РЕШЕНИЕ
№
гр.София,
……………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното засеД.е на деветнадесети май през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Розалина
Ботева
Любомир
Игнатов
при секретаря Цветослава Гулийкова и
в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от
съдия И. в.гр.дело N: 5 489 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 36 376 от 10.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 18 987/2019 г. по
описа на СРС, I ГО, 162 състав М.С.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на Д.С.Д.,
ЕГН ********** по искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 6 171,00
лева, представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен ищецът в
периода: 01.04.2016 г. – 31.03.2019 г. поради невъзможността да ползва
собствената му ½ идеална част от правото на собственост върху недвижим
имот – апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба 1“, бл.*****, притежаван
от ищеца в съсобственост с ответника, сумата 2 470,00 лева, представляваща
обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен в периода: 01.04.2016 г. –
31.03.2019 г. поради невъзможността да ползва собствената си 1/4 идеална част
от правото на собственост върху недвижим имот – къща и дворно място, находящи
се в с.Горно Камарци, Община Горна Малина, Софийска област, съставляващо УПИ
І-153 от кв.32 по плана на селото /по нотариален акт/, съотв. УПИ VХ-188 от
кв.28 /по скица/, притежавани от ищеца в съсобственост с ответника, ведно със
законната върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2019 г.
до окончателното им изплащане, както и основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 645,65 лева –
разноски.
Със същия акт е
отхвърлен предявеният от М.С.Д.,
ЕГН ******-6803 срещу Д.С.Д., ЕГН ********** насрещен иск с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС за сумата 13 258,00 лева, представляваща обезщетение за ползите,
от които е бил лишен ищецът в периода: 17.09.2014 г. – 17.09.2019 г. поради
невъзможността да ползва собствената му ½ идеална част от правото на
собственост върху недвижим имот /притежавана в режим на СИО със съпругата му/ –
апартамент № 128, находящ се в гр.София, ж.к.“Левски Г“, бл.*****, притежаван
от ищеца в съсобственост с ответника, като неоснователен.
М.С.Д.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на адвокат Е.С.И. на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК във връзка с чл.38, ал.2 ЗА сумата 1 562,05 лева – разноски в производството
за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от М.С.Д.,
с която се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Изложени са доводи, че СРС е кредитирал показанията
единствено на сина на ищеца И.С., като не е съобразил показанията му в цялост и
е игнорирал показанията на другите разпитани свидетели, че имотът се полза от
трето лице и семейството му като самата наследодателка го е допуснала в жилището
си в ж.к.“Дружба 1“ още приживе и тя му е предоставила ключ и право на ползване
при условията на заем за послужване, както и че през 2006 г. жалбоподателят и
голямата му дъщеря са били в лоши отношения. Сочи се и че от събраните гласни
доказателства и от общия контекст от разпита на тримата свидетели става ясно,
че М.Д. лично никога не е ползвал за задоволяване на свои нужди, пряко и
непосредствено не си е служил нито с част, нито с цялото жилище, явяващо се
тяхна обща вещ, в нито един период след смъртта на тяхната майка и
наследодателка Й.С., починала на 20.08.2008 г., предвид което по отношение на
ответника по първоначалните искове не е изпълнена предпоставката ползващият
съсобственик да е допуснал на безвъзмездно основание трето за собствеността
лице, което само или заедно с него ползва общата вещ и не е налице основание
същият да отговаря по иск за обезщетение на ползване на основание чл.31, ал.2
ЗС и че именно с оглед на това следва да се тълкува и неговото изявление на срещата
при нотариус Р.Д. на 29.10.2013 г., на която видно от протокола от 29.10.2013
г. – М.С.Д. е заявил: „не нося ключове и нямам желание да предоставя достъп до
имотите в ж.к.“Дружба“ и с.Горно Камарци“, тъй като съдействието за предоставяне
на достъп до имот, който е владян от трето лице, на което ключът е бил даден от
наследодателя на стрините, би представлявало по съществото си самоуправни
действия по отношение на третото лице. С оглед горните обстоятелства не е
налице лично ползване, възпрепятстване или ограничаване за ползването от негова
страна на правото на ищеца за ползване на общата вещ по смисъла на чл.31, ал.2
ЗС и тази претенция следва да бъде отхвърлена, в който смисъл се позовава и на
ТР № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. Във
връзка с довода, че М.Д. е предявил като съсобственик претенции по сметки за
ремонт на апартамента в ж.к.“Дружба“, счита, че следва да се вземе предвид, че
в молбата е посочено същото обстоятелство, установено и от разпитаните
свидетели във връзка с предоставянето му като заем за послужване от
наследодателката им, като впоследствие след подобряване на отношенията им, като
съсобственик М.Д. е констатирал, че жилището е в доста тежко състояние и е
необходимо да се предприемат спешни мерки за поддръжката и ремонта му и е
осигурил средства за ремонта, но последният е извършен не от него, а от неговия
зет, който заедно с внучката на наследодателя е бил във фактическо владение на
жилището, като в този смисъл следва да се различава владението като фактическо
състояние и началното му отграничение от правомощието владение. Твърди се и че
първоинстанционният съд незаконосъобразно е отхвърлил предявения от М.Д.
насрещен осъдителен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 13 258,00
лева; че същият неправилно е приел, че изпратената от М.Д. повторната
нотариална покана от 28.10.2013 г. не е оформена правилно като връчена на
25.11.2013 г. по реда на чл.47, ал.1 ГПК; че са налице както предпоставките за
връчване по чл.47, ал.1 ГПК по отношение на лицата, така и условията за
връчване – залепване на уведомлението на посочените в закона места и изтичане
на двуседмичния срок за получаването им, след изтичане на който книжата се
считат връчени съгласно чл.47, ал.5 ГПК. Отразено е и че нотариалното
удостоверяване е надлежно извършено от самия нотариус върху нотариалната покана
в писмена форма и има характер на официален свидетелстващ документ, чиято
материална доказателствена сила не е оборена, предвид което относно връчването
на поканата и спазването на изискванията на чл.47, ал.1 ГПК следва да бъде
кредитирано извършеното от нотариуса по реда на чл.592, ал.1, изр.2 ГПК
отбелязване за връчване, което не е опровергано от ищеца по първоначалния иск Д.Д.,
който носи тежестта по чл.193, ал.3 ГПК за доказване на неистинността на
официалния документ. Твърди се и че независимо от направеното оспорване Д.Д.,
по делото не се събрани каквито й да било доказателства във връзка с това
оспорване, като всички доводи в съдебното решение във връзка с извършване на
процедурата, независимо от неправилно разпределената от съда доказателствена
тежест, която се носи от ответника по насрещния иск Д.Д., са неправилни и
незаконосъобразни, съотв. че неявяването на последния в нотариалната кантора в
указания в нея срок е равнозначно на отказ да бъде получена нотариалната покана.
Във връзка с насрещния иск са инвокирани и съображения,
че отказът на съсобстве-ника, поискал обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, да
използва общата вещ съвместно с ползващите я съсобственици, не погасява нито
правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта, нито
правомощието му да ползва и си служи със същата съобразно правата си в
съсобствеността, като в този случай за основателността на претенцията на чл.31,
ал.2 ЗС е необходимо неползващият съсобственик да измени волята си впоследствие
като отправи нова покана за ползване или за заплащане на обезщетение до
насрещната страна, предвид което ако след отказа неползващият съсобственик
отново заяви желание за лично ползване на вещта в бъдеще, но ползващите
съсобственици не му предоставят такава възможност, наличието на предходен отказ
не е пречка да се ангажира отговорността им за заплащане на обезщетение по чл.31,
ал.2 ЗС за периода, в който са лишили съсобственика от възможност да си служи с
общата вещ. Позовава се на съдебна практика – решение № 28/01.04.2019 г. по
гр.д.№ 1241/ 2018 г. на ВКС, І ГО, както и на връчената от М.Д. последваща
нотариална покана до Д.Д. на 25.11.2013
г. – след момента на получаване на неговата нотариална покана от 18.10.2013 г.
и протокола от 29.10.2013 г., с който е бил документиран отказът на ищеца М.Д.
по насрещния иск да получи ключ от съсобственото жилище.
Относно възражението за погасяване на претенцията по
давност са наведени доводи, че вземането за обезщетение не е периодично плащане
по чл.111, б.“в“ ЗЗД и се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се
постанови ново такова, с което да се отхвърлят в цялост предявените срещу него
претенции и да се уважи заявеният от жалбоподателя насрещен иск. Претендира
присъждането на сторените по делото разноски.
В
депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба от насрещната
страна по нея – Д.С.Д., същата е оспорена в цялост с релевирани аргументи за
неоснователност на инвокираните в нея твърдения по отношение на първоначалните
искове по чл.31, ал.2 ЗС, за които се твърди и че не кореспондират с истината.
Относно насрещния иск по чл.31, ал.2 ЗС се поддържа, че СРС правилно е приел,
че връчването на нотариалната покана през м.11.2013 г. на Д.Д. е извършено
незаконосъобразно, за което е изложил подробни съображения.
Заявил
е искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосно-вано, а
подадената въззивна жалба – да се приема за неоснователна. Претендира присъждането
на разноски за въззивното производство.
Софийски градски съд като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно
и процесуално допустимо в обжалваната част, като по отношение на същото не
намира приложение нито едно от изключенията, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед
изложените в жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е
сезиран при условията на обективно съединяване с осъдителни искове с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС, предявени от Д.С.Д. срещу М.С.Д. за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на притежаваните от него идеални части от съсобствените им недвижими
имоти: ½ ид.част от апартамент
№ 8, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба 1“, бл.***** в размер на 6 171,00 лева
за периода: 01.04.2016 г. – 31.03.2019 г. и ¼ ид.част от къща и дворно
място, находящи се в с.Горно Камарци, Община Горна Малина, Софийска област, което
дворно място с площ от 627 кв.м., представлява парцел І І-153 от кв.32 по плана
на селото по нотариален акт, а по скица УПИ VХ-188 от кв.28 по плана на селото,
в размер на 2 470,00 лева за периода: 01.04.2016 г. – 31.03.2019 г., както и по
насрещен осъдителен иск, заявен от първоначалния
ответник М.С.Д. срещу Д.С.Д.
на същото правно основание за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на притежаваните от М.Д. в режим на бездялова съпружеска имуществена
общност – ½ идеална част от съсобствения му с Д.Д. недвижим имот: апартамент № 128, находящ се в
гр.София, ж.к.“Левски Зона Г“, бл.***** в размер на 13 258,00 лева за периода: 17.09.2014
г. – 17.09.2019 г.
Не се спори в производството,
които обстоятелства са признати за безспорни с доклада по чл.146, ал.1 ГПК, че в
исковите периоди страните по спора са съсобственици на процесните недвижими
имоти при посочените в исковата молба и в насрещната искова молба квоти.
Горните обстоятелства се
установяват и от представените по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 09.12.1987 г., с
който родителите на страните по спора Й.С.С.и С.Д.С. са закупили процесния
апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.к.“*****, нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност – № 173, том І, дело №
374/05.10.1977 г. на пирдопски народен съдия, с който по реда на чл.483 и сл.
от ГПК /отм./ С.Д.С. е признат за собственик на основание придобивна давност
върху недвижим имот: къща с дворно място в с.Горно Камарци, Софийски окръг, от
627 кв.м., съставляващ парцел № І-153 от кв.32 по плана на селото, при съседи:
улица от три страни, Л.Д.Г.и Д.С..
Съгласно нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 92, т.ІІ, нот.дело № 599/15.08.1991 г. на районен
съдия при РС гр.Елин Пелин, Софийска област, Й.С.С.е дарила на сина си М.С.Д.
собствената си ½ идеална част от недвижим имот: къща с дворно място в
с.Горно Камарци, Софийски окръг, понастоящем община Горна Малина, от 627 кв.м.,
съставляващ парцел № І-153 от кв.32 по плана на селото по нотариален акт, а по
скица – парцел ІХ-188 от кв.28 с квадратура 570 кв.м. по плана на селото, при
съседи: улица от три страни, Л.Д.Г.и Д.С.. При съставянето на този акт са представени
следните документи, удостоверяващи правото на собственост на дарителката:
нотариален акт № 173, том І, дело № 374/1977 г., удостоверение за наследници на
С.Д.С. № 389/КАО-С от 24.06.1991 г., издадено от ОбНС „Искър“ – София и
свидетелство за венчание № 6938/22.01.1950 г.
От удостоверение за наследници с
изх.№ НАС-1669-1/08.12.2014 г., издадено от Столична община, Район „Искър“, се
констатира, че Й.С.С.е починала на 20.08.2008 г. като вдовица и че след смъртта
й същата е оставила за нейни наследници по закона синовете й М.С.Д., ЕГН **********
и Д.С.Д., ЕГН **********.
Представено е и заверено копие от
заповед № РД-41-1132/26.07.1989 г. на предсе-дателя на ИК на СНС, издадена на
основание чл.100 ЗТСУ /отм./ във вр. с чл.103, ал.5 ЗТСУ /отм./, с която на Д.С.Д.
и М.С.Д. като обезщетение за отчужден техен недвижим имот е определен
апартамент № 128 в бл.***** в ж.к.“Левски Зона Г“ в гр.София, с площ от 103,24
кв.м. Предвид данните от схема № 15-373566/03.08.2017 г. на АГКК, СГКК –
гр.София съгласно одобрените КККР със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК този самостоятелен обект в сграда е с
идентификатор 68134.601.331.1.128.
Видно
от удостоверение за граждански брак № 096672 от 14.05.1978 г. на Кирковски РНС
гр.София на 14.05.1978 г. М.С.Д. е сключил граждански брак с В.К.В..
За изясняване на делото от
фактическа страна е прието заверено копие от нотариална покана на М.С.Д., рег.№
128, том ХVІ, 30.09.1991 г. на ІІ нотариус при Втори РС, гр.София, получена от
адресата й Д.С.Д. на 05.10.1991 г., в която е обективирано изявление на автора
й, че от момента на придобиването на съсобствения им имот при равни дялове по
силата на заповед по чл.100 ЗТСУ /отм./ № № РД-41-1132/ 26.07.1989 г. тези
имот, находящ се на адрес: гр.София, кв.“Левски – Зона Г“, бл.*****, ар.128, се
обитава от г-н Д.С.Д. и семейството му, поради което М.Д. е лишен от
възможността да го ползва, поради което му се дължи обезщетение в размер на
1500,00 лева месечно за неговата ½ ид.част, което претендира с тази
нотариална покана.
С нотариална покана с рег.№ 53,
том ХVІ от 16.10.1991 г. по описа на ІІ нотариус при Втори РС – гр.София, Д.С.Д.
след като е потвърдил получаването на нотариалната покана с рег.№
128/30.09.1991 г., е изразил становище, че не дължи обезщетение за ползите, от
които М.Д. твърди, че бил лишен, тъй като не го е лишавал от това негово
законно право; че винаги този съсобствен апартамент е на разположение и г-н М.Д.
да го ползва – ½ част, когато пожелае, може да се нанесе и половината е
на негово разположение, както и че трябва да го уведоми предварително за това,
за да му осигури достъп и това да стане поне две седмици преди това, за да
оправни част от помещенията. Доказателства за връчването на тази покана не се
ангажирани, но доколкото същата се представя от адресата й – последната
безспорно е получена от него.
Пред СРС е приложена и нотариална
покана, изходяща от Д.С.Д. – рег.№ 35302, том 11, акт № 102 от 18.10.2013 г. по
описа на нотариус Р.Д., рег.№ 274 на Нот.камара, с която адресата й М.С.Д. е
поканен в първия работен ден след изтичане на 5-дневен срок от получаването й
да се яви н 15,00 ч. в кантората на нотариус Р.Д. на посочения адрес с цел да
му бъде предоставен ключ за достъп до съсобственото жилище, находящо се в гр.София,
ж.к.“Левски Зона Г“, бл.*****, както и да му бъде даден ключ за достъп до
съсобственото им жилище, находящо се в гр.София, ж.к.“Дружба 1“, бл.***** и
ключ за достъп до къщата с дворното място в с.Горно Камарци, Община Горна
Малина. Обективирано е и изявление, че при неявяване от страна на адресата М.Д.
и непредставяне на ключове за достъп, настоящата следва да се счита за покана
за заплащане на месечен наем в размер на 300,00 лева за апартамента в
ж.к.“Дружба“ и 200,00 лева за къщата с дворното място в с.Горно Камарци.
Получаването на поканата от М.Д.
на 23.10.2013 г. не е спорно в процеса, като е безспорен и фактът, че М.Д. се е
явил в кантората на нотариус Р.Д. на 29.10.2013 г. Съгласно данните от протокол
– акт № 180, том ХІ, рег.№ 36 595 по описа на нотариус Р.Д., рег.№ 274 на
Нот.камара, съставен на основание чл.593 ГПК, неоспорен в процеса, при явяването
му същият е направил следното изявление: „Не нося ключове и нямам желание да
предоставя достъп до имотите, находящи се в гр.София, ж.к.“Дружба 1“, бл.*****
и достъп до къща с дворното място в с.Горно Камарци, Община Горна Малина. Не
желая да получа ключовете от апартамента в кв.“Левски“, тъй като нямам доверие на
Д.“.
В отговор на изпратената до него
нотариална покана с рег.№ 35302, том 11, акт № 102 на нотариус Р.Д., рег.№ 274
на Нот.камара, М.С.Д., с нотариална покана с рег.№ 36430, том 11, акт №
175/28.10.2013 г. по описа на същия нотариус, е направил възражение за
прекомерност на определеното от Д.Д. по негово усмотрение в поканата му искане
за заплащане на месечен наем в размер на 300,00 лева за апартамента в
ж.к.“Дружба“ и 200,00 лева за къщата с дворното място в с.Горно Камарци, като е
посочил, че апартаментът в гр.София, ж.к.“Дружба 1“, бл.*****, е с квадратура
от 61 кв.м. и средната пазарна наемна цена на такива имоти в ж.к.“Дружба 1“ в
момента е около 140 – 155 евро и тъй като обзавеждането в апартамента е изцяло
собственост на моите близки, на които съм го предоставил за ползване, приема,
че за 30,5 кв.м. необзаведен апартамент съответстващият пазарен наем за
½ ид.ч. е в размер средно на 70 евро, съотв. че горната граница на
евентуален пазарен наем за къща в с.Горно Камарци е в размер на около и
по-малко от 120,00 евро на месец, с оглед на това заплащането на наем за
¼ ид.част следва да възлиза на максимум 30,00 евро на месец.
Обективирано е и изявление, че тъй като те двамата заедно със съпругите
си в режим на съпружеска имуществена общност са съсобственици при квоти от по
½ ид.част на апартамент № 128 в гр.София, ж.к.“*****с площ от 103 кв.м.,
за който се твърди, че се ползва от адресата Д.Д. и семейството му изцяло, че с
настоящата го кани, считано от 28.10.2013 г. да му заплаща месечен наем в
размер на 200,00 евро за ползваната от него ½ ид.част от апартамента,
както и ежемесечно обезщетение за собствената им със съпругата му ½ ид.част
за 36 месеца назад от момента на връчване на поканата в същия размер.
В същия документ е удостоверено
от нотариус Р.Д., че екземпляр от нотариалната покана е връчена на адресата й Д.С.Д.
чрез пълномощника му адв.Е.С.И. – след посещение на адреса на адвоката е било
отказано да получи поканата. При посещение на личния адрес на лицето, то не е
намерено, поради което на 09.11.2013 г. е залепено уведомление на основание
чл.47, ал.1 и ал.2 от ГПК за депозирана покана в нотариалната кантора. След
изтичане на законоустановения двуседмичен срок за получаване и неявяване на
лицето или упълномощен представител, поканата се счита за връчена на основание
чл.47, ал.5 ГПК на 25.11.2013 г.
Верността на извършеното
нотариално удостоверяване на връчването на поканата е своевременно оспорено от
страна на Д.Д. в първоинстанционното производство. Поради допуснато процесуално
нарушение при разпределението на тежестта на доказване относно това оспорване с
оглед изискванията на чл.193, ал.3, изр.1 ГПК във въззивното производство след
отмяна на постановено в откритото съдебно засеД.е от 17.12.2019 г. определение е
открита процедура на основание чл.193, ал.1 ГПК за проверка на неистинността на
нотариалното удостоверяване от 25.11.2013 г., разпределена е доказателст-вената
тежест и е предоставена възможност на ангажиране на доказателства.
По искане на въззиваемата страна
е приета разписка № 175 от 09.11.2013 г. на връчител Й.А.Г., в която във връзка
с връчването на нотариална покана с рег.№ 36430, том 11, акт № 175/28.10.2013
г. на нотариус Р.Д., рег.№ 274 в регистъра на Нот.камара, е отразено: „Родата
му отказва да я получи“ и „Уведомление: 09.11.2013 г. – 25.11.“.
Събрани са и гласни доказателства
– показанията на свидетеля
И.Д.С., син на ищеца И.С.Д.. При
разпита му същият поддържа, че живее в гр.София, „Левски Г“, бл.***** от 1990
г., където живее и баща му Д.Д.; че през 2013 г. не
си спомня да е виждал залепено уведомление за получаване на съдебни книжа за
баща му Д.Д.; че от 1995 г. входът им има метална врата с ключ, а впоследствие –
електронна с чип, а кутиите са вътре във входа. Сочи, че не е виждал на
металната врата или около нея да е залепено уведомление; че ако има нещо
такова, комшиите – който и да го види, ще го даде; че конкретно датата:
09.11.2013 г. помни само от материалите по делото, иначе като се върнеш назад в
календара – е събота, което значи, че със сигурност са си били вкъщи; че няма
как като са влизали и излизали да не са забелязали такова уведомление, ако е имало
залепено, тъй като вратата е светла и каквото се лепне на нея – се вижда.
Депозирани са показания и че изявлението
му, че не е виждал такова изявление, е за м.ноември 2013 г., че през целия м.ноември
не е виждал такова уведомление, че никой не е звънял у тях да отворят, за да им
връчи уведомление, както и че през ноември 2013 г. не е ходил на работа, бил е безработен,
но е седял по цял ден в къщи.
Свидетелства и че на входа има
звънец, че ако някой, който има ключ за входа, отвори вратата – някой друг може
да влезе; че не е присъствал на позвъняване, с което някой иска да му отворят,
за да връчи документи на баща му; че не е намирал
пуснато в пощенската кутия някакво уведомление, нито залепено на нея, както и
че не е намирал залепено уведомление и на входната врата на апартамента.
В
първоинстанционното производство е признато за безспорно между страните
обстоятелството, че в исковите периоди ответникът по първоначалните искове М.Д.
е ползвал имота в с.Горно Камарци, а ответникът по насрещния иск Д.Д. – е
упражнявал изцяло фактическа власт върху жилището в ж.к.“Левски Г“ в гр.София.
Във връзка с предмета на спора
пред СРС са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.Т.К.и
Т.С.Г./по искане на М.Д./, както и С.Д.С. и И.Д.С. /по искане на Д.Д./.
Р.Т.К., близка и съседка на М. ***
от 1993 г., депозира показания, че знае, че М. *** и че той е на майка му,
която е починала, че тя е живеела в ж.к.“Дружба“ докато е починала, но често е
идвала в ж.к.“Обеля“ и я познава; че не знае М. да има достъп до апартамента в
ж.к.“Дружба“, но знае, че в този апартамент живее дъщеря му и че той не е в
много добри отношения с нея; че дъщеря му се е оженила някъде пролетта на 2006
г., М. дори не е присъствал на сватбата й, тогава баба Д.им е дала ключа от
апартамента, дала е ключ на дъщеря му, че знае кога баба Д.е дала ключ на
дъщерята на М., защото е била у тях, в дома на М. и съпругата му, и баба Д.е
била там и е дала ключа на внучката Д., за да имат къде да живеят, което е било
някъде пролетта на 2006 г., но не си спомня точно, като М. тогава го е нямала –
бил е на село. Сочи, че момичето се е оженило през пролетта на 2006 г., баща й
не е присъствал на сватбата, бабата тогава е била жива и е присъствала на
сватбата; че след сватбата внучката е отишла да живее в ж.к.“Дружба“ с баба си,
като не може да каже колко време са живели така; че бабата е отишла да живее на
село след като внучката е родила, че доколкото знае, когато се е родило детето
– бабата е била вече е била заминала, за да не им пречи, като след това твърди,
че нещо се е объркала – че бабата не е живяла в ж.к.“Дружба“, когато е
починала, че не е живяла в ж.к.“Дружба, когато детето се е родило и че е
починала след като се е изгорила на готварската печка на село и е дошла в
ж.к.“Обеля“ и те са я гледали.
Г-жа К.свидетелства и че не е
ходила в имота в ж.к.“Дружба“, че точно когато бабата е дала ключа на внучката не
е присъствала, но знае от тях – от М. и жена му за случая; че не е присъствала
на самата сватба, а била пред блока в ж.к.“Обеля“, когато са играли хоро, че бабата
не е била, когато са играли хорото пред блока; че дъщерята е живеела с майка си
и баща си до сватбата; че М. не е харесвал момчето, но в детайли не може да
каже защо не са се разбирали.
След напомняне на наказателната
отговорност по чл.290 НК Р.К.поддържа, че внучката е получила ключ от жилището
в ж.к.“Дружба“ след като се е била оженила с Д.ел; че това го знае от
родителите й – М. и жена му и от дъщеря им Д.; че не знае дали М. има ключ от
апартамента в ж.к.“Дружба“, не знае да е ходил на гости на дъщеря си; че М. ***,
защото бабата повече там е била – че баба Д.си е живеела повечето на село; че М.
не се е разбирал с дъщеря си и няма логика да е ходил на гости в ж.к.“Дружба“,
както и че дъщеря му след като се е омъжила е идвала на гости в ж.к.“Обеля“ и
понастоящем идва, като нейният внук си играе с тяхната дъщеричка, но М. не
присъства, защото той цяло лято до късна есен е на село. Отразено е и че
свидетелката не знае дали през зимата дъщеря им идва на гости, когато М. е там,
не знае дали не са си оправили отношенията и че знае, че дъщеря му е правила
ремонт, след като са се оженили, но не може да каже точно.
При разпита му Т.С.Г.– вуйчо на
страните, брат на тяхната майка, поддържа, че сестра му е починала 2008 г.,
като до този момент е живеела на село; че същата е имала апартамент в
ж.к.“Дружба“; че 2006 г. сестра му е дала ключ на внучката тя да ползва
апартамента, а тя се е прибрала на село; че внучката е била омъжена /не помни
точно кога се е омъжила/, когато е получила ключа, след това сестра му е отишла
на село, там е живяла и там е починала, както и че сестра му е имала ключ от
апартамента, но мисли, че М. няма ключ.
Твърди, че едновременно
с внучката бабата не е имала ключ от жилището в ж.к.“Дружба“, след което
заявява, че знае, че тя не е ходила в „Дружба“, но не може да каже дали в нея
точно е имало ключ, но знае, че след като го е дала, тя е дошла на село и не е
ходила там, съотв. че не знае дали е ходила сестра му в апартамента, както и че
същият не знае дали М. е ходил на гости на дъщеря си в ж.к.“Дружба“, но знае,
че е правен ремонт в апартамента от неговия зет, от мъжа на внучката, а кой е
давал пари за ремонта – не знае.
Депозира показания и
че М. е знаел, че се прави ремонт в апартамента; че от сестра му знае, че са
правили ремонт в ж.к.“Дружба“, но зет му го е правил, не М., както и че откакто
сестра му си е дошла на село не е ходил в ж.к.“Дружба“.
С.Д.С. свидетелства, че знае, че баща му и чичо му притежават три имота
– в кв.“Левски“, в кв.“Дружба“ и в с.Горно Камарци; че имотът в кв.“Левски го
ползват баща му и майка му; че същият е живял в този апартамент преди известно време, но от пролетта на 2013
г. вече не живее там; че баща му и майка му ползват две стаи и кухнята, като
останалите стаи в момента не се ползват от никой /разпитът е проведен на
17.12.2019 г./. Твърди, че докато е била жива баба му, която е починала тази
година януари месец, тя е ползвала една от стаите; че той, когато е живеел там
е ползвал една от стаите; че не знае М.Д. някога да е правил искане да ползва
имота и че не знае да са отправяни претенции за наем за него.
И.Д.С. също поддържа,
че баща му и чичо му имат три общи имоти – апартамент в “Левски Г“, апартамент
в “Дружба“ и къща в с.Горно Камарци; че апартаментът в „Дружба“ се ползва от
братовчедка му – дъщерята на чичо му, който й е предоставил възможността да го
ползва; че тя е отишла да живее в имота малко преди да почина баба му и след смъртта
й всички нейни вещи /на баба му/ са останали у чичо му, тъй като вещите й са
останали на Камарци, където тя е живяла, а баща му няма достъп до този имот.
Сочи и че преди това в апартамента е имало наемател, а баба му е живеела в
Камарци; че баба му се е изнесла от „Дружба“ и е отишла на село след смъртта на
дядо му – настъпила 1991 г., една година след това, а братовчедка му се е
нанесла в „Дружба“ 2007 г. – 2008 г. и ползва целия имот; че докато баба му е
била жива ключ е имала тя и наемателят; че баба му трябва да е дала ключ на
братовчедка му; че най-малкото, докато е имала наемател, е трябвало да има ключ
за имота си, както и че вторият ключ трябва да е останал у чичо му, защото той
останал да прибере всички вещи от Камарци и счита, че ключът е бил там.
Свидетелства и че не зная какво е
направил с ключа наемателят, когато се е изнесъл; че не е чувал от братовчедка
му откъде има ключ и кой й го е дал; че тя е питала баба му в някакъв момент
дали ще й даде да ползва апартамента, което е било приживе и затова предполага,
че тя й е дала ключ; че братовчедката е продължила да ползва апартамента и след
смъртта на баба му и със сигурност със съгласието на чичо му; че до един период
от време е бил свидетел на отношенията между чичо му и братовчедка му – до
около 2013 г.; че те двамата не са били в такива отношения да не си говорят
помежду си; че знае, че първоначално не са одобрявали брака й, но впоследствие
са си оправили отношенията, като няма представа колко е продължило това
неодобрение – може би година и нещо, две.
Твърди се и че братовчедка му се
е омъжила 2006 г., като той е бил на сватбата й, но чичо му – не; че баща му е
имал желание да ползва този имот, но не му е било дадено; че знае, че баща му е
говорил с брат си и е получил отказ, но не знае подробности; че баща му е
пращал покана на чичо му за ползва апартамента в „Левски Г“ и ключове му е предлагал, но той категорично е
отказал да ги вземе и да полза този апартамент; че това е било някъде 2012 г. –
2013 г.; че чичо му М. изцяло ползва имота в Камарци; че баща му е искал да
ползва този имот, най-малкото с оглед на това, че има негови в този имот, на
такава възможност не му е била дадена; че те като са си развалили отношенията
чичо му е сложил някакъв катинар на вратата и това е – без достъп, както и че
след смъртта на баба му, баща му не е имал ключ от Камарци.
Депозират се показания и че
докато е била жива баба му /починала 2008 г./, баща му е имал достъп до този
имот, след това – не; че не си спомня точно кога е сложен катинарът; че ограда
е имало и преди това; че баща му има друга къща, негова собственост, съседна на
процесната, като между двете къщи винаги е имало ограда, на която има голяма
врата, като М. е сложил катинара на тази врата, като това е станало
приблизително веднага след смъртта на баба му – може би година след това; че
през 2016 г. не се е градила нова врата между двата имота, както и че
свидетелят не знае баща му да е пращал покана на братовчедката му да му плаща
наем, защото тя не е собственик на имота.
По искане на първоначалния ищец в
първоинстанционното производство е приета и копие от молба на М.С.Д. по гр.д.№
62 231/2016 г. на СРС, 55 състав за откритото съдебно засеД.е, насрочено за
04.04.2019 г., с която е заявил претенция по сметки срещу съделителя Д.С.Д. за
заплащане на сумата 5 655,53 лева, представляваща половината от стойността на
извършени в апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.*****,
ет.3, ап.8, представляващи необходими разноски и подобрения в имота, направени
от края на 2006 г. до края на 2008 г. В молбата е посочено, че апартамента е
придобит от родителите С.Д.С. и Й.С.С.им съгласно договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 09.12.1987 г., и че след смъртта на баща им, в края на 2006
г. тяхната майка и наследодателка Й.С.Стоянова е предоставила жилището в заем
за послужване на по-голямата дъщеря на М.Д., която току що се е била омъжила и
е отишла да живее в там, както и че М.Д. като съсобственик е констатирал, че
жилището е в доста тежко състояние и е необходимо да се предприемат спешни мерки
за поддръжката и ремонта му, което е наложило в качеството му на съсобственик и
в интерес на останалите съсобственици още в края на 2006 г. да предприеме
спешен с лични средства и труд на негови близки основен ремонт на жилището.
От неоспореното влязло в сила решение,
постановено на 05.11.2015 г. по в.гр.д.№ 9 337/2015 г. по описа на СГС, ГО,
ІІ-Е състав, се установява, че със същото след частична отмяна на решение №
І-120-20/04.03.2015 г. по гр.д.№ 43 363/2013 г. на Софийски районен съд, І ГО,
120 състав, Д.С.Д. и Д.М.Д.са осъдени да заплатят на М.С.Д. и В.К.Д.сума в
размер на 2 514,12 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване върху съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.София,ж.к“Левски Зона
Г“, бл.*****, ап.12 за периода от 07.11.2012 г. до 23.10.2013 г. предявен
частичен иск от пълен размер от 24 000,00 лева за периода от 07.11.2008 г. до
07.11.2013 г.
Представено е и заверено копие от решение
от 08.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 17 979/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82
състав, с което М.С.Д. е осъден да заплати на Д.С.Д. сумата 4 844,00 лева –
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, а именно: за
лишаване от ползване на ½ ид.ч. от апартамент № 8, находящ се в
гр.София, ж.к.“Дружба 1“, бл.*****, ет.3 за периода от 29.10.2013 г. до
31.03.2016 г. и сумата 2 383,33 лева – обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен недвижим имот, а именно: за лишаване от ползване на 1/4 ид.ч. от
къща с дворно място, находящи се в с.Горно Камарци, Община Горна Малина, което
дворно място представ-лява парцел № І-153 от кв.32 – по нотариален акт, а по
скица – парцел № ІХ-188 от кв.28 по плана на селото с площ от 570 кв.м., за
периода от 29.10.2013 г. до 31.03.2016 г.
На основание чл.266, ал.2 ГПК
във въззивното производство е прието заверено копие от решение №
60136/08.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 2 289/2021 г. по описа на ВКС, І ГО,
с което е оставена без уважение молбата на М.С.Д. за отмяна на влязлото в сила
решение № 261600/10.03.2021 г. по в.гр.д.№ 14 125/2019 г. на СГС, ГО, ІІІ-В
състав, с което е потвърдено решение № 35196 от 08.02.2019 г. по гр.д.№ 17
979/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав, на основание чл.303, ал.1, т.2,
пр.2 ГПК и чл.303, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ГПК.
По искане на страните в
производството пред СРС е допуснато изслушването на съдебно-технически
експертизи, изготвени от вещото лице инж.Л.Й., неоспорени в процеса, които
съдът кредитира като обосновани, пълни и компетентно изготвени.
От заключението на първата
съдебно-техническа експертиза, депозирана в СРС на 28.10.2019 г., се
установява, че средната пазарна наемна цена за целия апартамент № 8 в гр.София,
ж.к.“Дружба 1“, бл.***** за периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2019 г. е 12 342,00
лева, а за ½ ид.част – 6 171,00 лева, респ. че средната пазарна наемна
стойност за същия период за къщата с дворното място в с.Горно Камарци, Община Горна
Малина е 9 878,00 лева, а за ¼ ид.част от нето – 2 470,00 лева.
По
реда на чл.200, ал.2 ГПК експертът е пояснил, че по отношение на имота в
ж.к.“Дружба“ е взел предвид, че същият се намира в близост до ромската махала,
а за имота в с.Горно Камарци – че до там няма обществен транспорт и няма пазар
за отдаване под наем имоти в този район.
От приетото заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.Л.Й., представено в съда
на 03.12.2019 г., е видно, че следната пазарна наемна цена за целия апартамент
№ 128, находящ се в гр.София, ж.к.“Левски Зона Г“, бл.***** за времето от
17.09.2014 г. до 17.09.2019 г. е 26 517,00 лева, а за ½ ид.част от него
– 13 258,00 лева.
Вещото лице в открито съдебно
засеД.е, проведено на 17.12.2019 г., е конкрети-зирало, че е използвал
сравнителни материали за тристайни апартаменти с близка квадратура, тъй като в
пазарните аналози няма въобще публикувани такива за четиристайни апартаменти,
както и че две от стаите са в необитаем вид; че в едната стая живее котарак,
който е докарал стаята до такъв вид, че освен от него, стаята не може да се
обитава от никой, че другата стая също не е неремонтира и е в такъв вид, в
какъвто е бил предаден блокът, когато е строен 1989 г.
При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира,
че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника М.Д. по
предявения срещу него иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС относно недвижимите
имоти, находящи се в с.Горно Камарци.
С цитираната разпоредба на чл.31,
ал.2 ЗС е предвидено, че когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени от деня на писменото поискване. За основателността на иска по чл.31,
ал.2 ЗС е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. да е налице
съсобственост между страните по спора; 2. общата вещ да се ползва лично само от
един от съсобствениците и 3. лишеният от ползване съсобственик да е поканил
писмено ползващия вещта съсобственик да му заплаща обезщетение за неговата
идеална част.
Неползващият вещта не е длъжен
да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението на
разглежданото основание, а е достатъчно да отправи писмена покана за заплащане
на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на
ползващия съсобственик, в какъвто смисъл е и съдебната практика: решение №
119/11.03. 2009 г. по гр.д.№ 3204/2008 г. на ВКС, II ГО и решение № 26/08.05.2018
г. по гр.д.№ 1411/2017 г. на ВКС, II ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК. С
т.5 от Тълкувателно решение № 5/2014 от 24.06.2016 г. по тълк.дело 5/2014 г. на
ОСГК на ВКС е отклонено искането за приемане на тълкувателно решение по
въпроса: необходимо ли е, за да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС, писмената
покана на лишения от ползването съсобственик да обективира желание за реално
ползване на съсобствената вещ съобразно правата му, като е разяснено, че:
фактическият състав на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС не изисква ищецът да е
заявил намерение за реално ползване на общата вещ, че е достатъчно той да е
отправил надлежна писмена покана за обезщетение и че с Тълкувателно решение №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС противоречивата практика е уеднаквена и няма основания
за повторно произнасяне от Общото събрание. В Тълкувателно решение № 7 от
02.11.2012 г., постановено по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не се дължи само ако съсобст-веникът, до когото е
отправено писменото поискване, предложи на този, който му го е отпра-вил, да
ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и му осигури
възможността реално да упражнява това свое право, а последният откаже или не се
отзове – хипотеза, каквато в дадения казус нито се твърди, нито се доказва по
отношение на съсобствените имоти в с.Горно Камарци.
Въпросът за наличието на
съсобственост между страните относно недвижимите имоти, находящи се в с.Горно
Камарци при квоти 1/4 ид.част за Д.С.Д. и
¾ ид.части за М.С.Д. не е спорен в процеса, като тези
обстоятелства се установяват и от представените в производството писмени
доказателства: нотариален
акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност – № 173, том І, дело
№ 374/05.10.1977 г. на Пирдопски народен съдия, нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 92, т.ІІ, нот.дело № 599/15.08.1991 г. на районен съдия при РС
гр.Елин Пелин и удостоверение за наследници.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 02.11. 2012 г.,
постановено по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла
на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им,
без да се събират добиви и граждански плодове.
От приетите за
безспорни факти в първоинстанционното производство, събраните гласни показания
на свидетеля И.С.Д. пред СРС, както и отказът на М.С.Д. да предостави достъп до
къщата в с.Горно Камарци, обективиран в протокол – акт № 180, том ХІ, № 36 595/
29.10.2013 г. на нотариус Р.Д., рег.№ 274 на Нот.камара, в производството по
категоричен начин е установено, че в исковия период от 01.04.2016 г.
до 31.03.2019 г. ответникът М.С.Д. е ползвал лично целия съсобствен с ищеца
недвижим имот: къща с дворно място, находящи се в с.Горно Камарци - предмет на
спора.
Съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, за личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта
– чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е
предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Горните
разяснения имат за цел гарантиране правата на лишения от ползване съсобственик
във всички възможни хипотези, в които другият съсобственик си служи с цялата
обща вещ – било то пряко и непосредствено или чрез член на семейството му или чрез
трето за засегнатия съсобственик лице.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31,
ал.2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл.81, ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът
изпада в забава и от този момент той дължи обезщетение. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
В случая е налице и писмено поискване за заплащане на
обезщетение за ползване на къщата с дворното място в с.Горно Камарци, отправено
с нотариална покана с рег.№ 35302, том 11, акт № 102 от 18.10.2013 г. по описа
на нотариус Р.Д., рег.№ 274 на
Нот.камара, получена на 23.10.2013 г.
От изложеното следва, че поради наличието на
кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на
чл.31, ал.2 ЗС в полза на ищеца по първоначалната искова молба Д.С.Д., който е
носители на ¼ ид.част от правото на собственост върху обсъжД.я недвижими
имот, е възникнало вземане срещу ответника по този иск М.С.Д. за заплащане на
обезщетения за лишаването му от право на ползване на съсобствения им имот в
с.Горно Камарци за времето от 01.04.2016 г. до 31.03.2019 г.
В Тълкувателно
решение № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешение и на въпроса
относно определянето на размера на обезщетението – в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият имота съсобственик-длъжник
надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. При съобразяване на горното и
предвид приетия обем на отговорността на ответника в дадената хипотеза,
въззивният съд намира, че за периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2019 г. вземането на Д.С.Д. е в размер от 2
470,00 лева, съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза от
28.10.2019 г., неоспорено от страните, както правилно е приел и
първоинстанционният съд, предвид което атакуваното решение по отношение на тази
претенция следва да бъде потвърдено.
При събрания по делото доказателствен материал въззивният
съд намира, че не са налице предпоставките за уважаване на заявената с
първоначалната искове молба претенция на същото правно основание относно
съсобствения между страните апартамент № 8, находящ се в
гр.София, ж.к.“Дружба 1“, бл.***** в размер на 6 171,00 лева за периода от 01.04. 2016
г. до 31.03.2019 г.
От
свидетелските показания на Т.С.Г., които съдът кредитира като обективни, непротиворечиви
и почиващи на лични възприятия, безспорно се установява, че неговата сестра –
майката на страните, през 2006 г. е предоставила на нейната внучка – дъщеря на М.,
след сватбата на последната, да ползва апартамента в ж.к.“Дружба, като й е
предоставила ключа от него. Към този момент Й.С.С.е била носител на 4/6
ид.части от правото на собственост върху този имот, а М. и Д. Д.– на по 1/6
ид.части, придобити по силата на наследствено правоотношение от техния баща С.Д.С..
Фактът на сключването от един от съсобствениците - Й.С., на облигационен договор
през 2006 г. с нейната внучка, който по своята правна същност е договор за заем
за послужване, косвено се потвърждава и от показанията на Р.К., която свидетелства,
че знае за това от съседите й М. и В., и тяхната дъщеря Д., както и от
показанията на свидетеля на ищеца по този иск – И.Д.С., неговия син, който
поддържа, че братовчедка му е питала баба им дали ще й даде да ползва
апартамента в „Дружба“ и за това предполага, че тя й е дала ключа.
В
горната хипотеза, при която само един от съсобствениците е допуснал трето лице
да ползва съсобствената вещ, а съсобственикът, който иска да ползва вещта и претендира
обезщетение, не е дал съгласие третото лице да ползва тази вещ, същият има
право да претендира обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС само от съсобственика, който
е допуснал третото лице в имота, защото само той може да прекрати договора.
Този съсобственик в случая е Й.С.. След смърт на последната обаче Д.Д. и М.Д. в
качеството им на нейни наследници по силата на универсално правоприемство са
поели правата и задълженията на тяхната майка съобразно дяловете им в
наследството /чл.60, ал.1 ЗН/ – по ½ част, и са станали страни по този
договор за заем за послужване, който ги обвързва. Ако Д.Д. желае да ползва лично
съсобствената вещ същият първо следва да прекрати или да развали договора за
заем за послужване с третото ползващо го лице, за което по делото не са налице както
твърдения, така и представени доказателства. Другият съсобственик в този случай
не ползва лично и не дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, дори и да му е
изпратена писмена покана. Изложеното налага извод, че в исковия период
процесният имот в ж.к.“Дружба 1“ е ползван от трето за съсобствеността лице със
знанието и без противопоставянето на собствениците, поради което отношенията
между последните по повод ползването не се уреждат от правилото по чл.31, ал.2
ЗС, респ. към тях е неприложимо постановеното по тази норма ТР № 7 от 2012 г.
на ОСГК на ВКС. Такова обезщетение би се дължало, ако след прекратяване на
съществуващия облигационен договор за заем за послужване, съсобственикът М.Д. допусне
същото или друго трето лице да ползва целия съсобствен имот без съгласието на
съсобственика си.
Във
връзка с разглежД.я въпрос следва да се отбележи и че предоставянето на парични
средства за извършване на ремонтни дейности в съсобствения имот от страна на М.Д.
са действия в изпълнение на задължението му като съсобственик на участва в
тежестите на общата вещ съгласно чл.30, ал.3 ЗС, като под
„тежести“ следва да се разбират тези грижи и разноски, които са необходими за
запазване на вещта. Същите са ирелевантни към въпроса относно отстъпването на
ползването на съсобствения имот на трето лице, още повече при наличието на договор
за заем за послужване, по който съконтрагенти са и двамата съсобственици след
смъртта на първоначалния заемодател на 20.08.2008 г., чието действие не е
прекратено от нито един от неговите наследници. Договорът за заем за
послужване не е интуито персоне и не се прекратява със смъртта на заемодателя.
Представеното
решение по гр.д.№ 17979/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 82 състав касае друга фактическа
обстановка и не обвързва настоящия съдебен състав.
Поради липсата на един от
елементите от фактическия състав на нормата н чл.31, ал.2 ЗС, предявеният от Д.Д.
иск на това основание относно съсобствения с брат му при равни дялове недвижим
имот – апартамент № 8, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба 1“, бл.*****, за
периода от
01.04.2016 г. до 31.03.2019 г. в размер на 6
171,00 лева се явява изцяло
неоснователен.
Поради несъвпадане на изводите
на настоящата инстанция с тези на първоинстан-ционния съд относно изхода на
спора относно разглежданата претенция, обжалваното решение на СРС като
неправилно в тази му част следва да бъде отменено и да се постанови друго, с
което този иск да бъде отхвърлен изцяло.
Неоснователен е и заявеният на
основание чл.31, ал.2 ЗС насрещен осъдителен иск от М.С.Д. срещу Д.С.Д. за заплащане на обезщетение на стойност от 13 258,00 лева за
ползите, от които е бил лишен в периода от 17.09.2014 г. до 17.09.2019 г.
поради невъзможността да ползва собствената си ½ ид.част /притежавана в
режим на СИО/ от правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 128,
находящ се в гр.София, ж.к.“Левски Зона Г“, бл.*****.
Както бе посочено по-горе в съдебния акт съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 7 от
02.11.2012 г., постановено по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, обезщетение
по чл.31, ал.2 ЗС не се дължи, ако съсобственикът, до когото е отправено
писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта
лично според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да
упражнява това свое право, а последният откаже или не се отзове. Безспорно е
установено в конкретния казус, че след получена писмена покана от М.Д.
ответникът по тази претенция е изразил воля да предостави ключ на ищеца по насрещния
иск М.Д. от съсобствения им при равни квоти /в режим на СИО/ недвижим имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“*****, но последният е отказал тяхното получаване
на определената среща в кантората на нотариус Р.Д., рег.№ 274 на Нот.камара – обстоятелство,
което не се оспорва в производството от М.Д. и се потвърждава от представения
по делото протокол – акт № 180, том ХІ, рег.№ 36595/29.10.2013 г. на нотариус с
рег.№ 274 на Нот.камара /неоспорен в процеса/. С този му отказ М.Д. сам, по собствена
воля се е лишил от възможността реално да ползва
съсобствения на страните имот в ж.к.“Левски Зона Г“ в гр.София, което му поведение
изключва възникването в патримониума на същия на право на обезщетение по
разглежД.я ред.
Неоснователни са наведените в
жалбата доводи, че след този отказ вследствие на изменената си воля ищецът по
насрещния иск надлежно е поканил съсобственика си Д.С.Д. с отправена нова
покана да ползва тази тяхна обща вещ или да му заплаща обезщетение за лишаване
от ползването. Верността на удостовереното получаване на нотариалната покана и
редовността на връчването по реда на чл.47 ГПК е своевременно оспорено от Д.Д.,
като във връзка с установяване на фактите и обстоятелствата по отношение на
начина на нейното връчване по искане на последния са събрани писмени и гласни
доказателства: разписка № 175, съставена от връчител Й.Г.и показанията на
свидетеля И.Д.С.. Поотделно и в тяхната съвкупност от последните се доказва, че
при връчване на нотариалната покана с рег.№ 36430, том 11, акт № 175 от
28.10.2013 г. по описа на нотариус Р.Д., рег.№ 274 на Нот.камара, не са спазени
изискванията на чл.47, ал.1 ГПК. Както в разписката, така и в удостоверяването
по чл.592, ал.1 ГПК, няма никакви данни за извършени поне три посещения на
адреса по различно време в рамките на един пълен календарен месец, нито къде е поставено
уведомлението. За надлежното връчване по реда на чл.47 ГПК законът изисква
уведомлението да е залепено на точно определени места: на вратата или на
пощенската кутия, а когато не е осигурен достъп до тях – на входната врата или
на видно място около нея. Липсва и отразяване дали връчителят е имал достъп до
пощенската кутия на апартамента, като при наличието на такъв – уведомление е
трябвало да бъде пуснато и в нея, както и доказателства, че адв.И. е била
упълно-мощена от адресата да получава книжа от негово име и за негова сметка.
От друга страна, съгласно показанията
на свидетеля И.Д.С., които съдът при съобразяване на нормата на чл.172 ГПК кредитира
като обективни, почиващи на лични впечатления и несъдържащи вътрешни
противоречия и противоречия с други безспорни доказателства по делото, през
м.11.2013 г. не е имало залепено уведомление, адресирано до неговия баща нито
на вратата на апартамента, където живеят, нито на входната врата на блока или
около нея, както и че никой не е звънял у тях, за да им връчи документи за баща
му Д.Д..
С оглед изложеното СГС намира,
че материалната доказателствена сила на удостове-рителното изявление на
нотариуса относно връчването на поканата на М.Д. от 28.10.2013 г. е оборена,
както и че същата не е била надлежно връчена на адресата й преди момента на подаване
на насрещната искова молба.
Поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на решаващия състав на СРС относно разглеждането на
насрещната претенция по чл.31, ал.2 ЗС, първоинстан-ционното решение в тази му
част като правилно следва да бъде потвърдено.
При приетия изход на спора атакувания съдебен акт следва
да бъде отменен и в частта, в която М.С.Д. е осъден да заплати на Д.С.Д. разноски по делото за
разликата над сумата от 187,12 лева до сумата от 645,65 лева, както и в частта,
в която същият е осъден да заплати на адв.Е.И. на основание чл.38, ал.2 ЗА
адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 1 017,82 лева до сумата 1
562,05 лева.
При приетия изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно
уважената част от жалбата на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за
настоящото производство в размер на 264,32 лева – държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от първоначалните
искове в размер на 571,32 лева – адвокатско възнаграждение.
Право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК за въззивното
производство има и въззиваемата страна, на която следва да се присъди сумата
5,00 лева – такса за съдебно удостоверение.
На основание чл.38, ал.2 ЗА във връзка с
чл.78, ал.3 ГПК на пълномощника на въззиваемата страна – адв.И., следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 502,74 лева съобразно отхвърлената част от жалбата, приетото
в решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г., постановено
по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 и решение на Съда на ЕС, Втори състав
от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 и действителната фактическа и правна
сложност на спора, вида и обема на осъществената защита – подготовка и подаване
на отговор на въззивна жалба, ангажиране на доказателства и процесуално представителство
в едно съдебно засеД.е, на база 700,00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 36 376 от 10.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 18 987/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 162 състав – в частта, с която М.С.Д., ЕГН **********
е осъден да заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** по иск с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС за сумата 6 171,00 лева, представляваща обезщетение за ползите, от
които е бил лишен ищецът в периода: 01.04.2016 г. – 31.03.2019 г. поради
невъзможността да ползва собствената му ½ идеална част от правото на
собственост върху недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в гр.София,
ж.к.“Дружба 1“, бл.*****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 01.04.2019 г. до окончателното й заплащане; в частта, с която М.С.Д., ЕГН **********
е осъден да заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** разноски по делото за разликата
над сумата от 187,12 лева до сумата от 645,65 лева, както и в частта, с която М.С.Д., ЕГН **********
е осъден да заплати на адв.Е.С.И. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 1 017,82 лева до сумата 1 562,05
лева, вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу М.С.Д., ЕГН ********** , с адрес: *** иск с правно основание чл.31, ал.2
ЗС за сумата 6 171,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на притежаваните от ищеца ½ идеални части от съсобствения им недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр.София,
ж.к.“Дружба 1“, бл.*****, в периода: 01.04.2016 г. – 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 01.04.2019 г. до окончателното й
заплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
36 376 от 10.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 18 987/ 2019 г. по описа на СРС,
I ГО, 162 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
да ЗАПЛАТИ на М.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 264,32 лева /двеста шестдесет и четири лева и тридесет и две
стотинки/ – разноски за въззивното производство, както и на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата 571,32 лева
/петстотин седемдесет и един лева и тридесет и две стотинки/ – разноски за
първоинстан-ционното производство.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** , с адрес: ***
да ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 5,00 лева /пет лева/ – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** , с адрес: ***
да ЗАПЛАТИ на адвокат Е.С.И. на
основание – САК, с адрес на кантората: гр.София, ул.“*****, на основание чл.38,
ал.2 ЗА във връзка с чл.78, ал.3 ГПК сумата 502,74 лева /петстотин и два лева и седемдесет и четири стотинки/ – адвокатско възнаграждение.
Решението
в частта относно исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумите 6 171,00 лева и 13 258,00 лева може
да се обжалва пред Върховен касационен съд с касационна жалба при наличие на предпоставките
на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
В
останалата част решението е окончателно с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.