№ 291
гр. Б.С., 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410100678 по описа за 2024 година
От В. М. Й., ЕГН:********** от с.К., общ.Б.С., обл.Враца, ул.“ Георги
Димитров „ №12 чрез процесуалния си представител адв.В. М. от АК-П.,
против „ ТИ БИ АЙ Банк „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район Лозенец ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54, е
предявен иск както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено
спрямо ответника, че сключеният между В. М. Й. и ТИ БИ АЙ Банк „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район Лозенец
ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54 договор за потребителски кредит
№********** от 22.03.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.22 от ЗПК, както и че ищецът не дължи сумата от 50.00лв./частичен иск
от 9947,95 лв./, поради нищожността на договора за кредит.
- в условията на евентуалност е предявен иск за провъзгласяване
нищожността на клаузата на чл.7 от договор за потребителски кредит
№********** от 22.03.2022г., сключен между страните на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК;
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за кредит
№********** от 22.03.2022г., сключен между него и ответното дружество.
Сочи се, че съгласно договора ищеца е получил сумата от 10000.00 лева,
при ГПР 34.64%, лихвен процент – 30.39%, при погасяване в срок до
25.03.2025г, при 36бр. погасителни вноски. В договора било записано, че
кредитополучателят дължи сума в размер на 2987.62 лв. лева – включваща два
1
застрахователни пакета, като последните са предлагани от кредитора и се
заплащат директно на застрахователя от кредитодателя.Така общата дължима
сума по кредита била в размер на 19 947.95лв., връщането на която следвало
да бъде на равни месечни вноски за периода на кредита, а именно по 554.11лв.
Счита се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1,
т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на недействителност, респективно заемателя дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита.Невключването на
допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения
по пакети за допълнителни услуги не представлявало плащане за услуги, а
всъщност представлявало прикрити разходи по кредита, с които се стигало до
надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.Смята се
още, че процесният договор е нищожен, поради това, че не е спазена
предвидената от закона форм, както и, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси за действия свързани с управление на кредита.
Сочи се, че от гореизложеното било единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият
договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Счита се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил
реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.
Сочи се, че възможността на кредитора да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК
и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит.Налице била изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита.В случая не било налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а,
ал.1 от ЗПК.Допълнителни били тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране.Посочените услуги били свързани с усвояването и
управлението на кредита.Следователно клаузата заобикаляла изискванията на
чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което била нищожна съгласно чл.21, ал.1 от
ЗПК.
Същата представлявала начин кредиторът да си набави допълнителни
средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния
правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира
допълнителна / лихва / печалба към договорената възнаградителна
лихва.Всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл.143, т.19 от
2
ЗЗП, тъй като тези клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите
нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.
В подкрепа на иска е представено заверено копия от Договор за
потребителски кредит с приложенията към него и пълномощни.
С оглед гореизложеното се счита, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.22 от ЗПК за обявяване на договора или отделни негови клаузи за
нищожни.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му
представител – В. Ц. - юрисконсулт, е постъпил писмен такъв.
На първо място в отговора е посочено, че искът е допустим, но следва да
бъде отхвърлен като изцяло неоснователен.
Счита се, че по конкретните твърдения изложени в ИМ за неяснота на
размера на кредита по отношение на сключената застраховка е посочен общия
размер на кредита, като в чл.7.1 бил описан подробно ведно със
съставляващите го компоненти.По отношение на застрахователната премия се
очертава, че била уговорена изрично между страните в чл.19 от договора за
кредит.
Сочи се, че застраховката е сключена за срока на договора, като ищецът е
имал право да прекрати застраховката, но не го е сторил.Ако е бил направил
постъпки в тази посока е могъл да намали разходите по кредита за себе си.При
сключването на договора за кредит, последният изрично бил заявил желанието
си за сключване на застраховка. На следващо място се счита, че в договора за
кредит достатъчно ясно е била изложена информация свързана с исковата
претенция, като към онзи момент, Банката и потребителят ищец са
постигнали съгласие по всички нормативни изисквания, поради което
процесния договор е породил целените волеизявления и правни последици на
страните. На следващо място се твърди, че договорът за застраховка е
сключен в предвидения по закон шрифт, до колкото не се ангажират
доказателство в обратна посока, като всяка такава подлежала на доказване.
Поради гореописаното се посочва, че претенцията на ищеца е
неоснователна.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. За
ответното дружество също не се явява представител.От страните са постъпили
писмени становища.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 22.03.2022г., ищецът В. Й. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД в качеството му на
кредитодател договор за паричен заем №********** по смисъла на чл.9 от
ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество се
задължило да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10 000.00
лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
3
- вид на ползвания паричен заем – потребителски заем;
- погасителна вноска – месечна;
- размер на погасителна вноска – 554.11 лева;
- срок на договора – до 25.03.2025г.;
- брой вноски – 36;
- фиксиран годишен лихвен процент по заема – 30.39%, приложим на
годишна основа към сумата на усвоения кредит;
- обща сума, дължима от заемателя – 19 947.95 лева;
- ГПР на заема – 34.64%;
От заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че размерът на сумата, която ищеца дължи по
договора за заем, е в общ размер на 19 647,95 лева. Сумата следвало да бъде
върната сагласно погасителен план, посочен в чл.11.2 от процесния договор,
до 25.03.2025г.
Установено било от предоставената от ответника справка за изплатените
суми по договора за заем, че ищеца е заплатил по договора сумата от 8 667.47
лева, без същата да е разпределена по пера – главница, лихва и др.
Посочено е, че уговорения лихвен процент по договора за заем е 34.64%.
При формирането на ГПР били включени главница и договорна лихва. Общия
размер на задължението било 19 947.95 лева, като в тази сума е включена и
застрахователна премия. Вещото лице е изчислило при отпусната главница в
размер на 10 000.00 лева, при общ размер на договорна лихва в размер на
6 960.33 лева, срок на заема от 36 месеца, че ГПР по договора след вклячване
на всички разходи по кредита е 66.52%, като същият превишава петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения.
Вещото лице е посочило, че задължението за плащане по кредита е
формирано, като в него са включени разходите, които потребителят следва да
заплати за срока на процесния договор – главница в размер на 10 000.00 лева,
договорна лихва в размер на 6 690.33 лева и общ размер на застрахователната
премия в размер на 2 987.62 лева.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за паричен заем №********** от дата
22.03.2022г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на
чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му на
кредитополучател и ответното дружество „ Ти Би Ай Банк „ ЕАД, в
качеството му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
4
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на
БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в ССЕ начин. Неспазването на това изискване води до
недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
5
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не са били
включени всички съпътстващи такси и разходи по кредита, поради което
съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В действителност обаче, както се
установява от заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно, пълно и
обосновано, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума,
не съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които
потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след
като в него се включи и всички съпътстващи такси и разходи, задължението за
заплащане на кредита е 66.52%. По този начин се получава общ ГПР,
надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава. При
това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му и каква е общата стойност на кредита.
Поетото от ищеца, в качеството му на потребител по договора
задължение за заплащане на допълнителни разходи е довело до съществено
оскъпяване на предоставения му кредит.Това задължение по естеството си
представлява скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка
обогатяване на заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но
същият не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на
посочения в договора за заем ГПР. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е
императивна по своя характер е в защита на обществения интерес и цели
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за кредит
да се явява свръх обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в
договора за заем допълнително плащане на застрахователна премия,
заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на
ГПР.
6
Договорката за заплащане на застрахователна премия, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за паричен заем №********** от 22.03.2022г. е недействителен
на основание чл.22 от ЗПК.
С оглед основателността на иска по чл.124, ал.1 от ГПК съдът не дължи
произнасяне по евентуалния иск за провъзгласяване нищожността на клаузата
на чл.7 от договор за паричен заем №********** от 22.03.2022г., сключен
между страните на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, сключен за период време – 36 месеца, с размер на
действително ГПР повече от пет пъти по – висок от размера на законната
лихва по просрочени задължения, по който договор ищецът е икономически
по – слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а
рискът от неплатежоспособност остава единствено за него.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за прогласяване
нищожността на договора се явява основателен, поради което следва да се
уважи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за дължимата по делото
държавна такса по предявения иск в общ размер на 400.00 лева, която сума е
внесена по сметка на РС – Б.С. от ищеца, както и внесената сума от ищеца в
размер на 400.00 лева, представляваща депозит за вещо лице.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.В. М. – процесуален представител на ищеца, преупълномощен от
адв.Димитър Милев, адвокатското възнаграждение да бъде определено при
условията на чл.38, ал.2 от ЗА.Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна
правна помощ на материално затруднено лице, поради което адвокатското
дружество има право на адвокатско възнаграждение.
7
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение за иска с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК следва да се определи с оглед на разпоредбата на чл.7,
ал.1, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която предвижда, че за процесуално представителство,
защита и съдействие при дела с интерес до 1000.00 лева, минималното
адвокатско възнаграждение е 400.00 лева. В случая минималното адвокатско
възнаграждение по този иск ще е в размер на 480.00 лева, с включено ДДС,
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с Наредба №1/09.07.2004г.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ ТИ БИ АЙ Банк „
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район
Лозенец ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54, че сключеният между В. М. Й. и
„ ТИ БИ АЙ Банк „ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.С., район Лозенец ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54 договор за
потребителски кредит №********** от 22.03.2022г. е нищожен на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, както и че ищецът не дължи сумата от
50.00лв./частичен иск от 9947,95 лв./, поради нищожността на договора за
кредит.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ ТИ БИ АЙ Банк „ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район Лозенец
ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Й.,
ЕГН:********** от с.К., общ.Б.С., обл.Враца, ул.“ Георги Димитров „ №12
сума в размер на 800.00 лева / осемстотин лева /, представляваща държавна
такса и сума за изготвена ССЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ ТИ БИ АЙ Банк
„ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район
Лозенец ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54 ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД „
Димитър Милев „ представлявано от адв.Димитър Мирославов Милев от АК
– С., сума в размер на 480.00 лева /четиристотин и осемдесет/, с ДДС
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
8