Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 195
Б., 18.12.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното
заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело № 1408 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени иска с правно основание чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД,
разгледани по реда на на Глава ХХV „Бързо
производство“-чл.310, ал.1,т.1 и сл. от ГПК.
В.П.С. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Ц.С. от САК, моли да бъде осъдено „***“ООД, със
седалище и адрес на управление: Б., И.З.„***“, с ЕИК: *** да заплати
сумата-главница от 3000лв./три хиляди лева/, представляваща
дължимите трудови възнаграждения
за периода от ***г. до ***г. за положен от нея труд при ответника на длъжността
„Началник цех“ в Г. Б., както да заплати и сумата от 82лв./осемдесет
и два лева/,
представляваща законна лихва за забава върху неплатените
трудови възнаграждения за периода от ***г. до ***г., както да заплати и направените по делото разноски, за
които е представила списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.25/.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощник адв.
Ц.С. от САК /пълномощно от ***г.-л.1/ поддържа исковете и моли да
бъдат уважени изцяло, тъй като няма плащане на процесните суми от ответника.
Ответникът-„***“ООД с ЕИК: ***, чрез
управителя му Васил Цолев, не е направил възражение по исковете и е представил
писмен отговор, наречен становище с вх. № *** от 21.10.2020г., в предвидения в
закона срок.
В писмения отговор ответникът не оспорва
исковете по основание и размер. Заявява, че забавянето на заплащането на
трудовите възнаграждения е в резултат на затруднено финансово състояние на
фирмата и реалната възможност за изплащане на процесните суми е ***г.
В с.з. ответникът, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по исковете.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не
спорят, че ищцата е работила при ответника в Г. Б. на длъжността „началник
цех” за периода от ***г. до ***г. и не е получила дължимото трудово възнаграждение
в общ размер на сумата от 3000лв. или по 750лв. на месец.
Горното се установява от признанията
на страните, отразени в исковата молба и писмения отговор, както и от
приложените по делото писмени доказателства-копия от трудов договор № ***г., от Допълнително споразумение № ***г., от Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № ***г. и от извлечение на трудова
книжка на ищцата.
Размерът на незаплатените трудови възнаграждения
от ответника за процесните четири месеца-март, април, май и юни на 2020г. се
установява от признанията му, отразени в приложения по делото писмен отговор, както
и от издаденото от него удостоверение от ***г., което е приложено като писмено
доказателство по делото в препис.
Ответникът не оспорва размера на
търсената законна лихва за забава върху незаплатените от него трудови
възнаграждения за периода от ***г. до ***г., който е в размер на сумата от
82лв.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените
искове по чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД са допустими,
тъй като са предявени в сроковете, предвидени в чл.358, ал.1, т.3 от КТ и между
надлежни страни.
Разгледан по същество главният иск по
чл.128 от КТ е изцяло основателен и следва да се уважи за
сумата от 3000лв., представляваща трудовите възнаграждения на ищцата за положен
от нея труд при ответника на заеманата от нея длъжност „началник цех“ за
периода от ***г. до ***г., по следните правни съображения:
Изплащането на трудово възнаграждение
е основно задължение на работодателя съгласно чл.128 от КТ. Установи се по
делото, че между страните съществува трудово правоотношение, възникнало на
основание приложения писмен трудов договор, който е прекратен със заповед на
основание чл.325, ал.1 от КТ-по взаимно съгласие, считано от ***г.
Установява се, че
ответникът, който е бил работодател на ищеца за периода от ***г. до ***г. съгласно чл.128 от КТ му дължи трудово
възнаграждение за престирания от него труд, като се
установява от приложените писмени доказателства-трудов договор, допълнително
споразумение към трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, че за горния период от време ищецът е работила на длъжността „началник
цех” в Г. Б..
Изложеното налага извода за
основателност на главния иск за заплащане на сумата от общо 3000лв.,
представляваща незаплатени трудови възнаграждения на ищеца за периода
от ***г. до ***г. за заеманата от нея длъжност по сключен между нея и ответника
писмен трудов договор като основателен и доказан, тъй като съгласно чл.270,
ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец, доколкото не е
уговорено друго. Горният размер се установява и от приетото по делото писмено
доказателство-удостоверение от ***г., издадено от ответника, което съдържа
признание за размера на сумите и това, че не са заплатени.
По отношение на
акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за търсената законна лихва за забава върху не заплатените месечни трудови възнаграждения
за периода от ***г. до ***г. е основателен
и следва да се уважи изцяло за сумата от 82лв., тъй като се уважава главния
иск, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на трудовите възнаграждения и
размерът на лихвата за забава се признава от ответника съгласно отразеното в
приложения по делото писмен отговор.
Поради
гореизложеното и признаването на исковете по основание и размер от ответника,
съдът намира, че същите следва да бъдат уважени така, както са предявени от
ищеца.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото и характера му-спор, произтичащ от трудово правоотношение,
ответникът/работодател/ ще следва да заплати в полза на РС-Б. държавна такса в
размер на 170лв. върху размера на така уважените два отделни иска/по чл.128 от КТ и по чл.86 от ЗЗД/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 440лв. за направени
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„***“ООД, със седалище и адрес на управление: Б., И.З.„***“, с ЕИК: *** да заплати на В.П.С. ***, с ЕГН: **********, сумата-главница от 3000лв./три хиляди лева/, представляваща дължимите
трудови възнаграждения за периода от ***г.
до ***г. за положен от нея труд при ответника на длъжността „Началник цех“ в Г.
Б., както да заплати и сумата от 82лв./осемдесет и два лева/, представляваща законна
лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения за периода от ***г.
до ***г., както да заплати и сумата от 440лв./четиристотин и четиридесет лева/ за направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „***“ООД, със седалище и адрес на управление: Б., И.З.„***“, с ЕИК: *** да заплати в полза на РС-Б. държавна такса в размер на 170лв./сто и седемдесет лева/ върху размера на така уважените
искове, както да заплати и държавна такса в размер на 5лв./пет лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок, считано от 18.12.2020г., в който съдът е обявил решението на
страните, съгласно чл.315, ал.2 от ГПК, като незабавно следва да се връчи препис от решението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./