Решение по дело №1218/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Е. Р. К., [ЕГН], с адрес: с. Костандово, Община Ракитово, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Д. С., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 1, ет. 1, кантора 5 срещу Решение № 1012-12-220#1 от 08.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2088-5 от 14.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-2088-3 от 04.12.2020 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане № 122-00-2088-7 от 26.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за периода от 19.09.2020 год. до 18.01.2021 год. в размер на 18,00 лева.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Излагат се съображения, че при издаването на оспореното решение не са взети предвид наведените от жалбоподателя възражения срещу оспорените разпореждания и в тази връзка се сочат аргументи за неправилно приложение на чл. 54б, ал. 3 КСО, както и че в трудовия договор на жалбоподателя с „Keelings Softfruits UC“, причината за прекратяване на трудовото правоотношение е „изтичане на срока на договора“. Твърди се, че административният орган не е съобразил разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 год. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Г., преупълномощен от адв. С., поддържа жалбата като счита, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Моли за неговата отмяна и претендира разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представя писмени бележки.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, в съдебно заседание не изразява становище по спора. С молба № 5947 от 27.06.2024 год., депозирана чрез юрисконсулт С. оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Представя писмени бележки.

Административен съд-Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

Началото на административното производство е поставено със заявление, подадено от Е. Р. К. с вх. № Ф-01-779 от 21.09.2020 год. в Дирекция „Бюро по труда“ - Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл. 54а от КСО. В него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано oт 18.09.2020 год.

По подаденото заявление с peг. № 122-00-2088 от 21.09.2020 год. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на К. с изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-2088-1 от 24.09.2020 год., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения ча безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи от Ирландия и фишове за изплатени заплати.

В изпълнение на горното К. е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора“, осигурителен номер, копия от фишове за заплата - 3 броя и договор за работа за периода от 14.04.2020 год. до 30.09.2020 год. Същите са приета в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № Ц1019-12-2434 от 07.10.2020 год. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

С подаденото заявление Е. К. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното правоотношение е прекратено на 18.09.2020 год. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО). Поискала е удостоверяване на осигурителни периоди от Ирландия за времето от 28.06.2019 год. до 05.10.2019 год. и от 14.04.2020 год. до 18.09.2020 год.

В тази връзка, на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), осигурителният орган със СЕД U001CB № 59833 от 16.10.2020 год. и U003 № 62041 от 21.10.2020 год. е изискал предоставяне на информация за горепосочените периоди от компетентната институция на Ирландия. От последната в ТП на НОИ – Пазарджик на 10.11.2020 год. са получени СЕД U002 № 74634 и U004 № 74637 с потвърдени:

- периоди на осигурена заетост: от 28.06.2019 год. до 17.10.2019 год.; от 14.04.2020 год. до 18.09.2020 год.;

- причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“;

- доход за периодите: от 28.06.2019 год. до 17.10.2019 год. в размер на 7811,00 евро - брутен доход; от 14.04.2020 год. до 18.09.2020 год. в размер на 13 401,00 евро - брутен доход.

С Разпореждане № 122-00-2088-3 от 04.12.2020 год., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на Е. К. е отпуснато ПОБ за периода от 19.09.2020 год. до 18.01.2021 год. (четири месеца) в размер на 9,00 лева дневно. При определяне на размера на паричното обезщетение е взето предвид, че в СЕД U002 № 74634 от 10.11.2020 год., издаден от компетентната институция на Ирландия, като причина за прекратяване на последното правоотношение от 19.09.2020 год. е посочена причина - неизвестно.

На 09.12.2020 год., с вх. № Ц1012-12-!95 в ТП на НОИ – Пазарджик, К. е подала заявление-жалба за преразглеждане на обезщетението за безработица и представя преносим документ (ПД) U1, издаден на 20.10.2020 год. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени:

- периоди на осигурена заетост: oт 28.06.2019 год. до 05.10.2019 год.; от 14.04.2020 год. до 18.09.2020 год.;

- причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“;

- доход за периодите: от 28.06.2019 год. до 05.10.2019 год. в размер на 2116,00 евро – месечно; от 14.04.2020 год. до 18.09.2020 год. в размер на 2525,00 евро - месечно.

Предвид новите данни в представения преносим документ чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите- членки на ЕС със СЕД Н001 № 90986 от 10.12.2020 год. отново органът е изискал предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение и потвърждаване на данните в представения от К. ПД U1, издаден на 20.10.2020 год., от компетентната институция на Ирландия.

На 15.12.2020 год. в ТП на НОИ – Пазарджик е получен СЕД 11002 № 93606, с който компетентната институция на Ирландия уведомява, че причината за прекратяване е изтичане на договора. Предвид новополучените документи с Разпореждане № 122-00-2088-4 от 08.01.2021 год., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, са изменени периодът и размерът на отпуснато парично обезщетение за безработица на жалбоподателката, като е определен нов размер – 74,29 лева дневно за периода от 19.09.2020 год. до 18.01.2021 год.

Във връзка с извършван последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. № 1029-12-864 от 21.06.2023 год. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал, 2 от АПК К. е уведомена, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 19.09.2023 год. На 17.07.2023 год. с писмо вх. № 1029-12-834#1 лицето декларира, че е представила всички налични документи от работодателя, няма връзка с фермата и не разполага с акт за прекратяване па трудовата заетост.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1030-32-1230 от 21.06.2023 год. от работодателя „Keelings Softlmits UC‘ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта на Е. К..

Па 16.08.2023 год., с вх. № 1030-12-1203#2 в ТП на НОИ – Пазарджик, е получен документ, с който работодателят „Keelings Softfruits UC“ уведомява: „Искам да потвърдя, че Е. К. от горепосочения адрес е била служител в Keelings Softfruits като работник във фермата за градинарство на срочен договор. Е. е работила в Keelings между 14.04.2020 год. и 18.09.2020 год. Е. подаде оставка от длъжността преди края на договора й до 30.09.2020 год.“

Предвид данните в новополучения, от работодателя на К., документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между РБългария и държавите-членки на ЕС със СЕД U001CB № 728077 от 31.08.2023 год. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 14.04.2020 год. до 18.09.2020 год.

На 01.09.2023 год. в ТП на НОИ - Пазарджик са получени СЕД U002 № 730018 и Н001 № 730020 от компетентна институция на Ирландия, с които за К. са потвърдени:

- период на осигурена заетост: от 14.04.2020 год. до 18.09.2020 год.;

- причина за прекратяване на заетостта — „напускане на служителя“.

Със СЕД Н001 компетентната институция уведомява НОИ, че този клиент има социално осигурителни вноски в Ирландия след заявения референтен период.

Е. К. с жалби вх. № 1012-12-220 от 11.10.2023 год. и с вх. № 1012-12-222 от 11.10.2023 год. е оспорила Разпореждане № 122-00-2088-5 от 14.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица и Разпореждане № 122-00-2088-7 от 26.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица пред по - горестоящия административен орган. С Решение № 1012-12-220#1 от 08.11.2023 год. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е потвърдил двете разпореждания.

По делото от ответната страна е представен трудовият договор на К. с „Keelings Softfruits US”. От съдържанието му е видно, че е сключен за периода от 14.04.2020 год. до 30.09.2020 год. и се прекратява с изтичането му. Тези обстоятелства съответстват и на посоченото от работодателя в писмо с вх. № 1030-12-1203#2 в ТП на НОИ – Пазарджик. В трудовия договор е описан осемседмичен изпитателен срок. В него са описани различни механизми на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или на работодателя, като хипотезите са свързани с представяне на предизвестие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ-Пазарджик. С оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред Ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В случая, процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

По отношение на изискванията за форма на оспорения акт настоящият съдебен състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта, поради което не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърдените с процесното решение разпореждания, касаещи отпускане на парично обезщетение за безработица са издадени от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на разпорежданията са посочени нормите на чл. 54ж, чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО.

В чл. 54а, ал. 1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3 не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на заявлението жалбоподателката е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Не е спорна регистрацията й в Агенцията по заетостта, както и периодът на последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването.

Доколкото жалбоподателката е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (по арг. на чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателя съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 (четири) месеца.

Съгласно Разпореждане № 122-00-2088-7 от 26.09.2023 год. на Е. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 19.09.2020 год. до 18.01.2021 год. (четири месеца), в размер на 9,00 лева дневно, предвид минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2020 год., поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 19.09.2020 год. с причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица - да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл е и Решение № 9434 от 07.07.2014 год. по адм. дело № 1716 от 2014 год. на Върховния административен съд, шесто отделение).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС № 32 от 11.02.2002 год., обн. ДВ бр. 19 от 2002 год., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 год., в сила от 18.08.2020 год.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1 за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението. (В същия смисъл и редакцията ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 год.).

Жалбоподателката не е приложил към подаденото от него заявление (по образец Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата) акт за прекратяване на правоотношението, нито при попълване на заявлението е декларирала основанието от акта за прекратяване на правоотношението.

Съгласно представения и приет по делото договор за полагане на труд от страна на К. в Ирландия, касаещ, 2020 год. изрично е посочено, че: „Дружеството си запазва правото да ви освободи от работа или да намали работното ви време когато поради обстоятелства извън неговия контрол не е в състояние да ви задържи на работа или да ви назначи на пълно работно време. Ще получите възможно най-дългото предизвестие преди такова уволнение или съкращаване на работното време.“ „При спазване разпоредбите на клаузата за изпитателен срок по – горе, в случай че Дружеството желае да прекрати трудово ви правоотношение след изпитателния ви срок, Дружеството ще ви уведоми, както се изисква от Закона за минималното предизвестие и условията на труд 1973-2001 год. В случай, че желаете да прекратите трудовия си договор по всяко време, трябва да изпратите писмено предизвестие от 1 седмица.“ Освен това между страните е уговорен механизъм за прекратяване на трудовото правоотношение и без предизвестие съобразно, който е предвидено, че: „Независимо от срока на предизвестие, съдържащ се в горния раздел, озаглавен „Предизвестие и прекратяване на договора“, Дружеството може с писмено предизвестие да прекрати незабавно трудовия Ви договор без предизвестие или обезщетение, (с изключение на дължимите, но неизплатени заплати и обезщетения за отпуск), при някое от следните обстоятелства:..“. Следователно страните са се уговорили и в двата случая, че следва да има писмено предизвестие за намерението на работодателя за прекратяване на договора, но такова не се установява да е сторено. От съдържанието на договора се установява, че същият е срочен, предвид фиксирания в него срок на продължителност от 14.04.2020 год. до 30.09.2020 год. Изпитателният срок също е изтекъл на 09.06.2020 год., която дата не съвпада с датата, на която лицето е напуснало работа – 30.09.2020 год., както е заявило в заявлението си. При разглеждане на спора жалбоподателката не опроверга уведомителното писмо, представено от работодателя й, че тя си е тръгнала от работното място на 30.09.2020 год. От представените по делото структурни електронни документи се установява, че лицето си е тръгнало от работното място на 18.09.2020 год. Тук е мястото да се отбележи, че фактите, съдържащи се в тези документи не бяха оборени от Е. К. в рамките на съдебното оспорване.

Административният орган е спазил разписаната в чл. 1, ал. 6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението е връчено чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес, съобразно изискванията на същата норма. В хипотезата на чл. 1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

По реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД U002 № 730020, се установява, че договорът с ирландския работодател е прекратен поради „напускане на служителя“.

Доколкото липсват данни за иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, което според сключения договор следва да е или предизвестие или писмено известие, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че приетите и неоспорени по делото структурните електронни документи са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същите съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като официални документи същите са оспорени от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство, но доколкото оспорването им бе неуспешно, същите притежават формална доказателствена сила.

Освен горните, за изчерпателност следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установеният в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. В този смисъл Решение № 3288 от 28.03.2023 год. на Върховния административен съд по адм. дело № 8617 от 2022 год.

Предвид изложеното, оспореното решение е надлежно мотивирано, издадено е при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Не се констатира процесният акт да е издаден за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника и в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100,00 ( сто) лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Р. К. подадена срещу Решение № 1012-12-220#1 от 08.11.2023 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-2088-5 от 14.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-2088-3 от 04.12.2020 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и Разпореждане № 122-00-2088-7 от 26.09.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за периода от 19.09.2020 год. до 18.01.2021 год. в размер на 18,00 лева.

ОСЪЖДА Е. Р. К., [ЕГН], с адрес: с. Костандово, Община Ракитово, [улица] да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.