ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………/............10.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
28.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
Като разгледа докладваното от съдията
Терзийска
Възз.ч.т.д.
№ 1685/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по жалба на
„ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС – ТМ“ АД – гр. София против Разпореждане от 19.06.2019 г.
на ВРС по ч.гр.д. № 5038/2018 г., с което е издаден обратен изпълнителен лист в
полза на Р.Д.И. ЕГН **********,*** срещу „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС – ТМ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, за сумата от 1887,91лв.,
представляваща внесена сума по и.д. 20188710400199 на ЧСИ Станимира Данова,
образувано по ИЛ, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
2444/10.04.2018г. по ч.г.д. № 5038/2018г. на ВРС .
Жалбоподателят моли за отмяна на
разпореждането при твърдения, че не са налице предпоставките за издаване на
обратен изпълнителен лист в полза на длъжника по заповедното производство,
доколкото в хода на образуваното изпълнително производство по изп.д. №
20188710400199 на ЧСИ, въз основа на издадената заповед за изпълнение и ИЛ по
ч.гр.д. № 5038/2018 г. на ВРС, на 18.06.2018 г. е сключено допълнително
споразумение между кредитора и длъжник към договора за заем от 07.09.2016 г. Съгласно
същото солидарните длъжници са се задължили да заплатят доброволно на кредитора
дълга по заповедта, а именно 12598 лева, което е факт на 19.06.2018 г. Според
жалбоподателя предвид уговореното в чл. 2 от споразумението, а именно, че
страните нямат никакви претенции, основани на нотариално заверения договор за
заем и издадените въз основа на него изпълнителни основания, както и предвид
уговореното в чл. 3 – че длъжниците ще заплатят необходимите държавни такси и
такси на ЧСИ за заличаване на възбрана и прекратяване на образуваното
изпълнително дело, същите нямат право на обратен изпълнителен лист за събрани в
изпълнението разноски. След като спорът между страните е разрешен със спогодба,
какъвто характер има допълнителното споразумение по твърдения на жалбоподателя,
то и намира приложение т.13 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК, в хипотезата, че
издадената заповед за изпълнение и ИЛ не се обезсилват при постигната между
страните спогодба. Освен това твърдят пак съгласно т.13 на ТР, че доколкото
сборът от сумата, получена от заемодателя по ИЛ и сумата на задължението,
погасена доброволно от длъжника не надхвърля по размер вземането по заповедта,
то няма основание за издаване на обратен ИЛ. Молят за отмяна на атакуваното
разпореждане и присъждане на разноски.
Становището в отговор на жалбата,
депозирано от Р.И. е за неоснователността й. Поддържа, че не е имало причина да
се образува изпълнително дело, юридическото лице жалбоподател не е представило
доказателства за авансиране на разноските в полза на ЧСИ. Що се отнася до
позоваването в жалбата на чл. 3 от допълнителното споразумение твърди, че
таксите за вдигане на възбрана са изплатени. Моли за потвърждаване на
атакуваното разпореждане.
Съдът, като приема, че е сезиран с
редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез
правен интерес от обжалване акта на ВРС, по същество счита жалбата за
неоснователна.
В производството по ч.гр.д. №
5038/2018 г. на ВРС, по заявление на „Финансова къща Логос-ТМ“ АД, гр. София и
въз основа на документ по чл. 417 т.3 от ГПК – нотариално заверен договор за
заем, в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2444/10.04.2018 г. спрямо солидарно отговорните „Грийн-зоун 2011“
ООД, Р.И. и Дончо Андонов за осъждането им да заплатят на кредитора сумата от
12598.30 лева общо главница и лихви произтичащи от договор за заем от
07.09.2016 г. Присъдени са и разноски в заповедното производство.
Не е спорно, че въз основа на
издадения ИЛ, кредиторът е инициирал и е образувано изпълнително дело №
20187180400199 по описа на ЧСИ Станимира Данова с район на действие ОС Варна.
Заповедта за изпълнение е обезсилена с
разпореждане № 41536/23.10.2018 г. поради непредявяване от страна на кредитора
на иск по чл. 422 от ГПК при депозирани в срока по чл. 414 от ГПК възражения от
длъжниците. Това разпореждане на съда е влязло в законна сила като необжалвано.
Р.И. е поискала от заповедния съд да
издаде обратен изпълнителен лист за събрани разноски в изпълнението, което е
удовлетворено с обжалваното разпореждане.
Съгласно чл. 245 ал.3 изр.2 от ГПК
обратен ИЛ се издава за връщане на сумите, получени въз основа на допуснато
предварително изпълнение, в това число за разноските в изпълнението.
Съгласно удостоверението издадено от
ЧСИ в полза на жалбоподателя /л.14д по делото на ВРС/ общо събраните суми за
разноски в изпълнението са 1887.91. Същите са погасени от длъжника чрез превод
на сумата 1887.91 лева на 20.07.2018 г. от сметка на нотариус Ваня Георгиева
след наложен запор от ЧСИ върху вземане на Р.И.. /л.138 по делото/. Съгласно
уведомление на ЧСИ до ВРС /л.116 по делото на ВРС/, сумата е разпределена както
следва: към взискателя 493.25 лева и за такси към съдебен изпълнител по ТТР към
ЗЧСИ – 1393.66 лева, 1 лев банкова такса.
Съгласно т.13 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС по въпросите на заповедното производство в хипотеза на прекратяване на
производството по иска по чл. 422 от ГПК, респективно чл. 415 от ГПК /при
непредявяване на иска за установяване на вземането в срок/ заповедта за
изпълнение и ИЛ подлежат на обезсилване.
Допълнителното споразумение между
кредитор и длъжник, сключено в хода на изпълнението не може да се приравни на
приключване на производство по чл. 234 от ГПК, доколкото т.13 на ТР визира именно
съдебна спогодба с последици на влязло в сила решение, поради което аргументите
на жалбоподателя на тази плоскост не се обсъждат.
В контекста на горното и при
обезсилена заповед за изпълнение и ИЛ в хипотеза на непредявен иск по чл. 422
от ГПК, на длъжника му се следва издаване на обратен ИЛ за събраните от него
суми за разноски в изпълнението, тук в размер на 1887.91 лева.
От текста на чл. 2 и 3 на
допълнителното споразумение от 18.06.2019 г. не може да се направи еднозначно
тълкуване волята на страните, че са уговорили всички разноски в изпълнението за
сметка на длъжника, тъй като чл. 3 ги сочи фрагментарно – само за заличаване на
възбраната и прекратяване на изпълнителното производство, а описанието на
събраните такси по основания в Тарифата към ЗЧСИ в удостоверението на л. 140 по
делото на ВРС не сочи да е включена такса от уговорената в споразумението.
Недължимост на суми, на основание
сключеното допълнително споразумение жалбоподателят може да релевира по друг
ред и в друго производство.
Жалбата е неоснователна, а
разпореждането на ВРС следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата не претендира разноски.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 19.06.2019 г. на ВРС
по ч.гр.д. № 5038/2018 г., с което е издаден обратен изпълнителен лист в полза
на Р.Д.И. ЕГН **********,*** срещу „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС – ТМ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, за сумата от 1887,91лв.,
представляваща внесена сума по и.д. 20188710400199 на ЧСИ Станимира Данова,
образувано по ИЛ, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
2444/10.04.2018г. по ч.г.д. № 5038/2018г. на ВРС .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.