№ 93
гр. Варна , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100901277 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „ЕРГОС“ АД, гр. Търговище, чрез
процесуален представител, против „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, гр. Варна, иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 417 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 87930.50 евро, представляваща
неизплатен остатък от продажна цена по т.I, б. „Б“ от нотариален акт за продажба на
недвижими имоти № 4, том III, рег.№ 4543, дело № 373/28.10.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 24.09.2020 г. до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 260379/25.09.2020 г. за изпълнение по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11954/2020 г. на ВРС, и което вземане е прехвърлено от „ЕРГОС“
АД на „РАЙЗИНГ ОЙЛ“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземане от 28.09.2020 г.
В исковата молба „EРГОС“ АД твърди, че е титуляр на вземане спрямо ответника
„ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД по силата на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
който е обективиран в Нотариален акт № 4, том III, рег.№ 4543, дело № 373/28.10.2013 г. на
нотариус с рег.№ 192 Д. С.. /Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 179, том
LXV, дело № 13628, вх.№ 24853/29.10.2013 г. на СВ – гр. Варна/. Съгласно т.I, бук. „Б“ от
Нот. Акт, за продадените със същия девет апартамента и пет паркоместа купувачът
„ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД се задължил да заплати на „EРГОС“ АД остатъка от
договорената цена в размер на 753 684.94 лева, като до 25.10.2015 г. превежда по 350 евро за
1 кв.м. от площта с общите части при последваща продажба на всеки от имотите, по сметка
на продавача, а след тази дата целият остатък от посочената цена става изискуем в полза на
„EРГОС“ АД. Част от този остатък с размер 87 930.50 евро е предмет на подадено от ищеца
1
заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което в производството по ч.гр.д. № 11954/2020
г. по описа на ВРС, 24-ти с-в, е издадена Заповед № 260379/25.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК. Правния си интерес от предявяване на настоящия
иск обвързва с подаденото в срок възражение от длъжника по заповедта.
Ищецът излага, че по силата на договор за цесия от 28.09.2020 г. процесното вземане,
предмет на издадената заповед за изпълнение е прехвърлено от „EРГОС“ АД на „РАЙЗИНГ
ОЙЛ“ ЕООД, *********, за което длъжникът „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД е уведомен на
същата дата.
Оспорва изцяло твърденията на длъжника за недължимост на вземането, които
същият излага в подаденото възражение по чл. 414 от ГПК, като твърди, че представната от
него справка /приложение №1/ е недостоверна.
Претендира се съдът да приеме за установена дължимостта на сумата от 87 930.50
евро, представляваща неизплатен остатък от продажна цена по т.I, бук. „Б“ от нотариален
акт за продажба на недвижими имоти № 4, том III, рег.№ 4543, дело № 373/ 28.10.2013г. на
нотариус с рег.№ 192 Д. С., ведно със законната лихва от 24.09.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и присъждане на сторените в производството разноски.
Правна квалификация на правата: чл. 422, вр. чл. 417 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
Становището на ответника, изразено чрез процесуален представител е за
неоснователност на претенцията. Въвежда възражения за погасяването й поради плащане, за
което излага следните обстоятелства: 1. По силата на Договор от 28.10.2013 г. между
страните по делото и „Ай Ви Сейлингс“ ООД, ЕИК *********, е постигнато тристранно
споразумение, с което ответникът се e задължил вместо плащане на част от продажната цена
по процесния нот. акт до размера от 581 414.86 лева, да плати същата сума на „Ай Ви
Сейлингс“ ООД, на което към момента на сключване на споразумението „ЕРГОС“ АД
дължи сума в общ размер на 726 472.52 лева. Така, за частта от 581 414.86 лева от
продажната цена се сочи погасяването й чрез поемане на дълга на ищеца към „Ай Ви
Сейлингс“ ООД, което е описано и в т.I, бук. „А“ от процесния нот. акт. Сочи се също, че
обща сума в размер на 302 112.76 лева е погасена чрез периодични плащания по сметката на
ищеца в периода 07.04.2014 г. – 13.06.2014 г.
По силата на споразумение от 05.04.2016 г. между страните по делото, цената по
нотариалния акт е променена на 1 047 176.76 лева, за което е вписан нотариален акт за
поправка под № 104, том XLII, вх. рег.№ 16011/07.07.2016 г. в СВ – гр. Варна. Съгласно чл.
3 от споразумението остатъкът от така намалената продажна цена следва да се заплати по
специална сметка, средствата от която да се използват за целите на т.I, бук. „Б“ от процесния
нот. акт. Като условие за влизане в сила на посоченото споразумение, респ. за намаляване на
цената по нот. акт, ответникът сочи сключването на окончателен договор между него и
„Интерком Груп Инвест“ ЕООД (настояща фирма „Райзинг Къмпани“ ЕООД) за покупко-
2
продажба на дружествените дялове в новоучредяващо се дружество („Интерком Груп Б.“
ЕООД,), в чиито капитал са апортирани част от имотите по процесния нот. акт.
Споразумението влязло в сила на 08.07.2016 г. след изпълнение на задълженията по него, а
съгласно молба-съгласие на „ОББ“ АД за частично заличаване на ипотека /вх. рег.№ 2536 от
15.02.2011 г., вписана в СВ – гр. Варна под вх.№ 17539/21.07.2016 г./ , ответникът е погасил
и остатъка от своето задължение в размер на 197 443 евро (386 164.94 лева), с което били
изпълнени задълженията за заплащане на общата сума от 1 047 176.76 лева. Твърди се, че с
изпълнението на споразумение от 05.04.2016 г. не само са погасени задълженията по
нотариален акт № 4/28.10.2013 г., а и по-нататъшното им претендиране е скрепено с
неустойка.
В условията на евентуалност ответникът релевира възражение за прихващане с
негови насрещни вземания към ищеца, за които е образувано изп. дело № 253/2020 г. по
описа на ЧСИ И.-Л. Е., с рег.№ 897 при КЧСИ. Претендира иска да се отхвърли като
неоснователен.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва възраженията в отговора, вкл. възражението за прихващане като неуточнено от
страна на ответника, поддържа изложеното досежно основателността на претенцията и
излага допълнителни доводи.
С допълнителен отговор ответникът оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива
своите за недопустимост и неоснователност на иска. Конкретизира възражението си за
прихващане като посочва размера на всяко от вземанията си по изп. дело № 253/2020 г. по
описа на ЧСИ И.-Л. Е..
В съдебно заседание на 22.03.2021 г., след направени от ответника уточнения, е
прието за разглеждане възражение за прихващане, отправено от „Интерком груп“ ООД с
претенция, в случай че съдът приеме за основателни предявените искове да се допусне
съдебно прихващане със суми в размер на 500 000 лева главница, обезщетение за забава от
271 333.33 лева за периода от 01.01.2015 г. до 17.02.2016 година, законна лихва върху
главницата за период от 18.02.2016 г. до 14.02.2021 г. в размер на 253 213.06 лева, които
суми са с основание договор за заем № 293 от 01.12.2010 г., сключен между „Си финанси
груп“ ЕООД и „ЕРГОС“ АД, които вземания са цедирани на ответника „ИНТЕРКОМ ГРУП“
ООД съгласно договор за цесия от 16.05.2017 година, установени са с влязла в сила заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 1856/2016 г. по описа на РС Варна и издаден изпълнителен лист
от 12.03.2016 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 253/2020 г. по
описа на ЧСИ И. Л. Е., рег. № 894, с район на действие ОС Варна.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи и по
същество на спора както и в подробна писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните, очертаните предметни предели на
3
производството и след съвкупен анализ на доказателствата по делото, приема за установено
следното:
1. По фактите:
От изготвената преписка по заповедното производство е видно, че съставът на ВРС е
разпоредил издаване по ч.гр.д. № 11954/2020 г. по описа на същия съд и е издадена Заповед
№ 260379/25.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, с която „Интерком груп“ ООД е осъдено да заплати на „ЕРГОС“ АД сумата,
предмет на установителния иск.
След издаване на заповедта, вземането е цедирано от „ЕРГОС“ АД на „РАЙЗИНГ
ОЙЛ“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземане от 28.09.2020 г. /л. 8 по делото/.
Съобщението от цедента за извършеното прехвърляне е достигнало до длъжника на
28.09.2020 г. /нотариална покана и разписка л. 10-11 по делото/.
Заповедта е връчена на длъжника на 05.10.2020 г., възражението по чл. 414 от ГПК е
заявено в срок – на 07.10.2020 г., установителният иск също е предявен в срока по чл. 415 от
ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че на 28.10.2013 година е сключен
нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 4, том III, рег.№ 4543, дело №
373/28.10.2013 г. на нотариус Д. С., № в РНК 192 и район на действие гр. Варна. Съгласно
акта ищецът е продал на ответника девет апартамента и пет броя парко места в сграда с
административен адрес в гр. Варна, жк. „Б.“, ул. „С. В.“ № 31 и идентификатор на
поземления имот 10135.2563.759. Общата продажна цена по договора е 1 112 584.00 лева без
ДДС, респективно с косвен данък – 1 335 100.80 лева.
Относно начина на плащането страните са приели според б.А от нотариалния акт, че
част от дължимата цена в размер на 581 414.86 лева ще се плати чрез погасяване на дълг на
продавача към трето лице „Ай Ви Сейлингс“ ООД по силата на споразумение от 28.10.2013
година. Според б. Б от акта, остатъкът от цената в размер на 753 685.94 лева ще се плаща
както следва: при всяка последваща продажба на имот от прехвърлените, по банковата
сметка на ищеца ще се превеждат суми по 350 евро за всеки кв.м., включително общите
части. Страните са приели краен срок за доизплащане остатъка от цената по горния начин –
25.10.2015 година, след който купувачът дължи на продавача евентуално непогасената част.
На л. 32 – 51 по делото са представени нотариални актове, удостоверяващи
последващи продажби на процесните недвижими имоти, но същите с оглед начина на
уговаряване на плащането, са ирелевантни и съдът не ги коментира обстойно.
Към процесния нотариален акт е съставен и нотариален акт за поправка на акта за
покупко-продажба № 59, том II, рег. 2334, дело 213/07.07.2016 година на нотариус Д. С.,
съгласно обективираното в който е допусната корекция в общо дължимата цена за
4
прехвърленото право на собственост посока намаление на 1 047 176.76 лева без ДДС,
респективно с данък – 1 256 612.11 лева, както и в б.Б, регламентиращ начина на плащане
посока намаление на дължимия остатък на 688 278.70 лева. В акта за поправка се препраща
относно мотивите за намаляване на цената към споразумение от 05.04.2016 година,
сключено между страните /л. 82 по делото/. От същото е видна волята относно извършената
корекция. Според чл. 2 от споразумението купувачът ще заплати остатък от продажната
цена, поправена с нотариалния акт в размер на 197 443 евро по посочена на купувача
специална банкова сметка при ОББ АД, за която има писмени доказателства, изходящи от
банката, в това число гаранционно писмо, че банковата сметка, по която се извършва
плащането е такава, от която средствата могат и ще бъдат използвани за заличаване на
договорна ипотека и тежести върху всички придобити от ответника апартаменти и
паркоместа по процесния нотариален акт.
Според чл. 4 от споразумението с плащане на остатъка, както и изпълнението на
всички други уговорки между страните, същите няма да имат претенция една към друга
относно права и задължения, произтичащи от процесния договор за покупко-продажба на
недвижими имоти.
Според чл. 6 от споразумението, същото влиза в сила на датата на вписване в
Търговския регистър при Агенция по вписванията на окончателен договор за покупко-
продажба на дружествени дялове между ответното дружество и „ИНТЕРКОМ ГРУП
ИНВЕСТ“ ЕООД, в чийто капитал са апортирани посочените в същата разпоредба,
недвижими имоти.
По делото е представен и предварителен договор за покупко-продажба на
дружествени дялове между ответното дружество и „ИНТЕРКОМ ГРУП ИНВЕСТ“ ЕООД.
Във връзка с доказване извършеното плащане на цената, по делото са представени
следните релевантни доказателства:
Договор за заместване в дълг от 28.10.2013 година, по силата на който „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ ООД е заместило „ЕРГОС“ АД, със съгласието на кредитора „АЙ ВИ СЕЙЛИНГС“
ООД за част от задължение на „ЕРГОС“ АД към „АЙ ВИ СЕЙЛИНГС“ ООД чрез поемане
на ангажимент да заплати това задължение в размер на 581 414.86 лева, равно на дължимата
от ответника към ищеца цена по б.А от нотариалния акт. Към договора е представена
справка „Разчети“ за задължения.
Платежно нареждане от 14.07.2016 година /л. 99 по делото/ за сумата от 197 443 евро
или левова равностойност от 386 164.94 лева /по споразумението от 05.04.2016 г./ по сметка
в ОББ с наредител ответното дружество и сметка на бенефициента „Интерком груп инвест“
ЕООД. Съдът обръща внимание на факта, че представляващ „Интерком груп инвест“ ЕООД
е представляващият „ЕРГОС“ АД.
По делото са представени още: платежно нареждане към „ЕРГОС“ АД от 07.04.2014
5
г. за сумата от 88 544.34 лева; платежно нареждане от 24.04.2014 година към „ЕРГОС“ АД за
сумата от 50 217.89 лева; платежно нареждане към ищеца от 22.05.2014 година за сумата от
71 278.46 лева; платежно нареждане към ищеца от 13.06.2014 година за сумата от 92 072.07
лева или общо за 302 112.76 лева. /л. 78 – 81 по делото/.
2. По правото:
Безспорно между страните по спора е възникнало валидно правоотношение по
договора за покупко-продажба на недвижими имоти по сключения нотариален акт.
Не се повдига въпрос относно изпълнение на правата на продавача по договора.
Относно изпълнението на насрещното задължение за заплащане на цената, от анализа
на горните доказателства се установява:
Предвид акта за поправка на нотариалния акт в частта относно цената, съдът приема,
че общо дължимата сума е в размер на 1 256 612.11 лева.
Уговорката за начина на плащане на сумата от 581 414.86 лева в б. А на нотариалния
акт и анализът на волеизявлението на страните в договора за заместване в дълг от 28.10.2013
година налагат извод, че с полагане на подпис от кредитора и стар, съответно нов длъжник,
цитираната сума се счита платена от купувача по сделката „Интерком груп“ ООД чрез
поемане на задължение за изпълнение на дълг на „ЕРГОС“ АД в полза на кредитора „АЙ
ВИ СЕЙЛИНГС“ ООД. Ирелевантно е дали ответникът действително е престирал към
третото по спора лице.
Според акта за поправка на нотариалния акт, дължимият остатък по б.Б на
нотариалния акт от 28.10.2013 година е намален на сума от 688 278.70 лева.
Сборът от всички суми по платежните нареждания към „ЕРГОС“ АД и към
„ИНТЕРКОМ ГРУП ИНВЕСТ“ ЕООД е равен точно на дължимия остатък, поради което и
всъщност спора по делото се свежда до това дали престирането от страна на „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ ООД към бенефициера „ИНТЕРКОМ ГРУП ИНВЕСТ“ ЕООД погасява задължение
към „ЕРГОС“ АД.
За отговор на този въпрос трябва да се държи сметка за волеизявлението на страните
в чл. 2 на сключеното споразумение от 05.04.2016 година. На първо място е важно да се
отбележи, че в текста се говори за остатък от цената по нотариалния акт /намалена
съобразно спогодбата между страните/. То и всички други платежни нареждания към
„ЕРГОС“ АД са от 2014 г., т.е. към 05.04.2016 година съдът приема, че именно посочената в
чл. 2 от споразумението сума от 197 443 евро е останала дължима от купувача по покупко-
продажбеното правоотношение. Точно такава сума е преведена и по платежното нареждане
от 14.07.2016 година.
Страните не са приели, че продавачът е този, който ще посочи сметка за плащане на
6
цената. Няма и уговорка, че банката трябва да посочи сметка именно на продавача.
Напротив, в чл. 3 от споразумението страните оставят на банката това право и освен това
сметката е такава, че постъпилите суми се ползват единствено за целите на т.I, б. Б от
нотариалния акт и във връзка със заличаване на договорните ипотеки върху придобитите от
купувача имоти.
От друга страна е представено доказателство – молба съгласие от ОББ от 21.07.2016
г. /л. 100 по делото/. От съдържанието на неоспореното доказателство се установява, че
банката е поискала от съдията по вписванията да заличи договорна ипотека за част от
вземане на банката в размера от 197 443 евро, т.е. този по споразумението. Освен това е
видно, че договорната ипотека е учредена за обезпечаване вземане на банката към „ЕРГОС“
АД, в това число върху имоти, които са част от придобитите от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД
по нотариалния акт.
В съвкупността си както от споразумението, така и от молба-съгласие на ОББ може
да се заключи, че ищецът е ползвал заети средства по Договор за инвестиционен кредит от
23.10.2006 година с „ОББ“ АД /цитиран в молбата-съгласие/, връщането на които е
обезпечено чрез ипотека върху недвижими имоти по нотариалния акт между страните по
спора. И е очевидно, че всъщност с плащане на сумата от 197 443 евро ответникът на
практика погасява задължения на ищеца към банката до този размер, респективно и за
същия банката заличава част от обезпеченията.
Затова отговорът на въпроса дали средствата трябва да бъдат непременно преведени
по сметка на ищеца, за да се счита, че е извършено погасяване на остатъка от задълженията
на купувача по сделката е отрицателен и това се налага от последователните уговорки
между страните в чл. 2 и 3 от споразумението от 05.04.2016 година, на които друго
тълкуване не може да се придаде както и от хронологията на събитията – сключване на
споразумение, след това плащане и последно времево – молба съгласие на банката.
Като последица, за ищеца е налице увеличение на патримониума със средства в
размер на 197 443 евро, защото се намалява размера на дълга по кредита именно с тази сума.
Защо сметката е с бенефициер трето на спора лице е ирелевантно, а между другото
доколкото по този въпрос не е провеждано доказване в настоящия процес, все пак не е без
значение, че едноличен собственик на капитала на „ИНТЕРКОМ ГРУП ИНВЕСТ“ ЕООД
/сега „Райзинг къмпани“/, което трето лице не случайно фигурира в чл. 6 на споразумението
от 05.04.2016 година, е дружество „Ергостур“ ЕООД, чийто едноличен собственик е ищеца,
а представляващият всички е едно и също лице.
Съдът при горното приема еднозначно, че купувачът е изпълнил задължението си за
погасяване на цената по договора, а заявената установителна претенция е неоснователна.
При това отсъства вътрешно процесуално условие за разглеждане на възражението за
прихващане и произнасяне по същество.
7
3. По разноските:
Разноски при този изход на спора се следват на ответното дружество за осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт като съдът с оглед фактическата и правна
сложност на делото и материалния интерес определя възнаграждение от 400 лева, на осн. чл.
25 ал.2 вр. ал. от НЗПП
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕРГОС“ АД, ЕИК *********, гр. Търговище против
„ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, иск с правно основание чл. 422, вр.
чл. 417 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 87930.50 евро, представляваща неизплатен остатък от продажна
цена по т.I, б. „Б“ от нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 4, том III, рег.№
4543, дело № 373/28.10.2013 г., на нотариус Д. С. с рег. № в НК 192, с район на действие РС
Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
24.09.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №
260379/25.09.2020 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11954/2020 г. на ВРС, и
което вземане е прехвърлено от „ЕРГОС“ АД на „РАЙЗИНГ ОЙЛ“ ЕООД с договор за
прехвърляне на вземане от 28.09.2020 г.
ОСЪЖДА „ЕРГОС“ АД, ЕИК *********, гр. Търговище да заплати на „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски за
процесуална защита от юрисконсулт, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8