Решение по дело №3036/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                     07.07.2020г.                           Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      X-ти състав

На  24 юни                                                          Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                                                Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

Секретар: БОЖУРА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3036 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.  А.С., срещу Г.Р.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от  общо 1805,96 лева, от които сумата от  1648.44 лв. /Хиляда шестстотин четиридесет и осем лв. и 44 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 157.52 лв. /Сто петдесет и седем лв. и 52 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1648.44 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 25.01.2019г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № ***/****г . по описа на Пернишки районен съд.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител- адв.   А. ***, е депозирал отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба, същият оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото Дружество. Твърди, че  ответникът не е потребител топлинна енергия за процесния имот, както и че не е  абонат на Дружеството, като се оспорва и че не е ясно как се е формирала претендираната сума, и данните, обективирани в представеното извлечение от сметки.  Оспорва се и  приложеното извлечение от сметки. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като необосновани и недоказани. Правят се доказателствени искания, като се оспорва и редовността на счетоводството на дружеството.

В проведените по делото няколко съдебни заседания, двете страни поддържат, респективно оспорват исковата молба, като от страна на ищеца във връзка с оспорванията, направени от ответната страна са били събрани и множество допълнителни писмени доказателства. По делото  предвид становището на процесуалния представител на ответната страна, съдът с нарочно протоколно определение е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти по делото, а именно, че се касае за топлоснабден имот, а именно такъв, находящ се в гр. П. ул.Р.Д. №**/*/***, както и фактът, че до него е доставяна топлоенергия за сумите посочени като главница и лихва, за процесния период, както е вписан, поради което и по делото не са били изслушвани  СИЕ  и СТЕ, като спорен по делото е останал факта досежно пасивната процесуална легитимация на ответника и дали същият е в облигационна връзка с Дружеството. За доказване на процесните факти, ищцовата страна е ангажирала допълнително писмени доказателства, а именно: придружително писмо от Община П., Дирекция „МПТ“, ведно със заверено копие от Приложение № 1 към декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх.№114185/25.05.1998 г., с данни актуални към 07.02.2020 г подадена от трето неучастващо в настоящото производство лице-С.И.Г., като се декларира право на собственост върху процесния недвижим имот, както и документа, с който е придобит имота, а именно Договор от 17.05.1979 г., като в Таблица 1 за собственици е посочен ответника като съсобственик на процесния апартамент, и е описано,че притежават по една втора от имота. В тази връзка,  в последното по делото с.з. е представено освен Договор от 17.05.1979 г., за придобиване на имота от С.И.Г.и Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца на ответника, в което е посочена и датата на сключен граждански брак между Г.Р.Г. и Снежинка Илиева Гюрова, а именно – 28.05.1972 г.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена издадена Заповед №127/15.01.2019  г. по ч.г.д.№ ***/****г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: удостоверение от Община П., Дирекция “Местни приходи”, както и приложената към него данъчна декларация, подадена от трето за спора лице- Снежинка Илиева Гюрова, като видно от придружаващата го  подадена декларация по чл. 14 от ЗМТД, от която е видно, че е отбелязано в графа „собственици“ името на ответника – Г.Р.Г.. Така представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх.№114185/25.05.1998 г., е с данни актуални към 07.02.2020 г., като е подадена от трето неучастващо в настоящото производство лице-С.И.Г., като се декларира право на собственост върху процесния недвижим имот, както и документа, с който е придобит имота, а именно Договор от 17.05.1979 г., като в Таблица 1 за собственици е посочен ответника като съсобственик на процесния апартамент, и е описано,че притежават по една втора от имота. В тази връзка,  в последното по делото с.з. е представено освен Договор от 17.05.1979 г., за придобиване на имота от С.И.Г.и Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца на ответника, в което е посочена и датата на сключен граждански брак между Г.Р.Г. и Снежинка Илиева Гюрова, а именно – 28.05.1972 г. Следователно, се налага изводът от така представените писмени доказателства, че двамата са съпрузи от 1972 г., както и до настоящия момент, като имотът е закупен след брака- през 1979 г., като видно от акт. Данни по деклариране към 07.02.2020 г. няма предеклариране на собствеността на имота и в декларацията по чл.14 ЗМДТ е посочен същият акт за придобиване на имота. Видно от така цитираните доказателства, се налага извод, че имотът е придобит и си притежава в условията на СИО, от ответника и неговата съпруга.

Съгласно чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции, като възраженията в тази насока, наведени от особения представител на ответника, съдът намира за неоснователни.

Съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че  договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и тези възражения на представителя на ответника.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок. Видно от изложеното по-горе, по делото е отделен като безспорен факт по искане на страните, че се касае за топлофициран имот и не е била изслушвана  съдебно- техническата експертиза по делото.

                 Същевременно по делото не са били извършени СИЕ и СТЕ, тъй като основният спорен момент по делото е била пасивната легитимация на ответника и наличието на облигационна връзка с  Дружеството, които безспорно се доказаха по делото. Съдът предвид становището на процесуалния представител на ответната страна,  с нарочно протоколно определение е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти по делото, а именно, че се касае за топлоснабден имот, а именно такъв, находящ се в гр. П. ул.Р.Д. №**/*/***, както и фактът, че до него е доставяна топлоенергия за сумите посочени като главница и лихва, за процесния период, както е вписан, поради което и по делото не са били изслушвани  СИЕ  и СТЕ. Следователно исковете се явяват доказани и по основание и по размер и като такива следва да бъдат уважени.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми, които са безспорни по делото.

Поради това и съдът намира, че  претецията се явява, основателна, като доказана, както по основание, така и по размер и установителният иск и за главния иск и за иска за  лихва и следва да бъде уважен.

На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и  законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да присъди поисканото и обективирано в спикък по чл. 80 ГПК  /стр. 75 от делото/ юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства-100 лева в исковото и 50 лева в заповедното производство, което е и в минималните изискуеми предели.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство, такса за издаване на СУ в общ размер на 422, 24 лв., които в съответствие с уваженатаизцяло претеция по делото, следва да му бъде присъдена.

 

 

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Г.Р.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от  общо 1805,96 лева, от които сумата от  1648.44 лв. /Хиляда шестстотин четиридесет и осем лв. и 44 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 157.52 лв. /Сто петдесет и седем лв. и 52 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1648.44 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Г.Р.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 422, 24 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за  държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за експертизи, и издадени съдебни удостоверения.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ ***/****г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                Районен съдия: