредена отговорността на продавача в хипотезите, в които продадената
вещ принадлежи изцяло на трето лице, а според чл. 190, ал.1 ЗЗД, ако само
част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с
права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по
съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според
обстоятелствата следва да се приеме, че той не би сключил договора, ако
знаеше това. Съгласно ал.2 на чл. 190 ЗЗД, ако същият не иска или не може да
докаже основанието за разваляне на договора за покупко-продажба, то той
може да претендира намаление на цената и обезщетение за вредите.
По приложението на чл.190 ГПК има формирана съдебна практика.
При прехвърляне на собственост, обременена с правата на трети лица, е
възможно цялостно разваляне на продажбата, ако по предявения за това иск
съдът приеме за доказано, че купувачът не би сключил договора, ако знаеше
за правата на третите лица. Съдът може да развали само частично договора
ако продавачът притежава идеална част от продадената вещ, независимо дали
купувачът би го сключил или не, ако знаеше за правата на третите лица. Тъй
като намалението на цената е предвидено алтернативно с развалянето на
договора, в съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в
какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при
възникналия правен спор. В правната доктрина и в съдебната практика няма
колебание, че право на евицираният купувач е да прецени с оглед
6
неизпълнението на договора от продавача как да уреди правата си - като
развали договора или при запазване на облигационната връзка при очертаната
рамка от разпоредбата на чл. 190, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. В съдебната практика няма
колебание също, че когато искът с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗЗД е
установен по основание, цената, заплатена от ищеца по договора, подлежи на
намаляване, като намалението следва да е пропорционално с оглед цената на
имота по договора.
ЗЗД предвижда, че продавачът отговаря, когато третото лице има
права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача,
независимо дали това трето лице не ги е още предявило и купувачът не е още
отстранен от купената вещ /предстояща или евентуална евикция/ или то е
предявило правата си и купувачът вече е отстранен изцяло или отчасти от
вещта /осъществена евикция/. Законът не прави разлика между предстоящата
/евентуална/ и осъществената евикция – и в двата случая е налице пълно или
неточно изпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на
собствеността и затова отговаря пред купувача.
С решение № 424 / 24.01.2012г. по гр.д. № 1872 / 2010г. на IV ГО,
ВКС е прието, че осъществена евикция е налице, когато третото лице по см.
на чл.188 ЗЗД е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, която
е купил, въз основа на съдебно решение по иска на третото лице, а евентуална
евикция - когато правата на третото лице само са предявени по съдебен ред
или не са предявени, но могат да бъдат предявени и противопоставени на
купувача. Посочено е, че законът не прави разлика между реализирана и
предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно или
неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на
собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача,
вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще. С решение №41 от
05.05.2015г. по т.д.№85/2013г. на ВКС, Іт.о., е възприет така изведения в
задължителната практика на ВКС разграничителен критерий между
евентуална и осъществена евикция и в съответствие с него е прието, че когато
продадената вещ принадлежи на трето лице /изцяло или отчасти/ или тя е
обременена с права на трето лице, които могат да бъдат противопоставени на
купувача, съдебно отстраняване на купувача е налице, когато с влязло в сила
съдебното решение е уважен иска, с който третото лице е предявило правата
си срещу купувача. Отдадено е значение, че се противопоставят права, а не
7
изпълнение. В настоящия случай лицата, имащи противопоставими на ищеца
права върху имота, са ги предявили с исковата си молба за делба. По
приложението на чл.114 ЗЗД има установена съдебна практика. За
уважаването на иска с правно основание чл.190, ал.2 ЗЗД е необходимо по
делото да бъде установено, че продавачът е изпълнил неточно задължението
си да прехвърли вещта /чл. 187 ЗЗД/ поради реално съществуващи права на
трети лица по отношение на вещта, които могат да се противопоставят на
купувача. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от
момента, в който е установено с влязло в сила решение правото на
собственост върху процесния имот в полза на трето лице, а именно датата на
влизане в законна сила на решението по допускане на делбата, което има
установително действие - с него се установява кои имоти от тези, на които е
поискана делба са съсобствени, между кои лица от страните в производството
и при какви квоти и по тези въпроси решението за допускане до делба се
ползва със сила на пресъдено нещо между страните / решение №167 от
24.06.2013 г. по гр.д. № 1889 /2012 г. на ВКС, Іг.о./.
В настоящия случай, ищеца не е развалил договора и претендира
намаление на цената съразмерно с частта, от която е съдебно отстранен с
влязлото в сила Решение *** по описа на РС-Плевен.
Заплатената на ответника ИВ. Б. Г. цена за 2/16 идеални част от
имотите, предмет на договора за продажба, които са равни на 7,895 кда. е
6225 лева, т.е по 788,47 лева на декар. Както е посочено по-горе посочения
ответник е притежавал 1/10 идеална част от описаните имоти или общо 6,316
дка. Видно е, че ответника е продал с 1,5783 дка. повече отколкото е
притежавал и ищеца е бил съдебно отстранен от тях. Ответникът е получил
1245 лева за продадените 1,5783 дка., на които не е бил собственик и от които
купувача е бил съдебно отстранен, поради което и на основание чл.190, ал.2
ЗЗД ответника дължи връщането на ищеца на сумата от 1245 лв. Неправилни
са изчисленията, извършени от ответника по делото, изчислявайки
продажната цена на декар земя средноаритметично за всички имоти, предмет
на процесния договор за покупко-продажба. От значение е само уговорената
цена за неговия дял и цената следва да бъде изчислена само за неговия дял,
въпреки обективирането на сделката в един нотариален акт и останалите
продавачи. Факта, че на някой от останалите съсобственици е заплатена по-
висока цена на декар земя, не може да бъде съобразявано и относимо към
8
уговорките между ищеца и ответника. Всеки един от съсобствениците е
свободен да договаря различна цена на продажба на притежаваните от него
идеални части от правото на собственост.
Своевременно е противопоставено възражение за погасяване на
вземането по давност. Приложима е общата 5-годишна давност на основание
чл. 110 ЗЗД, за която обаче началния момент на давността не тече от датата на
сделката, а от датата на влизане в сила на решението за съдебно частично
отстранение на купувача, съобразно горепосоченото. Видно е, че решението с
което е осъществена частичната евикция е от дата 21.01.2020г., поради което
не е изтекла погасителната давност и възражението на ответника в този
смисъл е неоснователно.
С оглед на гореизложеното предявения иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер от 1245,00 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв./50
лв.+100 лв./. Направно е искане за присъждане на 300 лв. адвокатско
възнаграждение, но липсват доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в този размер. Исковата молба е подадена срещу 7 ответника
с еднаква цена на исковете, като впоследствие е оттеглена срещу шест от тях.
Съдът приема, доколкото липсва изрично посочване, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде разпределено по равно за всеки от
ответниците или по 100 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.190, ал.2 ЗЗД, ИВ. Б. Г., ЕГН**********,
*** да плати на ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** сумата 1245,00 лв., представляваща намаление на
заплатената цена за покупко-продажба, обективирана в НА *** поради
частично съдебно отстраняване на купувача *** със Решение *** по описа на
РС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на иска/10.06.2021г./ до окончателното й изплащане.
9
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ИВ. Б. Г., ЕГН**********,
*** да плати на ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** сумата 150,00 лв., представляваща деловодни
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10