Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 2105
гр.Свищов,19.10.2018г.
Подписаната
Теодора Стоянова – съдия-докладчик по гр.д. 1015/2018г. по описа на СвРС, след
като се запознах с материалите по делото, намирам за установено следното.
Производството е образувано по искова молба вх. № 5122/19.10.2018 г., депозирана
от О.С. ***, представлявана от Г.Б.Г. - кмет , чрез адв.Р.В.
против М.Н.М.,
с чийто петитум е заявено искане за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено вземането на ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 591/2018 г. по описа на СвРС.
Съгласно чл. 415, ал. 4 ГПК и задължителните указания по
т. 10 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г.,
ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на
специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК предявяването на установителния иск е
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя
на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на
подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, респ. с оглед
връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 ГПК , какъвто е
настоящият случай. Спазването на установения от законодателя преклузивен срок е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск по чл.
422, ал. 1 ГПК. Служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск,
обхваща и спазването на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В настоящия случай препис от Разпореждане от 31.08.2018 г. по ч.гр.д. № 591/2018 г. по описа на СвРС, с което на
заявителя е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск
за установяване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение, е
връчено на О.С. на 12.09.2018 г.
Едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е изтекъл на 12.10.2018 г. /петък/. С Определение № 460 от 17.10.2018г. , заповедният съд е
обезсилил Заповед за изпълнение № 323/14.06.2018г. по ч.гр.д.№591/2018г. на СвРС и е прекратил
производството по ч.гр.д.№591/2018г. на СвРС. Исковата
молба с предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е депозирана в съда едва на 19.10.2018 г. /подадена е по поща на 18.10.2018г./ , след като преклузивният срок е изтекъл.
С оглед гореизложеното, исковата молба, ведно с
приложенията към нея, следва да бъдат върнати на ищеца. Ищецът има възможност да предяви осъдителен иск за
вземането си по наемния договор.
По горните мотиви, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба, подадена от О.С. ***,
представлявана от Г.Б.Г. - кмет
, чрез
адв.Р.В. против М.Н.М. за установяване дължимостта на
вземане, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 323/14.06.2018г. по
ч.гр.д.№591/2018г. на СвРС .
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1015/2018 г. по описа на СвРС.
Разпореждането подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на ищеца пред
Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: