МОТИВИ
към присъда от 30.09.2019г. по НОХД
№ 2570 / 2019г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против
А.Г.А.-ЕГН ********** престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК за това , че за периода от м. август 2018г. до м. април
2019г. включително, в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение № 4396/24.11.2016г.
по гр.д. №6809/2016г. по описа на ВРС, 35 състав, влязло в законна сила на
24.11.2016г. да издържа свои низходящи – сина си Г.А. А., роден на ***г. и сина
си Д.А. А., роден на ***г., чрез тяхната майка и законен представител Г.Т.А.,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски – 9 /девет/ месечни вноски по 130.00 /сто и тридесет/ лв. или общо
1170.00 /хиляда сто и седемдесет/ лв. за Г.А. А. и 9 /девет/ месечни вноски по
120.00 /сто и двадесет/ лв. или общо 1080.00 /хиляда и осемдесет/ лв. за Д.А. А.,
всичко на обща стойност 2 250 лв.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе
проведено съкратено съдебно следствие.Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери
, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и
вещите лица и не се събираха доказателства за фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. А.
обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.С оглед на представените доказателства
за изплащане на дължимата сума в цялост,
пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен , но да не му бъде налагано наказание.
Подс. А. участва в
производството лично и със служебно назначен процесуален представител. В хода на
досъдебното производство той е потвърдил, че не е плащал дължимата на детето си издръжка поради финансови
затруднения.В хода в хода на съдебното следствие подс. А.
признава вината си. В последната си дума изразява съжаление и готовност да
изпълнява цялостно и в срок задължението си.
Процесуалният представител на подс.
А.- адв. Р.М., моли предвид представените писмени
доказателства подсъдимия да бъде признат за виновен, но да не му бъде наложено
наказание в хипотезата на чл.183 ал.3 от НК.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. А.А. и св.Г. А. сключили граждански брак на 04.02.2006г.По
време на съвместното им съжителство на 28.06.2006г. се родил синът им Г. А., а
на 01.07.2008г. и синът им Д. А..В последствие обаче отношенията между
съпрузите се влошили и с Решение № 4396/24.11.2016г. по гр. дело № 6809/2016г.
по описа на ВРС, 35-ти състав, бракът им бил прекратен.С решението
упражняването на родителските права било предоставено на св. А., а подсъдимият
бил осъден да заплаща месечна издръжка за децата си в размер на 130лв. за сина
си Г. и 120 лв. за сина си Д., с падеж до 10-то число на месеца, за който се
дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.Съдебният акт влязъл в сила на 24.11.2016г.
Подс.А. изплащал
дължимата за децата си издръжка от влизане в сила на решението до
м.07.2018г.След това обаче той преустановил да изпълнява задължението си, като
за периода от м.08.2018г. до м.04.2019г. той не изплатил по девет вноски за
двамата си сина. Поради това св. А.
депозирала жалба до ВРП и било образувано настоящото производство.
В
хода на разследването се установило, че в този период по отношение на
подс. А. не е имало регистрирани трудови
договори.Станало ясно, че той не е бил
регистриран в Дирекция „Бюро по труда"- Варна, както и че притежавал три
леки автомобила и поземлен имот, намиращ се в гр.Каварна.
Докато траело разследването подс.А.
започнал да изплаща дължимата от него за периода м.08.2018г. до
м.04.2019г. издръжка. На 27.09.2019г. той
изплатил на св.А. и последната част от нея, като изцяло погасил
задължението си в размер на 2 250лв.
Подс. А.Г.А. е роден на ***г. в
гр.Каварна, живее в гр. Варна, български
гражданин, разведен, с висше
образование, не работи.Към настоящият
момент подс. А. не е бил осъждан за
извършени от него престъпления от общ характер.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
подс. А., както и от приобщените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства-
операционни бележки за направени плащания по банков път, така и от писмените доказателства по
досъдебно производство № 200/2019г. по описа на ІІ РУ при ОД-МВР-Варна – жалба, заверени копия от решение по гр.д. № 4396/2016г. на ВРС, протоколи за разпит на свидетел, справки
от от ТД на
НАП, Агенция по вписванията, Дирекция
„Бюро по труда”, справка за съдимост и
други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
Подс. А.Г.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер по чл.183
ал.1 от НК, тъй като през периода от м. август 2018г. до м. април
2019г. включително, в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение №
4396/24.11.2016г. по гр.д. №6809/2016г. по описа на ВРС, 35 състав, влязло в
законна сила на 24.11.2016г. да издържа свои низходящи – сина си Г.А. А., роден
на ***г. и сина си Д.А. А., роден на ***г., чрез тяхната майка и законен
представител Г.Т.А., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски – 9 /девет/ месечни вноски по 130.00 /сто и
тридесет/ лв. или общо 1170.00 /хиляда сто и седемдесет/ лв. за Г.А. А. и 9
/девет/ месечни вноски по 120.00 /сто и двадесет/ лв. или общо 1080.00 /хиляда
и осемдесет/ лв. за Д.А. А., всичко на обща стойност 2 250 лв.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в неизплащане на определената с влязъл в сила
съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящите му.
От субективна страна подс. А. е
действал с пряк умисъл, тъй като безусловно добре е знаел, че е осъден със стабилен
съдебен акт да заплаща определена месечна сума за издръжка на синовете си,
съзнавал е, че неизпълнението на това задължение има общественоопасен
характер, както и неговите обществено опасни последици. Този извод съдът приема
въз основа на факта, че подсъдимият е в трудоспособна възраст, не е страдал от
заболявания, които да му пречат да реализира трудови доходи, напротив -
определено е реализирал финансови постъпления.Във всички случаи личните и
финансови взаимоотношения между
родителите, независимо дали са близки или конфликтни, са ирелевантни за изпълнението на безусловното задължение за
заплащане на издръжка.
С оглед горното и като прецени, че
обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин по см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна А.А. за виновен
по предявеното му обвинение по чл.183
ал.1 от НК.
Доколкото от
представените по делото доказателства се установи, че подс. А. е изпълнил задължението си в цялост,
съдът приложи разпоредбата на чл.183
ал.3 от НК.Съгласно този законов
текст виновният не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата
инстанция изпълни задължението си, както и ако не са настъпили други вредни
последици за пострадалия. Съдът намира, че обстоятелството, че подсъдимият е
внесъл забавената издръжка в срока, предвиден в закона, както и че не са налице доказателства, че за пострадалите са
настъпили други вредни последици от забавянето на плащането , обуславя
приложението на тази привилигирована норма, от която
подс. А. не се е възползвал до този
момент. Предвид гореизложеното и на
основание чл.183 ал.3 вр.ал.1 от НК, съдът призна подсъдимия А. за виновен, но не му наложи наказание.
Като причини за осъществяване на
деянието съдът възприе безотговорност и дезинтересираност
по отношение на родителските задължения и незачитане на установения в страната
правов ред.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: